Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ- 260111 14.04.2022 година град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.ДИМИТЪР СТОЯНОВ
Секретар Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от
съдията Узунова
въззивно
гражданско дело номер 1767 по описа за
2020 година ,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Областна дирекция на МВР
– Бургас, БУЛСТАТ ********* чрез процесуален представител А Д- юрисконсулт в
ОДМВР-Бургас, против Решение №
1204/02.06.2020г., постановено по гр.д.№ 747/2020г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на И.Т.Н.
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 826,76 лева, представляща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 113,97 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на
положения от него за периода от 01.01.2017г. до 02.02.2020г.
нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на
03.02.2020 година до окончателното й плащане, сумата 108,82 лева,представляваща общ размер на лихви за забава,
изчислени върху главница в общ размер от 826,76 лева поотделно от последно число на месеца,
следващ всяко тримесечие за периода от
30.04.2017г. до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба на
02.02.2020 година, както и сумата 300
лева , представляваща разноски, направени по водене на делото;въззивникът е
осъден да заплати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 300
лева ,от които сумата 100 лева , представляваща платена по сметка на Бургаски
районен съд държавна такса и сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за
вещо лице.
Във въззивната жалба се прави оплакване, че
неправилно е уважена претенцията на ищеца, тъй като безспорно било установено
по делото, че положения от ищеца нощен труд бил отчетен и заплатен.Сочи се,че
неправилно районният съд преизчислил
положеният от ищеца нощен труд по
правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната
заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143.
Твърди се, че по отношение
положения от ищеца нощен труд приложение
намирали правилата на действалите към
процесния период от време Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, като в така сочените наредби липсвал
текст, който да урежда увеличаване на часовете нощен труд по коефициент, за
разлика от действалата преди това Наредба 8121з-407/19.08.2014г.
за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи.В чл.3,ал.3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. било предвидено, че за държавните служители на МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните
часове не следвало да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период, което означавало, че съотношението между
дневен и нощен труд е като 1 към 1
/т.е. 8 часа нощен труд, равни на
7 часа дневен труд/ , а не както е по КТ и по Наредба за структурата и
организацията на работната заплата/ при тях 7 часа вощен труд се приравняват на
8 часа дневен труд/.В този смисъл въззивникът навежда довода- че извънреден
труд би бил налице само в случай, че
служителя в МВР действително работи извън установеното работно време, в който
смисъл и цитира заповеди на Министъра на МВР както следва: № 8121з-791/28.10.2014г.
и № 8121з-1429/23.11.2017г.,предвиждащи
допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители в размер на
0,25 лева за всеки отработен час или за час от него за времето между 22.00 часа
и 6.00 часа.Твърди се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба,
за да се обоснове от БРС препращане по
аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй
като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за
отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Претендира се отмяна на обжалваното решение на БРС и отхвърляне на предявените искове,моли се за
присъждане на разноските по делото.
В законовия срок против въззивната жалба е предявен
писмен отговор от въззиваемия И.Т.Н.,представляван
от адвокат С.И., в който се заявяват
съображения и доводи за неоснователност на същата. Отправеното до БОС искане е въззивната жалба да бъде оставена без уважение,решението
на БРС да се потвърди и да се присъдят на ищеца разноските за адвокатско
възнаграждение.
С
протоколно определение от 23.09.2020г.производството по настоящото дело
е спряно от въззивния съд до постановяване на решение по Дело С-262/20 на СЕС.
С определение от 28.02.2022г.
производството по делото е възобновено,тъй като пречките за движението му са
отпаднали- на 24.02.2022г.е постановено решение по дело С-262/20 на СЕС.
В съдебно заседание
страните,редовно уведомени, не се явяват и не се представляват.Представили са
писмени становища,като въззивникът поддържа жалбата си,а въззиваемият я
оспорва. Не са заявени искания за събиране на нови доказателства.Претендират се
разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим
съдебен акт.
От фактическа и правна страна по
съществото на спора,БОС намери за установено следното:
Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът е
полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е
полагал нощен труд. Не е спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и
през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при
сумарно изчисляване на работното време.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство
съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.11.2017г. до
03.02.2020г. ищецът е положил общо 797 часа нощен труд /сбор от съответните
помесечно /тримесечно отчетени часове / и този труд е заплатен по 0,25 лв. на
час съобразно чл. 8 от НСОРЗ.Преизчислен в дневен с коефициент 1,143 нощният
труд възлиза на 910.97 часа и разликата в двете стойности в размер на 113.97
часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен
труд и не е изплатен на ищеца. В заключението на вещото лице се сочи,че от
превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд
и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 113.97 часа
възлиза на сума в размер от 826.76 лева. Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд
намира,че БРС е установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до
изводи,които се споделят от настоящата инстанция.
От правна страна на спора
съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал.
5, т. 2 ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.
Решението на БРС е правилно, като въззивният състав споделя мотивите му,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо
да внесе следните допълнения по правната
страна на спора:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд,съгласно разпоредбата на 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР.Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица,съобразно
чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5,
т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР,редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. За
процесния период са действали различни подзаконови актове като разпоредбите на
чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. Анализът на правната уредба води до
извод,че липсва специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР.До идентични изводи е
стигнал и БРС в мотивите на решението си,които се споделят от настоящия
въззивен съдебен състав.
Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите
на МВР следва да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР,
които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се
касае за специална уредба.
При обсъждане на това
възражение,съдът съобрази,че в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,че общият закон намира субсидиарно
приложение и по отношение на служителите в МВР,назначени по служебно
правоотношение.Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения,включително и тези,работещи по трудови правоотношения в
системата на МВР. В същия смисъл е изложил мотиви и БРС в решението си,които се
споделят от настоящата инстанция. Налага се извод,че макар в действащия ЗМВР да
няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител
(подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на
отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира
субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Следователно,липсва нормативна
основа,която да дава аргументи в подкрепа
на становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като
по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за
всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и
съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден
труд, когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира
за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата не намира приложение по отношение
на държавните служители в МВР.
На съда е известно,че с разпореждане
от 26.02.2020 г. е
образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на
тълкувателно решение по въпроса: „При отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба)
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове?“.
По този въпрос има формирана до момента
противоречива съдебна практика на съдилищата,като преобладаващата част от съдебните
състави,както и настоящият съдебен състав, приемат, че в Закона за
МВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба №
8121з-407/2014 г., липсва правна регламентация относно преобразуване на
часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143 (такъв коефициент е бил
регламентиран в отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.) и поради това следва да
се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), а именно, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време. Според тези съдебни състави
прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи.
По
спорния въпрос има формирана и
съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 311 /08 януари 2019 г. на
ВКС, Четвърто гражданско отделение по гр. дело № 1144 по описа за 2018 г. в
производство по чл. 290 от ГПК,която
е в същия смисъл.По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл
при липса на правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС, който в
мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК е приел, че
общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР следва да се прилага ЗДСл.
Изводите направени от БРС в обжалваното решение,споделени и доразвити от
въззивния съд в мотивите на настоящото решение, не противоречат и на
постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело
С-262/2020,образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит по дело със същия
предмет на спора. Очевидно е,че с това решение не се отговаря конкретно
на основния спорен въпрос относно приложимостта на общата
правна уредба на РБългария в правоотношенията с държавните служители ,
доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени
общностните норми и вътрешноправните разпоредби,които съдържат
такива норми,а не националното право и функцията на
този съд е не да тълкува националните правни норми.
Независимо от това, следва да се подчертае ,че съдът на ЕС е
достигнал до правни изводи в смисъл,че националното ни
право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен
режим,като едновременно с това не предоставя на тези държавни
служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен. СЕС е
изложил становище ,че не се налага да се приема национална правна
уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците в публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда.При всички случаи обаче ,ако това е така ,в
полза на тези работници трябва да има други мерки за защита ,които
да компенсират това. По настоящото дело е установено,че в
ЗМВР такива мерки за защита не са предвидени и
липсва изрична регламентация за възможността положения труд да бъде
възмезден.
Сочените в писмената защита на въззивника аргументи досежно наличие на компенсаторни механизми,с оглед спецификата на
служебните правоотношения,като например: допълнително възнаграждение за прослужено
време 2%, /чл.178 ал.1 ЗМВР/;по-голям размер на основния платен годишен отпуск
и допълнителен платен отпуск; обезщетения при пенсиониране; по-благоприятен
режим за заплащане на извънредния труд и други материални стимули и
нематериални блага ,предвидени в ЗМВР за служителите не се споделят от
съда, тъй като те не представляват допълнителна защита или
обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС по
преюдициалното запитване. Такива придобивки ползват всикчи служители на МВР,а
не само служителите,полагащи нощен труд и на тях не може да се
придава качеството на обезщетение,след като не са насочени специално към
категорията служители,полагащи нощен труд,нито пък се предоставят
поради и съобразно продължителността на труда им през
нощта. За съда се налага извод, че нощният труд ,полаган от служителите в МВР следва
да бъде обезщетяван, но в българското законодателство няма предвидено
такова обезщетение,което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд на
служителите на МВР,нито пък има методология за изчисление на такова
обезщетение. В т.76 от решението на СЕС е изложено,че аргументът
за липсата на механизъм за преобразуване ,обяснен със съображения от
правен и икономически порядък, не отразява допустима от закона
цел,годна за обоснове разглежданата в главното производство разлика в
третирането /доколкото в запитването няма данни в тази насока,а се
акцентира върху абстрактни категории работници /.
Водим от горните мотиви, настоящият съдебен състав намира, че
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание,както правилно е приел и БРС. По отношение на размера решението на
БРС също е правилно. Приетата по делото СИЕ не е оспорена от въззивника, поради
което и БОС възприема заключението на
вещото лице. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислената като
дължима сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и представляващ
разликата между преизчисления и отчетен по протоколи като извънреден труд е 113.97 часа,който
не е заплатен и възлиза на сума в размер на 826.76 лева. Тази сума представлява дължимо и
незаплатено на ищеца възнаграждение за положен и отчетен,но незаплатен нощен
труд, преизчислен с коефициент 1,143 равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. На ищеца се дължи и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата
сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендирана е и сборна лихва за забава върху отделните вземания ,дължима от
изпадането на ответника в забава за всяко вземане от 30.04.2017г.до 02.02.2020г.,която
е изчислена от вещото лице в размер на 108.82 лева и също правилно е присъдена
от БРС.
По гореизложените съображения и като взе предвид, че направените от настоящия съдебен състав фактически и правни
изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на
въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за заплатен хонорар на
адвоката на въззиваемия в размер на 400 лева. Въззивната страна е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,което БОС намери за
основателно. Претендираното възнаграждение за адвокат е в размер,надвишаващ минималния предвиден размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения- 300 лева. Съдът съобрази,че делото не е с голяма
фактическа и правна сложност, не са събирани нови доказателства,като
пълномощникът не се е явил в съдебно заседание,а е представил писмено становище.Ето
защо и съобразно чл.78 ал.5 ГПК в полза на въззиваемия съдът присъжда разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горните мотиви ,Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1204/02.06.2020г., постановено по
гр.д.№ 747/2020г. по описа на Бургаски
районен съд.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ ********* да
заплати
на И.Т.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** сума размер на 300 (триста ) лева,представляваща направените
съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.