№ 503
гр. Русе , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214520101870 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът Д. ХР. Д. твърди, че с ИЛ издаден по ч.гр.д.№4277/2011г. по описа на РРС
били осъден да заплати на „Юробанк И Еф Джи България“ АД сумите от 6123.57лв.-
главница, 347.64лв.-договорна лихва за периода 20.09.2010г.-19.04.2011г., 43.88лв.-
наказателна лихва за периода 20.11.2010г.-19.04.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.05.2011г. до окончателното плащане и 532.84лв.-разноски по
делото. Въз основа на издадения ИЛ било образувано изп.д.№5073/2011г. по описа на ДСИ
при РРС, което било прекратено с влязло в сила на 23.07.2015г. постановление на
осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК-поради факта, че взискателят не поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Заявява и че ответното дружество
„Еос Матрикс“ЕООД е поискало да си върне оригинала на ИЛ с молба по изп.д. от
02.11.2020г., като е посочило, че е придобило вземанията чрез договор за цесия от
18.01.2016г. Твърди и че е уведомен от ответника през м.11.2020г., че му дължи общо
сумата от 10639.23лв.-по цедиран на „Еос Матрикс“ЕООД договор за кредит, сключен
между ищеца и „Юробанк България“ АД на 20.08.2010г. Предвид изложеното моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Еос Матрикс“
ЕООД, че ищеца не дължи на дружеството сумата от 1250.00лв.,частично от 10639.23лв.,
представляващо задължение по Договор за кредит от 20.08.2010г., сключен между Д. и
„Юробанк България“ АД/ с тогавашно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ и
цедирано на ответника. Претендира разноски.
1
Ответното дружество „Еос Матрикс“ЕООД -гр.София, счита иска за недопустим по
подробно изложени в отговора на ИМ основания. Излага и съображения за неоснователност
на иска, твърдейки, че давността на вземането е 5 годишна/по чл.117, ал.2 ЗЗД/, както и че
разрешенията дадени в ТР №2/2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС са неприложими
към производството по изп.д.№5073/2011г., а следва да се прилага Постановление №3/1980
на Пленума на ВС. Моли исковете да се отхвърлят.
От фактическа страна:
Между страните липсва спор относно следните факти и обстоятелства:1. че по силата
на изп. лист издаден по ч.гр.д.№4277/2011г. по описа на РРС, ищецът е осъден да заплати на
„Юробанк И Еф Джи България“ АД сумите от 6123.57лв.-главница, 347.64лв.-договорна
лихва за периода 20.09.2010г.-19.04.2011г., 43.88лв.-наказателна лихва за периода
20.11.2010г.-19.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.05.2011г. до окончателното плащане и 532.84лв.-разноски по делото, за събиране на
която е било образувано изп.д.№5073/2011г. по описа на ДСИ при РРС по молба на
кредитора от 03.10.2011г, 2. изп.д.№5073/2011г. е прекратено с постановление от
30.06.2015г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. 3. по силата на договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 18.01.2016г., сключен между „Юробанк България“ АД и ответника „Еос
Матрикс" ЕООД, последното е придобило вземането на банката по процесния ИЛ. 4.
ответното дружество е поискало от ДСИ връщане на ИЛ.
Горното се установява и от представените писмени доказателства и приложеното
изп.д.№5073/2011г. по описа на ДСИ при РРС.
От правна страна:
По допустимостта на иска.
Съдът счита, че предявеният иск е процесуално допустим по следните съображения:
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза
на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други
свои имуществени или неимуществени права. Дори такива права да не са заявени,
достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на
ново изпълнително производство/ в т.см. Определение № 513/24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1660/2016 г., I т. о., Определение № 549/ 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г.,
IV г. о. и др. / .
По неговата основателност:
Съдът възприема изцяло тезата на ответното дружество, че в случая е приложима
2
разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД, предвиждаща петгодишна давност, тъй като влязлата в
сила заповед по чл.417 ГПК е приравнена на установено със съдебно решение вземане /по
аргумент от чл.416 ГПК/. В т.см е и непротиворечивата практика на ВКС. Съдът възприема
и тезата, че разрешенията дадени в ТР №2/2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС са
неприложими към производството по изп.д.№5073/2011г., а следва да се прилага
Постановление №3/1980 на Пленума на ВС.
С образуването на процесното изп.д.№5073/2011г по описа на ДСИ при РРС на
03.10.2011г. давността за вземането на ответното дружество се счита за прекъсната по
силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по
силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Действието на това спиране е преустановено с
прекратяването на изпълнителното производство, което е станало с постановление на
съдебния изпълнител от 30.06.2015г. Тъй като за разлика от чл. 116, б. „б“ ЗЗД в случаите
по чл. 116, б. „в“ ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от
предприетите изпълнителни действия, то новата давност започва да тече от момента на
прекратяването на изпълнителното производство-30.06.2015г. и към момента на предявяване
на иска пред Районен съд-София/19.01.2021г./ е изтекла.
С оглед на изложеното вземането на ответното дружество към Д. ХР. Д. е погасено
изцяло по давност и предявения от последния иск е основателен и подлежащ на уважаване.
По настоящето производство, ищеца е доказал разноски в размер на 50.00 лв.-
заплатени държавна такса, която следва да му се присъди на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
За настоящото производство следва да се присъди и адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца - адв. Б.. Същата му е
предоставила безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за защита в
настоящото производство, което се установява от приложения на л. 6 от гр.д.№3063/2021 на
СРС договор за правна помощ и съдействие. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7. ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адв. Б. следва да се присъди сумата в размер на 317.50 лв.- адвокатско възнаграждение.
Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на
ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е
предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се
оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал.1 ЗА категории лица.Достатъчно е
да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за
доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на
чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на
страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за
разноски/ в т.см.Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2015 г., III г. о.,
3
ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. ХР. Д., ЕГН ********** от гр. Р., ул. Ч. № ..,
вх. ., ет.-. НЕ ДЪЛЖИ на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6,
представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова, сумата в размер на
1250.00лв.,частично от 10639.23лв. – представляваща задължение по Договор за кредит от
20.08.2010г., сключен между Д. и „Юробанк България“ АД, вземанията, по който са
прехвърлени на „Еос Матрикс” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
18.01.2016 г. и за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№4277/2011г. по описа
на РРС, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6 да
заплати на Д. ХР. Д., ЕГН ********** от гр. Р., ул. Ч. № .., вх. ., ет.-. сумата от 50.00лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6 да заплати на адв.
К.И. Б., ЕГН ********** от АК - Русе, с адрес: гр. С, ул. Г., № .. сумата от 317.50 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната на Д. ХР. Д., ЕГН
********** безплатна адвокатска помощ по настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4