РЕШЕНИЕ
№756
грaд
Русе, 10.06.2015г.
В ИМЕТО НАНАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, II-ри граждански състав в публично заседание на 12-ти май през две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН П.
при
секретаря Т.П., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 2782 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М.Е.Р.-П.
и П.И.П. против „Юробанк България“ АД, с която молят съда да
постанови решение с което на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.146,ал.1 ЗЗП във вр. с чл. 143,т.10 и 12 ЗЗП да обяви нищожността на чл.3, ал.5 и
чл.6, ал.3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33720, сключен на 20.02.2008г., между страните и вследствие на това, на основание чл.55 ЗЗД, да
осъди ответника да им заплати сумата от
8339,56 лв. представляваща сбор от платени недължими суми по 71 месечни /анюитетни/вноски
по същия договор за кредит ,
платени без основание, поради нищожност
на чл.3 ал.5 във вр. с чл.6 ал.3 от
Договора, както и законната лихва от завеждане на иска до окончателното
изплащане. Претендират разноските по делото.
В срок
за отговора на исковата молба, ответникът „Юробанк България“ АД оспорва изцяло исковете
и моли същите да бъдат оставени без уважение, претендира направените по делото разноски.
Съдът ,след като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е подадена искова молба с която се искат да бъдат уважени предявените
искове в нея:
Иск с правно осн. чл.26,ал.1 ЗЗД, с който ищците молят съда да постанови решение, с което на осн. чл.146,ал.1
от ЗЗП във вр. с чл. 143 ЗЗП, т.10 и 12
да обяви нищожността на чл.3,ал.5 и чл.6, ал.3 от Договора за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 33720, сключен на 20.02.2008г.
между ищците и ответника .
Иск с правно осн. чл.55
,ал.1 ЗЗД, с който молят съдът да осъди
ответника да им заплати сумата от 8339,56 лв. представляваща сбор от платени
недължими суми по 71 месечни /анюитетни/вноски по същия договор за кредит , платени без основание , поради нищожност на чл.3
ал.5 във вр. с чл.6 ал.3 от Договора, както
и за законната лихва от завеждане на
иска до окончателното изплащане и
разноските по делото
Безспорно установено по
делото е че на 20.02.2008г., страните са сключили Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33720 , за сумата от 55 000,
00 евро, която сума е предоставена от банката на ищците. В чл.3 ,ал.5 от договора е посочено, че действащият БЛП на
БПБ не подлежи на договаряне и промените
в него стават незабавно задължителни за страните. Уговорено е че банката-ответник
трябва да уведоми ищеца за за новия размер на БЛП и дата, от която той е в
сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. По делото е
представено писмо- уведомление/ л.33/, видно от което, ответната банка е
уведомила ищците, че увеличава БЛП с 25 БП, считано от 15.06.2011г., поради
повишаването на основната лихва на ЕЦБ и увеличаване цената на паричния ресурс.
Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в евро е в размер на 6.35% , а договорната
надбавка е 0.65 пункта.
По делото е приета в о.с.з. на 31.03.2015г.
неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза. Видно от заключението и от направените изводи в експвртизата в т.2 се установява, че от датата на сключване на
Договора за кредит за покупка на недвиижим имот № HL33720/20.02.2008г.
до датата на подаване на исковата молба, ответникът е увеличавал лихвения процент,
респ. месечната погасителна вноска по Договора за кредит за покупка на невижим
имот. При всяко увеличаване на БЛП за
жилищни кредити в евро на банката през този период е достигал до 8.2% (осем
цяло и два) процента.От 27.05.2008г. до 26.07.2008г. БЛП е 6,7%; от
27.07.2008г. до 15.10.2008г. БЛП е бил 7,2%; 16.10.2008г. до 26.06.2011г. БЛП
-8,2%; от 27.06.2011г. до 26.10.2012г. БЛП-8,45% и от 27.10.2012г. до
настоящият момент БЛП е 8,2%. От експертизата
е видно,че считано от 27.07.2008г. банката е променила единият компонет на
годишната лихва- надбавката към БЛП е намалена от 0,65 пункта на 0,4 пункта.Посочено
е и че промените в БЛП на банката не се определят от субективно решение на
банката, а от действащите и променящи се финансови и икономически параметри,
както и че лихвеният процент на ЕЦБ влияе на БЛП.
Ищецът твърди,че клаузите на чл3.,ал.5 и чл.6,ал.3
от договора са неравноправни по смисъла на чл.143,т.т.,10 и 12 ЗЗП и с оглед
приложението на чл.146,ал.1, ЗЗП че същите са нищожни,тъй като не са индивидуално
договорени съгласно чл.146,ал.2 ЗЗП,който гласи че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. .
Поради това ищците считат,че платените лихви над
първоначално договорения лихвен процент над 6,35 % за периода 26.VІІ.2008 год.-
до настоящият момент ,са недължими,поради което претендира връщането им на
основание чл.55,ал.1 ЗЗД.
Допълнителното заключение на вещото лице,
прието в о.с.з. на 12.5.2015г., няма връзка с правния спор, предмет на делото и
не се обсъжда от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предвид фактическите твърдения на ищците,
изложени в исковата молба и формулираните петитуми, съдът квалифицира правно
предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.146,ал.1 ЗЗП във вр. с чл. 143,т.10 и 12 ЗЗП и по чл.55 ЗЗД.
Неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП е
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика от една страна, и потребителя от друга. Уредените в
разпоредбата на чл.143 ЗЗП хипотези на възможни неравноправни клаузи почиват на
предположението, че постигнатата
уговорка е във вреда на потребителя, защото не отговаря на изискването за
добросъвестност и като резултат води до създаване на значителна неравнопоставеност
между страните. Уговорката за промяна на формирания лихвен процент в чл.3,ал.5
от договора не покрива тези белези. Тълкуването й води до извода, че
едностранната промяна може да бъде както в посока увеличаване на лихвения
процент,така и в посока на неговото намаляване,което банката е извършила в периода от 27.06.2011г. до 26.10.2012г. БЛП от 8,45%/за
периода 27.06.2011г.-26.10.2012г./, към настоящият момент е намален на 8, 2 %.
Тоест тази уговорка е във взаимен интерес и в този смисъл не може да се разглежда
като уговорка във вреда на потребителя. Настоящият състав не счита, че по
отношение на чл.3,ал.5 е приложима т.10 на чл.143 ЗЗП, тъй като не са налице
предпоставките за прилагане на тази законова хипотеза. Основанието за промяна
на лихвите по анюитетните месечни вноски е предвидено и договорено от страните
в процесния договор. Също така, банката като доставчик на финансова услуга, се
е възползвала от разпоредбата на чл.144,ал.2,т.1 ЗЗП, съгласно която не
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП, тази при която“ доставчикът на финансови услуги си запазва
правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен
процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички
други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на
финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата
страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора
има правото незабавно да прекрати договора“. Ищците са уведомени за настъпилата
промяна/уведомление л.33/.
Промяната в лихвения
процент е извършена на предвидено в договора за кредит основание, дължащо се на
обективни обстоятелства. С подписването
на договора страните са уговорили променлива лихва и ищецът се е съгласил
предварително банката да си запази правото едностранно да промени лихвения
процент при промяна на пазарните условия. Клаузите на договора не попадат и
хипотезите на чл.143,т.2 ЗЗП. В договора
е предвидена възможност за промяна на лихвата-промяна ,която може да бъде
увеличена или намалена в зависимот от промяната на БЛП. С промяната на
годишната лихва по договора банката не променя характеристиката на
предоставената от нея финансофа услуга. Променя се цената на услугата, която по
договора е уговорената лихва.Тази цена се променя на основания, предвидени в
договора чрез референцията към БЛП на банката. Реципрочно на правото на банката
длъжникът има право да погаси предсрочно кредита-частично или напълно. В тази
връзка следва да се посочи,че управителния
орган на банката е взел решение за увеличаване на лихвения процент от 6,35% с
25 базисни пункта, считано от 15.06.2011г., като изменението на БЛП ще бъде
отразено във първата вноска на ищеца- през месец юли 2011г. Тоест, налице е
един достатъчен период, в който ищецът да изрази несъгласието си с увеличаване
на лихвения процент и да упражни правото си да прекрати договора преди
решението за увеличение на лихвения процент по кредита да бъде приложено, каквито
данни по делото липсват.
Следва да се отбележи и
че именно
възможността на потребителя да се запознае предварително с клаузите от договора
и оттам възможността му да влияе върху тях е основание, изключващо
неравнопоставеността на същите. Ето защо, при липса
на твърдения за пороци, опорочили волята на страната по един двустранен
договор, съдът формира извод, че клаузите на чл.3,
ал.5 и чл.6, ал.3 от договора са валидни индивидуално уговорени.
Изложеното дотук дава
основание на съда да счете,че клаузите на чл.3,ал.5, и чл.6,ал.3 от договора не
са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, поради
което не са и нищожни. Платените от ищеца суми по увеличения лихвен процент са
платени на действително основание и не подлежат на връщане.
Изложените съображения
водят до извода за неоснователност на предявените искове.При този изход на
спора съдът възлага в тежест на ищците разноските на ответника в
производството в размер на 1350,00 лева.
Мотивиран така
районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Е.Р.-П., с ЕГН ********** *** и П.И.П., с ЕГН ********** *** против
„Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ №260, искове
за прогласяване за нищожни на клаузите по чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 20.02.2008 год. и за заплащане на сумата от
8339,56 лв., представляваща сбор от
платени недължими суми по 71 месечни /анюитетни/ вноски по същия договор за кредит.
ОСЪЖДА
М.Е.Р.-П., с ЕГН ********** *** и П.И.П., с ЕГН ********** *** да заплатят
на „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ №260 сумата от 1350,00 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред РОС.
Районен съдия: