№ 1653
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100501140 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано след връщането
муза ново разглеждане от ВКС.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 92132/10.12.2019г. от
ВЛ. М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., обл. Варненска срещу Решение №
5210/25.11.2019г. по гр.д. № 5396/2019г. на ВРС,43 св., В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН
предявения от въззивника срещу Г. В. М., ЕГН ********** действащ в качеството си на ЕТ
„Г.М. - 53", ЕИК *********, адрес гр. Д., обл. Варна 9120, ул."И." ** иск с правно
основание чл.109 от ЗС за премахване на изградените в нарушение на законовите правила
постройки в собствения на ответника поземлен имот, като разположени в съседство на
имота на ищеца, без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота.С
оглед указанията на ВКС е депозирана уточняваща молба,в която са изложени допълнителни
твърдения отнсно наличието на основания за премахване на сградата.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо
на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска в
обжалваната част да бъде уважен. Твърди се,че по делото не е спорно и е установено от
представените доказателства, че сградите в имот 43.3 са построени без разрешение за
строеж и без каквито и да е строителни книжа. Представеното от ответника Удостоверение
за търпим строеж № 9400Г-91/5/08.08.2016г. освен, че е оспорено от ищеца, съгласно
съдебната практика/цитирана от въззивника/ не поражда и не установява права или
1
задължения. Излага се, че от заключението на приетата по дело СТхЕ безспорно е
установено, че разположената в имота на ответника сграда именована “Техническо п. А“ от
77 кв.м. , както е указано на комбинираните скици от заключението на вещото лице е
построена без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота от една
страна, а от друга – навлиза недопустимо в имота на ищеца. Излага се , че представените от
ответника документи –разрешение за строеж № 32/16.06.1997г. и др. касаят единствено
вътрешно преустройство на сграда, която не граничи с имота на ищеца.
Моли за присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния представител поддържа
въззивната жалба с посочените в нея аргументи.Моли за уважаването й и присъждане на
сторените по делото разноски. Депозирани са в срок писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ответника е депозирал отговор на жалбата, в
която излага, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което
моли да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа
депозирания отговор на жалбата, претендира отхвърлянето й и присъждане на сторените по
делото разноски. Представя писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от ВЛ. М. М., ЕГН
********** срещу Г. В. М., ЕГН ********** действащ в качеството си на ЕТ „Г.М. - 53",
ЕИК *********, адрес гр. Д., обл. Варна 9120, ул."И." ** искове включително и иск с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изградените от
постройки в имота на ищеца имот, представляващ НИВА, находяща се в гр. Д., община Д.,
обл. Варна, м-ст Кайряка, представляваща имот пл. № 183009 с обща площ 5040 кв.ми, като
изградени в нарушение на законовите правила и разположени в съседство на имота на
ищеца, без спазване на допустимите отстояния до границата между двата имота ;
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който е изложил твърдения за неоснователност на предявение искове,включително и по
2
отношение иска за премахване на стопански постройки.Претендирал е отхвърлянето им и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до
следните изводи от фактическа и правна страна:
Видно от Решение № 5210/25.11.2019г. по гр.д. № 5396/2019г. на ВРС/ влязло в
сила / и обвързващо страните по настоящето дело, се установява , че : Въззивникът В.М. е
собственик на НИВА, находяща се в гр. Д., община Д., обл. Варна, м-ст Кайряка,
представляваща имот пл. № 183009 (едно осем три нула нула девет) с ЕКАТТЕ 21912 и с
обща площ 5040 (пет хиляди и четиридесет) кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№
183008, 000747, 183010, 043003, 000292, като реална част с площ от 15,24 кв.м. от
собствения му имот, която част е повдигната с бежов цвят във фигурата между точки 20-21-
22-28-27-20 на комбинирана скица № 1.1 на вещото лице по приетата СТЕ (л. 517 от делото),
която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от посоченото по-горе
решение, е владяна от въззиваемия Г. В. М., ЕГН ********** действащ в качеството си на
ЕТ „Г.М. - 53", ЕИК *********,поради което съда е ОСЪДИЛ последния да предаде
владението на ищеца –въззивик, на основание чл.108 от ЗС.
