Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30
09.02.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №1078 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.268, ал.1 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба
на Б.С.Г. ***, против Решение №354/03.11.2020г.,
издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта с която е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата
на Г. срещу Разпореждане с изх. №С200026-137-0008153/08.10.2020г. по
изпълнително дело №26150003043/2015г. по описа на Главен публичен изпълнител –
В. А., касаещо отказ за прекратяване събирането по делото на следните вземания:
глоба в размер на 500.00 лв. по
Изпълнителен лист от 24.07.2012г.,
наложена от Районен съд – Дупница с решение от 16.05.2012г. по АНД №688/2011г.,
както и отказ за прекратяване на акцесорно задължение за прилежащи лихви по Изпълнителен лист от 01.03.2012г. по АНД №31/2011г. на
Районен съд – Дупница в размер на 443
лева.
Жалбоподателят счита решението в оспорената му част за
неправилно поради нарушение на материалния закон. В случая били налице
изискуемите по закон предпоставки за приложение на института на изтекла
специална погасителна давност (двугодишна) по отношение на процесното вземане,
съгласно Тълкувателно решение №2 от 04.12.2017г. на ВАС по т. д. №3 от 2016г.,
според което след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82, ал.2 от ЗАНН
при изпълнение на административното наказание „глоба“ се прилагал давностния
срок по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН. Твърди се, че по публичното вземане
„глоба“ се прилага изпълнителската погасителна давност, уредена в разпоредбите
на ЗАНН, а не в ДОПК, тъй като се касаело за изпълнение на административно
наказание. Сочи се, че в мотивите на Тълкувателно решение №2 от 28.02.2018г. по
т. д. №2/2017г. на ОСНК се приемало, че доколкото глобата била налагана на
основание чл.78а от НК и същата представлявала административно наказание, поради
което давностните срокове с изтичането на които се погасявала възможността за
принудителното ѝ изпълнение били уредени в ЗАНН. В тази връзка
съществувала съдебна практика. Конкретно се посочва, че в случая спорът бил
дали новата давност, започваща да тече след завършване на първото действие по
прекъсване на давността, била с двугодишна продължителност по ЗАНН или
петгодишна по ДОПК. В ТР №2/2017 на ВАС били изложени мотиви в тази насока,
като се приемало, че приложима била двугодишната продължителност по ЗАНН. На следващо
място жалбоподателят твърди, че по отношение наказанието глоба в размер на 500
лева било издадено постановление за налагане на обезпечителна мярка
изх.№180026-022-0036652 от 05.06.2018г., с което бил наложен запор върху
банковата му сметка, без да бил надлежно уведомен за извършеното действие от
страна на ПИ. Счита, че налагането на възбрана или запор след започването на
изпълнителното производство, т.е. след изпращането на покана за доброволно
изпълнение по чл.221 от ДОПК, не представлявало действие на публичния
изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично вземане, а
действие по принудително изпълнение. Този извод следвал от разпоредбата на
чл.221, ал.4 от ДОПК, според която принудителното изпълнение започвало чрез
налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на
публичния изпълнител. Следователно налагането на запор или възбрана в
условията на започнало изпълнително производство винаги имало характер на
действие по принудително изпълнение. Посочва, че наложеният запор върху
банковата сметка прекъснал давността, поради което от 05.06.2018г. започнала да
тече нова давност – двугодишна по чл.82, ал.1, б. :а“ във вр. с ал.2 от ЗАНН. В
рамките на тези две години, след посочената дата, не били извършвани никакви
действия от надлежните органи, които да имали за последица спиране на
давността, не били налице и данни за спиращи давността обстоятелства по смисъла
на чл.172, ал.1 от ДОПК. Поради това, соченото публични задължение се явявало
погасено по давност. Отделно от изложеното се посочва, че задължението по
цитираната глоба било присъединено към изпълнителното дело с разпореждане за
присъединяване през 2014г. Сочи, че давността като правен институтът бил
установен в полза на длъжника и с изтичането на отнапред установен срок се
погасявало паричното задължение. Поради тази причина действията, с които се
прекъсвал/спирал давностният срок следвало да бъдат насочени пряко срещу
длъжника, за да можело да бъде известен за искането на кредитора за изпълнение
на задължението. Намерението на кредитора да иска изпълнение на задължението,
действията му във връзка с това задължение, които не били насочени пряко към
длъжника или действията му по изпълнение на паричното вземане, за които
длъжникът не бил уведомен, не можело да имат за пряка последица
прекъсване/спиране на давностния срок. Поради това доводът, изложен в
оспореното решение, че с налагането през 2018г. на обезпечителни мерки от
страна на публичния изпълнител по събиране на вземането давността се спирала на
основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК бил несъстоятелен. В случая нямало
абсолютно никакви данни, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки
от 2018г. било изпратено или връчено на длъжника. Уведомяване не било налице,
въпреки наличния адрес на длъжника, който бил известен на публичния изпълнител,
поради което нормата на чл.28, ал.3 от ДОПК не намирала приложение в случая.
Тъй като постановлението не било редовно връчено, то не можело да породи
предвидените в чл.32, ал.2 от ЗАНН, респ. чл.172 от ДОПК последици, т. е.
прекъсване на давността. С оглед нередовното връчване не можело да се приеме,
че били изпълнени условията на чл.202 от ДОПК, за да можело да се счита, че
запорът бил реално наложен. Оспорващият сочи още, че от надлежно връченото му
постановление за мярка през 2015г. година до днешна дата изтекли около пет
години и глобата била погасена на самостоятелно основание. По отношение отказа
за прекратяване на акцесорното задължение - за прилежащи лихви по ИЛ от
01.03.2012г. по АНД 31/2011 на РС – Дупница, в размер на 443 лева, по аргумент
от чл.119 от ЗЗД следвало да се приеме, че при погасяване по давност на
главницата, се погасявали и свързаните с нея акцесорни вземания. Отбелязва се,
че главното вземане било за наложена глоба, а съгласно чл.1, ал.3 от Закона за
лихвите върху данъци, такси и др. подобни държавни вземания - лихви върху лихви
и лихви върху глоби, не се дължали.
По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното
решение в оспорената му част.
Доводите, изложени в жалбата се преповтарят в писмено
становище, с което се прави искане, в случай на отхвърляне на жалбата, на
ответната страна да се присъдят разноски за юрисконсултска защита в минимален
размер.
Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП –
Пловдив, чрез пълномощник, в съдебно заседание, писмено становище и писмена
защита, навежда доводи за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане
на разноски за юрискинсултско възнаграждение.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните
не е спорно, че на 24.07.2012г.
от Районен съд – Дупница, на основание чл.404-408 от Гражданско процесуалния
кодекс (чл.190, ал.2 и 412 от Наказателно-процесуалния кодекс) и предвид влязло
в сила Решение №323/16.05.2012г. по НАХД №688/2011г. на същия съд, срещу
жалбоподателя е бил издаден Изпълнителен
лист (ИЛ) /л.163/ за глоба в размер на 500 лева и 5 лева държавна такса за
издаване на ИЛ. Не се спори и за факта, че на 01.03.2012г. от Районен съд –
Дупница, на основание чл.404, чл.405 и чл.408 от Гражданско процесуалния кодекс
и предвид влязло в сила Решение №610/16.11.2011г. по НАХД №31/2011г. на същия
съд, срещу жалбоподателя е бил издаден ИЛ (л.161) за глоба в размер на 500 лева
и 5 лева държавна такса за издаване на ИЛ, в следствие на което е възникнало задължението за лихви по
визирания ИЛ в размер на 443 лева.
Със Съобщение за доброволно изпълнение (л.156) на основание чл.221 от ДОПК с изх. №0033-000002/17.02.2014г.,
издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – София (офис Кюстендил),
адресирано до Б.С.Г. (получено на 22.02.2014г. от майка му, видно от известие
за доставяне 3100016232518), /л.157/, лицето е уведомено, че е образувано изпълнително дело (ИД) за неплатени
публични вземания в ТД на НАП - София, офис гр.Кюстендил, под №33/2014г., като задължението с лихвите
и разноските до 17.02.2014г. е: по ДТ (държавна такса) по ИЛ от 30.11.11 по
НОХД №239/2011г. РС – Дупница на Районен
съд - Дупница Главница: 5.00лв., Лихва: 1.14 лв., Нелихв. част: 0.00 лв.; по
разноски по ИЛ от 30.11.11 по НОХД239/2011г, на ОД на МВР - Кюстендил Главница: 260.00лв., Лихва: 59.49лв.,
Нелихв. част: 0.00 лв.; по глоба и ДТ по ИЛ от 02.11.10г. по НАХД №663/2010г. на
РС – Дупница на Районен съд - Дупница Главница:
5.00лв., Лихва: 1.69 лв., Нелихв. част: 1000.00 лв.; по разноски по ИЛ от
02.11.10 по НАХД 663/2010г. на ОД на МВР - Кюстендил Главница: 110.00лв., Лихва: 37.25
лв., Нелихв. част: 0.00 лв.; по ДТ по ИЛ от 30.12.13 по НОХД №13/2012г. на РС –
Благоевград на районен съд Главница: 105.00лв., Лихва: 1.46 лв., Нелихв. част: 0.00 лв.
С
Разпореждане за присъединяване изх.№0033-000003/22.02.2014г. (л.154), издадено
от публичен изпълнител в ТД на НАП – София, офис Кюстендил, след като е било
разгледано заявление от РС – Дупница за присъединяване в производството по
принудително събиране на публични вземания по
ИД №33/2014г., както и приложения ИЛ от 24.07.2012г. по НАХД №688/2011г.,
удостоверяващ наличието на вземане на РС – Дупница към Б.С.Г., длъжник по
изпълнителното дело, в размер на 505.88 лева и на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е разпоредено присъединяване по
ИД №33/2014г. на взискателя РС – Дупница за вземането му за присъдени държавни
такси и глоба, установено с ИЛ от 24.07.2012г. по НАХД №688/2011г. в размер на 505.88 лева към Б.С.Г., длъжник по
посоченото изпълнително дело. Видно от приложеното известие за доставяне (л.155),
разпореждането за присъединяване е било получено от Г., лично, на 22.02.2014г.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) Изх. № 0033/000004/18.03.2014г. (л.152) по ИД №33/2014г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – София, офис
Кюстендил, за
събиране на изискуеми публични вземания, както следва: ДТ по ИЛ от 30.11.11
по НОХД №239/2011г., РС – Дупница на Районен съд - Дупница; разноски по ИЛ от
30.11.11 по НОХД №239/2011г. на ОД на МВР – Кюстендил; глоба и ДТ по ИЛ от
02.11.10г. по НАХД №663/2010г., РС – Дупница на Районен съд - Дупница; разноски
по ИЛ от 02.11.10г. по НАХД 663/2010г. на ОД на МВР – Кюстендил; ДТ по ИЛ от
30.12.13г. по НОХД №13/2012г. на РС - Благоевград на районен съд и глоба и ДТ по ИЛ от 24.07.12г. по НАХД
№668/2011г. на РС – Дупница на Районен
съд - Дупница, на основание
чл.200 и чл.202 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, на Б.С.Г. е бил наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставен за доверително
управление, находащи се в: „Алианц банк България“ АД, банка „ДСК“ АД, „БНП
Париба С.А. – клон София“, „Уникредит булбанк“ АД, „Българо – американска
кредитна банка“ АД, „Юробанк и еф джи България“ АД, „Търговска банка Д“ АД,
„Банка Пиреос България“ АД, „Инвест банк“ АД, „Корпоративна търговска банка“
АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Общинска
банка“ АД, „Прокредит банк“ АД, „Интернршенъл Асет банк“ АД, „Първа
инвестиционна банка“ АД, „Райфайзен банк /България/, СЖ „Експресбанк“ АД,
„Стопанска инвестиционна банка“ АД, „Креди Агрикол България“ АД, „Централна
кооперативна банка“ АД, ЧПБ „Тексимбанк“ АД, ТБ МКБ „Юнионбанк“ АД, „Токуда банк“
АД, „Алфа банк – клон България“, „Ситибанк Н.А. – клон София“ АД, „Те – Дже
Зираат Банкасъ – клон София“, „Ти БИ Ай Банк“ ЕАД, „Иш Банк Гмбх – клон София“,
„ИНГ Банк Н. В. – Клон София“. ПНОМ е било
получено от
Г.,
лично, на 29.05.2014г., видно от
известие за доставяне – л.153. До изброените финансови институции е било
адресирано Запорно съобщение изх.№0033-000005/24.03.2014г. (л.151).
С
Разпореждане за присъединяване изх.№0033-000006/03.04.2014г. (л.146), издадено
от публичен изпълнител в ТД на НАП – София, офис Кюстендил, след като е било
разгледано заявление от ТД на НАП – София, офис - Кюстендил за присъединяване в
производството по принудително събиране на публични вземания, ТД на НАП, офис
Кюстендил е било присъединено в производството по събиране на публични вземания
по ИД №33/2014г. за конкретно описани в разпореждането вземания за данъци и
осигуровки от Б.Г..
На
01.12.2015г. В. Я. А. – публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково,
издал ПНОМ изх.№3043-000017/01.12.2015 (л.144), с което като взел предвид, че
ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по ИД
3043/2015г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, в размер на главница 6369 лв.,
лихва 9301.27 лв., нелихв. част 1550 лв. от задълженото лице Б.С.Г., на
основание чл.200 и чл.202, ал.2 и във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, наложил
запор върху вземания от трето лице, до размера на установеното и изискуемо
публично вземане на Н. Ж. Ч., на стойност 3896.10 лева, с вземане от трети лица:
Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ – Димитровград върху вземането,
което Б.С.Г. имал от Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ –
Димитровград, изплащане на възнаграждение, възникнало от служебно/трудово или
гражданско правоотношение на посочения субект. ПНОМ е получено от Г. на
11.12.2015г., видно от известие за доставяне – л.145.
В
деня на издаване на ПНОМ изх.№3043-000017 – 01.12.2015г., е било издадено и
Запорно съобщение изх.№3043-000018/01.12.2015г. (л.143), адресирано до Общински
драматичен театър „Апостол Карамитев“ – Димитровград, с което е отправен молба
да се отбележи наложен запор върху дължимите към Б.С.Г. суми.
С
ПНОМ изх.№3043-000022/11.12.2015г. по ИД
3043/2015 (л.140), издадено
от публичен изпълнител В. Я. А. от ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, е бил
наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за
доверително управление до размера на задължението на Б.С.Г., находащи се в ТБ
„Централна кооперативна банка“. Сред изброените в постановлението документи за установяване
на визираното в същото задължение (в общ размер главница 0 6369 лева, ихва 9313
лева и нелихв.част 1550 лева) на лицето Г. е и глоба и ДТ по ИЛ от 24.07.12г, по НАХД №668/2011г. на РС – Дупница на
районен съд. ПНОМ изх.№3043-000022/11.12.2015г. е получено от Б.Г. на 23.12.2015.г.,
видно от известие за доставяне 5100016111015. На 11.12.2015г. до ТБ „Централна
кооперативна банка“ е било адресирано Запорно съобщение
изх.№3043-00023/11.12.2015г. за налични и постъпващи суми по всички банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми предоставен за доверително управление до размера на
задължението на Б.С.Г..
С
Разпореждане за присъединяване
изх.№С160026-105-0102316/06.10.2016г. (л.138), издадено от публичен
изпълнител В. Я.А. от ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, след като е било разгледано
заявление от публичен взискател, е било разпоредено допускане публични взискатели по
ИД №26150003043/2015г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, сред които и Районен съд – Дупница, с вид
вземане: такси по ИЛ от 01.03.2012г. по АНД №31/2011г. за главница 505 лв.
и лихва 237.82 лв., начислена към 06.10.2016г., от длъжника Б.С.Г..
С
ПНОМ изх.№С180026-022-0036352/05.06.2018г.
(л.136), издадено от публичен изпълнител В. Я. А. от ТД на НАП – Пловдив,
офис Хасково, е бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми предоставени за доверително управление, на Б.С.Г.,
находащи се в ТБ „Централна кооперативна банка“ и „Юробанк и Еф Джи България“
АД. До финансовите институции са били адресирани запорни съобщения (л.133,135)
и разпореждания за изпълнение на запорни съобщения (л.132, 131).
На
08.10.2020г. от публичен изпълнител В. Я. А. от ТД на НАП – Пловдив, офис
Хасково, е било издадено Разпореждане
изх.№С200026-137-0008153/08.10.2020г. (л.127) във връзка с подадено от Б.С.Г.
възражение с искане за погасяване на публични вземания поради изтекла
погасителна давност. В разпореждането публичният изпълнител посочил, че задълженията
на Г. били както следва: 1. глоба по ИЛ №663/2010/01.11.2020 на Районен съд –
Дупница, влязла в сила с решение от 16.09.2010г. За същата е посочено, че към
момента на издаване на разпореждането има изтекла 10 г. абсолютна погасителна
давност, считано от дата на влизане в сила на глобата; 2. Глоба по ИЛ
№688/2011г.01.06/2012г. на Районен съд – Дупница, влязла в сила на 16.05.2012г.
Посочено е, че задължението е присъединено към ИД на 22.02.2014г., с което
давността се прекъсвала и започвала да тече нова 2 годишна давност. На
24.03.2014г. бил наложен запор върху банковите сметки, с което давността спряла да тече и към момента на
издаване на разпореждането не била изтекла. По отношение на таксите по ИЛ №31/2011/01.03.2012г. на
Районен съд – Дупница с решение от 16.11.2011г. с разпореждането е прието, че
давностният срок съгласно ДОПК бил 5 години и започвал да тече от 01.01.2012г.
Задължението било присъединено към ИД на 06.10.2016г., което било предпоставка
за прекъсване на срока и започване на нова 5 годишна давност. Към момента на
издаване на разпореждането за визираното задължение (таксите по ИЛ
№31/2011/01.03.2012г.) давностният срок не бил изтекъл. Предвид така изложеното
и на основание чл.226, ал.1 от ДОПК публичният изпълнител разпоредил на
основание чл.225, ал.1, т.7 във връзка с чл.168, т.3 и чл.82, ал.3 от ЗАНН,
прекратяване поради изтекла погасителна давност, събирането на публичното
задължение Б.С.Г. по ИД №26150003043/2015г., а именно глоба по ИЛ №663/2010г.
от дата 01.11.2010г. на Районен съд - Дупница с главница 0.00 лв., главница
нелихв. 1000 лв., лихва 0.00 лв. – общо
1000 лв., и не прекратил събирането по
ИД №26150003043/2015г. на следните вземания: глоба по ИЛ №688/2011г. на
Районен съд – Дупница от дата 01.06.2012г. с главница 0.00, главица нелихв. 500
лева, лихва 0.00 лева – общо 500 лв.; глоба по ИЛ №31/2011г. на Районен съд –
Дупница от дата 01.03.2012г. с главница 505 лв., главница нелихв. 0.00 лв., лихва
443.06 лв.
Разпореждане изх.№С200026-137-0008153/08.10.2020г. е
връчено на Б.С.Г. на 14.10.2020г., видно от Известие за доставяне 0100014028234
(л.128)
Разпореждането е оспорено от Б.Г. пред Директора на ТД
на НАП – Пловдив в частта му, с която е отказано прекратяване събирането по ИД
№26150003043/2015г. на вземания:
глоба в размер на 500 лева, наложена
от РС – Дупница по АНД №688/2011г. с решение от 16.05/2012г. и глоба в размер
на 505 лева, наложена от РС – Дупница по АНД №31/2011г. с решение от
16.11.2011г. и 443 лева лихва.
С Решение № 354/03.11.2020г., издадено от Директора на ТД на
НАП, гр.Пловдив, Разпореждане изх.№С200026-137-0008153/08.10.2020г. е отменено в частта му, с
която е отказано прекратяване на събирането поради изтекла погасителна давност
на вземането в размер на 500 лева по ИЛ от 01.03.2012г. по НАХД №31/2011г. на
РС – Дупница, като вземането е обявено за погасено по давност,
производството по отношение на него е прекратено и е върната преписката на
публичния изпълнител за предприемане на действия по компетентност за
отписване на вземането и прилежащите лихви. В останалата част, с която е отказано
прекратяване на събирането на вземанията: глоба в размер на 500 лева по ИЛ от 24.07.2012г. по НАХД
№668/2011г. на РС – Дупница, и ДТ в
размер на 5 лева, ведно с прилежащи лихви по ИЛ от 01.03.2012г. по НАХД
№31/2011 на РС – Дупница разпореждането
е потвърдено, т.е. жалбата в тази част е оставена без уважение като
неоснователна.
Решение № 354/03.11.2020г. е изпратено за съобщаване
на Б.Г., с писмо изх. №94-00-6703#2/03.11.2020г., като по делото
липсват (не са представени) данни относно датата на получаване на писмото.
Жалбата против решението е подадена на 17.11.2020г.
чрез ТД на НАП Пловдив.
При така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата, предвид липсата на доказателства
за датата на която е била съобщена на жалбоподателя и предвид датата на
издаване на оспорения акт се приема от съда като подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт, предвид което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Оспореното решение изхожда от компетентен
орган, обективирано е в писмена форма и съдържа посочване на фактически и
правни основания за издаването му. Не се установява при издаването му да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
такива не се твърдят.
При преценка относно съответствието на оспорения акт с материалния закон
съдът намира следното:
На първо
място следва да се отбележи, че с оспореният акт, административният орган е
отменил Разпореждане с изх.№ С200026-137-0008153/08.10.2020г. на главен
публичен изпълнител по ИД № 26150003043/2015г. в частта му, в която е отказано
прекратяване на събирането поради изтекла погасителна давност на глоба в размер
на 500лв. по ИЛ от 01.03.2012г. по НАХД №31/2011г. на РС Дупница, като е
обвявил за погасено по давност посоченото задължение и е върнал преписката на
публичен изпълнител за предприемане на действия по компетентност за отписване
на вземането и прилежащите към него лихви. С решението жалбата на Г. е
отхвърлена единствено по отношение
искането за погасяване по давност на глоба
в размер на 500 лева по ИЛ от 24.07.2012г. по НАХД №668/2011г. на РС – Дупница,
и ДТ в размер на 5 лева, ведно с прилежащи лихви по ИЛ от 01.03.2012г. по НАХД
№31/2011 на РС – Дупница.
За да отхвърли жалбата срещу разпореждането на
публичния изпълнител, с което е отказано прекратяване принудителното събиране
на публични вземания, за глоба в размер на 500 лева по ИЛ от
24.07.2012г. по НАХД №668/2011г. на РС – Дупница, поради
изтекла погасителна давност, административният орган е отчел е, че за глобата съгласно чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН е
предвидена по-кратка обща изпълнителска давност от две години. Приел е също, че
абсолютната тригодишна давност по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН е приложима само и
единствено до образуване на изпълнително производство в срока на общата
двугодишна давност, след което е приложима 10-годишната абсолютна давност по
чл. 171, ал. 2 от ДОПК, която към момента не е изтекла.
Предвид
последното е счел, че е необходимо да се изследва общата изпълнителска давност
по чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН, нейното прекъсване до образуване на
изпълнителното производство, както и прекъсването и спирането на същата
съгласно чл. 172 от ДОПК след предаването на вземанията за събиране от публичен
изпълнител.
Органа е
приел, че след като вземанията са присъединени по ИД образувано срещу жалбоподателя
с разпореждане № 0033-000003/22.02.2014г. на публичен изпълнител в срока по чл.
82, ал.1., б. „а“ от ЗАНН, последното обстоятелство дерогира приложението на
абсолютната тригодишна давност по ЗАНН, а по аргумент от разпоредбата на чл.
82, ал.4 от ЗАНН, общата погасителна давност не била тази по чл. 82, ал.3 от ЗАНН, а посочената в чл. 172, ал. 1 от ДОПК- 10 годишна давност.
Цитирал
нормата на чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК, съгласно която давността се спира с
налагане на обезпечителни мерки доколкото в ЗАНН липсвало специална разпоредба
регламентираща спирането на давността. При това посочил, че налагането на
обезпечителни мерки с постановление изх.№0033-000004/18.03.2014г. и последващи
постановления изх. № 3043-000017/01.12.2015г. и № 180026-022-0036652/05.06.2018г.
имало за правна последица,спиране на давността, предвид което процесното вземане от глоба не било погасено по давност
и не били налице предпоставките по чл. 173 вр. чл. 171 от ДОПК за отписване на
задължението.
По отношение
на дължимата по ИЛ от 01.03.2012г. по НАХД №31/2011 на РС – Дупница ДТ в размер на 5 лева, ведно с
прилежащи лихви към това задължение органа е посочил, че задължението има
характер на публично вземане по смисъла на чл. 162, ал.1, т.5 от ДОПК, за което
е приложим 5 годишен давностен срок по чл. 171, ал.1 от ДОПК, започнал да тече
на 01.01.2013г., предвид дължимостта на задължението към 22.02.2012г. Посочено
е, че с присъединяване на изпълнителния титул към образувно ИД на 06.10.
2016г., давностният срок е прекъснат, а с налагане на обезпечителни мерки от 05.06.2018г. е спрял да тече, съгласно
рапзоредбат на чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК.
Съдът не споделя становището на административния орган като счита, че
решението в оспорената му част по отношение отказа за прекратяване принудителното събиране на публично вземане от глоба в размер на 500 лева по ИЛ от 24.07.2012г. по НАХД
№668/2011г. на РС – Дупница, поради изтекла погасителна
давност е издадено в противоречие с
материалния закон.
Институтът на давността във връзка с изпълнение
на административните наказания е изрично уреден в ЗАНН. Съгласно разпоредбата
на чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.
Разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва
да тече давността за изпълнение на административното наказание, вкл. когато тя
е прекъсната. Ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН визира абсолютна погасителна давност за
изпълнение на административното наказание, настъпваща при изтичане на срок,
надвишаващ с една втора срока по ал. 1, независимо от спирането или
прекъсването. От своя страна чл. 82, ал. 4 от ЗАНН предвижда неприложимост на
ал. 3 по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е
образувано изпълнително производство.
В случая
няма спор, че процесния
изпълнителен титул, касае вземане от глоба наложена на жалбоподателя по
административен ред и че същия е влезъл в сила на твърдяната от органа дата, от който момент съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗАНН е започнал да тече
двугодишният давностен срок по чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН за
изпълнение на наложеното наказание "глоба".
Настоящият
състав споделя становището на админисатративния орган, че по отношение на
процесното задължение е неприложим института на абсолютната давност установен с
нормата на чл. 82, ал.2 от ЗАНН, доколкото видно от разпореждане за
присъединяване с изх. № 0033-000003/22.02.2014г. на публичен изпълнител /л.154/
в срока по чл. 82, ал.1., б. „а“ от ЗАНН, вземането е присъединено към
образувано срещу жалбоподателя изпълнително дело. Това разпореждане е било
връчено на жалбоподателя на 27.02.2014г. /л.155/ и след този момент института
на абсолютната давност по ЗАНН е неприложим. След тази дата като приложима по
отношение на абсолютната давност се явява разпоредбата на чл. 171, ал.2 от ДОПК.
В
конкретната хипотеза спора между страните се очертава по отношение на това
следва ли да се счита действието по налагане на обезпечителни мерки с
постановление изх.№0033-000004/18.03.2014г. и последващи постановления изх. №
3043-000017/01.12.2015г. и № 180026-022-0036652/05.06.2018г., като такова
спиращо давността или последното води до нейното прекъсване, след което по
правилата на чл. 82, ал.2 от ЗАНН тече нова двегодишна давност.
По отношение
на последното обстоятелство органа е изложил аргументи, че налагането на
обезпечителните мерки има за последица спиране на давността, съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК, приложима в конкретния случай,
доколкото нормата на чл. 82 от ЗАНН не предвиждала изричен ред за спиране на
давността.
Настоящата
инстанция не споделя изложените от органа доводи за спиране на давността чрез
налагане на обезпечителни мерки в рамките на образуваното изпълнително
производство. Намира, че с оглед нормата на чл. 221, ал.4 от ДОПК, така
наложените обезпечителни мерки имат характер на действия по принудително
изпълнение на задължението, а не характер на обезпечителни мерки по смисъла на
чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК. Ето защо същите водят не до спиране, а до прекъсване
на давността. В тази връзка следва да се съобрази изложеното в ТР № 2/12.04.2017г на
ВАС, според което след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказание "глоба", се
прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Изрично в
него е подчертано, че когато се разглежда правната природа на глобата, превес
следва да има нейният характер на административно наказание, а не нейният
характер на публично вземане. В случая нормата на чл. 82, ал.2 от ЗАНН е категорична, че давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието, както и че след завършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.
Предвид гореизложеното, с налагането налагане на обезпечителни мерки с
постановление изх.№0033-000004/18.03.2014г. и постановления изх. №
3043-000017/01.12.2015г. , изпълнителската давност по
чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН не е спряна, а е прекъсната. Считано от 11.12.2015г. /датата на връчване на ПНОМ л. 145/ е започнала да тече нова двугодишна давност като не се установява в срока
на същата, изтекъл на 11.12.2017г., от публичния изпълнител да са предприети действия по изпълнение на
вземането. Издаването на ПНОМ изх. № 180026-022-0036652/05.06.2018г., е извършено след изтичането на давността по
чл. 82, ал. 1 б. "а" от ЗАНН, поради което няма как да
доведе до нейното
прекъсване, а още по- малко спиране.
Предвид
изрично направеното от жалбоподателя възражение за погасяване на това вземане по
давност за публичния изпълнител остава единствената възможност да приеме, че
съгласно разпоредбата на чл. 168, т. 3 от ДОПК, публичното вземане от глоба в размер на 500 лева по
ИЛ от 24.07.2012г. по НАХД №668/2011г. на РС – Дупница е погасено по давност
и следва да се отпише съобразно императивното правило на чл. 173 от ДОПК, ведно с акцесорното към него
задължение за лихви.
В тази връзка той следва да приложи и нормата
на чл. 225, ал. 1 от ДОПК, като прекрати производството по принудително
изпълнение в частта му, касаеща публичното вземане от глоба в размер на 500 лева по ИЛ от
24.07.2012г. по НАХД №668/2011г. на РС – Дупница.
Предвид гореизложеното, решението на Директора
на ТД на НАП-Пловдив в частта му касаеща глоба в размер на 500 лева по ИЛ от 24.07.2012г. по НАХД
№668/2011г. на РС – Дупница, следва да бъде отменено,
като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се
отмени и разпореждането на публичния изпълнител в тази му част. На основание чл.
160, ал. 3 от ДОПК преписката следва да бъде върната на публичния изпълнител
при ТД на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне при съблюдаване на дадените с
настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закона.
По изложените горе аргументи предвиденият в
нормата на чл. 171, ал.1 от ДОПК давностен срок, за задължения за ДТ в размер на 5 лева, ведно с
прилежащи лихви по ИЛ от 01.03.2012г. по НАХД №31/2011 на РС – Дупница,
изискуеми към 01.01.2013г., не е изтекъл нито към датата на постановяване на
процесното разпореждане, нито към тази на оспореното решение, нито към
настоящия момент, предвид прекъсване на давността с присъединяване на
изпълнителния титул към образувано срещу длъжника ИД на 06.10.2016г. и налагане
на обезпечителни мерки от 05.06.2018г.
Предвид
горното, оспореното решение в частта му, с която се потвърждава отказ на
публичен изпълнител да бъдат отписани задължения за ДТ в размер на 5 лева, ведно с прилежащи лихви по ИЛ от
01.03.2012г. по НАХД №31/2011 на РС – Дупница, макар и по различни от
изложените в решението съображения, се явява законосъобразно и в тази му част
следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена.
С оглед
изхода на спора, всяка от страните има право на разноски съобразно уважената и
отхвърлената част от жалбата и доколкото с последната не се претендират
разноски в полза на жалбоподателя, то такива следва да се присъдят единствено
по отношение на ответната страна, предвид своевременното им предявяване. По
изложените съображения, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ТД на
НАП Пловдив разноски в размер на 10 лв., определени съразмерно на отхвърлената
част от жалбата.
Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №354/03.11.2020г., издадено
от Директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта с
която е оставена без уважение, като неоснователна, жалба срещу Разпореждане с
изх. №С200026-137-0008153/08.10.2020г. по изпълнително дело №26150003043/2015г.
по описа на Главен публичен изпълнител – В. А., касаещо отказ за прекратяване
събирането по делото на глоба в размер
на 500.00 лв. по Изпълнителен лист от
24.07.2012г., наложена от Районен съд – Дупница с решение от 16.05.2012г.
по АНД №688/2011г, като вместо него
ОТМЕНЯ Разпореждане
с изх. №С200026-137-0008153/08.10.2020г. по изпълнително дело
№26150003043/2015г. по описа на Главен публичен изпълнител – В. А., в частта
му, в която е отказано прекратяване събирането по делото на глоба в размер на 500.00 лв. по
Изпълнителен лист от 24.07.2012г.,
наложена от Районен съд – Дупница с решение от 16.05.2012г. по АНД №688/2011г.
ВРЪЩА преписката на публичния
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, за произнасяне по възражение вх. № С 200026-000-0411984/10.09.2020г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, при съблюдаване на дадените
с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалба на Б.С.Г. ***, против Решение
№354/03.11.2020г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, в останалата й част, като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.С.Г. *** да заплати на
Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 10 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл. 268, ал.2 от ДОПК.
СЪДИЯ: