ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Велинград, 10.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито
заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Терзиева-Владимирова гр. д. № 154 по описа на РС- Велинград за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 ГПК.
Делото е
образувано
по
депозирана искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД срещу М.Т.Й., с която са предявени кумулативно
съединени осъдителен искове за сумата от 737,58 лв., представляваща главница по
договор за кредит, сумата от 310,8 лв, представляваща възнаградителна лихва, за
периода от 20.08.2018 г. до 07.12.2019 г., сумата от 14,55 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 08.02.2019 г. до 17.02.2020 г, сумата от
191,27 лв., представляваща такси.
Като съобрази
данните по делото съдът намира, че делото не му е подсъдно по следните
съображения:
Касае се за
искове срещу потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК. В разпоредбата
на чл. 113 от ГПК законодателят е
приел, че исковете срещу потребители се предявяват пред съда, в района на който
е настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Съобразно
разпоредбата на чл. 53 от ГПК, връчването на
книжа на страни по делата, които са пребиваващи в страната чужденци, се
извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. От своя
страна, статутът на лицата, които са временно пребиваващи в страната чужденци и
лица, получили право на продължително пребиваване в страната, както и водените
за същите регистри, са уредени в Закона за чужденците и правилника за прилагането
му. В чл. 6 от ППЗЧ е предвидено, че временно пребиваващите в страната чужденци
/до 90 дни/, при влизане на територията й, посочват писмено адреса, на който ще
пребивават, а попълнените адресни карти се изпращат за съхранение в сектори
"Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните
работи /ОДМВР/. В чл. 8 от ППЗЧ е предвидено, че службите за административен
контрол на чужденците отразяват обявения адрес на лицата, получили статут за
продължително пребиваване в специализиран информационен масив за
административно обслужване на чужденците. Именно вписаният в посочените
регистри адрес е адресът за призоваване на пребиваващите в страната чужди
граждани по смисъла на чл. 53 от ГПК и само неговото
посочване представлява надлежно сезиране на съда с адрес, на който следва да
бъде извършено уведомяването на страната, респ. адрес по смисъла на чл. 113 от ГПК.
От служебно
изготвена справка от ОДМВР, РУ Велинград се установява, че ответницата е била
лице със статут на продължително пребиваващо до 26.08.2018 г.- гражданин на ЕС,
като към момента няма издадени актуални документи за пребиваване в Република
България, от които да са видни данни за постоянен и настоящ адрес.
С оглед на
установената фактическа обстановка, съдът приема, че по делото се установява,
че ответникът е чужденец със статут на постоянно пребиваващ в Република
България до 26.08.2018 г., като делото е било образувано на 19.02.2020 г. От
извършените отбелязвания на изпратените призовки се установява, че лицето не
живее на посочения в исковата молба адрес.
При липса на
данни за постоянен и настоящ адрес на ответницата на територията на Република България,
наличието на условия за местна подсъдност следва да се извеждат от разпоредбата
на чл. 107 от ГПК.
Съгласно чл. 107, ал.1 ГПК иск, предявен
срещу лице с неизвестен адрес, се предявява пред съда по постоянния адрес на
неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв по постоянния адрес на
ищеца, като съгласно ал. 2 на същия член тези правила са приложими и относно
ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си
адрес.
Непосочването от
чуждестранното лице на лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, и липсата на пълномощник по делото, а от друга
страна не намирането на ответника на посочения от ищеца като постоянен негов адрес
и липсата на вписани такива обосновават приложимост на правилото на чл. 107, ал. 2 във вр. с ал.1 ГПК, определящо, че
искът спрямо този ответник е с местна подсъдност по постоянния адрес на ищеца, който
видно от исковата молба е в гр. София. Следователно с оглед цената на претенциите
– компетентен да се произнесе по предявените искове се явява Софийски районен
съд, в чийто район е седалището на ищцовото дружество.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 118, ал. 1 ГПК производството по гр.д. № 154/2020 г., по описа на Районен съд
Велинград.
ИЗПРАЩА на основание
чл. 118, ал. 2 вр. чл. 107, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК делото по компетентност на Софийски районен съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВАДИМИРОВА