ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1872
гр. Бургас, 15.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501243 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.121 вр. чл.274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 3012/11.07.2022г. на ЦРС от „ЛАЙТ ХАУС-2“,
ЕИК-20018356, представляван от управителя Робертино Иванов, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Марио Златарев от БАК против
определение № 196/29.06.2022г., постановено по гр.д.№ 216/2022г. по описа на РС - Царево,
с което на осн.чл.118, ал.2, вр.ал.1 ГПК, вр.чл.104, т.4 ГПК производството пред ЦРС е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.
В жалбата по същество се изразява недоволство от приложението на разпоредбата
на чл.213 ГПК, като са изложени опасения, че съединяването на делата, макар да се счита, че
са налице основанията за това, ще затрудни защитата на страните по обединеното
производство. Потвърждава се, че по отделните производства ищцата е предявила искове за
частични вземания от цялостно такова, произтичащо от едно и също облигационно
отношение мужду страните – договор за правна защита и съдействие № 715174/22.07.2019г.,
по който ищцата търси заплащане на уговорено възнаграждение. Посочва, че за частния
жалбоподател като ответник в исковото производство остава неяснота дали след
съединяването на делата, предявените претенции дали отново ще се считат за частично
предявени или ще се приема че сумата е изцяло претендирана.
Моли, обжалваното определение за прекратяване на поризводството и изпращането
на делото по подсъдност на ОС-Бургас да бъде отменено като неправилно, тъй като общото
разглеждане на петте съединени дела, независимо от процесуалната икономия ще усложи и
затрудни защитата на страните по делото.
В подадения в срока по чл.276, ал. 1 от ГПК писмен отговор ищцата Р. Г. Д. е
изложила становище за неоснователност на частната жалба, като сочи, че на 22.07.2019г. е
сключила Махмуд Екен, в качеството му на управител на ответното дружество и в лично
качество договор за правна защита и съдействие на стойност 60 000евро, по който не й е
изплатено уговоренто адвокатско възнаграждение. Депозирала е заявление по реда на чл.410
ГПК пред РС-Царево за цялата сума, по което съдът е отказал да издаде заповед поради
1
забраната на чл.410, ал.1, т.1 ГПК с оглед размера на вземането. По тази причина е
депозирала пет отвелни заявления по чл.410 ГПК, с които е претендирала отделни части от
цялото вземане от 60 000евро. При условията на чл.415 ГПК поради постъпване на
възражения по тези пет заповедни производства са предявени съответните частични
установителни претенции, които съдът правилно е съединил по реда на чл.213 ГПК. С оглед
размера на претендираното вземане, счита, че делото е родово подсъдно като първа
инстанция на ОС-Бургас, поради което правилно производството пред РС-Царево е било
прекратено с обжалваното определние, а делото изпратено на БОС по подсъдност.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е подадена от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивният съд намира частната жалба за неоснователна,
по следните съображения:
От приложенията по делото се установява, че ищцата се е снабдила с пет заповеди за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК съответно по ч.гр.д.
№51/2022г. ; ч.гр.д.№ 52/2022г.; ч.гр.д.№55/2022г.; ч.гр.д.№ 2 54/2022г. и ч.гр.д.№ 53/2022г.,
всички по описа на РС-Царево съответно за сумите от 24 500лева, 24 500лева, 23 500лева, 24
000лева и 20 800 лева, като във всяко от заявленията, респ издадените заповеди по чл.е
заявено твърдение, че тези ГПК е посочено за всяка от сумите, че е част от адвокатско
възнаграждение в общ размер от 60 000 евро по Договор за правна защита и съдействие №
715174, сключен на 22.07.2019г. в град София, със срок на плащане - 30.03.2021г..
Поради постъпили възражения по реда на чл.415 ГПК са депозирани пет искови
молби по чл.422 ГПК за всяка от сумите по петте заповедни производства, също заявени
като частично предявени от вземане за адвокатско възнаграждение, цялото в размер от
60 000евро, на основание горепосочения договор. Така образуваните пет граждански дела са
съединени от ЦРС по реда на чл.213 ГПК под номера на първото образвано – гр.д.№
216/2022г. по описа на ЦРС.
С тук обжалваното определение, съдът като е взел предвид, че отделните суми
представляват части от едно общо вземане-за адвокатско възнаграждение, произхождащо от
едно облигационно отношение-договор за правна помощ и съдействие, като размерът на
общото вземане възлиза на 117 300лв. е преценил, че компетентен да я разгледа и реши като
първа инстанция по правилата на родовата подсъдност е ОС-Бургас.
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно, като
постановено при съобразяване на процесуалните правила, предвидени в ГПК.
Съгласно чл. 103 от ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с
изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, изброени в
чл. 104 от ГПК. Съобразно с т.4 от чл. 104 ГПК, като първа инстанция на окръжен съд са
подсъдни искове по граждански и търговски дела с цена над 25000 лв., при изрично
посочени изключения, сочещи за компетентен независимо от цената само районния съд,
като настоящата инстанция намира, че процесния случай не е сред тях, по следните
съображения:
За да се прецени родовата подсъдност на делото, на първо място следва да се
извърши преценка за цената на исковете, която съгласно чл. 68 от ГПК е паричната оценка
на предмета на делото. Тук първо следва да се посочи, че съединяването по реда на чл. 213
ГПК за общо разглеждане в едно производство на исковете с еднакъв предмет, предявени
първоначално за самостоятелно разглеждане срещу всеки от двамата ответници поотделно, е
извършено с цел процесуална икономия и избягване постановяването на различни съдебни
решения. Съединяването не съставлява процесуално нарушение. Не се установява да
накърнява определени процесуални права и възможности, свързани със защитата срещу
исковете.
2
Възможността за приложение на нормата на чл. 213 ГПК е често срещана хипотеза,
при която са налице предявени искове при условията на чл. 422 ГПК, при които въз основа
на едно облигационно правоотношение в рамките на няколко различни производства е
постигнато снабдяването със заповеди за изпълнение, срещу които впоследствие са
подадени възражения от длъжника (длъжниците) и в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
ГПК са предявени искове за установяване на вземанията по отделните заповеди. При
постановено в подобни случаи съединяване на делата по чл. 213 ГПК, преценката за
размера на цената на иска (включително с оглед определянето на родово компетентния като
първа инстанция съд) следва да се извършва при отчитане естеството на връзката между
отделните дела. Тогава, когато е налице идентичност на облигационното правоотношение,
по отношение на което претенциите по отделните дела съставляват части от едно вземане,
то следва да се приеме, че след обединяването на делата не се касае до обективно
кумулативно съединяване на искове, а до една обща претенция, чиято цена е равна на сбора
от претенциите по отделните съединени дела. Служебното съединяване на искове в случая е
предпоставено от висящност на делата пред един и същия съд, при което този съд, воден от
съображения за процесуална икономия и целесъобразност предприема съединяване с цел
издаване на общо решение по тях, тъй като всички касят части от едно и също вземане.
Както е посочено и по- горе, в настоящия случай първостепенният съд е съединил
производство по петте дела, правилно изхождайки от това, че същите касаят части от
вземане, произтичащо от едно материално правоотношение, което съединяване е довело до
промяна в родовата подсъдност, тъй като общото вземане е в размер над 25 000лв..
Предвид горното, обжалваното определение по чл. 118, ал. 2 от ГПК е правилно и
законосъобразно, тъй като е постановено при спазване на процесуалните правила за
определяне на родовата подсъдност на делото, което води до извод за неоснователност на
частната жалба и налага същата да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 3012/11.07.2022г. на ЦРС от „ЛАЙТ
ХАУС-2“, ЕИК-20018356, представляван от управителя Робертино Иванов, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Марио Златарев от БАК против
определение № 196/29.06.2022г., постановено по гр.д.№ 216/2022г. по описа на РС - Царево,
с което на осн.чл.118, ал.2, вр.ал.1 ГПК, вр.чл.104, т.4 ГПК производството пред ЦРС е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3