РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Петрич, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20221230200813 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по В. Д. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. Р., ул.
„Т.“ № **, вх.*, подадена чрез процесуален представител – адв. В. А. А. от Р.
АК, със съдебен адрес : гр. Р., ул. „П.“ № **, ет.* против Наказателно
постановление № BG23022022/5800/Р8-183 от 22.07.2022г. на Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя, за извършено
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, на основание чл. 179, ал.
3а от ЗДвП. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Моли за
отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се явява и
процесуалния представител – адв. А.. От същата в нарочна молба, се изразява
становище по хода на делото. Претендират се съдебни разноски.
Въззивната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.С., се
представлява от юрк. Р. с пълномощно по делото, която изразява становище
по жалбата и представя писмено становище, в което развива съображения за
правилност и законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
поради което иска да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
1
възнаграждение.
Териториално отделение – П., към Районна прокуратура – Б., редовно
уведомени, не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата и
наказателното постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2022 г. в 08:26 ч. в направление излизане от територията на Р Б.
при ГКПП К., свидетелят И. Г. С. – старши инспектор в отдел ПТРР, ТД
„Митница С.“, извършил проверка на жалбоподателя Н., управляващ ППС с
рег. № СВ ****КК, вид: влекач, марка и модел Рено Т, с обща техническа
допустима максимална маса – над 12 тона, брой оси – 5. В хода на проверката
установил, че на 10.02.2022 год., в 08:09 часа, по път А-3, км 163+488,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за посоченото ППС не е
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Като място на нарушението е посочен път А-3, км 163+488, за
който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно
Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020
г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за което се събира
такса за изминато разстояние – тол такса. Генериран е доказателствен запис
/доклад/ от електронната система с номер на нарушението, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно ППС-то, неговата табела с рег.
номер, датата, часа и мястото на движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото
средство /контролно устройство с идентификатор № 10112/- част от
системата. Съставен е АУАН № BG23022022/5800/Р8-183/23.02.2022г., в
който са отразени горните констатации. АУАН е връчен на жалбоподателя
лично, като същият е вписал само, че има възражения. В хода на извършената
проверка, на 23.02.2022 г. жалбоподателят Н. е заплатил дължимата
независимо от съответната административнонаказателна санкция, такса по
чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 119 лева, видно от
приложената Квитанция за платени пътни такси в Р България № АМ-
22BG005731Х44587661-********** от 23.02.2022 г. Компенсаторна такса,
предвид дадената възможност на жалбоподателя, съгласно чл. 189е, ал. 3 от
ЗДвП по АУАН № BG23022022/5800/Р8-183/23.02.2022г. не е постъпила по
сметка на АПИ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление, с което на И. Н. за нарушение на чл. 179, ал.3а от ЗДвП на
основание същия законов текст е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1800 лв. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 16.09.2022 г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите С. и Я.,
2
които чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното
постановление фактическа обстановка, чрез показанията си установяват
извършената проверка, установеното в хода на същата и процедурата по
съставяне на АУАН, като сочат че са установили нарушение чрез проверка в
електронната система.
Представено е свидетелство за регистрация на МПС, от което се
установява, че процесното ППС е собственост на „Р. Ш.“ ЕООД, с ЕИК ****
и седалище и адрес на управление : гр. Р., ул. „Т.“ № *, представлявано от Ц.
Г. Т. Съдът е изискал от това дружество информация за дата на извършване
на нарушението 10.02.2022г. в 08:09 часа кое лице е управлява процесното
МПС, като е представена информация, че на процесната дата жалбоподателят
В. Д. Н. не е управлявал това МПС, а друго лице С. П. М., за което са
представено ЧМР и дневен рапорт от работата на регистриращото устройство
монтирано в МПС-то /л.69-74 от делото/.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства,
които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и
установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като
последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното наказателно постановление/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/. Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водачите, които
управляват ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗДвП за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Същите
задължения са определени в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и която
гласи: „Водачът на пътно превозно средство от категорията на чл. 10б, ал. 3
от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
3
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен, когато
тези задължения са изпълнени от трето лице.“. Абсолютно никъде в АУАН и
в НП не е посочено и конкретното нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателя. Посочено е единствено, че ППС попада в категорията, за
която е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 т. 2 от ЗП, тъй като
на 10.02.2022 г. в 08:09 часа …. засечено с контролно устройство …Не е
описано каквото и да е действие или бездействие на жалбоподателя. По-
надолу е описано, че жалбоподателят управлява ППС, за което е дължима, но
не е заплатена пътна такса. С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, както
спомена съдът по-горе, е въведено в задължение на водачите на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не е вменена
като нарушена от жалбоподателя нито в акта, нито в атакуваното наказателно
постановление. Описаното в АУАН и наказателно постановление деяние не е
квалифицирано с надлежната материалноправна разпоредба, която да
съответства на вменените на жалбоподателя факти. Изложеното представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за
незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата
отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона. Посочената неяснота,
противоречие между фактическите и правни констатации на актосъставителя
и на наказващия орган, води до грубо нарушаване на правото на защита на
санкционираното лице, което е затруднено да разбере по несъмнен начин за
какво точно нарушение му е наложено наказание. В случая констатираните
пороци при описание на нарушението в АУАН и наказателно постановление
няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не
за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което
накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Изискванията за реквизити на АУАН и наказателно постановление са
императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или
дедуктивен път от доказателствата по делото. Констатираното съставлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално нарушение,
което като правна последица обуславя отпадане на административната
отговорност спрямо жалбоподателя В. Д. Н., като наказателното
постановление бъде отменено като незаконосъобразно.
4
Дори и да не бъдат споделени горните съображения, в случая според съда
е допуснато от страна на наказващия орган и нарушение на чл. 53 от ЗАНН,
като не е извършил дължимата проверка, относно авторството на
нарушението преди да издаде атакуваното наказателно постановление. В
случая безспорно е установено, че ППС с рег. № СВ **** КК, влекач, марка
и модел Рено Т, с обща техническа допустима максимална маса на пътния
състав над 12 тона, попадащо в категорията на ППС, за което е дължима, но
не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, е засечено на
10.02.2022г. в 08:09 часа по път А-3, км 163+488, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса,
съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, въпреки че същото е било
оборудвано с бордово устройство и е било събрана тол такса за ППС с пет
оси. На същият автомобил с рег. № СВ **** КК е извършена процесната
проверка на ГКПП К. едва на 23.02.2022г. в 08:26 часа, като липсват дори
твърдения, а още по-малко каквито и да било доказателства, че към момента
на извършване на процесното нарушение, водач на това ППС е бил именно
жалбоподателя В. Д. Н.. Този извод се потвърждава и от представената по
делото от собственика на пътното превозно средство „Р. Ш.“ ЕООД, гр. Р.
информация – копие от ЧМР за 10.02.2022г. и дневен рапорт на функциите на
работа на регистриращото устройство на ППС, с рег. № СВ **** КК, от които
е видно, че на дата и часа на регистриране на нарушението – 10.02.2022г. в
08:09 часа посоченото ППС е управлявано от друго лице – С. П. М., а не от
жалбоподателя В. Д. Н., поради което и не може да е извършил соченото
нарушение, което обаче не е изследвано от наказващия орган, поради което
според съда неправилно е ангажирана отговорността му. Това налага и отмяна
на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора и с оглед направеното искане за присъждане на
разноски, съдът счита същото за основателно. Видно от представеното по
делото адвокатско пълномощно на гърба му се съдържа договор за правна
защита и съдействие, в който е посочено, че жалбоподателя е заплатил на
ангажирания от него адвокат сумата от 350.00лева. Предвид изхода на делото
и доколкото се касае за незаконосъобразен акт, съдът намира, че АПИ следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350.00 лева, като възражението за прекомерност
е неоснователно по аргумент от чл. 18, ал.2 във вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По отношение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение с оглед изхода на делото, същото следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG23022022/5800/Р8-183 от
22.07.2022г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално
тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на В. Д.
Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. Р., ул. „Т.“ № **, вх. *, за
извършено административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, да ЗАПЛАТИ на В. Д. Н. с
ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. Р., ул. „Т.“ № **, вх. *, сумата в
размер 350,00 /триста и петдесет/ лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Б. в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6