В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди в молбата си, че ответникът му подписал на 01.08.2009г. Запис на заповед, по силата на който се задължил безусловно, неотменимо и без протест, да му заплати сумата в размер на 2 805.45 лв. при настъпване на падежа 04.08.2009г. Въпреки настъпването на падежа и многократните им разговори за доброволно изпълнение на договорното задължение, до 12.10.2009г., ответникът не му бил платил дължимата сума. Това наложило да подаде Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до Районен съд гр. З., с вх. № 1499/13.10.2009г., въз основа на което в последствие му била издадена Заповед за изпълнение № 591/28.10.2009г. и изпълнителен лист за сумата от 2 805.45 лв. На 12.01.2010г., депозирал Молба до ЧСИ № *** Р.С., с район на действие Окръжен съд гр. К. за образуване на изпълнително дело против ответника по повод на което било образувано изп.д. № 11/2010г. На 26.01.2010г. получил Частна жалба от ответника и Разпореждане № 56/22.01.2010г. на РС-З., с което на осн. чл. 415, ал.1 ГПК, му бил даден едномесечен срок, да предяви иск по общия ред за установяване на вземането си срещу ответника. Поради обстоятелството, че до днес ответникът категорично отказва да му изплати процесната сума, за него се явява правен интерес да защити правата си по съдебен ред, поради което е предявил настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, чу му дължи самата в размер на 2 805.45 лв., представляваща размерът на поетото от него безусловно задължение и да му заплати посочената сума по Запис на заповед от 01.08.2009г., по повод на който в негова полза са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 591/2009г. и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 203/2009г. по описа на РС-З., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2009г. – датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Ответникът, чрез писмен отговор и съдебно заседание оспорва иска. Моли да се остави без уважение. Твърди, че исковата молба не е подписана от лицето Г.И.Ч. Оспорва подписа на подателя й. Оспорва и Записа на заповед по съдържание, тъй като е нередовен от външна страна. Твърди, че не е изписвал датите срещу падеж – 04.08.2009г.; с/у дата на издаване – 01.08.2009г. и датата на предявяване – 04.08.2009г. Те са изписани с друг почерк, различен от неговия и от друго лице, като освен това, тези текстове, са изписани и с различна по вид химикална паста. Не познава лицето Г.И.Ч. и не се е срещал с него, още по-малко, да е издал в негово присъствие и в негова полза този Запис на заповед. Ищецът също не го познава и не е получавал посочената в записа сума, не е издавал тази Запис на заповед с намерение да плаща на ищеца, тъй като нищо не е получил от него. Твърди, че с ищеца имал сключено трудово правоотношение, прекратено със Заповед №8/31.08.2009 год.поради „ дисциплинарно уволнение – злоупотреба с доверието на работодателя – липса на стоки при ревизия”. В заповедта не било посочено кога е извършено нарушението и какви стоки липсват. На 01.08.2009 год. му била предоставена бланка от запис на заповед, която под заплаха попълнил. Било му обяснено, че това е сумата от липсите в магазина. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното: По делото е приложено ксерокопие от Заповед за прекратяване на трудов договор № */31.08.2009г., на осн. чл. 330, ал. 2, т.6, вр. с чл. 190, ал.1 , т.4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя – липса на стоки при ревизия. Тази заповед не е била обжалвана от ответника и е влязла в законна сила. От приложеното ч.гр. № 203/09 г. по описа на ЗРС, от което е видно, че със заявление от 13.10.2009 год. ищецът е поискал издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Такава е издадена на 28.10.2009г., както и Изпълнителен лист за сумата 2805.45 лв., ведно със законната лихва от 13.10.2009г. и разноски в размер на 57.00 лв. Ответникът, в законоустановеният срок, е направил възражение, че не дължи изпълнението по издадената заповед, поради което е образувано и настоящото дело. Въз основа на издадения изпълнителен лист по горецитираното ч.гр.д. е образувано изпълнително дело 11/2010г. по описа на ЧСИ Р.Р.С., рег. № ***. По делото по искане на ответника, е изготвена Съдебно-графологична експертиза, видно от която, подписите на позиция „издател” в документ: „Запис на заповед” от 01.08.2009г. за 2 805.45лв. е положен от ответника, като ръкописния текст в нея също е положен от него. Датите 04.08.2009г. и 01.08.2009г. не са добавени с друга химикална паста или подправени, а подписа на позиция „Работодател” е положен от ищеца. Съдът прие представената експертиза като обективна и компетентно изготвена. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Вземането на ищеца произтича от Запис на заповед, с издател ответника. В настоящия спор и с оглед на приетата Съдебно-графическа експертиза, недоказани останаха възраженията на ответника, че той не е попълвал процесната Запис на заповед, каквото е твърдението в писмения отговор. Същата съдържа изискуемите реквизити на валиден менителничен ефект, посочени в чл. 535 ТЗ. Записът на заповед има двойно битие. И на ценна книга, и на едностранна сделка. В качеството си на едностранна сделка, записа на заповед е абстрактно едностранно волеизявление, по силата на което издателят обещава да плати на поемателя определена в Записа парична сума. Но абстрактния характер и необвързването с определена кауза, не означава пълно откъсване от повода, който е послужил за издаването му. Последователна е практиката на ВКС за необходимостта от изследване на каузалните отношения между кредитор и длъжник по издаден запис на заповед, при направено възражение по издаден изпълнителен лист, за недължимост на вземането, основано на тези отношения, какъвто е процесният случай. Записът на заповед като писмен документ не може да установи факта на реалното предаване на паричната сума и в този смисъл не може да се приравнява на писмена разписка за получена сума. Като писмено доказателство записът на заповед е частен диспозитивен документ, но не и свидетелстващ , какъвто се явява разписката. На осн. чл. 176 ГПК , съдът е указал на ищеца да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроси, посочени в Определение 277/08.04.2010 год., като един от въпросите е дали е предавал сумата на ответника и за какво точно, но същият не се яви, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 176, ал.3 ГПК. Съдът приема, че ищецът не установява предаването на парите на ответника, нито че тези пари са дадени като заем или са с гаранционно-обезпечителен характер. С оглед изложеното и поради недоказаност на исковата претенция, същата следва да бъде отхвърлена. На ответника ще следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 190.00лв., от които 150 лв. адвокатско възнаграждение и 40.00 лв. за експертиза. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ПРИЕМА за установено, че вземането на Г.И.Ч., ЕГН ***, от гр. С., ул. А. П. № *, бл. 68, вх. Б, ап. 37 срещу В.К.Д., ЕГН ***, от с. С., общ. З., обл. С., за което е издадена Заповед № 591/28.10.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – Запис на заповед от 01.08.2009г., по ч.гр.д. 203/2009г. на ЗРС за сумата 2 805.45 (две хиляди осемстотин и пет лева и четиридесет и пет стотинки) лева; законна лихва върху главницата за периода от 13.10.2009г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 57.00 лв., не съществува, поради което отхвърля искът като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Г.И.Ч., ЕГН ***, от гр. С., ул. А. П. № *, бл. 68, вх. Б, ап. 37 да заплати на В.К.Д., ЕГН ***, от с. С., общ. З., обл. С., разноски по делото в размер на 190.00 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я : И.К. |