Решение по дело №1808/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./……………2019 г.

Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМ.ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАК.ВА

 

 

при секретар Цветелина Цветанова,

като разгледа докладваното от съдия Светла Пенева

въззивно гражданско дело № 1808 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К.С.С. чрез адвокат М.П. срещу решение № 1724 от 23.04.2019 г., поправено с решение № 3742 от 22.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 13939 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С.К.С.на майката Д.Р.Я.; определено е местоживеенето на роденото от брака дете С.при майката Д.Р.Я. на адрес ***; определен е режим на лични отношения между ненавършилото пълнолетие дете С.К.С.и бащата К.С.С., както следва: всяка нечетна събота от месеца от 10 часа до 20 часа, като бащата ще взема и връща детето от и на адреса на майката, всеки рожден ден на детето от 12 часа до 16 часа през всяка нечетна година, като взема и връща детето от и на адреса на майката, всеки рожден ден на бащата от 10 часа до 16 часа, като взема и връща детето от и на адреса на майката, през коледните празници - за времето от 10 часа на 24-ти декември до 16 часа на 25-ти декември на всяка четна календарна година и през новогодишните празници - за времето от 12 часа на 01-ви януари до 16 часа на 02–ри януари на всяка нечетна календарна година, за великденските празници - за времето от 10 часа на Великден /неделя/ до 17 часа на втория ден на Великден /понеделник/ на всяка нечетна година, всяка първа половина от зимната и втора половина от пролетната ваканции от 09 часа на първия ден на престоя до 18 часа в последния ден от същата половина през нечетна година, като взема и връща детето от и на адреса на майката, всяка втора половина от зимната и първа половина от пролетната ваканция от 09 часа на първия ден на престоя до 18 часа в последния ден от същата, като взема и връща детето от и на адреса на майката, всяка лятна ваканция – 20 дни, когато майката не е в платен отпуск, от 09 часа на първия ден на престоя до 18 часа в последния ден, като взема и връща детето от и на адреса на майката; осъден е въззивника да заплаща в полза на детето С.К.С.чрез неговата майка и законен представител Д.Р.Я. месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от предявяване на иска /14.09.2018 г./ до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, дължима на всяко двадесето число на текущия месец, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното плащане, по банкова сметка *** *** Д.Р.Я., на основание член 143 от СК; осъден е К.С.С. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 259,20 лева, представляваща държавна такса по исковете за издръжка.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неправилна преценка на събраните доказателства. Сочи се, че от началото на раждането на детето се е грижил непрекъснато и адекватно за детето, като притежава по-добър родителски капацитет от майката, излагайки конкретни факти за това, за които твърди, че не са били обсъдени от първоинстанционния съд. Силно изразеният родителски конфликт, едностранното преустановяване от страна на майката на контактите между детето и бащата, изградената до раздялата емоционална връзка на детето с бащата, ниската възраст на детето не са взети пред вид нито при обсъждане на кого от родителите да бъдат предоставени родителските права, нито при кого да живее детето, нито при определяне на режима на лични отношения между въззивника и С.. В интерес на детето и като предпоставка да се запази връзката баща – дете е да бъде постановено личните контакти да се осъществяват много по-интензивно, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката. Навеждат се конкретни доводи, че е нелогично детето да преспива при баща си по време на празниците, а да не остава по време на междуседмичните почивки, както и, че времевите рамки на режима по време на рождени дни е неадекватен съобразно възрастта на детето. Отделно от това се излагат съображения, че определеният размер на издръжката не съответства на единия от критериите, посочени в член 142 от СК – нуждите на детето, за което се дължи издръжката. В тази връзка се навежда, че детето е на три години; клинично здраво е, развива се нормално за възрастта си, не боледува. Поради това се иска решението да бъде изменено съобразно изложения във въззивната жалба петитум за изменение режима на лични отношения.

Въззиваемата Д.Р.Я. писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна. По отношение на оспорвания режим на лични отношения на детето с бащата излага, че бащата е дезинтересиран от състоянието на детето, никога не пита дали има нужда от нещо и не се вълнува от развитието му, както и от ежедневните му потребности. Сочи, че същият от години ежедневно употребява марихуана, което е и причината за разрива в отношенията им, още повече след отказ от нейна страна да приема наркотични вещества. Желае се потвърждаване на решението в тази му часкт. Също така също така излага подробни доводи, че решението в частта му досежно присъдената издръжка в размер на 180 лева е незаконосъобразно и неправилно, тъй като детето боледува ежемесечно и нуждите му от закупуване на лекарства са завишени. Иска се решението в отхвърлителната му част досежно издръжката да бъде отменено и да бъде присъдена издръжка в пълния претендиран размер от 370 лева.

 

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав,  като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член  235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата твърди, че с ответника са живели при условията на фактическо съжителство, а от края на месец май 2018 г. са се разделили. От това съжителство е родено детето С.. След раздялата майката заедно с детето живее в дома на родителите си и се грижи сама за детето. Излага, че по време на съжителството им поведението му като родител спрямо детето било отчуждено, не се грижел за него, прибирал се в къщи късно вечер и нямал реален контакт със С.. През 2017 г. заминал за три месеца в Германия при родителите си, като оставил нея и детето без финансови средства.

В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва, че с ищцата са родители на детето С., че от края на месец май 2018 г. с майката са разделени и че оттогава майката и детето живеят на адрес в град В. - ж.к. „Ч.“ бл.** вх.*ет.* ап.**. Не оспорва иска в частта относно искането за предоставяне родителските права спрямо детето на майката и местоживеенето на същото при нея. Оспорва предложения от майката режим на лични контакти, като претендира от съда постановяване на разширен режим на лични контакти между него и детето. Оспорва също така иска за издръжка по размер, като признава същия до сумата от 150 лева, а за разликата над тази сума счита, че е неоснователно завишен, като неотговарящ на действителните нужди на детето и по съображения за ограничени податни възможности.

 

Безспорните обстоятелства по делото са: че страните са родители на детето С., родено на *** г.; че страните са живели на семейни начала до края на месец май 2018 г.

 

Във въззивната жалба К.С. прави искане да му бъде определен режим на лични отношения между него и ненавършилото пълнолетие дете С., както следва: всяка първа, втора и трета събота и и неделя от месеца от 9,30 часа в събота до 19 часа в неделя, като бащата ще взема и връща детето от и на адреса на майката; за всеки рожден ден на въззивника /01 май/ - да взема детето на 30 април от детската ясла/градина и да я връща в 12 часа на 01 май независимо от месечния режим на лични отношения; за всеки имен ден на въззивника /11 май/ - да взема детето от дома на майката, ако денят е почивен, или от градината, ако е работен, в 17 часа и да я връща в 12 часа в дома на майката независимо от месечния режим на лични отношения; на всеки рожден ден /27 юни/ на С.– от 12 часа до 20 часа през всяка нечетна година и от 9,30 часа до 12 часа в четна година, като взема и връща детето от дома на майката; на всеки имен ден на С./05 декември/ - от 12 часа до 20 часа през всяка четна година и от 9,30 часа до 12 часа в нечетна година, като взема и връща детето от дома на майката; по 30 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, като майката се задължава ежегодно до 31 март да уведомява бащата за времето, през което ще ползва платен годишен отпуск, а при положение, че не го уведоми в посочения срок, бащата ще има право да определя времето, през което детето ще бъде при него; в четните години бащата ще взема детето по времето на официалните празници за Освобождението на България, Деня на Съединението и Коледа от 17 часа в последния работен ден до 19 часа на последния почивен ден, като взема и връща детето от дома на майката; в нечетните години бащата ще взема детето по времето на Великден от 10 часа на Велики петък до 19 часа на Велики понеделник, за Деня на независимостта от 10 до 19 часа и за Нова година – от 17 часа в последния работен ден от детската градина до 19 часа на последния почивен ден, като детето в дома на майката.

С оглед на така заявения петитум съдът счита, че К.С. обжалва постановеното първоинстанционно решение само в частта досежно определения му режим на лични отношения с детето, а останалите, изложени в жалбата, аргументи са в обяснение защо бащата иска разширен режим на лични отношения.

 

Първоинстанционното решение е обжалвано само от К.С.. Д.Я. е подала отговор на въззивната жалба, в който е поискала да бъде отменено посоченото решение на ВРС в частта му досежно отхвърлената част над 180 лева до претендираната от 370 лева, представляваща месечна издръжка за детето С.. Доколкото отговорът на въззивната жалба е депозиран на 25.06.2019 г., а съобщението за постановеното първоинстанционно решение ведно с препис от акта е връчен на страната на 30.04.2019 г., то жалбата на Я. срещу решението в частта му за издръжката се явява недопустима като подадена извън установения в член 259, алинея 1 от ГПК двуседмичен срок. Тази жалба не може да бъде възприета и като насрещна такава по смисъла на член 263, алинея 2 от ГПК, тъй като К.С. не обжалва решението по иска за издръжка.

С оглед на изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че жалбата на Д.Р.Я. против първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за издръжка за разликата над 180 лева до претендираните 370 лева, следва да бъде върната като недопустима.

 

Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката. Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на навици и дисциплина, подготовка за адаптирането му в обществото и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в  член 59, алинея 4 от СК е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.

Поддържането на лични отношения между бащата и детето е жизнено необходимо за него с оглед създаване на възможност чрез общуване детето да развива чувства на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното им развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на детето. В тази връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските права възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му.

Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе отбелязано по-горе, е най-добрият интерес на детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психо-емоционалните способности и потребности на детето. При неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.

Становището на социалните работници е, че в интерес на детето е то да има пълноценни контакти и с двамата си родители, като бъде постановен режим на лични отношения с бащата с преспиване при него.

Установено е, че към настоящия момент детето се отглежда от своята майка и тя получава помощ за оглеждането на детето от своята баба, с която живее, и баща си, като последният не обитава същото жилище.

По делото и в двете инстанции са направени множество твърдения от страна на ищцата, които дискредитират личностните и родителските качества на бащата К.С.. Разпитаните свидетели са без родствени връзки със страните и съдът следва да цени показанията им в частите, които явстват за непосредствени техни впечатления. Единствено показанията на свидетелката Д.Я. следва да се ценят при условията на член 172 от ГПК, тъй като тя е баба на ищцата. От своя страна ответникът е ангажирал гласни доказателства за установяване, че притежава такива и поведението не представлява опасност за детето.

И двамата родители са изслушани пред въззивната инстанция. При личното изслушване на майката пред въззивната инстанция в съдебно заседание, проведено на 11.11.2019 г., съдът констатира, че тя проявява признаци на типичния отчуждаващ родител – губи контрол над чувствата си,  способства за отделянето на детето от другия родител, не осъзнава вредните последици за детето от родителското отчуждаване. Притесненията й не бяха подкрепени от събраните по делото доказателства, включително и твърденията й, че употребява наркотици. Тревогите на майката досежно детето не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а са плод на нейните собствени негативни чувства в резултат на негативно сложилите се отношения между двамата. Категорично се опровергаха наведените доводи, че С. не се интересува от детето и не полага никакви грижи за него. Бащата притежава родителски капацитет, за да полага грижи за детето, съобразявайки нуждите му с възрастта и режима му. Изложеното от майката по време на изслушването й пред настоящата инстанция се свежда до нападки срещу бащата, които са в резултат от непреработената раздяла между двамата, като посредством детето Я. иска да го накаже, неосъзнавайки, че по този начин вреди в голяма степен на детето, което има нужда и от двамата си родители. Липсата на комуникация между тях дори за елементарни неща като какви медикаменти приема детето, какво обича да яде, какви дрехи трябва да облича, коя е детската градина, която посещава, води до застрашаване интересите на детето. Наложително е да започнат редовно и отговорно да контактуват по въпросите, засягащи детето, като поставят неговите интереси над своите лични чувства, а при необходимост да потърсят и професионална помощ за нормализиране на отношенията между тях и справяне със ситуацията. Детето следва да бъде уважавано, а не манипулирано, като развитието му трябва да се извършва под грижата и подкрепата и на двамата родители независимо, че са разделени. Колкото и да е трудно, родителите следва да запазят добър тон помежду си, да пазят авторитета на другия, споровете им на не стават достояние на детето, а решенията да се вземат заедно и да се представят като общи. Безспорно следва връзката между бащата и детето да бъде укрепена, което е в интерес на детето не само в момента, а и за избягване на бъдещи увреждания върху психиката му.

Именно изхождайки от „най-добрия интерес на детето“ и вземайки предвид спецификите на настоящия случай, съдът счита, че режимът на лични отношения между двамата следва да бъде определен по начин, който способства да бъде запазена установената връзка между баща и дъщеря. Настоящият състав на съда намира, че при все още лекия синдром на родителско отчуждение, какъвто е настоящия, е наложително отношенията между бащата и детето да бъдат възстановени. Следва да бъде постигнат баланс между определения режим на лични отношения на детето с бащата и упражняваните от майката родителски права, който да способства запазването на близките отношения и с двамата родители, което е осъзната от тях необходимост за гарантиране на интересите на детето, включващи създаване и поддържане на чувства на обич, привързаност и доверие и към двамата родители, което ще съдейства за правилното му възпитание,развитие, спокойствие и самочувствие.

Предвид изложените цели и критерии следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения между детето и неговия баща в следният смисъл:

1/ бащата има право да взема детето от дома на майката всяка нечетна събота от месеца от 10 часа до 18 часа в неделя с преспиване в дома на бащата в събота вечерта; 

2/ на всеки рожден ден на детето в нечетна година - от 12 часа до 16 часа, като взема и връща детето от и на адреса на майката;

3/ на всеки рожден ден на бащата - от 10 часа до 16 часа, като взема и връща детето от и на адреса на майката;

4/ по време на Коледните празници - за времето от 10 часа на 24.12. до 16 часа на 26.12. на всяка четна календарна година;

5/ по време на Новогодишните празници - за времето от 10 часа на 31.12. до 16 часа на 02.01. на всяка нечетна календарна година;

6/ по време на Великденските празници - за времето от 10 часа на Велики петък до 17 часа на втория ден на Великден /понеделник/ на всяка нечетна година;

7/ всяка първа половина от зимната и втора половина от пролетната ваканции от 10 часа на първия ден до 18 часа в последния ден от същата половина през четна година, а през нечетна година – втората половина от зимната и първата половина от пролетната ваканция от 10 часа на първия ден до 18 часа в последния ден, като взема и връща детето от и на адреса на майката;

8/ двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск от 09 часа на първия ден до 18 часа в последния ден, като взема и връща детето от и на адреса на майката.

 

Предвид частично несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната част досежно режима на лични отношения на детето с бащата, следва да бъде отменено, като се постанови ново в посочения по-горе смисъл.

 

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1724 от 23.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 13939 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения между ненавършилото пълнолетие дете С.К.С.и бащата К.С.С., както следва: всяка нечетна събота от месеца от 10 часа до 20 часа, като бащата ще взема и връща детето от и на адреса на майката, всеки рожден ден на детето от 12 часа до 16 часа през всяка нечетна година, като взема и връща детето от и на адреса на майката, всеки рожден ден на бащата от 10 часа до 16 часа, като взема и връща детето от и на адреса на майката, през коледните празници - за времето от 10 часа на 24-ти декември до 16 часа на 25-ти декември на всяка четна календарна година и през новогодишните празници - за времето от 12 часа на 01-ви януари до 16 часа на 02–ри януари на всяка нечетна календарна година, за великденските празници - за времето от 10 часа на Великден /неделя/ до 17 часа на втория ден на Великден /понеделник/ на всяка нечетна година, всяка първа половина от зимната и втора половина от пролетната ваканции от 09 часа на първия ден на престоя до 18 часа в последния ден от същата половина през нечетна година, като взема и връща детето от и на адреса на майката, всяка втора половина от зимната и първа половина от пролетната ваканция от 09 часа на първия ден на престоя до 18 часа в последния ден от същата, като взема и връща детето от и на адреса на майката, всяка лятна ваканция – 20 дни, когато майката не е в платен отпуск, от 09 часа на първия ден на престоя до 18 часа в последния ден, като взема и връща детето от и на адреса на майката; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между К.С.С. ЕГН ********** с адрес *** с детето С.К.С.ЕГН **********: всяка нечетна събота от месеца от 10 часа до 18 часа в неделя с преспиване в дома на бащата в събота вечерта; на всеки рожден ден на детето в нечетна година - от 12 часа до 16 часа, като взема и връща детето от и на адреса на майката; на всеки рожден ден на бащата - от 10 часа до 16 часа, като взема и връща детето от и на адреса на майката; по време на Коледните празници - за времето от 10 часа на 24.12. до 16 часа на 26.12. на всяка четна календарна година; по време на Новогодишните празници - за времето от 10 часа на 31.12. до 16 часа на 02.01. на всяка нечетна календарна година; по време на Великденските празници - за времето от 10 часа на Велики петък до 17 часа на втория ден на Великден /понеделник/ на всяка нечетна година; всяка първа половина от зимната и втора половина от пролетната ваканции от 10 часа на първия ден до 18 часа в последния ден от същата половина през четна година, а през нечетна година – втората половина от зимната и първата половина от пролетната ваканция от 10 часа на първия ден до 18 часа в последния ден, като взема и връща детето от и на адреса на майката; двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск от 09 часа на първия ден до 18 часа в последния ден, като взема и връща детето от и на адреса на майката.

 

Решението в тази му част може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.

 

ВРЪЩА въззивната жалба на Д.Р.Я. ЕГН ********** *** против решение № 1724 от 23.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 13939 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск против К.С.С. ЕГН ********** с адрес *** за заплащане на месечна издръжка в полза на детето С.К.С.ЕГН ********** на основание член 143 от СК за разликата над 180 лева до предявения размер от 370 лева, като просрочена.

 

Решението в тази му част има характер на определение и може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Апелативен съд – Варна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.