РЕШЕНИЕ
№ 10393
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110163803 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ............, с която срещу ........ е
предявен иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 09.03.2017 г между него в качеството на доставчик на
обучение и ответника в качеството на възложител е сключено споразумение № ДОб - 2
-537#2/09.03.2017 г., по силата на което ищецът е приел да извършва обучение срещу
ваучери на представители на целевите групи по процедури за директно предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетна програма „Развитие
на човешките ресурси“. Във връзка с това на ........ са били представени учебен график
от 25.10.2017 и учебен график от 12.11.2017 с подробно описание на програмата за
обучение, учебните предмети и занятия, общия брой часове, посочения диапазон на
провеждане на отделните обучения, мястото на провеждане и точните дати. Представен
е и списък на лицата, които са включени в обучението, както и графика с месечната
присъственост на тези лица по обучителната програма. В изпълнение на задълженията
си по договора и спазвайки посочения график, са проведени успешно определените
учебни предмети и заложени курсове за специалност .........., квалификация – 3-та
степен за посочения период. Съгласно споразумението, и по-точно чл.3, ал. 2, т.1,
Агенцията по заетостта като възложител е длъжна да предостави ваучери за
обучението на одобрените за включване в обучение представители на целевата група
по съответната операция в срок до 7 работни дни преди стартиране на обучението.
Всеки един от ваучерите представлява ценна книга с имената на приносителя и
информация за съответната сума на финансиране. Финансирането на обученията се
осъществява, както следва: 85 % от стойността на всеки ваучер се финансира от страна
на Агенцията по заетостта, а останалите 15 % се съфинансират от заетото лице. При
изплащане на средствата от лицето, което се обучава, на същото се издава фактура за
извършеното плащане, която съдържа стойността както на 15 % съфинансиране от
1
страна на обучаемия, така и останалите 85 % от стойността на ваучера, дължими от
Агенцията. Общата стойност на ваучерите по обученията за всички обучаващи се лица,
дължими от Агенцията по заетостта, е в размер на 21 420 лв., представляващи 85% от
номиналната стойност на ваучерите. Съгласно това ищецът е издал общо 14 бр.
Фактури /1 бр. от 03.09.2019 г. и останалите 13 бр. от 04.09.2018 г./ към ........ за
заплащане на дължимите суми за обучението на основание подписаното споразумение
и издадените ваучери, като всяка една от приложените фактури е на стойност 85% от
цялото дължимо възнаграждение за едно лице по програмата или 1 530 лв. Ищецът
твърди, че е изпълнил задълженията си по споразумението. Независимо от посоченото,
ответникът не изплатил дължимото възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 21 420 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по сключеното с
ответника споразумение от 09.03.2017 г., ведно със законната лихва от исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника .........
Навежда оплакване, че с определение от 12.11.2020 г. по адм.д. № 11722/2020 г. на
ВАС е потвърдено протоколно определение от 14.09.2020 г. по адм.д. № 8200/2019 г.
на АССГ, 11 състав, с което е оставена без разглеждане като просрочена жалба на
ищеца срещу уведомление (писмо с рег. № ДОб-2-537#5/23.07.2018 г.) за едностранно
прекратяване на споразумение № ДОб-2 537#2/09.03.2017 г., с оглед на което счита, че
настоящото производство подлежи на прекратяване по арг. от нормата на чл.299, ал.1 и
ал.2 ГПК.
В проведеното пред СРС открито съдебно заседание поддържа чрез
процесуалния си представител искането за прекратяване на производството и не взима
становище по ангажираните от ищеца писмени доказателства и по съществото на
спора.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
По иска по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД:
Със споразумение № ДОб-2-537#2 от 09.03.2017 г., сключено на основание чл.7,
ал.7 от ПМС № 280/2015 г. между ........ в качеството на възложител и ............, включено
в списъка на доставчици на обучение, утвърден от изпълнителния директор на ........
съгласно чл.7, ал.2 от ПМС № 280/2015 г., в качеството на доставчик на обучение,
възложителят възлага, а доставчикът на обучение приема да извършва обучение срещу
ваучери на представителите на целеви групи по процедури за директно предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетна ос 1 на Оперативна
програма ............/чл.1, ал.1/.
Съгласно чл.2, ал.1 от споразумението номиналната стойност на ваучера се
определя в зависимост от вида на обучението, а съгласно б. „в“ за обучения за
придобиване на професионална квалификация за трета степен с продължителност не
по-малка от 960 учебни часа същата е в размер на 1 800 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от споразумението доставчикът на обучение има право да
получи само средства в размер на стойността на ваучера за съответното обучение по
чл. 5, ал. 2 от ПМС № 280/2015 г., а съгласно чл. 2, ал. 3, т. 3 ............ изплаща на
доставчиците на обучения определен процент от конкретно посочената сума в
съответствие с номиналната стойност на ваучера, за което доставчикът на обучение
предоставя съответния ваучер и потвърждава полученото съфинансиране от страна на
2
заетото лице.
Доставчикът на обучението има право да получава плащания от страна на ........ в
срок до 30 календарни дни от подаване на искане за плащане и документите към него в
териториалното поделение на ........ за успешно завършени обучения срещу ваучери по
реда, предвиден в споразумението /чл.4, ал.1/.
Съгласно чл. 5. 1 от Общите условия, неразделна част от споразумението,
доставчикът на обучение има право да поиска плащане на ваучери от възложителя
само след окончателно приключване на обучението на лицата – приносители на
ваучерите, включително и при едностранно прекратяване на споразумението без
предизвестие от някоя от страните (с изключение в случаите на чл. 5, ал. 1, т. 3, Раздел
V от споразумението, който предвижда прекратяване на споразумението едностранно
от възложителя с писмено уведомление при обективна невъзможност за изпълнение на
задълженията по споразумението).
Съгласно чл.5, ал.1, т.2 от споразумението последното се прекратява при
неизпълнение на едно от задълженията на доставчика на обучение, включени в
споразумението, а по силата на ал.2 това става с писмено уведомление на възложителя,
с получаване на което споразумението се счита прекратено.
Ищецът е подал искане за плащане № 69/10.09.2018 г. за извършено обучение
ПК 344020 ........../ ПК 344021 .......... с период 16.11.2017 г. – 14.08.2018 г. за 1 бр.
ваучер на стойност 1 800 лв.
Ищецът е подал искане за плащане № 73/10.09.2018 г. за извършено обучение
ПК 344020 .........../ ПК 344021 .......... с период 27.10.2017 г. – 18.08.2018 г. за 13 бр.
ваучери на стойност 23 400 лв.
Представени са графици за обученията за посочените два периода: 16.11.2017 г.
– 14.08.2018 г. и 27.10.2017 г. – 18.08.2018 г.
Представени са общо 14 бр. ваучери за обучение на заети лица за двете обучения
на обща стойност 25 200 лв., придружени с декларации от обучаваните за провеждане
на обученията, месечни присъствени форми, ведно със справки за предоставените
услуги съгласно чл.5, т.5.3, т.5.3.3 от Общите условия, в които са посочени лицата,
завършили обученията – общо 14 лица.
Представен е списък на лицата, получили учебни материали от специалност
.........., а именно: учебник – Ръководство за дейността на митническия представител и
учебник – Данъчен и осигурителен контрол, подписан от 14 лица.
Представени са 14 бр. издадени свидетелства за професионална квалификация за
придобита трета степен на професионална квалификация Данъчен и митнически
посредник, специалност ...........
Представени са 15 бр. констативни протоколи относно обученията за двата
периода, както следва: КП № 238/14.08.2018 г., КП № 155/28.05.2018 г., КП №
168/06.06.2018 г.; КП № 113/30.05.2018 г.; КП № 147/22.05.2018 г., КП №
175/15.05.2018 г.; КП от 16.11.2017 г. за откриване на обучение и КП от 14.08.2018 г. за
закриването му; КП № 239/14.08.2018 г., КП № 154/28.05.2018 г., КП № 169/06.06.2018
г.; КП № 112/30.05.2018 г.; КП № 146/22.05.2018 г., КП № 176/15.05.2018 г.; КП № 35
от 27.10.2017 г. за откриване на обучение.
С уведомление рег. № ДОб-2-537#5/23.07.2018 г., връчено на 21.06.2019 г.,
възложителят е посочил, че прекратява едностранно споразумението на основание
чл.5, ал.2 от същото поради неизпълнение от страна на доставчика на обучение с оглед
3
констатирани нарушение при извършени проверки на място от експерти на
възложителя, като се е позовал на чл.5, ал.1, т.2 от споразумението. Относими към
предмета на настоящия спор са единствени онези части от уведомлението, касаещи
онези обучения, във връзка с които са били депозирани процесните искания за
плащане и в частност – т.3 от уведомлението. В същата е посочено, че при
извършените проверки на място от служители на сектор ..............-София на 15.05.2018
г. лицата са попълнили и подписали анкетни карти, в които са посочили, че не са им
раздадени необходимите учебни материали (част от учебните материали не са
оригинални или липсват). Посочено е, че са изготвени констативни протоколи №
175.15.05.2018 г. и № 176/15.05.2018 г., както и че на 22.05.2018 г. по време на
проверка от ....... на двата курса обучаемите отново са изразили недоволство от
провежданото обучение (протокол № 146). На 28.05.2018 г. е извършена последваща
проверка, при която е установено, че отсъстват преподавателят и курсистите.
Изготвени са КП № 155/28.05.2018 г. и № 156/28.05.2018 г., като съгласно дадените
разяснения от доставчика на обучение, те не са се водили поради заболяване на
преподавателя.
Пред СРС са разпитана свидетелката ........., която депозира показания, че е
работила в ............ на граждански договор, като от 2017 г. до 2018 г. е водила лекции и
е била заместващ преподавател по икономически дисциплини, в т.ч. в програма ..........;
че обучението се провежда по график; че на 27.05.2018 г. неин колега – ........., й се
обади да го замества по дисциплина ..........., включена в програмата ..........; че адресът,
който й е бил даден по график, е бил ........., като в този ден е чакала от 13:45 часа до
към 19:00 часа и не е провела занятие, тъй като не са дошли курсисти; че на въпросния
ден на този адрес не е идвала проверка от ........; че на всеки курсист се раздават
оригинални учебници, като има и платформа, за която всеки курсист има парола и на
която материалите са достъпни.
Пред СРС са разпитан свидетелят ........., който депозира показания, че е член на
Управителния съвет на ............ без представителни правомощия; че през 2017-2018 г. е
участвал в раздаването на учебни материали по курсовете специално за ..........; че е
давал на преподавателите присъствени форми, визуализации – давал е таблети и
учителите са ги слагали по учебните кабинети; че на курсистите са раздавани
оригинални учебни материали, а когато преподавателят е искал допълнителни
материали, академични задания, тестове, това е било допълнително освен
оригиналните учебници; че обученията са се провеждали на .........., а другият адрес е
бил бул. .........; че е имало учебен график, знаело се е къде се провежда обучението и
........ е била уведомявана за това с писма и мейли; че поне веднъж седмично са
извършвани проверки.
С оглед на така приетото съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
С определение от 12.11.2020 г. по адм.д. № 11722/2020 г. на ВАС е потвърдено
протоколно определение от 14.09.2020 г. по адм.д. № 8200/2019 г. на АССГ, 11 състав,
с което е оставена без разглеждане като просрочена жалба на ищеца срещу
уведомление (писмо с рег. № ДОб-2-537#5/23.07.2018 г.) за едностранно прекратяване
на споразумение № ДОб-2 537#2/09.03.2017 г. Това обстоятелство не прегражда
възможността на изпълнителя по споразумението да търси защита по
гражданскоправен ред на правата, които счита, че произтичат за него от последното, в
частност – на правото му да получи възнаграждение за предоставеното обучение.
Произнасянето на административния съд не формира СПН относно
4
гражданскоправните последици от твърдяното в настоящия процес неизпълнение на
възложителя на задължението му за заплащане на уговореното възнаграждение. По
изложените съображение настоящото производство се явява допустимо, а доводът на
ответника, че същото следва да бъде прекратено е неоснователен, поради което съдът
дължи изследване на основателността на иска. Основателността на предявения иск се
предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на
сключен между страните договор, с който му е възложено извършването на
обучението по конкретните позиции за определена уговорена цена - възнаграждение,
фактическото изпълнение на възложената работа и приемане на работата от ответника.
