Решение по дело №318/2017 на Районен съд - Девня

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№159/1.11.2017г., гр. Девня

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

   Девненският районен съд, в публично съдебно заседание на 01.11.2017г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при секретаря Петя Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 318/2017 г. по описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.4, ал.1 от ЗЗДН.

Съдът е сезиран с молба от Т.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, лично и като възходящ съгл. 8, ал1.,т.2 ЗЗДН на правнучката си С.Д.М., родена на ***г., против Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.

Молителката твърди, че на 07.04.2017г. ответницата упражнила психически тормоз спрямо нея  и дъщеря си С.Д.М., родена на ***г., изразяващо се в психически тормоз, нарушаване емоционалното и нравствено развитие. Твърди се, че детето С.Д.М.  изпитало силен стрес от срещата с майка си, което е увредило психическото й здраве. Излага се, че ответницата след навършване четиримесечна възраст оставила дъщеря си при нея и заминала за чужбина, като оттогава грижите за отглеждането и възпитанието на С.  били поети от молителката. Излага се, че когато детето било на три години Д. се завърнала в страната, записала се да изкара шофьорски курсове, и после след приключване на курса взела дъщеря си при себе си в Германия, където я регистрирала, за да получава социални помощи за нея. Твърди се, че ответницата върнала детето след един месец - през месец Септември 2016г., от месец Септември 2016г. до 07.04.2017г. Д. не се е върнала в страната, не се интересува от детето си и не е пращала средства за него. Излага се, че на 07.04.2017г. ответницата дошла в дома й и желаела да вземе дъщеря си при себе си в Република Германия, понеже имала да получава около 3 000 евро от социалните служби там. Твърди се, че детето плачейки, разтреперано молело да не го дават на майка му, както и че разказало, показвайки, как докато  е пребивавало в Република Германия при майка си, мъжът с когото тя съжителствала, е вадил половия си орган и го е поставял в устата на детето, също е блудствал с нея, като е поставял органа си отпред и отзад между крачката на С.. Твърди се, че след това молителката веднага уведомила майката, която отрекла всичко. Излага се, че Д. като не пожелала да повярва на детето си и да прояви съчувствие към състоянието и преживяванията му, молителката наредила на ответницата веднага да напусне жилището й. Явства се, че при напускане на дома й Д. заявила, че ако трябва, ще я убие, но пак ще вземе детето. Излага се, че молителката е потърсила помощ от Социалните служби в гр. Суворово, но те й отговорили, че това е семеен въпрос и правата са на страната на майката. Към молбата е приложена декларация по чл. 9 от ЗЗДН. Молителката претендира спрямо ответницата да бъде издадена заповед за незабавна защита, както и да бъдат предприети мерки по чл.5 от ЗЗДН – задължаване ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана за ответницата да доближава нея и пострадалото лице, жилището, и местата за социални контакти и отдих за срок за срок 18 месеца.

С Определение № 182/12.04.2017 г. съдът е разпоредил издаването на Заповед за незабавна защита с мярката по чл. 5, ал.1, т. 1 ЗЗДН – задължение ответницата да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на малолетното дете.

С допълнителна писмена молба проц. представител на Т.М.К. излага, че детето С. е било изведено от страната в периода около 30.06.2016г. от неговия дядо по майчина линия Б.И.Д. под предлог, че иска да види внучката си и непълнолетната си дъщеря Т.Г.К.за пет –шест дни, като последствие Т. разбира от роднини, че децата са изведени извън страната. Твърди, че в началато на месец Август с помощта на сина си Х.К.Т. отива в Република Германия, където имала уговорка със зет си Б.И., да й върне децата. Пристигайки там обаче на срещата била доведена само внучката й Т.Г.К., а малката С. била оставена при майка си Д.Б.Д.. По сведения на близки детето живеело при майка си в една стая заедно с двама мъже, единия от които соченият в исковата молба насилник.

В открито съдебно заседание молителката Т.М.К. се явява лично и с проц. представител адв. Н. П., като поддържа молбата и моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде уважено искането за издаване на заповед за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН. Ответницата, редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище. Назначеният от съда особен представител на детето С.Д.М. по реда на чл. 29, ал 4 ГПК, заявява, че счита молбата за основателна и моли  съда за положително произнасяне по същата. ДСП  -гр. Вълчи дол не изразява становище по съществото на спора.

По делото е представен социален доклад, в който се излага, че родителите на детето С. са разделени, като всеки от тях има собствен живот. Ответницата по делото – майката на детето, се е установила да работи в Република Германия, а грижите за дъщеря й са поверени на нейната прабаба  по майчина линия Т.М.К.. Същата задоволява потребностите на детето от дом, храна, облекло, сигурна семейна среда в добра степен. Единствено като незадоволена емоционална потребност се отчита липсата на родителски контакт и взаимоотношения на детето с родителите му. В жилището живее и лелята на детето  Т.Б.. Д. / името е според изписаното в социалния доклад /. С. е привързана към прабаба си, но видимо при разговор има емоции и привързаност и към майка си. Детето е осъществявало контакти с майка си през месеците, когато е била в отпуск и е пребивавала в страната, като е отсядала в дома при детето и бабата. Предвид възрастта на детето при разговора социалният работник не е бил в състояние да установи достоверността на твърдените от г- жа К. насилие над детето. Излагат за липса на документи, които да доказват какво се е случило с детето, когато е било при майката в Република Германия.

По делото е изслушано при условията на чл. 15 ЗЗДт  детето Т.Г.К.. В своето изложение пред съда излага, че живее в гр. Суворово в къща заедно със своята баба и малката С., като е полагала грижи за нея. Твърди, че майката на детето е оставила дъщеря си на четири месеца и заминала за чужбина. Излага, че от миналата година настъпили промени в отношенията на Д. с Т.М.К., тъй като ответницата пристигнала с чужд мъж и баба й не била съгласна  двамата да живеят при нея. Твърди, че през месец Септември 2016г. С., като били останали само двамата,  й споделила,  че съжителника на майка й  и сложил “ гогата “ в устата, като показала.  Твърди, че майката на С. не повярвала, а прабаба й вдигнала кръвно и казала на Д. да се раздели с тоя човек, че той не е за нея. Явства, че през месец Април тази година Д. се завърнала в страната и искала да отведе С. със себе си за пари. Твърди, че С. искала да остане при прабаба си, където е ежедневието й, ходи на детска градина и общува с други деца. Излага, че в Германия детето живее заедно с майка си и още двама мъже, на свидетелката й било забранено да остава малката при нея, не знае дали Д. получава социални помощи. Твърди, че С. веднъж отишла при нея, докато по – малката й сестра, при която била оставяна понякога, да я гледа за час -два, била заспала, и й споделила, че майка й я бие, удря й шамари, а съжителника й й вика да стои мирно. Твърди, че Д. не милва детето си, не я целува, за нея все едно е чуждо дете. Явства, че когато ответницата пристигнала последния път в страната, малката отишла при нея, после се отдръпнала, попитали я защо го прави и тя казала, че майка й я бие, вика й. Навежда твърдения за морално укоримо поведение на майката.

Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав, прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства, а и тези факти не се оспорват от никоя от страните, се установява, че Д.Б.Д.  и С.Д.М. са майка и дъщеря,  а Т.М.К. е прабаба на детето С.Д.М.. Следователно молбата е подадена от правен субект от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН, като са  изложени факти за насилие, осъществило се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което производството е допустимо.

Разгледана по същество съдът намира молбата за неоснователна. От анализа на събраните по делото доказателства не може да се направи извод за съзнателно проявено от страна на ответницата поведение, което да е извършено с цел да се увреди телесната и психическата неприкосновеност на молителката и детето С., честта и достоинството им. Участието на майката в отглеждането и възпитанието на детето С., възможността да определя местоживеенето му по смисъла на чл. 126 СК, възможността да осигури подходящи условия за нейното отглеждане и възпитание, не могат да са предмет на това производство по ЗЗДН. Твърденията относно обстоятелствата, създаващи негативен и отрицателен образ като родител на ответницата, също биха имали значение, само ако пред съда беше образувано друго производство. Безспорно се установиха от доказателствения материал по делото следните обстоятелства -  детето С. е на ниска възраст и е била отгледана повечето време без участието на родител. Поведението, което С. проявява, както се описва в исковата молба и от Т.Г.К.сочи за нарушена емоционална връзка с майката. Дете, което проявява неподчинение или инат спрямо родител и му се противопоставя, всъщност дразни родителя с това си поведение и изпитва границите си. Възможно е несъзнателно и така да наказва майка си или да реализира някакъв механизъм на защита. По отношение на твърдените действия от страна на съжителстващия с майката на детето мъж, то същите са извършени както се установи, извън срока по чл. 10 ЗЗДН. За пълнота на изложението обаче съдът намира, че следва да се произнесе и по този въпрос, като се отчете и факта, че подаването на молбата в един толкова късен момент ограничава възможността да бъдат направени обективни и категорични изводи. Обичайно дете на възраст от пет години основно подражава на видяно и възприето в тази област от външната среда, каквато е например живота на майката с чуждия мъж. Усещанията, което детето случайно открива чрез докосване на части от тялото си, може да се породят и на по - ранен етап, опознавайки тялото, но на тази възраст те нямат онова значение, което им придават възрастните. Ако на тази възраст дете е било обект на такова насилие, то би било съсипано и трудно би намерило, как да опише какво точно е станало. Освен фаза на развитие подобно твърдение от страна на детето може да показва и скука, липса на адекватни занимания поради бедна предметна среда, лишаваща детето от идеи за игра и търсене на телесен контакт в смисъл на нежност. Добре би било отглеждащото детето С. лице за в бъдеще да отклонява вниманието и активността му и да му създава подходящи за възрастта му занимания, които да дават идеи на детето и да го развиват.

Ето защо от събраните по делото доказателства, ценени в своята съвкупност, настоящият състав намира, че не се установи наличието на акт на домашно насилие от страна на ответницата над нейната дъщеря С.  Д.М. и над молителката Т.М.К., поради което твърденията, изложени в молбата и декларирани в приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не са доказани. В тази връзка съдът не приема като доказателство по делото  представената декларация от молителката Т.М.К. по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, тъй като по делото не само, че липсват други събрани доказателства, а се събраха и изброените по-горе такива, които опровергават съдържанието на декларацията.

Също за пълнота на изложението следва да се отбележи, че с оглед твърденията на молителката в интерес на детето С. с оглед неговото положение в Република Германия е да не се ограничават по какъвто и да е начин контактите й с нейната майка, в противен случай според твърденията на молителката, тя би останала само с двама непознати възрастни мъже, което отново съгласно изявленията на молителката не е благоприятно условие за детето.

С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН съдът следва да осъди молителката Т.М.К. да заплати по сметка на ДРС дължимата за образуване на производството по делото държавна такса в размер на 25.00 лева съгласно чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, тъй като с определение №1774/04.07.2017г. по в. ч. гр. д. №1457/2017г. на ВОС същата е била освободена само от задължението за внасяне на разноски за особен представител на детето С.Д.М. за цялата дължима сума от 400 лева, но не и от заплащане държавни такси по делото.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  молбата с вх. № 2019/11.04.2017г. на Т.М.К., ЕГН **********, за защита  срещу осъществено домашно насилие на 07.04.2017г. спрямо нея и детето С.Д.М., р. на ***г. от ответницата Д.Б.Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 8 ЗЗДН, за задължаване на  Д.Б.Д., ЕГН **********, да се въздържа от осъществяване на домашно насилие, да й бъде забранено да приближава молителката и детето, жилището им на адрес в гр. Суворово, общ. Суворово, обл. Варна, ул. ****и местата за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца и да бъде наложена на ответницата парична глоба в размер, определен от съда.

 

ОСЪЖДА Т.М.К., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС Девня  сумата от 25 / двадесет и пет / лева, представляваща държавна такса за дело по ЗЗДН и държавна такса от 5 /пет /  лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

  Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез съда постановил решението с препис за другата страна .

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................