Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
/09 ноември Година 2015 град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение
На 12.10 Година 2015
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
Секретар: А.
Николова
като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВ
Т.дело № 179 по описа за 2015 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК във
връзка с чл. 88 от ЗКИР.
Ищецът „В.“ ООД гр. С. твърди, че на
12.04.2011 г. в Агенция по вписванията – имотен
регистър е вписана законна ипотека върху негов собствен недвижим имот, представляващ застроен урегулиран поземлен имот с площ от
1985 кв.м., ведно с построените в него 6 броя туристически сгради, находящ се в с. Старозагорски минерални бани, община Стара
Загора. Ипотеката е вписана по молба на А.П. /АПСК/ на основание чл.166, ал.1, чл. 168 от ЗЗД, §8, ал.1
/отм./ от ПР към ЗИД на ЗПСК и §11д, ал.2 от ДР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол /ЗПСК/ - в хипотезата на
неизпълнено задължение на купувача по приватизационен договор и върху
имуществото на приватизираното дружество. Уточнява, че приватизационният
договор от 06.12.1995 г. за продажба на
80 % и договорът от 09.07.1998 г. за продажбата на останалите от 20 % от дяловете на "П." ЕООД – Стара
Загора, са сключени на основание чл. 25 от ЗППДОП /отм./
между Министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество в
качеството му на орган по чл.3 от ЗППДОП/отм./ и
лицето В.В.К.
в качеството на ЕТ "В. – В.К." – гр. С.. Законната ипотека била вписана от АПСК неизпълнени
задължения на купувача по приватизационния договор, представляващи неустойка
ведно с лихви и разноски съгласно издаден в полза на АПСК изпълнителен лист от
29.03.2005 г. по т.д. № 762/2003 г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора. За
събиране на вземането АПСК е образувала изпълнително дело № 48/2015 г. по описа
на ЧСИ * с рег. № 870 и район на действие
ОС - Стара Загора.
Ищецът твърди още, че е придобил
собствеността върху ипотекирания имот с Договор от 17.07.2009 г. за продажба на
недвижим имот – частна държавна собственост, по реда на чл. 44, ал.2 от ЗДС,
във връзка с чл. 84 и 85 от ППЗДС.
Твърди се също, че приватизираното
дружество „П.“
ЕООД е преобразувано във „В.“ ООД, които обстоятелства са вписани със съдебни решения № 1232/07.05.1997
г.; № 2653/08.09.1998 г.; № 2311/30.06.2000 г. и № 2140/27.06.2003 г., всички
постановени от Старозагорски окръжен съд по ф.д. № 2885/1991 г. Освен това, придобитите от купувача по
приватизационната продажба В.В.К. с ЕТ „В.-В.К.“ дялове от капитала
на „П.“
ООД били прехвърлени от него на трето лице, което обстоятелство било вписано с
решение № 2311/30.06.2000 г. на Старозагорския окръжен съд по ф.д. № 2885/1991
г. Впоследствие и предприятието на купувача ЕТ „В.-В.К.“ било прехвърлено на трето лице, вписано с решение № 3486/ 18.11.2003 г. на
Старозагорския окръжен съд по ф.д. № 3608/1990 г.
С оглед тези обстоятелства ищецът
претендира недопустимост на извършеното вписване на законната ипотека от страна
на АПСК върху неговия имот поради липсата на предпоставките за такова вписване.
Конкретни доводи за недопустимостта извежда от факта, че купувачът по
приватизационния договор не е бил съдружник в приватизираното дружество към
момента на вписване на ипотеката; „В.“ ООД не е собственик на ипотекираните 6 броя сгради, а само
на терена под тях, закупен с договора за продажба от 17.09.2009 г.; имотът е
придобит от дружеството повече от 13 години след приватизацията на дяловете от
бившето „П.“
ЕООД и при липса на участие на купувача
в това дружество, поради което
този имот не представлява „имущество на приватизираното дружество“ по смисъла
на пар. 8, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗПСК, която
разпоредба била отменена със ЗИ на ЗПСК, обнародван в ДВ бр. 34 от 12.05.2015
г., а преди отмяната била в противоречие в основни принципи на правото на
Европейския съюз, установени в чл. 49 и чл. 63 от Договора за функциониране на
Европейския съюз /ДФЕС/ - за свобода за установяване и за свободно движение на
капитали.
