Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
IV-81 Година 2020,
14 април гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, четвърти
въззивен граждански състав
на двадесет и четвърти
февруари година
две хиляди и двадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 215 описа за 2020 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на К.Т.Г. ***,
против решение № 2955 от 11.11.2019 г., постановено по гр.д.6979/2018 г. по
описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено по отношение на въззивника, че същият дължи на “A1 България” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от общо 591.81 лв, в това
число: 441.30 лв – цена на ползвани далекосъобщителни услуги за периода от
28.03.2016 г. до 28.10.2016 г. по Договор № ***16/05.05.2015 г. за мобилен №
******, преподписан на 28.04.2016 г. за мобилен № ******, ; 36.51 лв – цена на
ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 23.04.2016 г. до 23.10.2016 г.
по Договор № ***33/04.01.2016 г. – за мобилен № *******, и 114 лв – месечни
вноски за устройство, продадено на изплащане на последната дата, за периода
23.04.2016 г. – 23.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
21.05.2018 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.3668/2018 г. на РС Бургас; и с което решение въззивникът е осъден да заплати на “A1 България” ЕАД направените в заповедното и в исковото производства разноски
– общо 351.42 лв. за държавни такси и възнаграждения за вещите лица по
ССЕ и СТЕ, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 70.28 лв. Твърди се, че обжалваното решение на
БРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния
закон. Твърди се, че са необосновани изводите на съда, че СТЕ установявала
доставката от ищеца на ответника на фактурираните за процесния период
телекомуникационни услуги, тъй като, според въззивника, от заключението по СТЕ
се установява, че при отчитането на доставените услуги е възможна операторска
грешка. С твърдението, че поради операторска грешка в ползвания софтуер на
ищеца, за периода от 28.04.2016 г. до 27.05.2016 г. не е бил въведен коректно
действащият тарифен план за мобилен № ******, , неточно е било извършено и
остойностяването му. Ето защо се твърди, че са необосновани изводите на
първоинстанционния съд, че съгласно заключението по ССчЕ, фактурираните услуги
били оценени правилно. Подчертава се, че заключението по ССчЕ е било надлежно
оспорено от ответника. Изложени са оплаквания, че съдът изобщо не е обсъдил
наведените от ответника възражения и не е посочил защо не ги възприема. Претендира
се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и постановяване на решение, с
което исковете се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции. Нe са
ангажирани нови доказателства.
Въззиваемият “A1 България” ЕАД, е представил в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното
решение не страда от сочените от въззивника пороци, поради което следва да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за въззивното производство – присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалният представител
на въззиваемия поддържа отговора на въззивната жалба. Също не се сочат нови
доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и
ангажираните доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна,
следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия за
приемане за установено по отношение на въззивника К.Г., че съществува вземане
на ищеца против ответника за сумата от общо 1 263.03 лв, представляваща сбор от
дължими суми по данъчни фактури, издадени по Договор № ***16, сключен на
05.05.2015 г. за мобилен № ******, преподписан на 28.04.2016 г., чрез
пълномощник, и за мобилен № ******, , за периода от 28.03.2016 г. до 28.10.2016
г. – 441.30 лв цена на ползвани далекосъобщителни услуги за периода от
28.03.2016 г. до 28.10.2016 г., и 509.76 лв. – неустойка за едностранното
прекратяване на договора по вина на абоната, в размер на всички месечни такси
до края на срока му – по стандартния план; и по Договор № ***33, сключен на
04.01.2016 г. за мобилен № ******* – 36.51 лв цена на ползвани
далекосъобщителни услуги за периода от 23.04.2016 г. до 23.10.2016 г.; 114 лв.
– месечни вноски за устройство, продадено на изплащане, за периода от 23.04.2016
г. до 23.11.2016 г., и 161.46 лв – неустойка за предсрочното прекратяване. Претендира
се и законна лихва върху главницата от 1 263.03 лв считано от 21.05.2018
г. до изплащането й, както и за деловодни разноски. Ищецът твърди, че за
претендираните суми е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника, по което е образувано ч.гр.д.3668/2018 г. на
БРС, по което е била издадена заповед по чл.410 ГПК за сумата 1 263.03 лв,
ведно със законната лихва от 21.05.2018 г. до изплащането й, както и за
деловодните разноски 75.26 лв. Твърди се, че в срока по чл.423 ГПК против
заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради което е предявен
настоящият иск.
Твърди се, че между страните са
сключени посочените договори, по силата на които ищецът е предоставил на
ответника електронни съобщителни услуги, а ответникът е допуснал неизпълнение
на задълженията си по договора.
Предявите искове са с право
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.205 от ЗЗД.
Ответникът е оспорил исковете по
основание и по размер. Твърди се, че ищецът некоректно е отчитал предоставените
на ответника услуги – отчитал е повече от веднъж проведените от ответника
разговори и е завишавал използваните от ответника мегабайти мобилен интернет,
като по този начин месечните сметки на ответника са завишени тройно.
С обжалваното решение БРС е
уважил предявените искове, в частта, с която се претендира стойност на
представени услуги като се е позовал на заключенията на СТЕ и ССЕ, съгласно които
услугите, за които се претендира заплащане са доставени на ответника, а
стойността им е правилно оценена. В частта, с която се претендира заплащане на
неустойка съдът е отхвърлил иска като неоснователен, приемайки, че като
неравноправна, клаузата за неустойка е нищожна.
Решението на БРС е обжалвано само
в частта, с която исковете са уважени, поради което спорът е висящ пред
настоящата инстанция само в тези си части, а в отхвърлителната част решението
на БРС е влязло в сила.
При извършената проверка по реда
на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за
неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът
намира следното:
На първо място съдът приема, че
фактическата обстановка е установена обосновано от първоинстанционния съд, като
релевантните за спора факти са приети на база събраните по делото
доказателства.
Следва да се отбележи, че нито
едно от заключенията по двете експертизи СТЕ и ССЕ, не е било оспорено от
страните в съдебното заседание, в което е било прието. И двете експертизи са
изготвени компетентно и при съобразяване на представените от страните
доказателства, поради което настоящият състав ги кредитира, съотв.намира за
неоснователно оплакването на въззивника, че заключението
по ССЕ е било надлежно оспорено от него. В протокола от съдебното заседание на
05.06.2019 г., в което е било прието заключението но ССЕ няма отразено
изявление на процесуалния представител на ищеца за оспорване на заключението,
поради което съдът приема за недоказано твърдението във въззивната жалба, че заключението
по ССЕ е било надлежно оспорено.
Съдът намира за неоснователно и
недоказано оплакването във въззивната жалба, че
са необосновани изводите на съда, че СТЕ установявала доставката от ищеца на
ответника на фактурираните за процесния период телекомуникационни услуги, тъй
като, според въззивника, от заключението по СТЕ се установява, че при
отчитането на доставените услуги е възможна операторска грешка. Изрично и в
заключението си – в отговора си на въпрос № 1 /л.2 от заключението, л.156 от
първоинстанционното дело/, и в откритото съдебно заседание, в което е прието
заключението по СТЕ, вещото лице Щ.Папанчев заявява, че процесът на отчитане на
разговорите в роуминг е напълно автоматичен, без участие на оператор, поради
което не може да бъде манипулиран. Заключението, както се посочи по-горе, не е
оспорено от страните, поради което и настоящият състав, както и
първоинстанционният съд, го кредитира и приема, че предоставените на въззивника-ответник
услуги са били правилно и точно отчетени.
Неоснователно е и твърдението в
жалбата, че поради операторска грешка в ползвания софтуер на ищеца, за периода
от 28.04.2016 г. до 27.05.2016 г. не е бил въведен коректно действащият тарифен
план за мобилен № ******, , неточно е било извършено и остойностяването му,
поради което неправилно на ответника са начислени суми по стария план, които
той, съгласно новите условия на договора, не дължи. Действително, както е
установено и от вещото лице по СТЕ, за периода от 28.04.2016 г. до 27.05.2016
г. не е бил въведен новият тарифен план за мобилен № ******, поради грешка на оператора и остойностяването
на услугите е било извършвано по стария. Видно от представената по делото
преписката, образувана от ищеца по искането на ответника, ищецът е признал
допуснатата грешка, преизчислил е стойността на услугите, съобразно
предоговорените между страните условия по договора, и с кредитно известие е
приспаднал от начислената цена сумата от 365.62 лв, съотв.същата не е част от
настоящата искова претенция.
При така представените
доказателства, вкл. заключенията на вещите лица по СТЕ и ССЕ, съдът приема, че фактурираните
за периода количества телекомуникационни услуги – мобилни разговори, СМС и
интернет трафик, са предоставени от ищеца на ответника, както и същите са
оценени правилно от ищеца, по действащите тарифни планове по сключените
договори и приложенията им.
Съдът намира за неоснователни и оплакванията
във въззивната жалба, че първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил наведените
от ответника възражения и не е посочил защо не ги възприема. Не е
конкретизирано кои точно възражения са останали необсъдени от
първоинстанционния съд. Съдът констатира, че изложените в отговора на исковата
молба възражения на ответника са обсъдени от първоинстанционния съд и по тях
той е изложил съображенията си, като решението, както се посочи по-горе, е
обосновано, поради което това оплакване на въззивника е неоснователно.
Поради съвпадане на изводите на
двете инстанции, решението на БРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено
при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият
състав препраща на основание чл.272 от ГПК.
Предвид постановения резултат, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, на въззиваемия-ищец следва да се присъдят разноски
за въззивното производство в размер на 200 лв за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2955 от 11.11.2019 г., постановено по гр.д.6979/2018 г. по описа
на Бургаски районен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА
К.Т.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на “A1 България” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 200 лв /двеста
лева/ представляваща съдебни разноски за въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.