Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №

                                 

гр.Русе, 25.05.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 29-ти април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря Галя Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5669 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът “ЮБЦ” ЕООД гр. София, представляван от Ю. Б. Ц., чрез пълномощник адв. В.Г. твърди, че на 03.08.2017г. ответникът е сключил с “Теленор България” ЕАД договор за ползване на мобилен номер **********, при избран тарифен план Тотал, с месечна абонаментна такса 18.99лв.  с ДДС, за срок от 24 месеца. На дата 28.09.2017г. е подновил чрез допълнително споразумение условията за ползвания мобилен номер, като е избрал тарифен план Тотал за 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.

Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги  с индивидуален клиентски номер М03231178, с подновени условия на 28.09.2017г., между ответника П. *** ЕАД били издадени фактури за потребена електронна съобщителна услуга на обща стойност 179.09 лева, а именно: фактури №№**********/05.12.2017г., 7266888811/05.01.2018г., 7268247278/05.02.2018г., 7271052364/05.04.2018г., за периода от 05.11.2017г.до 04.04.2018г.  За потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.11.2017г. -04.12.2017г. Теленор е издал фактура №**********/05.12.2017г. за отчетния период на потребление , с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 169.75 лева /без ДДС/, от които : 20.82лв. без ДДС – незаплатена месечна абонаментна такса за избрания тарифен план и 148.93 без ДДС – незаплатена цена за услугата Роуминг. Дължимата сума е била платима в срок до 20.12.2017г.

За потребените от абоната –ответник услуги за периода 05.12.2017г. -04.01.2018г. Теленор е издал фактура №7266888811/05.01.2018г., за отчетния период на потребление, с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 20.82 лева /без ДДС/, представляващи незаплатена цена на месечен абонамент по избрания тарифен план.  Дължимата сума е била платима в срок до 20.01.2018г.

За потребените от абоната –ответник услуги за периода 05.01.2018г. -04.02.2018г. Теленор е издал фактура № 7268247278/05.02.2018г., за отчетния период на потребление, с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 20.82 лева /без ДДС/, представляващи незаплатена цена на месечен абонамент по избрания тарифен план. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 179.09лв., фактурирани за два последователни  отчетни месеца – за м.12.2017г. , за м.01.2018г. и за м.02.2018г. С кредитно известие от м.03.2018г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер 74.58лв., внесени от абоната, при което задължението  за плащане възлиза на сумата в размер на 179.09лв. с ДДС, платима в срок 20.04.2018г.  Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги  на стойност 179.09лв. е ангажирало договорната отговорност  на абоната по т.11 от процесния договор за у,слуги, като във връзка с чл.75, вр.чл.19б от ОУ на мобилния опеатор, Теленор е прекаратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №********* на 05.04.2018г. крайна фактура №7271052364 с начислена обща сума за плащане в размер на 241.55 лева. В издадената крайна фактура е начислена неустойка  за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 62.46 лв., фактурирана е цената, дължма за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 179.09лв.

            Претенцията му в размер на 241.55 лв. е формирана като сбор от неизплатените далекосъобщителни и мобилни услуги по договора в размер на 179.09лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 62.46лв., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 39.70лв. за периода от 24.04.2018г. до 06.12.2019г.

На 12.07.2019г. между “Теленор България” ЕАД и “Иновативни Финанси” ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който вземанията, произтичащи от договорите за мобилни услуги и договори за лизинг, са прехвърлени в полза на “Иновативни Финанси” ЕООД, подробно описани в Приложение №1 към него. На 29.11.2019г. между и “Иновативни Финанси” ЕООД и “ЮБЦ” ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който е собственик на вземанията, претендирани в настоящото производство. Моли да се приеме, че ответникът е уведомен за извършената цесия чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомление за извършените цесии от “Иновативни Финанси” ЕООД. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №2916/2020г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено по отношение на К.П.П., че му дължи сумите 241.55 лв. главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, сключени с “Теленор България” ЕАД, неустойка по договорите в размер на 62.46лв. и 39.70 лв. лихва за забава за периода от 24.04.2018г. до 06.12.2019г. Претендира направените разноски по ч. гр. дело №7569/2020г. на РРС и по настоящото производство.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът К.П.П., не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок. В съдебно заседание, проведено на 29.04.2021г. признава изцяло предявения иск.

По делото е приложено ч.гр.д.№ 7569/2019г. по описа на РРС.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно е от цит. гр. дело, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумите 241.55 лева, представлаващи главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, сключени с “Теленор България” ЕАД в размер на 179,09лв. и неустойка по договорите в размер на 62.46лв., както и 39.70 лв. лихва за забава за периода от 24.04.2018г. до 06.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът не е открит на установените му постоянен и настоящ адрес и Заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като съда  е предоставил на заявителя 1-месечен срок, съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу ответника.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

Ответникът признава иска по чл.422 ГПК за заплащане на сумата 241.55 лв., представляваща главница за неизплатени задължения по 4 броя данъчни фактури за неплатени месечни наемни вноски за периода от 05.11.2017 г. до 04.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Разгледан по същество, искът се явява основателен, тъй като ответникът е признал претенцията изцяло. Съгласно чл.237, ал.4 ГПК признанието не може да бъде оттеглено. Признато е право, с което ответникът може да се разпорежда и което не противоречи на закона или добрите нрави.

Предвид изложеното, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена изцяло, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата 2089.12 лв., представляваща главница за неизплатени задължения по 16 броя данъчни фактури за неплатени месечни наемни вноски за периода от м.12.2017 г. до м.03.2019г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението - 13.12.2019г. до окончателното изплащане, по ч. гр. дело №7569/2019г. на РРС

Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на исковата претенция, дължимите разноски в заповедното производство, съдът приема, че са в размер на 385.00 лв., колкото и следва да се присъдят на ищеца.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 385.00 лева.

По изожените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че К.П.П., с ЕГН **********, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 81, вх.В, ет.8, сумата 241.55 лева, представлаващи главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, сключени с “Теленор България” ЕАД в размер на 179,09лв. и неустойка по договорите в размер на 62.46лв., както и 39.70 лв. лихва за забава за периода от 24.04.2018г. до 06.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2019 г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 3677/16.12.2019 г., издадена по ЧГД № 7569/2019 г. по описа на РС-Русе.

ОСЪЖДА К.П.П., с ЕГН **********,***, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, гр.София, с ЕИК 205680303, 385.00 лева разноски по настоящото дело и 385.00 лева - разноски по ЧГД № 7569/2019 г. по описа на РС-Русе.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: