Решение по дело №157/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 213, ал. 7 от ЗОБВВПИ.

Образувано е по жалба от Г. Т. Г. с [ЕГН] от [населено място], [жк], вх. Б, ет.5, ап.13, подадена чрез адв. Г. Г. срещу Заповед с рег. № 1717з-73/ 12.03.2024 г. на началника на 01 РУ Добрич.

Оспорващият настоява атакуваният административен акт да бъде прогласен за нищожен, в условие на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен, като постановен при противоречие с материалноправните разпоредби, неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и явно несъответствие с целта на закона.

Иска да му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началник на 01 РУ Добрич намира издадения административен акт за правилен и законосъобразен, аргументира искането си за отхвърляне на жалбата си като неоснователна.

Административен съд-Добрич, втори състав, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Атакуван е акт, с който е заповядано да бъде отнето в полза на държавата огнестрелно оръжние – ловна гладкоцевна пушка „Чешка Збрьовка“, кал. 12 № 26101-58, собственост на оспорващия.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, при връчен административен акт на 21.03.2024 г. и подадена жалба на 26.03.2025 г. Оспореният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване.

Обжалваната заповед е валиден административен акт, като издадена от надлежно оправомощен орган по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

По делото бе назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза със задача изследване на подписа, положен за началник на 01 РУ Добрич. В заключението, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено, вещото лице установи, че подписът в процесната заповед е изпълнен от Д. П. П., което прави заповедта законосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, като издадена в рамките на предоставената на органа компетнетност по място и материя.

Заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана. Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната на административния акт като незаконосъобразен.

По отношение на съответствието на атакувания административен акт с материалния закон и с неговата цел:

На 23.09.2021 г. на жалбоподателя е издадено Разрешение № 20210785054 от началника на 01 РУ Добрич да придобие 1 бр. дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51 см. за ловни цели. Представеният по делото контролен талон удостоверява придобиването на процесното оръжие на 08.12.2022 г.

С Писмо от 28.02.2023 г. началникът на 01 РУ Добрич е уведомен за образуваното срещу жалбоподателя досъдебно производство № 53/2023 г. по описа на 01 РУ Добрич за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което обуславя постановяване на Решение с рег. № 1717з-91/07.03.2024 г., с което началникът на 01 РУ Добрич отнема разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20210800415 и притежаваното от него огнестрелно оръжие – ловна гладкоцевна пушка „Чешка Збрьовка“, кал. 12, № 26101-58 от Г. Т. А..

По делото е представен протокол от проведено на 03.02.2023 г. съдебно заседание по НОХД № 109/2023 г. по описа на Районен съд-Добрич, обективиращ сключеното и одобрено от съда споразумение между Районна прокуратура – Добрич и оспорващия, по силата на което последният е признат за виновен за осъществено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за 5 месеца, което наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години, т.е. към момента на издаване на заповедта лицето е осъждано.

Според разпоредбата на чл. 213 от ЗОБВВПИ при издаване на решение за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия органите по чл. 152 ги изземват с протокол. Собственикът на вещите може да прехвърли собствеността върху оръжията и боеприпасите - в срок една година от изземването, на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване. В случаите при издаване на решение по чл. 155 от с.з. за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с оръжия и боеприпаси, когато срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер, органите ги изземват с протокол, като иззетите вещи се съхраняват в срок до три месеца от приключването на наказателното производство. В последният случай собственикът на вещите може да прехвърли собствеността върху тях или да подаде заявление за издаване на съответно разрешение за дейности с тях по този закон или за връщане на отнетото разрешение в тримесечния срок. Когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сочените срокове, вещите се отнемат в полза на държавата.

В разглеждания казус е прието, че жалбоподателят не е направил необходимото – прехвърляне на собствеността върху процесното оръжие, в тримесечния срок от приключване на наказателното производство, с което му е наложено наказание за умишлено престъпление от общ характер, поради което вещта е отнета в полза на държавата с атакуваната заповед.

Съгласно чл. 13 от ЕКЗПЧ всеки, чиито права и свободи са нарушени, има право на ефективни правни средства за тяхната защита пред съответните национални органи, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.

В ЗОБВВПИ собствениците на оръжия, осъдени за умишлено престъпление от общ характер, се третират нееднакво с оглед на предоставения законорегламентиран срок за прехвърляне на правото на собственост в сравнение с другите собственици на оръжия с издадено решение по чл. 155 от ЗОБВВПИ за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с оръжия и боеприпаси, за които не е налице такова осъждане. Не се спори по делото, че оспорващият е предприел действия по прехвърляне на оръжието, като това е станало след 3-месечния срок по визираната норма на чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ, но преди изтичане на едногодишния срок по чл. 213, ал. 2 от с.з., даващ право на лицата с отнето разрешение по чл. 155 от закона да сторят това. В тоя смисъл са представените докладна записка от 12.03.2024 г. – л. 39 от делото, и показанията на свидетеля Ж. Я. Ж. – младши полицейски инспектор „КОС“

Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че в законодателната рамка относно отнемането в полза на държавата на оръжия липсва яснота. При тези хипотези собствениците се лишават от собственост без заплащане на обезщетение от страна на държавата в противоречие с чл. 17 от Конституцията на страната и чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Не става ясно какво всъщност означава отнемане в този контекст. В мотивите при приемането на закона е отбелязано – „Ако собствеността не се прехвърли в този срок, изделията остават в полза на държавата“, което се различава от отнемането в полза на държавата, включително и с оглед произтичащите правни последици.

В този казус се твърди и се установява, че е осъществена процедура за придобиване на право на собственост от държавата, при отсъствие на определено обезщетение. Според ЕСПЧ изискването за предвидимост често се преплита с изискванията за липса на произвол и процесуални гаранции. В тази връзка се приема, че правната норма е „предвидима“, когато предоставя мярка за защита срещу произволна намеса от страна на властите. Следователно всяко вмешателство в мирното ползване на притежанията и разпорежданията с тях трябва да бъде придружена от процесуални гаранции, предоставящи на съответното физическо или юридическо лице разумна възможност да изложи позицията си пред компетентните органи с цел ефективно упражняване на правата си, гарантирани от закона. (Lekić v. Slovenia GC, § 95; Jokela v. Finland, § 45; Капитал банк АД срещу България, § 134; и Stolyarova v. Russia, § 43; Project-Trade d.o.o. v. Croatia, § 82), включително и от гледна точка на предоставения срок за упражняване на своите права в съответствие и с чл. 6 от Конвенцията. В случая в предоставения от закона тримесечен срок за прехвърляне на ius in rem върху собственото му оръжие, жалбоподателят е в невъзможност реално да осъществи своето право или то ще бъде значително затруднено за упражняване, както отбелязва в съдебно заседание неговия процесуален представител адв. Г., предвид необходимия разумен срок за: придобиване на съответното разрешение от купувача, съответно оборудването на обекта по настоящ или постоянен адрес с метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо се устройство, подаване на уведомление до съответния началник на РУ на МВР. С въвеждането на този кратък срок се създава и административна несигурност.

Съдът приема също така и че е налице незаконна намеса от административния орган в упражняването на правото на собственост по чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧ, която е част от вътрешното законодателство с приоритетно значение, с оглед лишаването на жалбоподателя от неговото притежание при отсъствие на преобладаващ обществен интерес, което представлява прекомерна тежест за адресата на заповедта.

При тези аргументи настоящият състав на съда счита, че към момента на издаване на обжалваната заповед не са били налице всички законоустановени предпоставки за постановяване на оспорената заповед. Атакуваният административен акт като постановен при несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане, разноски се дължат в полза на жалбоподателя за заплатена държавна такса, възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице. Договорът за правна помощ отразява, че е предоставено правно съдействие на лице по чл. 38, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗА, поради което и като отчита правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че следва присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

При изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд-Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед с рег. № 1717з-73/ 12.03.2024 г. на началника на 01 РУ Добрич, с която е отнето в полза на държавата следното иззето огнестрелно оръжие – ловна гладкоцевна пушка „Чешка Збрьовка“, кал. 12, № 26101-58, собственост на Г. Т. А. с [ЕГН] от [населено място].

ОСЪЖДА ОД на МВР да заплати на Г. Т. Г. с [ЕГН] от [населено място], [жк], вх. Б, ет.5, ап.13 сумата от 310 лева (триста и десет), представляваща сторените разноски по делото за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

ОСЪЖДА ОД на МВР да заплати на адв. Г. Г. сумата в размер на 500 лева (петстотин лева), представляваща оказана безплатна правна помощ на лице по чл. 38, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.