Решение по дело №1748/2020 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260179/14.4.2021г.                                       14.04.2021  година                        град Ямбол

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                      ХV граждански състав

На 06.04                                                                                                      2021 година

В публично заседание в състав

                                                                          Председател: Марина Христова

при секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 1748  по описа за 2020 година,

 за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК , вр. чл. 14, ал. 3 от  ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на В.К.К. против  решение № **/13.12.1995 год. и решение №***/13.12.1995 год. и двете на ПК – С. за възстановяване правото на собственост. Твърди се, че и двата акта са нищожни, т.к. са постановени от некомпетентен орган – само председателят на комисията, респ. органът не е бил състав съобразен с изискванията на закона, липсва и подпис на секретар. Иска се административните актове да бъдат прогласени за нищожни и преписката върната на административния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание ищецът изпраща представител, който моли за уважаване на жалбата и претендира разноски.

            Ответникът се представлява от законния си представител Ж., който излага подробни съображения за неоснователност на молбата и моли за отхвърлянето й.

           Ямболският районен съд, като взе предвид жалбата, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа  и правна страна следното:

От представените писмени доказателства от ОСЗ – гр. С. се установява, че  атакуваните административни актове на ПК - С.  са постановени на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ по повод подадено заявление от наследниците на И. К. Д., за признаване право на възстановяване на право на собственост върху 112, 3 дка земеделски земи в землището на с. З.. С решенията са определени за възстановяване част от земите – 112, 23 дка. Видно от представеното удостоверение за наследници жалбоподателят е наследник по закон на Е. Ж., дъщеря на общия наследодател И. К. Д., поради което е надлежно легитимирана страна в процеса.

От изисканата справка от МЗХГ се установява поименния състав на ПК С. към 08.12.1995 год., включително образованието и професионалната квалификация на всяко от лицата включено в състава й.

Производството по оспорване решенията на ПК, респ. тези на ОСЗ е особено производство, уредено в специален закон - ЗСПЗЗ, в който е определен реда за съдебното обжалване, различен от предвидения в АПК. В ЗСПЗЗ не е уредена възможността за обявяване на нищожност на тези решения, които безспорно са административни актове, както и основанията за това, поради което следва да намерят приложения нормите на АПК. Съгласно чл.149, ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което жалбата по повод на която е образувано съдебното производство е процесуално допустима. Съдът приема, че за жалбоподателят е налице правен интерес от обжалването, т.к. освен, че възстановените земи са по-малко от поисканите с депозираното заявление, което по силата на чл. 14,ал.1 ППЗСППЗЗ ползва всички наследници, възстановените имоти са възстановени в по-малка площ, в различни граници и  различни местности от заявените.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт, но законодателя е приел критериите на които следва да отговаря един административен акт за да е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или унищожаемост на административния акт. За да е законосъобразен административния акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на закона.

Обжалваните решения на ПК - гр. С. са постановени при действието на разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в редакцията й от ДВ. бр. 48 от 26.05.1995 г., която предвижда, че поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове, като в ал. 5 от действащата към този момент разпоредба е предвидено, че в състава на комисиите по възможност  се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани, т.е. съставът на комисията е определен по инструктивен начин и липсата на доказателства в ПК да са включени всички горепосочени специалисти не води до порочност на решението.

   Действително в процесния случай и двете решения са подписани от председател на ПК – С. и трима членове , при седемчленен състав на комисията, като липсва подпис на секретар. В  Решение №360/23.01.2013 по дело №596/2011 на ВКС, ГК, I г.о. е прието ,че  разпоредбата на чл. 60,ал.4 от ППЗСПЗЗ  урежда принципно състава на колективния орган при формирането му, а не начина, по който следва да бъде взето и подписано решението, за да бъде валиден административния акт. В ЗСПЗЗ и правилника за приложението му не е предвидено при обсъждане и вземане на решения поземлената комисия да заседава в пълен списъчен състав. Доколкото в закона не е посочено при какъв кворум и с какво мнозинство се вземат решенията, счита се, че е достатъчно присъствието на половината плюс един от всички членове на комисията, а решенията се приемат с обикновено мнозинство.

До приемането на разпоредбата на чл. 60а ППЗСПЗЗ/ДВ бр.31, 2003 год./ въпросът от колко и кои членове от състава поземлената комисия следва да бъде подписано решението на този орган не беше изрично уреден от специалния закон, поради което съдебната практика възприема становището, че за валидността на административния акт е достатъчно да бъде оформен съобразно изискването на чл. 15, ал.2, т.6, изр. 2 ЗАП отм. с подписите на председател и на секретар. Когато решението е подписано от председател и членовете на комисията, участвали при постановяването му, липсата на подпис на секретаря не го прави нищожно.

В обобщение на гореизложеното съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение  е основателно и следва да се уважи, като в полза на ОСЗ -С.  се присъди такова в размер на 150,00лв.

Мотивиран от горното и на основание Ямболският  районен съд

 

                                                    РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.К.К. против  решение №**/13.12.1995 год. и решение №***/13.12.1995 год. и двете на ПК – С. с искане за обявяване на нищожността им.

ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН ********** *** сумата от 150 лв., представляващи разноски за настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ямболския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: