Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ 278

Гр.Габрово, 17.06.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и девети май ..................................... през две хиляди и деветнадесета година ............... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................. и в присъствието на прокурора ...................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 456 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя В.К.М. *** е обжалвал Наказателно постановление № 19-0892-000026, издадено на 19.03.2019 година от Началник на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 20 лева, наложена въз основа на чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП. По съображения, изложени в подадената жалба и допълнително постъпила по делото молба, жалбоподателят е определил същото постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила процесуален представител за разглеждането на делото. В придружаващото писмо, с което жалбата е изпратена до съда, от страна на същата е отправена молба за оставяне на жалбата без уважение, както и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави данните, които се съдържат в събраните в хода на производството доказателствени материали, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя В.К.М. сe явява управител на търговско дружество – „Стив 98” ООД Габрово, БУЛСТАТ *********, което е собственик на недвижим имот – заведение за обществено хранене с обща застроена площ от 570 кв. м. на ул. ”Съзаклятие” № 2 в град Габрово, разположено в част от партерния етаж на сградата на кино „Алеко Константинов”, преустроено в бинго зала. Същият е подробно описан в констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 34, том I-ви, Рег. № 729, дело № 34/2006 г. на нотариус с рег. № 297 на НК, с район на действие ГРС, който е приложен на л. 22 от делото. В близко съседство с този имот в част от сградата на киното на тази улица е разположен друг търговски обект – игрална зала „Мистик”, чиито управител е св. С.К. ***. От съответните снимки, които се съдържат в приложения на л. 33 оптичен носител на информация, се установява, че непосредственият достъп до двата търговски обекта към месец януари 2019 г. се е осъществявал по пътна отсечка с недостатъчна широчина за едновременно разминаване на два автомобила и без самостоятелен изход от нея, с един подстъп за влизане (и излизане), започващ от територията на обособени места за паркиране на МПС, разположени от северната страна на онази част от сградата, в която се помещава бинго залата, както и че игрална зала „Мистик” се намира в края на тази отсечка - след имота, притежаван от „Стив 98” ООД. Тази отсечка е разположена отляво по отношение на улица ”Възраждане”, попадаща от западната страна на двете зали – на терен, където според посочения нотариален акт би следвало да се намира зелена площ, отбелязана в констативния нотариален акт като ориентир за западната граница на имота.

Жалбоподателя е собственик на автомобил „БМВ Х5”, който е с Рег. № ЕВ 25-55 АН. Сутринта на 11.01.2019 г. М. паркирал това МПС на описаната пътна отсечка непосредствено след входа за бинго залата, като по този начин осуетил възможността за достъп до този на намиращата се след него зала „Мистик”. Около 10,30 часа сутринта на 11.01.2019 г. свид. К. провела разговор с М. и го помолила да измести автомобила си, за да може да достигне със свое МПС до входа на зала „Мистик” и да разтовари багаж от него. М. отказал. Поради това, а и тъй като извършено по същият начин паркиране от него вече било станало причина за намеса на полицейски служители през предния ден – на 10.01.2019 година, тя се обадила на ЕЕН 112 и поискала да се изпрати полицейски екип. След пристигането на такъв екип, в състава на който влизали свидетелите Х.Б. и Д.И., последният съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, квалифицирано като такова по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като фиксирал местоположението на МПС чрез снимките от оптичния носител на информация. Актът (Серия Д, № 921712) бил връчен на жалбоподателя, който присъствал лично при извършване на свързаните с това действия и собственоръчно е отразил в него, че е управлявал автомобила. Въз основа на този акт и останалите материали по образуваното с неговото  съставяне административно - наказателно производство впоследствие е издадено и посоченото наказателно постановление, което е предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

 Разписката в приложеното копие от наказателното постановление на л. 6 от делото сочи, че същото е получено лично от жалбоподателя на 15.04.2019 г. Жалбата против него е постъпила при наказващия орган на 19.04.2019 г., или преди изтичането на установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седем дневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на това постановление. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на това постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление преди всичко се предпоставя от тази на акта за установяване на онова нарушение, което се санкционира чрез него. Актът, въз основа на който е издадено и обжалваното постановление, може да се счита за такъв. Той е съставен от лице, заемащо длъжност като „мл. автоконтрольор” в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, т.е. от компетентен (съобразно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП) орган в служба за контрол по смисъла на този закон при спазване на уредената от последният процедура, свързана с установяване на нарушението от фактическа страна. Той е съставен в деня за откриване на нарушителя, който съвпада с датата за осъществяване на нарушението и е в рамките на съответните давностни срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Жалбоподателя е присъствал лично при съставянето му, като още на 11.01.2019 година е бил снабден с надлежно връчен препис от него. Наказателното постановление също е съобразено с тези давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като е издадено преди изтичането на шестмесечния срок от датата за съставяне на акта. Едновременно с това то също се явява издадено от надлежен орган, доколкото от отбелязването в неговата титулна част и представената по делото заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи може да се заключи, че Началника на Сектор “ПП” при ОД на МВР Габрово е притежавал правомощия за неговото издаване, в съгласие с предвиденото в чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

Данните в материалите от административнонаказателната преписка подкрепят направеното от страна на наказващия орган заключение, че жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение, за което е санкциониран. Действията на М., които са свързани с паркирането на автомобила, не са предмет на спор и се признават от него в молбата на л. 19-21 по делото. Съответната пътна отсечка, на която този автомобил е бил паркиран, е осигурявала достъп не само до бинго зала Габрово, но и до намиращата се след входа за нея игрална зала „Мистик”. При това положение и след като по делото не са събрани доказателства, които да установяват съществуването на някое от визираните в чл. 2, ал. 3 от ЗДвП изключения, действително може да се приеме, че същата се явява път, отворен за обществено ползване по смисъла на установеното понятие в чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, който като такъв е предоставял равни възможности за използването му от всички участници в движението по него, между които (според указаното в § 1, т. 28 от ДР на ЗДвП) са попадали не само жалбоподателя В.М. и свидетелката С.К., но и всички други желаещи да го ползват лица. Чл. 2, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че „всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение”. В конкретния казус жалбоподателя е нарушил  изискванията, отнасящи се до забраната за паркиране на места, посочени в нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Поради това и доколкото от заснетото на петте броя снимки, които се съдържат в приложения оптичен носител на информация, е видно, че чрез начина за паркиране на управлявания от него автомобил, на 11.01.2019 г. последният действително е станал пречка за движението по пътната отсечка и е възпрепятствал напълно възможност за достъп до входа на игрална зала „Мистик”, следва да се приеме, че М. е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение, което е довело до ангажиране на административно-наказателна му отговорност по повод на него. Правото на собственост по отношение на бинго залата, което представляваното от страна на същият дружество има по отношение на нея, не налага извод с различна правна насоченост, тъй като това право не се разпростиравърху самата отсечка и поради това по никакъв начин не изключва възможността за преминаване на останалите участници в движението по последната. Описанието, което се съдържа в акта и НП, налага именно подобно заключение, а свързаните със същото констатации кореспондират на данните, които се съдържат в събраните доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Следва да се отбележи, че това описание, а заедно с него и всички други реквизити в акта и наказателното постановление, отговарят на законовите изисквания, поради което може да се заключи, че оплакванията за допуснати нарушения по чл. 42, т. 3, 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН не се оправдават както от фактическа, така и от правна страна. Актът и НП не съдържат нито неясноти, нито непълнота по отношение на дължимото описание на мястото и деянието, с които се свързва самото нарушение, а с оглед на изложеното от М. в първия абзац на молбата от л. 19-21 и посочените доказателства, които установяват съществуването на това нарушение по недвусмислен начин, не може да се счита, че акта е съставен в следствие на добрите отношения между св. К. ***, за които се твърди в подаденото възражение против него, приложено на л. 7 от делото.

Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на личността на нарушителя и осъщественото нарушение, съдът намира наложеното за последното наказание за законосъобразно по отношение на неговия размер. Глобата е определена въз основа на правна норма, която предвижда такава за нарушение в случаите на неправилно паркиране, какъвто е налице и в конкретния казус, а при уредените в чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП стойности тя се явява наложена в нейния минимален размер. Безспорно е, че конкретно посоченото основание по чл. 180, ал. 1, т. 1 пр. 2-ро от ЗДвП не кореспондира на обстоятелствата, свързани със самото нарушение, но тъй като става въпрос за действително извършено такова и то от вида, подлежащ на санкциониране съобразно нея, може да се приеме, че допуснатата от наказващия орган грешка при цифровото изписване на тази норма не е съществена и че поради това не е в състояние да обоснове основателността на искането за отмяна на наказателното постановление. С оглед на указаното в разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН и минималната стойност на глобата няма възможност за нейното намаляване до по-нисък размер, още повече и поради липсата на обстоятелства, които да налагат това. Следва да се има предвид, че според приложената на л. 12 справка, до 11.01.2019 г. жалбоподателя е бил санкциониран по административен ред чрез няколко влезли в сила наказателни постановления за различни нарушения, включително за такова с квалификация по чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, което също се явява свързано с нарушени правила за престой или паркиране на МПС. Естеството на това отегчаващо по неговата същност обстоятелство, отчетено заедно с данните за наличието на допълнителни такива, установени с показанията на разпитаните свидетели (за извършено по същият начин паркиране, наложило намесата на полицейски служители на 10.01.2019 година) не позволява да се счита, че самото нарушение се явява маловажен случай, който би могъл да обоснове приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН. Ето защо и като е санкционирал жалбоподателя, вместо да приложи нормата на чл. 28, б.”А” от ЗАНН и да го предупреди писмено или устно, че при повторен случай ще го накаже, наказващия орган е издал едно законосъобразно НП, което се явява годно да постигне целите на превенцията по смисъла на чл.12 от ЗАНН. Въз основа на тези съображения съдът намира, че няма основания, които да налагат неговото изменяване и отмяна, като приема, че следва да го потвърди.

Воден от горното, и на основание чл.63 ал.1 предложение 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0892-000026, издадено на 19.03.2019 година от Началник на Сектор “ПП” при ОД на МВР Габрово, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................