По делото няма спор, а и е установено от събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, като и от заключенията на приетите по делото съдебно
технически експертизи, които съда кредитира, че ответникът – въззиваем е собственик на
имот отразен в КВС и показан в комбинирана скица M1 към експертизата/ в.л.инж.Б./, като е
щрихован със зелени вертикални черти и се индивидуализира със следните си основни
данни: идентификатор - 43.3; площ - 3022м2; собственик по регистъра - първоначално е
записан С.Р.И. (на основание договор за замяна №132/05.03.2002г), а впоследствие е записан
на С.Р.И. и ЕТ „Г.М.-53" (на основание н.а.№34/2б.0б.200бг и н.а.№б/14.12.2007г);
предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване - нива; и
граници/съседи: имот 182.42 (в собственост на ПК„Сотир Костов"); имот 3.341 (в
собственост на ДПФ-МЗХ); имот 0.292 (полски път); имот 183.9 (на ищеца); имот 0.834 (на
ответника); имот 0.741 (местен път); имот 0.710 (местен път); имот 0.798 (в собственост на
МЗХ); и имот 43.4 в собственост на П.С.К.).
Въз основа на Разрешение за строеж № 32/16.06.1997г, издадено от община Д.
(л.44), в собствения си имот въззиваемия е изградил „надстройка/пристройка/кланница" в
парцеларния план на стопанския двор, Д., област Варна.
С Разрешение за ползване № 40/11.12.1997г, издадено от началника на
Държавна инспекция за териториално-устройствен и строителен контрол(ДИТУСК) при
община Д., област Варна и подписано от кмета на общината (л.43), на ЕТ „Г.М." е
разрешено ползването на строеж „кланница с транжорна" в м."С.", гр.Д., област Варна.
3
По делото няма спор и, че постройката е изградена на границата с имота на
ищеца и различни части навлиза в него, като в влязло в сила Решение по гр.д. № 5396/2019г.
на ВРС, 43 св., съдът е осъдил ответника ДА ПРЕУСТАНОВИ действията, с които без
основание пречи на ищеца ВЛ. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., обл.
Варненска, да упражнява правото си на собственост, като премахне:
-изградената от него масивна ограда, ситуирана в реална част от НИВА,
находяща се в гр. Д., община Д., обл. Варна, м-ст Кайряка, представляваща имот пл. №
183009 с ЕКАТТЕ 21912 и с обща площ 5040 кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№
183008, 000747, 183010, 043003, 000292, която ограда е очертана чрез двойна линия с
оранжев цвят с протежение от точка 20 до точка 21 на комбинирана скица № 1.1 на вещото
лице по приетата СТЕ (л. 517 от делото), която скица, приподписана от съда, съставлява
неразделна част от настоящото решение;
-изградената от него ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА , в
частта в която навлиза в НИВА, находяща се в гр. Д., община Д., обл. Варна, м-ст Кайряка,
представляваща имот пл. № 183009 с ЕКАТТЕ 21912 и с обща площ 5040 кв.м., при граници
и съседи: имоти пл. №№ 183008, 000747, 183010, 043003, 000292, което навлизане е
повдигнато с бледо розова щриховка във фигурата между точки 24-25-26-27-28-24, заедно
със СТРЕХАТА ОТ ПОКРИВА на тази постройка , навлизаща съобразно очертаната със
синя линия фигура между точки 24-25-26-27-28-24 и със лилава прекъсната линия между
точки 24 и 25 на комбинирана скица № 1.1 на вещото лице по приетата СТЕ (л. 517 от
делото), която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото
решение, на осн. чл.109 ЗС.
Спорен по делото е въпросът, следва ли ответникът да бъде осъден да премахне
изградените в имота му постройки изцяло и дали с изпълнение на осъдителното решение на
съда, с премахване само на частите от постройката, покрива и оградата, които навлизат в
имота, за ищеца би съществувала пречка за упражняване правото му на собственоствърху
нивата.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че по
реда на чл. 109 ЗС ищецът може да иска преустановяване на определено действие само
доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на
собственост. По този ред не може да се навлиза в правната сфера на ответника по начин да
се препятства упражняването на неговите права, ако то не засяга и не ограничава правата на
ищеца, поради което принадлежащата на ответника търпима сграда може да бъде съборена
само в онази част, която засяга правата на ищеца и му пречи да ги упражнява.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния
съд, по следните съображения.
Установено е в производството, че изградените постройки в имота на
ответника по иска са изградени без съответните строителни документи. Представени са -
Удостоверение за търпимост от 08.08.2016г, издадено от гл. архитект на община Д. (л.46),от
4
което се установява, че по заявление вх. № 9400Г-91 - 2/08.08.2016г. от Г. В. М. управител
на ЕТ „Г.М.-53", гр.Д., собственик съгласно договор за покупко-продажба на недвижим
имот „земя" частна държавна собственост и протокол за разпределение на имуществото от
16.11.1995г., е приет за търпим строеж „Предприятие за месодобив и месопреработка на
червено месо''' състоящ се от: кланица със застроена площ-разгъната застроена площ 393м2;
технологично помещение „А" със застроена площ-разгъната застроена площ 245м2; и
технологично помещение „Б" със застроена площ-разгъната застроена площ 224м2, находящ
се в парцел-I по плана за парцелиране на С. №.3(ПИ-000834) в землището на гр.Д., община
Д., област Варна - построен в периода преди м.03.2001г, като е прието че са налице
условията на §127 от ЗУТ, . Посочено е, че същият не подлежи на премахване и забрана за
ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
От удостоверение за търпимост от 08.08.2016г, издадено от гл. архитект на
община Д. (л.45) се установява, че по заявление вх.№9400Г-91-3/08.08.2016г от Г. В. М.
управител на ЕТ „Г.М.-53", гр.Д., собственик съгласно нот.акт № 181/2006г и договор за
разпределение използването на съсобствен недвижим имот/15.04.2008г, че за строеж
„Кланица и технологични помещения към нея" състоящ се от: кланица със застроена площ -
разгъната застроена площ 54м2; технологично помещение „А" със застроена площ -
разгъната застроена площ 77м; и технологично помещение „Б" със застроена площ -
разгъната застроена площ 54м2, находящ се в имот №043003 в землището на гр.Д., община
Д., област Варна - построен в периода преди м.03.2001г, са налице условията на §127 от
ЗУТ, т.е строежа е „търпим". Същият не подлежи на премахване и забрана за ползване и
може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
От заключението на вещото лице по СТЕ– инж.Ж.Б. се установява, че относно
постройките в имота на ответника, като строителни книжа, съответстват приложеното на л.
44 от делото е разрешение за строеж №32/16.06.1997г, с което на ЕТ „Г.М.-53" е било
разрешено да изгради „пристройка/надстройка/кланница" в парцеларния план на стопанския
двор в землището на гр. Д. и приложеното на л. 43 от делото е разрешение за ползване
№40/11.12.1997г, с което на ЕТ „Г.М.-53" е било разрешено ползването на строеж „кланница
с транжорна" в м. "С.", гр. Д., тъй като той е изпълнен в съответствие с даденото му за целта
разрешение за строеж. Сградите са разположени в имота на ответника 43.3 по отразяването
им в КВС са отразени в комбинирана скица М4 към експертизата, където те са очертани със
зелени тънки линии; а частите им попадащи в спорната площ са щриховани със магентови
тънки черти.
От заключението на допълнителната СТЕ на вещото лице – инж.Г. Тодоров се
установява, че сградите в имот 043003, който граничи с имота на ищеца съдържат
помещения технологично обвързани с дейността на кланицата. Те представляват - „битово
санитарен възел (мръсна зона)" и „стая за подкарвача" зона. Вещото лице сочи, че в
нарушение на строителните правила при изграждането им, същите са изградени в
непосредствена близост около 0.90 м от външния ръб на масивната ограда на обекта и почти
съвпадат с границата на имота по КК. Не са открити от вещото лице документи в Община
5
Д., удостоверяващи проектирането им, разрешаване на строителство или съгласуване с
компетентни органи. Единственият наличен документ в Общината е удостоверение за
търпимост изх. № 9400Г-91(5)/08.08.2016 г. на гл. арх. на общ. Д. и са описани като
технологично помещение „А" с площ 77 кв.м.
Сградата в имот 43.3, която граничи с имот 183.9. е едноетажна и е изградена от
термопанели. Това я отнася към полумасивните стопански сгради. Покрива също е
изработен от термопанел и е едноскатен с наклон на отичане в западна посока, т.е към имота
на ищеца - ПИ 183.9 и. Разликата между корниза и билото на сградата е 0.70м. В сградата
има помещения и зони технологично обвързани с дейността на кланицата. Ширината на
сградата е 4.20м, а дължината и 19.15м. В южната част е фасадата е прегъната за да се
оформят два входа на две отделни зони. Тези помещения представляват - „битово санитарен
възел (мръсна зона)" и „стая за подкарвача" зона, които са част от техологичните процеси на
кланицата. Сградата се намира на отстояние от вътрешния край на масивната ограда (т.е.
светло разстояние) на около 0,50 м. А по отношение на границата по кад. карта, в по-
голямата част може да се приеме че минава по границата и само в най-северната част (след
издатината при точки 23-24-25-26) те навлиза върху ПИ 183.9 с ширина от 0.80м. до 0.20м.
Това на скица 1.1 от заключението е показано със ситен червен щрих.Статута на сградата е
технологични помещения към кланица и съответстват на Удостоверение за търпимост №
9400Г-91(5)/08.08.2016 г. на гл. арх. на общ. Д., като „технологично помещение „А" със ЗП
77 м2.
Предявеният иск,по отношение на който се развива настоящето въззивно
производство по делото е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Искът по чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост, чрез който се
цели да бъде прекратено всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
ищеца да упражнява вещното си право /владение, ползване и разпореждане/.
При упражняването на негаторния иск ищецът трябва да докаже правото си на
собственост и редом с него обстоятелствата /основанията/, които са предизвикали
потърсената съдебна защита и намеса. Ответник по негаторния иск по чл. 109 ЗС е всяко
лице, което чрез неоснователни действия пречи на ищеца да упражнява своето право на
собственост. Искът може да бъде предявен и срещу съсобственик, когато последният чрез
извършване на неправомерни действия засяга собственическата сфера на другите
съсобственици.
Двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са:
неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Със задължителните разяснения на ТР 4/2015 год. на ОСГК на ВКС по
въпросите на иска по чл. 109 ЗС се прие, че негаторният иск е иск за защита на
собствеността, но отрицателен по същността си. Предмет на делото не е нито правото на
6
собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху
(пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение
за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът
се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по
тях не се формира сила на пресъдено нещо. Негаторният иск, като иск за защита на
собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко
и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
(имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика.
С оглед изложеното, настоящият въззивен състав приема,че ищецът е доказал
активната си процесуална легитимация .
Целта на иска по чл.109 е да се възстанови състоянието, което е съществувало
преди нарушението като се премахне неоснователното въздействие.
Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна власт
върху вещта, при която титулярят може да иска от всички останали лица да се въздържат от
въздействия върху собствената му вещ. Когато трето лице осъществява поведение- действие
или бездействие, с което накърнява правото на собственост и пречи на спокойното му
упражняване, собственикът разполага с възможността да проведе срещу нарушителя
негаторен иск по чл.109 ЗС, с който да поиска нарушителят да бъде осъден да преустанови
това си поведение, респ. да отстрани и премахне вече създаденото от него противоправно
състояние по отношение на имота. / Р № 42/ 10.04.2018 г. по гр. д. № 2189 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение
В ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че не
е достатъчно ответникът по иск с правно основание чл.109 ЗС да е извършил неоснователно
действие /например незаконно строителство/, а във всички случаи ищецът трябва да посочи
с какво то му пречи да упражнява правото си на собственост.Необходимо е да е установено
и негативно въздействие върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото
си на собственост , но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца
пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело.
В конкретната хипотеза в исковата молба и в хода на производството ищеца
обосновава правния си интерес от водене на негаторния иск, с аргументи, че сградите
/вкл.покрив , ограда/ навлизат в собствения му имот и по този начин възпрепятстват
ползването на собствената му нива в пълен обем и по предназначение. Както вече бе
посочено , в тази част иска на ищеца е бил уважен и съда е постановил премахване на
частите от постройките, които навлизат в имота му.
Другия аргумент е, че ответникът е разположил постройките в нарушение на
нормативните изисквания за отстояние до границата с имота на ищеца, с което създава
7
пречки за упражняване на правата му и ползване на нивата по предназначение, тъй като
постройката засенчва част от нивата и респективно засятата там култура почти до 10 часа
през лятото, а през пролетта до 11-11.30 часа, поради което засетите култури не могат
да се развиват достатъчно,както и че при дъжд,стичащата се от покрива на технологичното
помещение вода попада в имота на ищеца и мястото често се заблатява, е поискано е
ответникът да премахне за своя сметка изградените постройки в цялост.
Въпреки че в случая в тежест на ищеца е да докаже с какво точно
реализираното от ответника му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем,
той с ангажираните по делото доказателства не успял да стори това.
Фактът на минималното им отстояние 0.90 м. от външния ръб на масивната
ограда /за чиито премахване е осъден ответникът/, без това отстояние /като се вземе предвид
влязлото в сила решение по чл.109 от ЗС по гр.д. № 5396/2019г. на ВРС,43 св./ да
застрашава в някаква степен собствеността или да препятства упражняване на
собственическите правомощия, както и без да ограничава възможността да се изгради
ограда на имотната граница, правилно не е квалифициран като действие, с което се пречи
"пълноценното" упражняване правото на собственост..Не са представени доказателства, че
сградите в цялост, а не само в частта си, с която навлизат в имота му, са в нарушение на
екологични / санитарно –хигиенни норми с оглед предназначението на двата имот –ниви.
Пречките за ползуването на имота следва да са обективни, т. е. самото им
естество да препятствува възможността за ползуване на имота и то чрез осъществяване на
въздействие върху самия имот, при което същият да не може да бъде ползуван според
неговото предназначение
Настоящият въззивен състав приема, че от приетата пред настоящата инстанция
съдебно агрономическа експертиза не се установява въздействие върху имота на
ищеца,които водят до неизползването на имота му и ограничаване възможността на ищеца
да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Не доказано по несъмнен начин,че
сградите,построени в имота на ответтника създават пречки за използване на имот от ищеца
по големи от обикновените,каквото е изискването на чл.50 от ЗС. Действително,съгласно
приетата съдебно агрономическа експертиза процесната идеална част от имота на ищеца не
би могла да се обработва и засява механизирано, но няма пречка да бъде обработвана и
засявана по друг начин. А обстоятелството,че сградите създават кратковременно
засенчване, не е довело до по нисък растеж.
Установените по делото факти, че сградите засечнчват мястото, както и че при
дъжд и снеговалеж водата и снега от неговия покрив се стичат в имота на ищеца, че имотът
не може да се обработва механично, безспорно създават известни неудобства., но
изхождайки от заключенията на експертите и житейските норми, съдът приема, че тези
въздействия време върху нивата, на която не е придадено някакво специфично
предназначение от обикновеното от собственика, че тази част не може да бъде обработвана
механично, не надминава обичайните пречки и не представляват неоснователни действия,
обуславящи премахването на сградата, още повече това би довело до засягане правата на
8
ответника,в обем по-голям от необходимата на ищеца защита И не оказва въздействие
върху самия имот и неговото използване.
Нещо повече, ищецът не е доказал в производството по настоящето дело
предначначението за което ползва нивата, освен засаждането и с люцерна,за да се приеме,
че Засенчването на дворното място също би могло да бъде пречка, ако ищецът ползва
дворното си място за друго предназначение и това използване се затруднява от липсата на
слънчева светлина и от невъзможността земята да се обработва механично.
Така изложеното обосновава извод за неоснователност на въззивната жалба на
ищеца против решението на ВРС, с което е отхвърлен предявения от него иск против
ответника с правно основание чл.109 от ЗС.
Решението по негаторния иск,в обжалваната част, следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5210/25.11.2019г. по гр.д. № 5396/2019г. на
ВРС,43 св., В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу Г. В. М.,
ЕГН ********** действащ в качеството си на ЕТ „Г.М. - 53", ЕИК *********, адрес гр. Д.,
обл. Варна 9120, ул."И." ** иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на
изградените в нарушение на законовите правила постройки в собствения на ответника
поземлен имот, като разположени в съседство на имота на ищеца, без спазване на
допустимите отстояния до границата между двата имота.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9