Ищецът моли да бъде призната
недопустимостта на вписването на законната ипотека и бъде постановено
заличаване на същата. Претендира за присъждане на разноските по делото
съобразно съставен списък по чл.80 от ГПК. Към исковата молба са представени
писмени доказателства. По съществото на спора са депозирани и писмени бележки.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от А.П.
/АПСК/ чрез пълномощник Ивайло Колев, който оспорва иска и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Счита за неправилни съжденията на
ищеца за възникване на ипотечното право
в полза на АПСК, като единствените законови изисквания за валидността на
законната ипотека са неизпълнено в срок задължение, произтичащо от
приватизационен договор и ипотеката да е вписана върху имущество на
приватизираното дружество. Твърди, че са неправилни изводите на ищеца, че
ипотекираното имущество следва да е притежаваното от приватизираното дружество
към момента на приватизация, както и че няма изискване собствеността върху
капитала на приватизираното дружество да принадлежи на купувача по
приватизационния договор. Настоява за разширително тълкуване на закона – пар. 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК отм.,
който е позволявал вписването на ипотека не само върху първоначалното, но и
последващо придобитото имущество от приватизираното дружество, в резултат от
търговската му дейност. Без правно значение за валидността на законната ипотека
в случая са промените в персоналното
естество в приватизираното дружество и въпроса за дяловото участие на купувача
в него. Оспорва твърдяното от ищеца преобразуване на
„П.“
ЕООД във „В.“
ООД.
Излага също довод, че идеята на
законодателя е да не обвързва валидността на ипотеката с изискване за
принадлежност на имуществото, обект на обезпечение, към патримониума
на приватизираното дружество към момента на приватизация, тъй като целта на
законовата норма е засилена защита интересите на държавата и възможност за
реализиране на правата й спрямо неизправни длъжници – страни по приватизационни
договори, които недобросъвестно прехвърлят придобитото дялово участие и
осуетяват възможността изпълнението да се търси върху имущество на трето лице,
каквото е приватизираното дружество.
На доводите ищеца по повод отмяната на пар.8, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗПСК ответникът противопоставя
становище, че тази отмяна има действие за бъдеще време; на отмяната не е
придадено обратно действие, при което държавата в лицето на АПСК не може да
учредява законни ипотеки на посоченото основание занапред, но вписаните вече
такива не могат да отпаднат. Възникналите и развили се права и задължения
остават в сила, тъй като до датата на отмяната на цитирания параграф, същият е
бил част от действащото право. Намира за неотносимо
към валидността на ипотеката соченото от ищеца противоречие с ДФЕС.
С писмена молба по съществото на спора
поддържа, че твърдяната от ищеца недопустимост на
вписването на законната ипотека не намира опора в приложимите законови
норми.
Към
отговора са представени доказателства. Ответникът претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
На 06.12.1995 г. между Министъра на
търговията и външноикономическото сътрудничество в качеството му на орган по
чл.3 от ЗППДОП/отм./, като продавач, и В.В.К. с ЕТ "В. – В.К." – гр. С., като купувач, е
сключен договор за приватизационна продажба на 80% от дяловете на „П.“ ЕООД гр. С.. На 9.7.1998 г. между страните по
приватизационния договор е сключен втори договор за продажба на 20% от дяловете
на „П.“
ООД гр. Стара Загора. Двата договора са сключени на основание чл. 25 от ЗППДОП
/отм./
С решение № 1232/07.05.1997 г. по ф.д.
№ 2885/1991 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е вписано преобразуване
на „П.“
ЕООД в дружество с ограничена отговорност. С решение № 2653/08.09.1998 г. по
същото фирмено дело е вписано промяна на наименованието от „П.“ ООД на „В.“ ООД и преобразуване
без прекратяване на „В.“ ООД в „В.“ ЕООД. С решение № 2311/30.06.2000 г. по фирменото дело е
вписано продажба на дружествения дял от ЕТ В.В.К. с фирма „В.-В.К.“ на М.И.Г. от с. М., Старозагорска област. С решение № 2140/27.06.2003 г. по
делото е вписано приемане на съдружници, прехвърляне на дружествени дялове,
освобождаване на съдружник и преобразуване на едноличното ООД „В.“ в дружество с
ограничена отговорност.
С решение № 3486/18.11.2003 г. по ф.д.
№ 3608/1990 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е вписано прехвърляне на
предприятието на ЕТ „В. – В.К.“ на трето лице – И.И.К. от с. Кирилово и промяна на
наименованието - „В. – И.К.“.
С влязло в сила решение № 86 от
09.07.2004 г. по т.д. № 762/2003 г. на Старозагорския ОС, ЕТ „В.- В.К.“ е осъден да заплати
на АПСК общата сума от 1 469 010, 60 лв., от които главница в общ размер 1 386 279 лв., представляваща
неустойка за неизпълнени договорни задължения за календарните 1999 г. и 2000 г.; мораторни лихви в размер на 82631, 60 лв. и 100 лв. разноски по делото, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2003 г. до окончателното
й изплащане. За присъдените в полза на АПСК суми е издаден изпълнителен лист
от 29.03.2005 г. Следва да се посочи, че по делото не са
представени съдебното решение и изпълнителния лист, но обстоятелствата не са
спорни между страните, и същите обстоятелства се констатираха при извършената
от съда служебна проверка. За събиране на вземането по изпълнителния лист АПСК
е образувала изпълнително дело № 48/2015 г. по описа на ЧСИ *** с рег. № * и район на действие
ОС - Стара Загора.
С Договор от 17.07.2009 г. за продажба
на недвижим имот – частна държавна собственост, по реда на чл. 44, ал.2 от
Закона за държавната собственост, във връзка с чл. 84 и чл. 85 от ППЗДС, „В.“ ООД е закупило
недвижим имот – застроен урегулиран поземлен имот с площ от 1985 кв.м., представляващо УПИ І –
почивна станция в кв.7 по плана на с. Старозагорски минерални бани, за сумата
от 8961, 12 лв. без включени данъци и такси.
На 12.04.2011 г. в Агенция по вписванията, Служба по вписвания – гр. Стара Загора, по
молба на АПСК изх. № 92-00-23-327/07.04.2011 г. и на основание чл.166, ал.1,
чл. 168 от ЗЗД, §8, ал.1 /отм./ от ПР към ЗИД на ЗПСК
и §11д, ал.2 от ДР на ЗПСК, е вписана
законна ипотека с вх. рег. № 3206, т.І, № 90 върху
описания недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с находящите се в имота 6 броя
сгради с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.4, ***.5 и ***.6 по действащата кадастрална карта и регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-11/23.02.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК. Върху имота е наложена и възбрана по изп.д.
№ 20158700400048 на ЧСИ *.
По изложените факти страните не спорят.
Спорът по делото касае разпоредби от
ЗПСК, относими към предпоставките за вписването на
законната ипотека върху имота на дружеството – ищец.
При установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
С приемане на разпоредбата на пар.11д от ДР на ЗПСК, ДВ бр.72/2006 г., е дадена възможност на АПСК да учредява ипотека
за обезпечение на изпълнението на задължения по приватизационен договор.
Ипотеката може да бъде само законна и се учредява по молба на АПСК, каквато в
случая е налице. Съгласно
разпоредбата на пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, в
редакцията към 12.04.2011 г., за приватизационни договори, по които има
неизпълнени в срок задължения, изпълнителния съвет на АПСК може да предприеме
необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на
приватизираното дружество и върху имуществото на купувача, а в случаите по
чл.25 и чл.35 от ЗППДОбП /отм./
върху имуществото на приватизираното дружество. При формален прочит на текста
може да се приеме, че във всеки момент държавата в лицето на АПСК може да
засяга имущество на трето лице, което няма нищо общо с лицето – длъжник по
приватизационния договор, чието задължение се обезпечава. Във връзка с пар. 8, ал.1 е следващият пар.9
от ПР на ЗИД на ЗПСК /обнародван в същия ДВ бр.72/2006 г./, съгласно който пар.11д от ДР на ЗПСК се прилага и за сключени приватизационни
договори, по които към датата на влизане на този закон в сила /ДВ,
бр.72/2006г./ собствеността не е прехвърлена. Тъй като предметът на
приватизационния договор е продажба на
дялове от капитала на дружеството, то законодателят явно е имал предвид
да не е прехвърлена собствеността върху тези дялове. Затова в случая, след като
към 12.04.2011 г., когато е вписана законната ипотека, дяловете от бившето „П.“ ЕООД принадлежат вече на лица, различни от поелия задължението
по приватизационния договор купувач ЕТ
"В.
– В.К.", то пар.11д от ДР на
ЗПСК, послужил като основание за вписването, не намира приложение. По отношение
на имуществото на приватизираното дружество „П.“ ЕООД,
по аргумент от пар.9 от ПР на ЗИД на ЗПСК, АПСК не е
притежавала право да впише ипотека, тъй като не са били налице предпоставките
за това. Разпоредбата на пар.11д от ДР на ЗПСК е
връзка и с пар.11г от същите ДР, който предвижда забрана за купувача да прехвърля
придобитите по договора дялове от капитала на приватизираното дружество, ако не
е изпълнило задълженията си по приватизационен договор за плащане на покупната
цена и за извършване на инвестиции или не е уредило окончателно просрочените
публични задължения на приватизираното дружество, както и просрочените задължения
за изплащане на трудови възнаграждения. В подобни хипотези прехвърлянето на
акциите или дяловете, което по принцип е забранено, може да стане само с
разрешение на АПСК. Тълкуването на посочените разпоредби в съвкупност налага
извод, че е от значение дали купувачът по приватизационния договор е собственик
на дяловете от капитала на приватизираното дружество към момента, в който АПСК
предприема действия по обезпечение на вземането си към този купувач.
Съдът не споделя
становището на АПСК, според което участието на купувача в капитала на
приватизираното дружество е неотносимо към
предпоставките за вписване на законната ипотека. Подобно тълкуване не
кореспондира с логиката на законодателя при формулиране на текста на пар. 8, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗПСК, която е в смисъл на
ипотекиране на имуществото на приватизираното дружество, тъй като купувачът по
приватизационния договор се явява съдружник или акционер в същото. След като е налице прехвърляне през 2000 г.
на дяловете от купувача ЕТ „В. – В.К.“ на
трето лице, то за АПСК през 2011 г. не е съществувала възможността да
впише законна ипотека върху
имущество на трето незадължено лице - „В.“ ООД, а е останала законовата възможност да обезпечи вземането си
с обезпечителните мерки по чл. 397 от ГПК. Нормата на
пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК /отм./
дава право на преценка АПСК какво обезпечение да поиска от съответния
компетентен орган да вземането си. В тази връзка съдът приема, че вписването на
законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество е било допустимо
само ако купувачът има участие в това дружество, но не и когато участието е
прехвърлено на трето лице. Налага се извод, че извършеното вписване е
недопустимо, тъй като за АПСК не е съществувало ипотечно право. При това
положение предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като се
постанови заличаване на вписването на законната ипотека.
С изменение на ЗПСК,
обнародвано в ДВ бр.34 от 12.05.2015 г. разпоредбата на пар.
8 от ПР на ЗИД на ЗПСК е отменена. С това е отпаднала както правната възможност
за вписване на законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за
обезпечение на неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор,
така и възможността имуществото на приватизираното дружество да служи за
обезпечение на изпълнението на задълженията на купувача. С оглед на това, към
настоящия момент извършеното вписване вече се явява недопустимо като лишено от
законова основа. Вписаната ипотеката дава възможност на АПСК да проведе
изпълнение по отношение на ипотекирания недвижим имот, каквито действия са
предприети с образуваното изпълнително производство. Продажбата на имота на
ищеца - трето незадължено лице спрямо страните по
приватизационния договор, при липса на установена от закона отговорност на това
лице, е нарушение на основни негови права и интереси. Липсата на материалноправна възможност дружеството да отговаря с
имуществото си за задължението на купувача по приватизационния договор
законосъобразно предпоставя
заличаване на вписването на законната ипотека като недопустимо.
При този изход на
спора, претенцията на ищеца за присъждане на разноски за държавна такса и
възнаграждение за адвокатска защита се явява основателна и доказана и следва да
бъде уважена съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА по
отношение на А.П. – гр. ***,
представлявана от Изпълнителния директор Е.К., ЗА
НЕДОПУСТИМО ВПИСВАНЕТО в Агенция по вписванията -
Служба по вписванията – гр. Стара Загора, НА ЗАКОННА
ИПОТЕКА вх. рег.№ *, т.І, № * от 12.04.2011 г.
върху недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в с. *** по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-11/23.02.2010 г. на Изпълнителен
директор на АГКК; адрес на поземления имот: с. ***.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при съседи: ***., ведно с находящите се 6 броя сгради
с идентификатори ***.1, ***.2, ***.3, ***.4, ***.5 и ***.6. и ПОСТАНОВЯВА да се извърши ЗАЛИЧАВАНЕ НА ВПИСВАНЕТО на
законната ипотека.
ОСЪЖДА А.П. – гр. ***, представлявана от Изпълнителния директор Е.К., да заплати на „В.“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано
от управителя В.В.К., сумата от 1280 /хиляда двеста и осемдесет/
лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: