РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 18.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесети
септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3174 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Т.С.Ц.
ЕГН ********** *** срещу Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от
гл. комисар Н. ***, с адрес в гр. София, ул. „Пиротска“ №171А съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в
размер на 1600,27 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 20.05.2016 - 31.03.2019 г., /след направено изменение на исковата
претенция по реда на чл.214 ГПК/ ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В
обстоятелствената част на исковата молба сочи, че в процесния период е работил
на длъжност „водач на специален автомобил“ в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ гр. Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ гр. София МВР.
Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени графици и протоколи,
при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12
часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.
187 ал.3 от ЗМВР. Сочи, че на основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично. Излага се, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г./. Сочи, че в нея липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, като такъв алгоритъм е бил предвиден в
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143. като е отпаднал с
Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., Излага, че с този коефициент се получават
чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е и идентично с
приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез
умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.
Твърди се, че в съответствие с чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Сочи, че за процесния период е положил нощни дежурства както
следва1.За 2016 г.: м. 05. - 56 ч.; м. 06. - 56 ч.; м. 07. - 56 ч.; м. 08. - 0
ч.; м. 09. - 56 ч.; м. 10. - 0 ч.; м. 11.-0ч.; м. 12. - 144 ч. или Общо - 368
ч.; 2.За 2017 г.: м. 01. - 64 ч.; м. 02. - 48ч.; м. 03. - 64 ч.; м. 04. - 56
ч.; м. 05. - 56 ч.; м. 06. - 24ч.; м. 07. - 56 ч.; м. 08. - 32 ч.; м. 09. - 56
ч.; м. 10. - 56 ч.; м. 11. - 64 ч.; м. 12. - 48 ч. или Общо - 624 ч.; 3. За
2018 г.: м. 01. - 0 ч.; м. 02. - 56 ч.; м. 03. - 64 ч.; м. 04. - 56 ч.; м. 05.
- 58 ч.; м. 06. - 48 ч.; м. 07. - 67 ч.; м. 08. - 0ч.; м. 09. - 48ч.; м. 10. -
64 ч.; м. 11. - 48ч.; м. 12. - 56 ч. или
Общо - 565 ч.; 4.За 2019 г.: м. 01. - 64 ч.; м. 02. - 48 ч.; м. 03. - 56 ч. или
общо-168 ч. Излага, че за процесния период е положил общо 1725 ч. нощен труд.
Твърди, че в съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отнощението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Излага, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен
труд е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд
няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези
установени за работното време. Твърди,
че в конкретния случай, за исковия
период е положил общо 1725 часа нощен
труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на
извънреден труд от 246 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително.
Сочи, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.04 лв. или за извънредния
труд, положен от него му се дължи претендираната сума. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Счита, че иска е допустим, но неоснователен и
недоказан. Оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Не
отрича факта, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с
ответника, възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжности: водач на специален автомобил І степен той и
пожарникар“ в РС „ Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) – АЕЦ
Белене към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН)
– Плевен при ГДПБЗН — МВР; водач на специален автомобил І степен той и
пожарникар“ в Участък „ Пожарна безопасност и защита на населението“ (УСПБЗН) –
Долна Митрополия към Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) – Плевен при
ГДПБЗН — МВР и водач на специален автомобил І степен той и пожарникар“ в група
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ към РС „ Пожарна безопасност и защита на
населението“ (РСПБЗН) – Плевен към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
(РДПБЗН) – Плевен при ГДПБЗН — МВР. Сочи, че претенцията на ищеца е
неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по
трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Твърди, че
ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в
специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, тъй
като в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на
нощния труд. Излага, че съгласно КТ нормалната продължителност на работното
време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ), докато съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Твърди, че съгласно ал. 3 на същата
разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Поради изложеното счита, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа, поради което и не е
налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Излага, че ако се
извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния
труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за
лица, работещи по трудово правоотношение ще се стигне до там, че с неприложим
към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма
на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност
на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Сочи, че в исковия период са действали последователно
две наредби, които са уреждали въпросите за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, а именно: Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016
г., ДВ, бр. 59) (Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г.).
Твърди, че в чл.3, ал.3 и на двете наредби е регламентирано, че: „За държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период”, което от своя страна
счита, че съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
Твърди, че доколкото в ЗМВР, в чл. 187, ал. 3 е определена продължителността на
нощния труд от 8 часа че не е налице празнота, а е налице специфична законова уредба, различна
от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Поради
изложеното счита, че няма основание да се приложи общата разпоредба за
структурата и организацията на работната заплата, а следва да се прилага
специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в
изпълнение на същия закон. Излага, че
нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в
МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Счита, че съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа или 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е
равно на 1,143. Твърди, че за държавните служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен
труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен
такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Сочи и, че този смисъл е
възприет, както в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., така и в сега действащата
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г.
Счита и, че искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв
за неоснователно. Твърди, че разпоредбата на чл. 176 ЗМВР изрично е посочено,
че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения, като в чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните
възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и
възнаграждението за извънреден труд. Излага, че ЗМВР прави ясно разграничение
между извънреден и нощен труд. Сочи, че правото на изплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, като в
ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за
нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато
размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл.
187, ал. 6 ЗМВР. Излага, че в ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че
извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа
годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на
смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Поради изложеното прави
извод, че законодателят прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд,
като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен
труд - в заповед на министъра на вътрешните работи. Излага, че заповедта на
министъра на вътрешните работи, в която е посочен размерът на възнаграждението
за нощен труд през процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. и същото възлиза на 0,25 лв.” Твърди, че
ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и, че неправилно обосновава своята претенция
с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно
възнаграждение. Излага, че извънреден е този труд, който се полага от служителя
по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на
работодателя и, който труд попада извън установеното за служителя работно
време, докато полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното
работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност
от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в
случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смиела на т.1 от Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Сочи, че за да има извънреден
труд и, за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал
дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Излага, че съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ,
е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд. Моли съда да отхвърли и
иска за лихви, доколкото същия е акцесорен и при недължимост на главните вземания
претенцията за лихви се явява неоснователна. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на разноски.
В с.з.
процесуалният представител на ответника – юрк.Н. моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан, за което развива подробни
съображения, които преповтаря и в представена в с.з. писмена защита. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, поради което и съдът е постановил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че са се намирали в служебни правоотношения и,
че за процесния период ищецът е заемал длъжността „водач на специален автомобил“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр. Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр. София МВР.
Приобщени
като доказателство по делото са и платежните бележки, за изплатени на ищеца, за процесния
период трудови възнаграждения, от които е видно, че е начислен и заплатен нощен
труд.
Установява се от
приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП, че министерството е взело становище относно увеличаване заплащането
на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време.
В
хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните. От заключението на
същата се установява,
че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е
полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време
се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата
е извършила преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143
съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин на формиране на коефициента
1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна работна седмица не могат да
надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа
дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната нормална продължителност
на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта
следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня,
поради което когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8
часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143. Вещото лице сочи, че за периода от 22.05.2016
г. – 31.03.2019 г. ищецът е положил общо 1693 часа нощен труд. Положеният нощен
труд в размер на 1693 часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143
за превръщането му в дневен труд, като същият е заплащан своевременно по 0.25
лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1935,099
часа, като за разликата от 242,099 часа се изчислява брутно възнаграждение в
общ размер на 1600,27 лева, изчислено със средна ставка 6,61 лева, формирана от
основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за
всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с
увеличение 50% за извънреден труд. За целият процесен период, видно от
платежните ведомости на ответника ищеца е получил допълнително заплащане по
0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014
г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на Вътрешните
работи, с които е определен размера на това допълнително възнаграждение.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.176 от ЗМВР предвижда, че брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. В
процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е
обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме,
че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената
Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по
аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой
часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална
уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен
нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е
заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по
чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни
съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното
време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от
НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч.
и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези
нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на ответника, че
коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от Министерство
на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на този коефициент
е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в
случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се „приравнява“.
Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд
през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за
него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна,
липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда, от която се установява размера на
претендираната сума. Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и
с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен
труд за периода 20.05.2016 г. – 31.03.2019 г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е
основателна, и следва да се уважи в размера, изчислен от ВЛ, а именно – 1600,27
лева.
Следва да се
отбележи, че независимо, че чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските /който също е приложим нормативен акт/, в една от редакциите си през
процесния период - за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е предвиждал,
че отработените часове от служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА, без превръщане на нощните часове в дневни, съдът
намира, че тази разпоредба не следва да се отчита при преценка на заплащането
на тези часове. Тя касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган
- ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА, но не променя характеристиката на труда, положен и
изчислен чрез превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, в случай че
надвишава нормативно определения брой часове за периода. В случай, че при
сумираното изчисляване на работното време за съответния период се установи, че
чрез превръщане на нощния труд в дневен, работникът е положил повече от
нормативно определените часове труд, тази разпоредба не забранява неговото
заплащане. На още по-силно основание следва да се отчете, че тази разпоредба е
обща за всички работници, които работят при сумирано изчисляване на работното
време по чл. 142, ал. 2 КТ, и не касае индивидуално работещите в системата на
ЗМВР, а липсва спор в практиката, че положения нощен труд за всички работещи се
превръща в дневен такъв по описаното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. След като
се установи положен извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в
ИТ, той следва да бъде заплатен от работодателя.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и за внесения депозит за допусната
по делото ССЕ в размер на 140 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху
цената на уважения иск в размер на 64,01 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от гл.
комисар Н. ***, с адрес в гр. София, ул. „Пиротска“ №171А да заплати на Т.С.Ц. ЕГН ********** ***, сумата 1600,27 лева, представляваща възнаграждение за положен 242,099
часа извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода 20.05.2016 г. –31.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 20.05.2019
г., до окончателното й изплащане, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с
чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана
от гл. комисар Н. ***, с адрес в гр. София, ул. „Пиротска“ №171А, да заплати на
Т.С.Ц. ЕГН ********** *** сума в размер на 440,00 лева, представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, представлявана от гл. комисар Н. ***, с адрес в гр. София,
ул. „Пиротска“ №171А, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна
такса в размер на 64,01 лв., на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: