Р Е Ш Е Н И Е
Номер 77 05.03.2020г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на пети
февруари две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: В. Маратилов
Димитър Бозаджиев
при секретаря
Галина Младенова като разгледа
докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№23 по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на
Пазарджишки районен съд №1426 от 28.10.2019г. постановено по гр.д.№633/2017г.
по описа на същия съд, е допусната съдебна
делба между С.К.Т., ЕГН-**********, Ф.А.Т.,
ЕГН-**********-*** и Н.А.Я., ЕГН ********** ***, на следните недвижими имоти : поземлен имот №
55155.502.57, целия с площ от 441,50 кв.м. , за който е отреден УПИ 13-9037 в
кв. 146 по плана на гр. П. и построената
в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатори № 55155.502.57.1 и №
55155.502.57.2, при следните квоти : ½ ид.ч. за ищците С.К.Т. и Ф.А.Т.
и ½ ид.ч. за ответницата Н.А.Я.,
като е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 34 ЗС
за делба на сграда с идентификатори № 55155.502.57.3 и № 55155.502.57.4,
построени в поземлен имот № 55155.502.57,
за който е отреден УПИ 13-9037 в кв. 146 по плана на гр. П..
Със същото решение е
отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 34 ЗС
от С.К.Т., ЕГН ********** и Ф.А.Т.
ЕГН ********** ***, представлявана от кмета Т.П. за делба на следните недвижими
имоти : поземлен имот № 55155.502.57, целия с площ от 441,50 кв.м. , за който е
отреден УПИ 13-9037 в кв. 146 по плана на гр. П. и построената в него еднофамилна жилищна
сграда с идентификатори № 55155.502.57.1 и № 55155.502.57.2 и сграда с идентификатори
№ 55155.502.57.3 и № 55155.502.57.4. Осъдени
са ищците С.К.Т. ЕГН ********** и Ф.А.Т.
ЕГН **********-***, да заплатят следващата се държавна такса в размер на 25,00
лв.
Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищците С.К.Т. и Ф.А.Т., в частта с която е отхвърлен
иска за делба по отношение на сграда с
идентификатори № 55155.502.57.3 и №
55155.502.57.4, построени в поземлен имот № 55155.502.57, за който е отреден УПИ 13-9037 в кв. 146 по
плана на гр. П.; в частта с която е допуснат до делба поземлен имот №
55155.502.57, целия с площ от 441,50 кв.м. , за който е отреден УПИ 13-9037 в
кв. 146 по плана на гр. П.; в частта с която е допусната до делба
несъществуваща разрушена сграда на ответницата Н.Я. с идентификатор №
55155.502.57.1 с площ от 39кв.м. като се поддържа, че е следвало да се допусне
до делба правото на строеж на тази премахната сграда, както и право на строеж
над едноетажните сгради с идентификатори 55155.502.57.1 и № 55155.502.57.2 на
второ и трето етажно ниво, съгласно предвижданията на действащия застроителен
план.
Жалбоподателите поддържат довод за основателност на
решението в частта с която е отхвърлен иска против Община П. с мотиви за
липса на права на общината в съсобствеността. Считат, че решението в
обжалваните части е неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Като процесуално нарушение се изтъква, че то е
постановено без съдът да изчака представянето на писмените защити с което не
били обсъдени доводите на страните по съществото на спора. Като необоснованост
на решението се изтъква същото обстоятелство-необсъждане доводите на страните
по съществото на спора, като направените изводи според жалбоподателите не
кореспондират с доказателствата по делото. Незаконосъобразността на решението
се свързва с противоречие със съдебната
практика на ВКС на РБ за допускане до делба на всички съществуващи
самостоятелни обекти, които са попълнени и индивидуализирани в действащата
кадастрална карта/КР/. Според жалбоподателите съдът отхвърлил иска за делба
на едноетажните сгради с идентификатори
№55155.502.57.3 и № 55155.502.57.4, представляващи съществуващи самостоятелни
обекти на собственост без яснота за евентуално бъдещо тяхно премахване. Твърди
се още, че по влязлата в сила заповед на Кмета на Общината не се премахват
изцяло тези обекти, а само някои от пристроени към тях части и че въпросът
какво може да бъде премахвано и какво следва да остане от тези обекти е предмет
на втората фаза на делбата. Не била допусната делба и нямало произнасяне на
съда за две сгради-външни тоалетни, първата със застроена площ от 6.40кв.м. на
един етаж, разположена на имотната граница към ПИ №764, обслужваща сградата от
38.70кв.м. на ищците, и втората със застроена площ от 8.73кв.м.,обслужваща
жилището на ответника Н.Я., което е съборила. Твърди се, че тези тоалетни са
обслужвали трите съществуващи в имота
едноетажни жилищни сгради с идентификатори 55155.502.57.2 , 55155.502.57.3 и
55155.502.57.4., вместо което съдът допуснал до делба
несъществуващата-разрушена самоволно от ответницата Н.Я. едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 55155.502.57.1.. Твърди се още, че вместо тази
несъществуваща сграда е следвало да се допусне до делба правото на строеж на
три самостоятелни обекта, съгласно предвижданията по действащия
застроителен план, а именно първия
обект-право на строеж на жилищен апартамент върху петно с площ от 39 кв.м.,
попълнено като премахната част от
съсобствена сграда, заснета със самостоятелен идентификатор 55155.502.57.1.;
втори обект-право на строеж на жилищен апартамент, на второ етажно ниво, с обща
РЗП, който може да се построи в съответствие със застроителния план върху цялата площ на първото ниво, в границите на
строителното петно с идентификатори 55155.502.57.1. и 55155.502.57.2, а третият
обект-право на строеж на жилищен апартамент на трето етажно ниво с обща РЗП,
който може да се построи в съответствие
със застроителния план върху
цялата площ на първото и второ етажни нива, в границите на строителното
петно с идентификатори 55155.502.57.1. и 55155.502.57.2. Считат, че съдът в
тази връзка не е обсъдил констатациите
на вещото лице относно предвижданията на застроителния план и възможностите за
пристрояване и надстрояване на сградата,частично съществуваща на първо ниво
само върху застроителното петно с идентификатор 55155.502.57.2. В тази връзка
се цитира задължителна съдебна практика
на ВС и на ВКС от 1973г.-ППВС №7 от
28.11.1973г. Като последен довод за порочност на решение се сочи, че решението
на съда е недопустимо в частта за допускане на делбата на съсобствена земя,
имаща характер на съсобствена земя по смисъла на чл.38 ал.3 от ЗС и съгласно
ППВС №2/1982г. Счита, че макар и цитирана от съда същата не е приложена правилно, че с оглед
установеното по делото съсобствено между страните дворно място, не съществува
само един жилищен обект, а три отделни обекта с идентификатори 55155.502.57.2 ,
55155.502.57.3 и 55155.502.57.4., и обслужващата ги обща тоалетна 55155.502.57.5. и че всички отделни
обекти са в режим на етажна собственост и могат да бъдат притежание на отделни
съделители, както и на трети лица в случай на изнасянето им на публична
продан.Счита още, че същото се отнася и до недопуснатото до делба вещно право
на строеж върху три отделни самостоятелни жилищни обекта- на първо, второ и
трето жилищно ниво, като самостоятелни обекти на собственост и на делба. Моли
да се обезсили решението в недопустимата му част по отношение на общата земя
под сградите, да се отмени в обжалваните и неправилни части и въззивният съд да
се произнесе с ново въззивно решение по отношение на обектите, предмет на
неправилните части на първоинстанционното решение.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответницата Н.Я. чрез пълномощника си адв.И.Ц. ***, в който се излагат доводи,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно и не страда
от пороците изложени във въззивната жалба. По отношение на процесните две
сгради, намиращи се в дъното на имота,
се поддържа, че същите са били предмет на административно производство за
премахването им поради незаконността им и което производство е приключило с
влязла в сила заповед за премахването им. Коментира се, че фактът, че заповедта
за премахване не е изпълнена, не прави тези сгради годни обекти за евентуално
поставяне в дял на някоя от страните или изнасяне на публична продан. По
отношение на сградата, заснета в КК с няколко идентификатора, се сочи, че в
същност това представлява една сграда и че тя е допусната до делба между
страните независимо, че част от нея е съборена с намерение на ответницата по
иска за делба да започне строителство и че това е станало със знанието и със
съгласието на ищците, подписали в тази
връзка и нотариално заверена декларация. Коментира се, че последващото оттегляне на съгласието,
отразено в декларацията, не променя факта, че първоначално ищците са били
съгласни със събарянето на старата сграда, за да започне ново строителство.