По основателността на иска:
Основното задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа.
Изпълнението на възложената работа трябва да е съобразено с поръчката на
възложителя – чл. 258 от ЗЗД, чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, чл. 265 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД. Същевременно изпълнението следва да е извършено по начин, че готовият
резултат да е годен за обикновеното или предвидено в договора предназначение – чл.
261, ал. 1 от ЗЗД. Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да
заплати уговореното възнаграждение /арг. от чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който
поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа/. Приемането
на работата, т. е. на резултатът от изпълнението на договора за изработка, е право и
задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя
отговаря на поръчката му – като вид, количество, качество, технически и др.
параметри. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря
на поръчката му.
Установи се по делото, а не се и спори между страните, че помежду им валидно
е възникнало облигационно правоотношение по силата на споразумение № ДОб-2-
537#2 от 09.03.2017 г., сключено на основание чл.7, ал.7 от ПМС № 280/2015 г., по
силата на което ответникът е възложил на ищеца извършването на обучение срещу
ваучери на представителите на целеви групи по процедури за директно предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетна ос 1 на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“.
От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника –
искания за плащане, графици за обучения, ваучери за обучение на заети лица,
декларации от обучаваните за провеждане на обученията, месечни присъствени форми,
ведно със справки за предоставените услуги, списък на лицата, получили учебни
материали от специалност .........., свидетелства за професионална квалификация за
придобита трета степен на професионална квалификация .........., специалност ..........,
както и от показанията на свидетелите Георгиева и Владимиров се установява
изпълнение на задълженията на ищеца по споразумението, с оглед на което съдът
намира, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че е изправна
страна на договора.
От страна на ответника не е релевирано в процеса възражение за неизпълнен
договор, нито се твърди и установява наличието на обстоятелства, изключващи
правото на изпълнителя на възнаграждение. Независимо от посоченото, за пълнота
следва да се има предвид, че констативните протоколи, съставени при извършваните на
ищеца проверки, на които ответникът се е позовал в уведомлението за прекратяване на
споразумението, което по същество е такова за неговото разваляне, съставляват части
удостоверителни документи, подлежащи на преценка наред с останалите доказателства
по делото.
5
Предвид клаузата на чл. 4, ал. 2, т. 2 от договора изпълнителят е длъжен да
предостави на всяко обучаемо лице при стартиране на обучението оригинални учебни
материали, които остават за ползване от обучаемите и след приключване на
обучението. Видно от представения по делото списък на лицата, получили учебни
материали, на всички обучаеми лица с ваучери за обучение са предоставени учебни
материали срещу подпис при стартиране на обучението, с което изпълнителят е
изпълнил надлежно задължението си по чл. 4, ал. 2, т. 2 от договора, като според
ангажираните гласни доказателства се касае за оригинални учебни материали. Дори да
се приеме такива да са били раздадени в един последващ момент, то видно от КП №
112/30.05.2018 г. и № 113/30.05.2018 г., с последните е констатирано наличието на
оригинални учебни материали към момента на съставянето им.
По отношение на КП № 155/28.05.2018 г. и № 156/28.05.2018 г., видно от
последните, проверката е извършвана на адрес: гр. София, ул. „Тирана“ 12, а не на
посочения такъв в представения график: гр. ...........
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало вземане за възнаграждение
по споразумението в уговорения размер на 85% от стойността на ваучерите (25 200 лв.,
представляваща сбор на 1 800 лв. и 23 400 лв.), възлизащ на сумата от 21 420 лв.
Ответникът не твърди и не установява да е платил задължението, с оглед на
което предявеният иск се явява основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 856, 80 лв.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........, БУЛСТАТ ....... да заплати на ............, ЕИК .........., на основание
чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, сумата от 21 420 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение по споразумение № ДОб - 2 -537#2/09.03.2017 г. с
предмет: извършване на обучение срещу ваучери на представителите на целеви групи
по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ,
реализирани по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.11.2021 г. до
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ........, БУЛСТАТ ....... да заплати на ............, ЕИК .........., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 856, 80 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6