Моли да се потвърди обжалваното решение
и на страната да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция
разноски.
Няма постъпил в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от
ответника Община П. на подадената въззивна жалба от ищците.
Няма направени доказателствени искания от страните по
спора по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд провери валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази
изложеното във въззивната жалба и прие за установено следното:
Предявен е иск за съдебна делба на недвижими имоти по
чл.341 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
В исковата си молба против Н.А.Я. ***, с ЕГН-**********
*** представлявана от Кмета Т.П., ищците С.К.Т., с ЕГН-********** и Ф.А.Т.,
ЕГН-**********,***, твърдят, че в качеството си на съпрузи са съсобственици по
нот. акт №5 от 05.11.2001г. на ½
идеална част от масивна жилищна сграда от 50кв.м.,построена в ПИ с
идентификатор 55155.502.57, целия с площ от 441.50кв.м., за който е отреден УПИ
13-9037 в кв.146 по плана на гр.П., целия с площ от 441.50кв.м., ведно с
подобренията в имота в неговата северна половина. Твърди се, че процесната масивна жилищна сграда
фигурира като две сгради построени на
калкан с идентификатор 55155.502.57.1 с площ от 39.29кв.м. и с идентификатор
55155.502.57.2 с площ от 11.86кв.м. Твърди се още, че имотът бил закупен от Н.П.К.
от гр.П. през 2001г., като още от лятото на 1999г. преди да бъде прехвърлен по
нотариален ред ищците били въведени във владение за да направят ремонти на
съществуващи в нейната половина сгради според уговорката и при даден аванс и
сключен предварителен договор от 05.07.2000г. за покупко-продажба на имот с
нотариална заверка от 24.07.2000г.
Твърди се, че продавачката била единствена наследница на починалите й баба М.Н.Н. –на 09.01.1979г. и на майка си
Е.С.Н.-починала на 09.02.1987г., като къщата била строена от
наследодателите й и вуйчото на продавачката Н.С. Н. починал на 12.07.2006г. въз
основа на безвъзмездно отстъпено право на строеж върху целия имот от
Общината през 1957г. учредено с договор
от 11.10.1957г. на М.Н.. Твърди се, че къщата е строена през 1960г. с два
входа, площадки/тераси/ със стълби за двете деца Е.Н. и брат й Н. Н.. Твърди се още, че в дъното на парцела след това били построени
и други постройки-сграда с идентификатор 55155.502.57.3 и с идентификатор 55155.502.57.4.
Твърди се още, че наследниците на Н.С. Н. са продали с нотариален акт №59 от
14.08.2013г. на ответницата Н.А.Я. ½ от ПИ с идентификатор 55155.502.57 с отреден
УПИ 13-9037 в кв.145 по плана на гр.П. с площ от 441.50кв.м. и жилищна сграда с
идентификатор 55155.502.57.1 с площ от 39кв.м., който имот бил закупен от праводателя
на продавачите Е. и М.Н., а именно Н.С. Н. от
областен управител в размер на ½ ид.ч. Твърди се, че съсобствената масивна жилищна сграда е
неправилно заснета като две отделни сгради, с идентификатор- 55155.502.57.1. с
площ от 39кв.м. и с идентификатор 55155.502.57.2 с площ от 11.86кв.м. доколкото до момента
делба на сградата не е била правена. Твърди се, че ищцата Ф.Т. е подала молба за
закупуване на ½ ид.част от ПИ с
идентификатор 55155.502.57, целия с площ от 441.50кв.м.,но че към момента имотът не е изкупен поради което Община П. се явява съсобственик на тези части
от сградата, пристроени извън учреденото право на строеж. Считат ищците, че е
налице грешка в кадастралния план по отношение на жилищната сграда, с двата
отделни входа, построени на калкан и че в същност се касае за една обща сграда която се иска да бъде допусната
до делба при равни права от по ½ ид.ч. общо за ищците и
½ ид.ч. за ответницата Н.Я.
и при равни права между ищците и
ответниците на частите, представляващи пристройки, построени извън учреденото
право на строеж, като общината е собственик по приращение по отношение на тази
пристройки към основната сграда. Твърди се, че на ищците реалната им половина от къщата се състояла от
2стаи /помещения, заемащи цялата източна част на сградата и с площадка с мивка,
отделен електромер и със стълби, от които влизали в къщата, а отв.Н.Я. и нейните праводатели владеели една
стая, с антре и площадка и отделен вход, също с отделен електромер, функционално
свързани и обособени като отделно жилище.Твърди се още, че ответницата Я. не е живяла в къщата,
че ищците със закупуването на северните помещения от сградата установили
ползване върху северна реална половина на имота, съответстваща на половината от имота, общинска
собственост.Твърди се, че тази половина от дворното място била заградена около
жилищните помещения на ищците и обособена за реално ползване с отделен вход и
номер на сградата-ул.“В.“ №56.Твърдят ищците, че още през 1999г. са заградили
съществуваща тераса с мивка за да може да се обособи като отделно помещение, описано в констативен
акт №26/2016г. представляващо според тях търпим строеж по смисъла на §123 от
ЗУТ. Интересът на ищците за съдебна делба произтичал предвид предприети
действия и претенции от ответницата Я.
по отношение на помещения от общата им съсобствена къща при вече
установено реално ползване и от която ищците имали две стаи заварено положение /една
стая-югозападна, намираща се в другата
половина/ за което не е имало спор между страните и за избите под него както и
за трето преустроено помещение отпреди 31.03.2001г. представляващо тераса-с
мивка и със стълби към нея, с необходимост да се покрие терасата заради течове
и опасно открита ел.инсталация, захранваща цялата къща, и което помещение
представлява пристройка., функционално свързано с портал към съществуващо
помещение и от него с врата към югозападното помещение. Твърди се, че спорът с
ответницата Я. е за югозападната стая в другата сграда, винаги ползвана от
ищците. По отношение участието на Община П.
в делбата се поддържа, че тя е съсобственик на ½ ид.ч. от дворното място и може да има претенция към част от жилищната сграда-пристройката.
Като преюдициален въпрос ищците сочат съществуващи грешки в кадастралната карта
относно заснемането на части от една
съсобствена сграда като две отделни сгради построени на калкан. Молят да
допусне делба при равни права между съделителите физически лица по отношение
на процесната жилищна сграда, неправило
заснета като две отделни сгради, построени на калкан, с отделни идентификатори №55155.502.57.1
от 39.29кв.м. и с идентификатор №55155.502.57.2 с площ от 18.6кв.м. построени в
имот с идентификатор 55155.502.57 по КК на гр.П..Молят ищците да се открие на
основание чл.193 от ГПК производство по оспорване съдържанието на нотариален
акт №59 от 14 август 2013г. на Н.А.Я. вписан под № 7107/144.8.2013г., акт №188 том
25, дело №388/2012г. в Службата по вписванията –П..
Към така образуваното исково производство
/гр.д.№633/2017г./ е присъединен за съвместно разглеждане и иск за делба,
предмет на гр.д.№634/2017г. по описа на
същия съд, предявен от същите ищци и срещу същите ответници, с предмет делба на
две постройки, построени на калкан в северната половина на имота, заснети като
отделни постройки с площ от 19кв.м./ сграда с идентификатор 55155.502.57.3/ и
от 21кв.м. /сграда с идентификатор
55155.502.57.4/-общо 40кв.м., построени преди 1960г. като общо двустайно
жилище ползвано като такова, с директен вход от двора за всяка отделна стая,
заедно с новата пристройка към тях на площ от 26кв.м., построена след 1999г., представляващи
една нова ремонтирана и пристроена едноетажна сграда-цялата с площ от 66кв.м.,
описана в констативен акт №25 от 08.07.2016г., находяща се в североизточната
част на имота, за която ищците се легитимирали като собственици на 40/66 идеални
части, по нот.акт №…/2001г. доколкото учреденото безвъзмездно правото на строеж към
1960г. било реализирано от строителя М.Н. до размера на две постройки, една до
друга с обща площ от 40кв.м.Твърди се, че тези две сгради били ползвани като
едно общо жилище за жилищни нужди за домакинството на М.Н., представляват
жилищна сграда, макар и неотговарящи на СПН за жилище, предвид стоежа им преди м.юли 1961г.Твърдят още, че тази сграда представлява
самостоятелен обект и може да бъде предмет на делба. Твърдят, че през 1999г.
ищците извършили основен ремонт на тези масивни кирпичени сгради с подмяна на
негодни тухли както и построили пристройка към тях с площ от 26кв.м., като вече
ремонтираното и пристроени жилище отговаряло на действащите СПН-като сградата
имала и входно антре, стая, кухня и санитарен възел и представлявала търпим
строеж по смисъла на §123 от ЗУТ,извършен преди 31.03.2001г. Твърдят, че тъй
като пристройката от 26кв.м. е извън учреденото право на строеж от 1957г., то
тя представлявала приращение по смисъла на чл.92 от ЗС върху земята собственост на двамата ответника.Молят
ищците да се допусне до делба процесната едноетажна сграда с площ от
66кв.м., построена в северната част на имот с идентификатор 55155.502.57 целия
с площ от 441.50кв.м. за който е отреден УПИ 13-9037 в кв.146 по плана на гр.П.
при права 40/66 ид.ч. общо за ищците и по 13/66 ид.ч. за всеки един от двамата
ответници.С допълнителна молба уточняват, че постройката от 19кв.м. е с идентификатор
55155.502.57.3, а другата постройка от 21кв.м. е с идентификатор 55155.502.57.4,
разширени с нова пристройка от 26кв.м.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата Н.Я. /вх.№10157 от 19.05.2017г.-л.44/,
в който не се оспорва иска за делба на
жилищната сграда и се възразява по участието на Община П. като съделител
доколкото тя е собственик единствено на дворното място, но не и на сградата,предмет
на делбата. По отношение на другите постройки с пристройката с общ застроена
площ от 66кв.м. няма постъпил отговор от ответницата Н.Я..
Постъпил е писмен отговор от Община П. и по двете претенции за делба, като се
поддържа, че Общината не е процесуалноправно и материалноправно легитимирана да
участва в делбата на жилищната сграда, тъй като тя е съсобственик единствено по отношение на земята, но не и по
отношение на сградата /отговор вх.№10108 от 19.05.2017г.-л.39/. Във втория си отговор по чл.131 от ГПК по повод искането на делба на другите сгради/ вх.№9241
от 25.04.2018г-л.93-гр.д.№634/2017г./ Общината поддържа ,че и този иск е неоснователно предявен срещу
Общината тъй като последната вече не е собственик и на поземления имот с
идентификатор 55155.502.57 по КККР на гр.П., тъй като същата е прехвърлила правата
си в полза на ищците С. и Ф. Т. с
договор за покупко-продажба по реда на чл.35 ал.3 от ЗОС, с рег.№627 от
23.05.2017г. поради което Общината не е собственик на дворното място.
В първото по делото заседание в делбената маса е
включен и поземлен имот с идентификатор 55155.502.57 по кадастралния план на
гр. П., в който се намират процесните сгради, чиято делба се иска.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в
предвид следното:
Ищците С.К.Т. и
Ф.А.Т. се легитимират като собственици по покупко-продажба на ½ /една
втора/ идеална част от масивна жилищна сграда застроена цялата върху 50кв.м.,
намираща се в поземлен имот №57-държавен в кв.146 по плана на гр.П., на улица“ В.“
№56, с кадастрален район 502-изток, обозначен като парцел ХІІІ-9037 по плана на
същия град, състоящ се от 441.75кв.м., сключена с продавача Н.П.П., внучка на
наследодателката М.Н.Н. /починала 07.01.1979/ и дъщеря на Е.С.Н. / починала
на 09.02.1987г./, за което е съставен и
подписан нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №5, том ІІ,
рег.№2157, нотариално дело №158/2001г. на дата 05.11.2001г. Договорът е предхождан
от сключен между продавача и купувача Ф.Т. предварителен договор от 05.07.2007г. за същия
имот, в който е посочено, че сградата се състои от избен етаж и един редовен жилищен етаж, като
купувача предава на продавача сумата от 5000лв срещу задължение на последния да
снабди купувача с нотариален акт до дата
31.12.2000г. Установява се, че по
кадастралната карта и кадастрални регистри /КККР/ на гр.П., одобрени със
заповед №РД-18-97 от 28.10.2008г. на ИД на АГКК процесната жилищна сграда е
отразена на плана като едноетажна и еднофамилна, находяща се на ул.“В.“ №56, и
означена с идентификатор 55155.502.57.1 /виж скица на сграда №15-453807 от
15.09.2016г.-л.26, като исковото производство за делба е образувано на
21.02.2017г./, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.502.57,като е посочена застроена площ
от 39кв.м., записана като собственост на съделителите физически лица. Съгласно
втора скица на сграда / №15-621264-16.12.2016г.- л.27 / е посочено, че първата
жилищна сграда непосредствено граничи от север с едноетажна и еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор № 55155.502.57.2 на площ от 12кв.м., с посочени
в скицата собственици-само ищците.
Установява се, че с нотариален акт за дарение на
недвижим имот №59,том ІІІ, рег.№6024, дело №505 от 14.08.2013г. /л.31/ ответницата
Н.А. Я. е надарена от дарителите си Е. Г.Н., /преживяла съпруга на Н.С. Н. и син на
М.Н.Н./ и М.Н.Н. / дъщеря на същия наследодател/ с ½ /една втора/
идеална част от ПИ с идентификатор 55155.502.57 по КККР на гр.П. с адрес гр.П.
ул.“В.“ №56, с площ от 442кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана
и начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10кв.м., ведно със сграда с идентификатор №55155.502.57.1 по КККР на гр.П.,
разположена в същия ПИ с идентификатор 55155.502.57, с площ от 39кв.м., на един
етаж и с предназначение жилищна сграда
еднофамилна, ведно с подобренията в имота.
Установява се, че по време на висящността на процеса пред
първоинстанционния съд, по делото е представен договор за покупко-продажба на
общински имот по реда на чл.35 ал.3 от ЗОС №627 от 23.05.2017г./л.53-л.55/ по
силата на който Община П. продава на купувачите и настоящи ищци С.К.Т. и Ф.А.Т. общо ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
55155.502.57 по КККР на гр.П., с площ от 221кв.м., като общата площ на ПИ е от 422кв.м., с адрес –гр.П., ул.“В.“
№56, за която е отреден УПИ ХІІІ-9037 в
кв.146 по плана на града, утвърден със заповед №282 от 20.12.1997г. за сумата
от 4199лв, като в т.8 от договора е отразено, че на основание чл.18 от ЗС
документът прехвърля правото на собственост върху недвижимия имот и нотариална
форма не е необходима, тоест в резултат на двете прехвърлителни сделки ПИ с
идентификатор 55155.502.57 е станал
изключителна собственост на съделителите-физически лица. Установява се, че е съставен от Община П.,
дирекция „АТУ СК“ констативен протокол №26 от 17.08.2016г./л.28/, според
който е реализиран от ищеца С.Т. строеж без издадено разрешение
за строеж и одобрени проекти и съгласие за съсобствениците като до масивната едноетажна жилищна сграда с идентификатор
№55155.502.57.2, на площ от 12кв.м., е изградена масивна едноетажна
пристройка с размери в план
3.65м./3.60м. на площ от 13.14кв.м., като пристройката е изпълнена върху
бетонови ивични основи със стоманобетонова носеща конструкция: колони, пояс;
стоманобетонова плоча и тухлена зидария;
захранена с вода и електричество, като строителството е напълно завършено с
поставена дограма, мазилки по стени и таван и външна мазилка и се ползва като
жилище, като строежът е изпълнен след 2001г.. В протокола е посочено още, че са
нарушени разпоредби на ЗУТ-чл.148 и чл.183. В протокола няма вписани възражения
и несъгласия направени от страна на извършилия строителството на пристройката-С.Т..
Съгласно друг констативен протокол №25 /л.40 от гр.д.№643/2017г./ съставен от
същата институция и на същата дата е констатирано, че в същия поземлен имот с
идентификатор 55155.502.57 за който е отреден УПИ ХІІІ-9037 в кв.146 по плана
на гр.П., в североизточния му край е построена
след 2008г. масивна едноетажна жилищна сграда с размери по плана
8.70м/7.60м. на площ от 66.12кв.м., като сградата е от стоманобетонова конструкция;
стоманобетонови колони, тухлена зидария върху стоманобетонови ивични основи;
покрита с дървена конструкция покрита с дъсчена обшивка
и керемиди; четирискатен; с височина на кота стреха-3.25м., а на кота било е около
4.50м.,като сградата е с поставена ПВЦ
дограма, измазана, захранена с ток и вода, като строежа е извършен също от С.К.Т. и се ползва като жилищна
сграда.Комисията е установила извършени нарушения при строежа-нарушения на
чл.148, на чл.183 и на чл.20 ал.2 от ЗУТ-строежът е изпълнен без разрешение за
строеж и одобрени проекти, без съгласие на съсобствениците и в нарушение на
действащия ПУП. И в двата констативни
протокола е записано, че същите са основание за образуване на административно
производство по чл.225 А ал.1 от ЗУТ-за премахване на строежа.
По повод издадена заповед от Кмета на Община П. №2014 от 08.09.2016г. за
премахване на незаконен стоеж -пристройка към съществуваща жилищна сграда в ПИ
с идентификатор 55155.502.57 по СГКК П., представляващ УПИ ХІІІ-9037 в кв.146
по плана на гр.П., с решение №200 от 21.04.2017г. на Административен съд гр.П. постановено по
административно дело №789/2016г. по описа на същия съд, е отхвърлена жалбата на
С. и Ф. Т. против кметската заповед. Решението е оставено в сила с окончателен
акт на ВАС-ІІ-ро отделение-решение №2130 от 16.02.2018г. постановено по адм.д.№
6913/2017г. /л.84/, като в мотивите към акта е прието от съда, че строителството на процесната пристройка,
построена до масивната едноетажна жилищна сграда с идентификатор
55155.502.57.2. находяща се в ПИ с идентификатор 55155.502.57, е извършено след
закупуване на основната масивна жилищна
сграда по нот.акт №137/2001г. /н.а. №5 от 05.11.2001г., вписан в СВ под № 137
от 05.11.2001г., том Х, н.д.№2917/ 2001г./ и че предвид времето на
строителството-след 05.11.2001г. правилно административния съд приел неприложимост на разпоредбите за търпимост
на строежа по §16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Отхвърлена е от административния
съд и втора жалба на същите лица
подадена срещу заповед №2015 от 08.09.2016г. на Кмета на Община П., с
която е разпоредено премахване на незаконен строеж “Масивна жилищна сграда“ в
ПИ с идентификатор 55155.502.57 по СГКК
на гр.П., съставляващ УПИ ХІІІ-9037, в кв.146 по плана на гр.П., ул.“В.“ №56 /решение
№201 от 21.04.2017г. по адм.д.№790/2016г. на Пазарджишки административен съд-л.86/.
Решението на административния съд е оставено в сила с решение №2238 от
20.02.2018г. на ВАС-второ отделение, по адм.д.№6912/2017г. по описа на същия
съд, като в мотивите на съда изрично е посочено, че строителството на процесната
масивна жилищна сграда на площ от
66.12м., с размери на строежа 8.70м/7.60м. е извършено след покупко-продажбата
на ½ ид.ч. от друга масивна
жилищна сграда в същия имот по нот. акт №… от 05.11.2001г. на СВ и на мястото на
сгради №3 и №4 в североизточния край на ПИ 55155.502.57 по КККР на гр.П., които
са съборени и че се касае за незаконен строеж предвид времето на строителството,
след 05.11.2001г. поради което е прието също от съда, че ненамират приложение
разпоредбите за търпимост на строежа по §16 от ПР на ЗУТ и по чл.127 ал.1 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Налага се извода, че процесните сгради са незаконен строеж,
същите не могат да съществуват в този си вид и подлежат на безусловно премахване,
в каквато връзка са издадени и заповедите на Кмета на Община П., влезли в
законна сила след потвърждаването им по административен ред на две съдебни инстанции като този окончателен
правен резултат обвързва строителя и собственика на процесните сгради, в случая
това са двамата ищци С. и Ф. Т., с
техния признат от съда окончателен статут на незаконни строежи по смисъла на
ЗУТ и подлежащи на премахване по
съответния ред.
По делото в производството пред първата инстанция е
изслушано заключение по назначена
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Б.З.Г., което въззивният съд възприема изцяло
като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се
установява, че към момента ПИ с идентификатор 55155.502.57 по КККР на гр.П. е с
площ от 442кв.м. и определен начин на трайно ползване-дворно място в урбанизирана
територия за индивидуално ниско жилищно застрояване, като откъм лицето на имота
в КК са отразени да съществуват две сгради от основното застрояване, а
именно-1.Сграда с идентификатор 55155.502.57.1 със застроена площ от 39кв.м. на
един етаж с предназначение-жилищна еднофамилна сграда и 2. Сграда с
идентификатор 55155.502.57.2 със застроена площ от 12кв.м. на един етаж с
предназначение-жилищна еднофамилна сграда. Посочено е още, че на място в ПИ откъм
лицето съществува само една сграда от основното застрояване с цокъл от 0.80м.л. от нивото на прилежащия терен с
външен самостоятелен вход от изток от открито стълбище и състояща се от три функционално и пространствено обединени помещения за
жилищни нужди-кухненски бокс,всекидневна и спалня със светла височина от
2.40м.л. изградена с основи от каменна зидария, ограждащи стени от тухла
и четирискатна дървена покривна
конструкция, покрита с керемиди, с изпълнени настилки, облицовки,
вътрешни и външни мазилки и шпакловки по стени и тавани с поставяне на врати и
прозорци, захранена с ток и вода,като същата е с площ от 38.70кв.м.и
попада върху отразените две сгради от КК
както следва:- с площ от 19.20кв.м. върху сградата с идентификатор
55155.502.57.1., от която 19.80 кв.м. са разрушени и с площ от 12кв.м. изцяло
върху сградата с идентификатор 55155.502.57.2 и с 7.50кв.м. върху дворното
място. Експертът е посочил още, че предвижданията на
плана, действал към договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя
от 11.10.1957г. ГНС П., с който е предоставено право на строеж на М.Н.Н. /баба на прехвърлителката Н.П.П. и свекърва на Е. Г.Н. и баба на М.Н.Н.
по коляното на сина си Н.С. Н.-прехвърлители на другата част от имота/, починала на 07.01.1979г. върху 422.39 кв.м., представляващо цялото
дворно място на държавен парцел ХХVІІ в кв.54 по плана на гр.П. са за
индивидуално ниско жилищно застрояване, съобразно одобрен план. В съдебно
заседание експертът допълва, че процесните 19.20кв.м. са изцяло разрушени, като
на скицата това състояние е посочено като “развалина“ и че на терена е останала
само железобетонната плоча върху основите. Посочено е, че другите 12кв.м. попадат изцяло във втората сграда, а другите
7.50кв.м. попадат върху дворното място;че площта на сградата от 38.70кв.м. е по
измерени външни конструктивни очертания на ограждащите стени.Уточнява, че
индивидуално ниско етажно жилищно застрояване, е допустимо до 8м. височина-кота
стреха. Вещото лице не може да каже, дали съборената част е представлявала
строителство на калкан, тъй като е изцяло съборена и на място липсват остатъци
от стени, които да сочат, че е била на калкан. Посочва, че четирискатната дървена покривна конструкция
представлява наклонен покрив от 4 стени,
а когато има калка конструкцията същата е трискатна, и третият скат е плътен зид
който обозначава калкана между двете сгради.Навежда извод, че при налични калканни стени покривът ще бъде
трискатен за да бъде обособен калкан на покривната конструкция.Не може да каже
дали съборената част е била функционална единствено със съществуващата на
място, като предполага, че това е било стая със запазено в момента външно стълбище. Счита, че е налице грешка в кадастъра
защото не е отразено фактическото положение на място и че кадастралната основа
на съществуващи в имота две сгради под №1 и №2 се разминават с тази, която на
място е изградена като една жилищна сграда. В допълнителното си заключение,
изготвено от същия експерт от 13.11.2018г. /л.127/, в.л.Г. установява, че в ПИ
с идентификатор 55155.502.57 по КККР на
гр.П. към дъното на имота и към съседен ПИ №764, в КК са отразени да
съществуват две сгради от допълващото застрояване, а именно-1.Сграда с
идентификатор 55155.502.57.3 със застроена площ от 15кв.м. на един етаж с
предназначение-селскостопанска сграда и 2.Сграда с идентификатор 55155.502.57.4
със застроена площ от 17кв.м. на един етаж с предназначение-за друг вид сграда
за обитаване.Установено е още от експерта, че
на място в дъното на ПИ съществува една сграда с цокъл от 0.65л.м. от
нивото на прилежащия терен с външен самостоятелен вход от запад от открито
стълбище и състояща се от три функционално и пространствено обединени помещения за жилищни нужди-кухненски бокс,
всекидневна, тъмно помещение и спалня
със светла височина от 2.52м.л. и размери в план 8.70/7.60м. със
застроена площ от 66.12кв.м. Констатирано е от вещото лице, че тази сграда е разположена на имотната граница
към съседен ПИ №764 и на имотната граница към съседен ПИ №58, изградена върху
ивични бетонови основи, ограждащи стени от тухла, ж.б. колони, греди и плочи и
четирискатна дървена покривна конструкция покрита с керемиди. Установено е още,
че до сградата от запад е пристроена едноетажна външна тоалетна с ж.б.плоча,
стени от тухла и размери 1.60м/4л.м. със
застроена площ от 6.4кв.м., разположена до
имотната граница към съседен ПИ №764. Сочи, че в имота е изградена и
едноетажна сграда с ж.б. плоча и стени от тухла с размери 4.81м. /1.80л.м. със
застроена площ от 8.73кв.м.-външна баня с тоалетна, неотразена в КК и
разположена на лицето на ПИ,пристроена от запад към МЖС. Уточнено е от вещото
лице, че обектът подлежащ на премахване по констативен акт /КА/ №26 от
17.08.2016г. и решение по адм.д.№789/2016г. на ПАС представлява външно стълбище
и стая към жилищна сграда, описана в първото заключение, с размери 3.60/3.65м.л.
със застроена площ от 13.14кв.м. А обектът подлежащ на премахване съгласно КА
№25 от 17.08. 2016г. и решение по адм.д.№790/2016г. на ПАС представлява една
сграда с външен самостоятелен вход от запад от открито стълбище и състояща се
от 3/три/ функционално и пространствено обединени помещения за жилищни нужди-кухненски бокс,
всекидневна, тъмно помещение и спалня със светла височина от 2.52л.м. и размери
в план 8.70/7.60л.м. със застроена площ от 66.12кв.м.Установено е, че съгласно
предвижданията на сега действащия ПУП на гр.П. от 1997г. за ПИ идентификатор 55155.502.57, за който е
отреден УПИ ХІІІ-9073 е предвидено върху съществуващата жилищна сграда, разположена
в средата на имота да се извърши основен ремонт, реконструкция и пристрояване
за жилищни нужди с изграждане на сграда на три етажа с мансарда, като е
издадена скица-виза за проучване и проектиране на предвиденото в ПУП, подписана
на 12.03.2016г. от началник отдел „АИК“ на Община П.. Според заключението
пазарната стойност на имот с идентификатор 55155.502.57 с площ от 442кв.м.
заедно със сграда застроена на 38.70кв.м. на един етаж с жилищно
предназначение,разположена в средата на ПИ, заедно със сграда на един етаж със
застроена площ от 66.12кв.м. с жилищно предназначение и разположена на имотната
граница към съседен ПИ №764 и на имотната граница към съседен ПИ №58, със
сграда със застроена площ от 6.40кв.м.
на един етаж-външна тоалетна и разположена до имотната граница към съседен ПИ
№764 и едноетажна сграда със застроена площ от 8.73кв.м. на един етаж-външна
баня с тоалетна, неотразена в КК и разположена на лицето на ПИ пристроена от
запад на МЖС, е от 70000лв. Посочено е още, че реконструираната и пристроена
сграда, предмет на присъединеното гр.д.№634/2017г. на ПРС представлява една
сграда с цокъл от 0.65м.л. от нивото на
прилежащия терен с външен самостоятелен вход от запад от открито стълбище и състояща
се от три функционално и пространствено обединени помещения за жилищни
нужди-кухненски бокс, всекидневна, тъмно помещение и спалня със светла височина
от 2.52л.м. и размери в план 8.70/7.60л.м. със застроена площ от 66.12кв.м. и е
разположена на имотната граница към съседен ПИ 764 и на имотната граница към
съседен ПИ №58 и представлява четирискатна дървена конструкция покрита с
керемиди. За тази сграда е посочено, че не отговаря на изискванията на
действащите СПН и предвижданият на действащия ПУП като е разположена до
страничната и на границата към дъното имотни граници към съседни ПИ в нарушение
на нормите,предвидени в чл.31 ал.1 т.1 и т.3 от ЗУТ-най-малко на разстояние от
3 до 5метра; не се опира с други сгради на калкан,който представлява външна
стена без стреха, корниз и отвори, в съседни изградени или предвидени в
ПУП-сгради,в нарушение на нормата, посочена в чл.82 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ и че за
изпълнения строеж на експерта не са биле представени и той не е открил строителни
книжа и документи-одобрен проект и разрешение за строеж.По отношение на обекта,
подлежащ на премахване съгласно КА №26 от 17.08. 2016г. и решение по адм.д.№789/16
на ПОС,същият представлява външно стълбище и стая към жилищната сграда, с размери 3.60/3.65 със
застроена площ от 13.14кв.м. като според вещото лице този обект е неразделна
част от жилищната сграда със ЗП от 38.70кв.м. и отговаря на нормите посочени в
чл.108 ал.1 и ал.2 от Наредбата и на чл.40 от ЗУТ-помещение със спомагателно и
обслужващо предназначение-кухня и комуникационна площ-стълби за обслужване на
жилището.По отношение на обекта, подлежащ на премахване по КА №25 от
17.08.2016г. и решение по адм.д.№ 790/2016г. на ПАС, същият представлява една сграда
с външен самостоятелен вход от запад от открито стълбище и състояща се от три функционално и пространствено обединен помещения
за жилищни нужди-кухненски бокс, всекидневна, тъмно помещение и спалня със
светла височина от 2.52м.л. и с размери 8.70/7.60л.м. със застроена площ от
66.12кв.м. В съдебно заседание експертът поддържа заключението си като допълва,
че с оглед изискванията на чл.40 ал.1 от ЗУТ не е възможно да функционират
жилищните помещения без санитарно-битовите помещения-кухня или и кухненски
бокс, и че те са взаимно свързани функционално за да изпълняват по
предназначение ролята си като жилище.Експертът допълва още, че само избите и
складовите помещения могат да бъдат разположени извън жилището, и че всички други
помещения следва да бъдат свързани с баня, тоалетна, санитарен възел, кухня и
кухненски боксове. Изслушано е и второ допълнително заключение вх.№6458 от
18.03.2019г. /л.153/ от същото вещо лице,което установява, че издадената скица-виза №151 от 11.03.2016г. е
на основание чл.140 от ЗУТ и е за проучване и проектиране на основен ремонт и
реконструкция на съществуваща сграда и
пристройка за жилищни нужди,при спазване на действащата нормативна уредба и
указания начин на застрояване в поземления имот,предвиждаща триетажно застрояване
с мансарден етаж на площ до110кв.м. и е издадена по молба на
възложителя-собственика на ПИ Н.Я., съгласно нот.акт №59/2013г.. Посочено е
още, че съгласно приетата обяснителна записка с възложител Я., е предвидено
изграждането на обект, представляващ реконструкция на съществуваща еднофамилна
сграда и пристройка за жилищни нужди, разположена в югозападната част на
имота,като съществуващата сграда със застроена площ от 39кв.м. се запазва и се
пристроява площ от 41кв.м. и се получава обект с обща застроена площ от
80кв.м.,като размерите на обекта са 5.25/15.30м.л. обособени във вътрешно
стълбище,коридор, санитарен възел и две стаи.Посочено е още, че правото на
строеж за индивидуално строителство само за Н. Я. включва самостоятелен обект
сграда с обща застроена площ от 80кв.м., състоящо се от вътрешно стълбище,
коридор, санитарен възел и две стаи и представлява южната половина на жилищната
сграда.Изводът на експерта е, че при
предвидено да се реализира в имота
триетажно застрояване, по параметрите посочени в скица-виза, то се
обособяват 4/четири/ самостоятелни еднофамилни жилища, разположени хоризонтално
един над друг, със застроена площ до 110кв.м.-три надземни етажа и мансарда, в
сграда свободно стояща в ПИ. В съдебно заседание експертът допълва, че за да
бъде извършено строителството на жилищната сграда за което е издадена скица с виза, е необходимо да се изготви
цялостен инвестиционен проект,включващ всички части-архитектура, електро и В и
К. Уточнява, че разрешението за строеж в полза на Н. Я. за жилищна сграда със
застроена площ от 80кв.м., е предвидено за изграждането на самостоятелен обект,
но не като част от тази триетажна сграда, макар да попадат в разрешеното строително
петно.
Разпитаните по делото двама свидетели Н.П.П. и Т. А. Д. установяват следните обстоятелства: Първата
свидетелка сочи, че е продала идеална
част от къщата / ½ / с нотариален
акт , че купувачите С. и Ф. са влезнали
във владение на имота през 1999г. В последствие разбрала, че нейна вуйна е дала
и своята си идеална част от имота да се ползва под наем от купувачите по сделката. Обяснява
свидетелката, че продадената от нея половина от къщата е включвала коридорче и
стая, като от другата страна са ползвали коридорче и стая с отделни входове.
Обяснява, че след като в къщата влезли Ф.
и С., никой не е живял в нея, като вуйна й с децата са живеели в блок. Обяснява,
че фактически всеки си е имал достъп до неговото жилище,че къщата е била с два
входа,като едните са влизали от едната страна и ползвали стълби, стая и
коридорче, а другите другата част.Установява свидетелката, че лично е ползва
коридорчето за стаичка и е имала един
диван вътре, бюфет и мивка за миене на съдовете.Знае, че купувачите на имота
след сделката са започнали да си правят ремонти и са извършвали строителство,
но не може да уточни какво, като сочи за извършен строеж на пристройка, но не я
конкретизира. Знае, че в дъното на парцела е имало стопанска постройка, която е
представлявала стая,в нейната половина, която била ползвана неправомерно от
вуйчо й. Знае, че в стопанските помещения, където ищците живеели, имало и
поставена ограда между постройките. Знае, че купувачите по сделката
са си правили ремонти на закупената от свидетелката част от къщата.Знае,
че в момента всичко е разрушено в двора като овощни дръвчета.Знае, че двата имота
са откъм улицата като всеки си влиза от своя вход.Обяснява, че стълбите през
които е влизала свидетелката в имота си са се намирали на задната част на
двора, а на вуйчо й стълбите били
отпред,като са влизали от отделни входове. Втората свидетелката установява, че
ищците живеели в една стая, салон и
антре, със стълбище, антре, друго антре, една стая и една кухня, като в последствие
била затворена врата на стаята и построено отзад друго стълбище за да се
излиза.Знае, че в двора има тоалетна, че такава няма към пристройките. Към основната
сграда имало една малка къща в която живеела баба М., която в последствие
заживяла в избите.Обяснява, че до напускането на къщата Н. обитавал кухня с
антре, била бутната стената и останало едно малко антре с една цяла стая.Знае,
че в дъното на парцела е имало една къща,
след което ищците построили едно “стайче“. Знае, че къщата на Н. е била бутната.Знае
още, че преди се е влизало от един вход, а след това станало затваряне на стая
и направа на антре и друго стълбище от другата страна от Е.. Знае, че ищците са
започнали ремонта през 2001г.По отношение на преустройството знае, че е било
през 1961г. когато са били обособени два отделни входа за къщата със отделни
стълбища. Знае, че ищците са имали намерение да строят, но не са знаели,че двора
не е платен и са били спрени да строят.
В приложения по делото договор за отстъпване на право
на строеж върху държавна земя от 11.10.1957г. издадено от Председателя на ИК на
ГНС-П., в полза на М.Н.Н. е предоставено безвъзмездно право на стоеж върху
държавно урегулирано място от 422.39кв.м представляващо парцел ХХVІІ в кв.54,
находящо се в гр.П. за постояване на жилище, съобразно одобрен план със срок на
изпълнение 2г. /две години/ с опция за
удължаване на срока с още 1година. В договора са предвидени санкции при незапочване
своевременно на строителството, при строеж без издадени съответни строителни
книжа с предвиждане да бъде отнето дворното място заедно с построеното. Предвидено
е задължение на строителя да възстанови постройките в първоначалния им вид ако
същите изгорят или по нов одобрен архитектурен проект.
С нотариално заверена декларация от 18.05.2016г. ищците Ф.Т. и С.Т. са оттеглили
подписите си от декларация с рег.№1741 от 30.03.2016г. за даване на съгласие на
ответницата Н.Я. да проектира и построи жилищна сграда, съгласно одобрен
архитектурен проект в ПИ с идентификатор 55155.502.57, съставляващ
УПИ-ХІІІ-9037 в кв.146 по плана на гр.П..
Тази
фактическа обстановка възприе съдът.
І.Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и
при наличие на правен интерес на страните да искат да бъде прекратена съсобствеността
върху описаните делбени имоти чрез извършване на съдебна делба по реда на
чл.341 и следващите от ГПК.
ІІ.По
същество обжалваното решение е правилно и не страда от пороците изложени във
въззивната жалба.
Решението е частично обжалвано и то само по отношение
допускането до делба на съсобственото дворно място, представляващо поземлен
имот с идентификатор №55155.502.57, целия с площ от 441.50кв.м., за който е отреден УПИ ХІІІ-9037
в кв.146 по плана на гр.П., допускането до делба на еднофамилната жилищна
сграда с идентификатори №55155.502.57.1 и идентификатор 55155.502.57.2 и в частта
с която е отказано да се допусне до делба
на сграда с идентификатори 55155.502.57.3 и №55155.502.57.4, намиращи се
в същия ПИ. В частта относно определените от съда квоти на съделителите няма
подадена жалба, както и в частта с която е отхвърлена претенцията за делба по
отношение на Община П..
Установява се от събраните по делото доказателства,
че тримата съделители в производството- С.К.Т.,
Ф.А.Т. и
Н.А.Я. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 55155.502.57,за
който е отреден УПИ ХІІІ-9037 в кв.146 по плана на гр.П., с площ от 422кв.м.,
като ищците като съпрузи и по време на брака си, са станали собственици на
½ идеална част от имота придобита по покупко-продажба, съгласно договор за продажба на общински имот по реда на чл.35
ал.3 от ЗОС, с №627 от 23.05.2017г. , а
ответницата Н.А. Я. е станала собственик на другата ½ ид. част от имота въз основа на дарение за
което е съставен нот.акт №59, том ІV,рег.№6027,д.№505 от 14.08.2013г.
В процесния съсобствен поземлен имот съществуват
сгради, но нито една от тях не е
индивидуална собственост на собствениците на поземления имот. Нито ищците нито ответницата
твърдят, че някоя от съществуващите сгради е в режим на индивидуална лична собственост.
Съгласно Постановление на Пленума на ВС
на РБ №2/1982г., т.1, буква“д“ съсобственото между съделителите дворно място не може да бъде предмет на делба
само в хипотеза когато в него съществуват сгради, принадлежащи на различни
собственици,които притежават идеална
част от терена. Такова изключение в случая не е налице, доколкото намиращите се
в двора сгради, са обща съсобственост на всички съсобственици на дворното
място. Никой от съделителите не твърди и не излага доводи и не сочи
доказателства, че в съсобственото дворно място притежава сграда, представляваща
самостоятелен обект на правото на собственост, която да е негова изключителна
собственост. Нещо повече, ищците искат да се извърши делба не само на жилищната
сграда, имаща два идентификатора №55155.502.57.1 и №55155.502.57.2, но и на
друга сграда също с два идентификатора №55155.502.57.3 и №55155.502.57.4. Данни
за обратното не се установяват и от представените и събрани по делото доказателства,
включително и от изслушаните по делото експертни заключения. Следователно не съществува
процесуална и материално-правна забрана в
случая до делба да бъде допуснато дворното място, така както е постановил и първоинстанционния
съд В тази част обжалваното решение е
валидно допустимо и по същество правилно. Не са нарушени от районния съд постановките
на цитираното ППВС.
Правилно и в съответствие
със закона съдът не е допуснал до делба сграда с идентификатори №55155.502.57.3
и №55155.502.57.4. Безспорно за тези имоти е постановено да бъдат премахнати
като незаконен строеж, който не може да бъде узаконен. Налице е влязло в сила
съдебно решение постановено по административен ред, с което е потвърден
административния акт на Кмета на община П. разпореждащ премахване на сградата
като незаконна. В административното производство по обжалване на заповедите на
кмета за премахване на незаконните строежи, са участвали като жалбоподатели
настоящите ищци в процеса. Административният акт потвърждаващ заповедта
обвързва заинтересованите страни, включително и пряко засегнатите от акта и същите дължат изпълнение на постановеното
съдебно решение с което са потвърдени окончателно двете заповеди на Кмета за
премахване на незаконните постройки. Въпросът за статута им е решен еднозначно
и окончателно без възможност да бъде коригиран или променян, тоест това са
сградиш които следва да бъдат безусловно премахнати в изпълнение на влязлата в
сила кметска заповед.Формалното им съществуване на място не променя техния
статут и не ги прави търпим строеж. Тези обекти могат да бъде предмет на делба,
нито да бъдат оценявани тъй като никой не може да бъде задължен да търпи
строеж, който се премахва като незаконен.
Затова правилно тази сграда не е допусната до делба.
Правилно е допусната до делба жилищната сграда с
идентификатори №55155.502.57.1 и №55155.502.57.2. Фактът, че част от сградата
не съществува не води до невъзможност сградата
да бъде допусната до делба, респективно вместо сградата да се допусне до
делба правото на строеж. Предвид на факта ,че е налице реално реализиран строеж,
то правото на строеж е преминало /трансформирало/ в право на собственост,
поради което на делба подлежи правото на собственост на сградата.
По отношение на външните тоалетни и банята,същите нямат самостоятелно съществуване доколкото
сградата към която са изградени е незаконна и подлежи на премахване. Същите
следват съдбата на главната вещ. Същото се отнася и за външната баня с
тоалетна, неотразена в КК по заключението на в.л.Г..
Право на строеж, съгласно предвижданията за ПИ по застроителния
план не е въведено по съответния ред в делбеното производство и не е поискано от
съделителите най-късно в първото по
делото заседание /чл.341 ал.2 от ГПК/ да бъде предмет на делбата поради което
съдът не дължи произнасяне за делба на такова право.
Неоснователни са всички доводи развити във въззивната
жалба.
Няма допуснато процесуално нарушение от съда,
изразяващо се в необсъждане на представените по делото писмени защити. Видно от
съдебния протокол от последното заседание, срокът за предоставянето им при
условията на чл.149 ал.3 от ГПК е бил до 14.10.2019г. /понеделник присъствен ден/.
Писмената защита от пълномощницте на ищците е представена по делото на 29.10.2019г. или е налице просрочие спрямо
крайния срок, даден от съда с 15 /петнадесет/ календарни дни. Нещо повече, съдебното решение е постановено
на 28.10.2019г. тоест, няма основание да се приеме, че са нарушени съдопроизводствените
правила. Съдът има задължение да изчака писмените защити само до изтичането на
определения от него срок за представянето им.В същност е налице изтекъл три
пъти по-дълъг срок от първоначално определения от съда и страната е бездействала, което е недопустимо.
Въззивният съд напълно споделя мотивите развити от
първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Обжалваното решение е обосновано и
законосъобразно.Няма основание да се приеме, че
съдът е допуснал до делба несъществуваща разрушена сграда с идентификатор
55155.502.57.1 с площ от 39кв.м.Както се посочи на място съществува само една
жилищна сграда от основното застрояване, състояща се от три функционално и
пространствено обединени помещения с предназначение –за жилищни
нужди-кухненски бокс, всекидневна и
спалня, със застроена площ от 38.70кв.м.
и попада върху отразените две сгради от кадастралната карта, както следва-с
площ от 19.20кв.м. върху сграда с идентификатор 55155.502.57.1 от която 19.80м.
са разрушени, плюс площ от 12.00кв.м. изцяло върху сградата с идентификатор
55155.502.57.2 и 7.50 кв.м. върху дворното
място /виж заключението на вещото лице/, тоест след като сградата съществува
/19.20кв.м. +12кв.м. +7.50кв.м. =38.70кв.м./, тя следва да бъде допусната до
делба, а не правото на строеж. Въпросът с незаконността на сграда с идентификатор 55155.502.57.3 и
55155.502.57.4 е разрешен еднозначно. В качеството си на незаконен строеж,
последната подлежи на премахване поради което не може изобщо да се поставя на
обсъждане въпроса дали представлява самостоятелен обект на право на собственост и дали изобщо
тази сграда ще бъде премахната.Такава сграда с такъв окончателен статут не
подлежи на делба, тя не трябва да съществува и не може да предмет на обсъждане нито в
първата нито във втората фаза на делбата. В тази връзка е и Постановление №6 от
27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г. на Пленума на ВС-т.7, според което подлежащите
на премахване незаконни строежи не представляват подобрение в недвижими имот.
На още по-голямо основание не може да се приеме, че такъв обект може да бъде
предмет на право на собственост, респективно това право на собственост да бъде
предмет на делба с оглед на статута на сградата като незаконна. По отношение на
двете външни тоалетни, недопуснати до делба както се отбележи те следват
съдбата на главната вещ-съответната жилищна сграда, поради което не могат да
бъдат предмет на самостоятелна делба, а следват съдбата на вещта, която
обслужват.Както се посочи предвижданията
на застроителния план и възможностите за пристрояване и надстрояване не
могат да бъдат предмет на делба.
Това е така, защото до делба се допускат
съществуващи, а не бъдещи вещи и вещни права и защото с чл. 63, ал. 3 ЗС е предвидена възможността за
учредяване на собственост върху постройка отделно от земята под нея само чрез
доброволна, а не и чрез съдебна делба. Касае се за учредяване на тежест върху
чужд имот, а това може да стане със съгласие на собственика; когато се касае до
съсобственост - по общо съгласие на всички съсобственици, а не по пътя на
съдебната делба /ППВС №7 от 28.11.1973г.-т.І/, тоест до делба може да се
допусне само надлежно учредено право по общо съгласие на всички съсобственици
от една страна, а от друга това да е надлежно въведено като предмет на делбата.
В случая такива предпоставки не са
налице.
Предвид изложеното решението в обжалваните му части ще
следва да се потвърди.
По дължимостта на разноските във въззивното
производство делбеният съд / РС-П./ следва да съобрази и да се произнесе във втората фаза по
извършване на делбата.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №1426
от 28.10.2019г. постановено по гр.д.№633/2017г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е допусната съдебна
делба между С.К.Т., ЕГН-**********, Ф.А.Т.,
ЕГН-**********-*** и Н.А.Я., ЕГН ********** ***, на следните недвижими имоти : поземлен имот №
55155.502.57, целия с площ от 441,50 кв.м. , за който е отреден УПИ 13-9037 в
кв. 146 по плана на гр.П. и построената
в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатори № 55155.502.57.1 и №
55155.502.57.2; В ЧАСТТА С КОЯТО е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.34 ЗС за делба на сграда с идентификатори №
55155.502.57.3 и № 55155.502.57.4, построени в поземлен имот № 55155.502.57, за който е отреден УПИ 13-9037 в кв. 146 по
плана на гр. П..
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на
Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.