№ 1034
гр. Перник, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720101470 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. К. К.. Ищецът твърди, че с
ответника – Й. П. И. са съжителствали около три години и половина – до началото на
2023 г., от което съжителство е родено детето им – З. Й. П. на ********** Бил
направен опит отново да заживеят заедно в периода м. февруари – м. март 2025 г., но
същият се оказал несполучлив и от края на м. март 2025 г. са окончателно разделени.
Твърди, че от този момент полага грижи за детето, подпомагана единствено от
майка си, като осигурява всичко необходимо за дъщеря си.
Твърди, че ответникът не полага грижи за детето, не плаща издръжка, с
изключение на 300 лева за дрехи и 100 лева за детска градина, дадени в рамките на две
години преди исковата молба. Твърди, че детето редовно комуникира с ответника през
уикендите, както и чрез средства за отдалечена комуникация, който не се ограничават
от нея.
Твърди, че при комуникацията с бащата детето е настройвано срещу нея, че в
тези периоди не желае да комуникира с нея, а след като се върне е объркана и обяснява
какво е говорил бащата срещу нея.
Твърди, че по време на съжителстването им от ****************** са живеели
на квартира, в който период ответникът е заявявал, че заплаща всички режийни
разноски, но това не било сторено. След прекратяване на наемното правоотношение
установила, че има задължения за 3946,52 лева за режийни разноски, които тя сега
заплаща разсрочено на наемодателя.
Твърди, че ответникът е избухлив, което станало причина за депозирана на
молба по ЗЗДН, по която било образувано гр.д. № 4782/2023 г. по описа на Районен съд
Перник, завършило с издаването на заповед за защита.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да присъди
упражняването на родителските права, да се определи местоживеенето на детето при
нея, да се определи режим на лични отношения с бащата (предлагайки конкретен
1
такъв), както и ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер
на 400,00 лева месечно за от депозиране на исковата молба, платима на 1-во число от
месеца, за който се дължи, до отпадане на това задължение, ведно със законна лихва за
забава, както и ответникът да бъде осъден да заплати издръжка за минал период – от
15.04.2024 г. до 15.04.2025 г.) в общ размер на 4800,00 лева.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Признава изложеното относно периода на
съжителстване и раждането на детето.
Твърди, че причината за раздялата е поведението на ищцата, което определя
като ****** ****************** и с поведение, което с****** детето –
******************.
Твърди, че по време на съжителстването им е поел изцяло финансовите
задължения, вкл. комуналните разходи. Към настоящият момент полагал грижи да
детето от петък до неделя всяка седмица като я води на детска градина в дните, които
е при него, като в този период осигурява всичко необходимо и заплаща разходите за
това. Оспорва да е проявявал агресия спрямо детето, както и поведението пред него да
е било непристойно.
Твърди, че винаги е желаел доброволно да се уредят въпросите, касаещи
отглеждането и възпитанието на детето и с поведението си не е станал причина за
предявяване на иска.
Оспорва исковете за издръжка за минал и бъдещ период с твърдението, че
детето пребивава по равно време при всеки един от родителите си.
Твърди, че разполага с постоянен доход и полага труд в нормирано работно
време. Твърди, е се грижи за детето, осигурява му занимания – води го на ******.
Полага грижи за здравето му – водил го е на зъболекар.
Твърди, че самото дете желае да живее с него, което ищцата приемала като
настройване срещу нея.
Твърди, че ищцата работи като ****************** – основно ******, а денем
спи. Твърди, че когато работи и през седмицата не може да стане и заведе детето на
детска градина. Твърди, че доходите не са постоянни, че жилището и е малко и
непригодено за отглеждане на дете, че има финансови задължения, обусловили избора
на професия.
С оглед да изложеното моли съда да отхвърли предявените искове, като в
условията на евентуалност ако те бъдат уважени предлага конкретени мерки.
Оспорва по размер иска за издръжка за бъдещо време. Оспорва по основание и
размер иска за издръжка за минал период.
Предявява своя претенция като моли съда (която молба е определена като
насрещен иск) да постанови решение, с което родителските права да му бъдат
присъдени, да се определи местоживеенето на детето при него, да се определи режим
на лични контакти с майката (предлагайки конкретен такъв).
Желае да има право да определя детската градина на детето, майката да указва
съдействие при издаване на задграничен паспорт и да пазят благоприличен тон в
комуникацията си, по начин да не вредят на детето, които искания са извън предмета
на настоящата спорната съдебна администрация и са мислими единствено ако между
страните не е налице спор между родителите
Депозиран е отговор, с който твърденията на ответника относно родителския
капацитет на майката е оспорен се отричат. Твърди се, че ответникът е указвал
системно домашно насилие.
2
В съдебно заседание страните се явяват и се представляват. Поддържат
изложените тези.
Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, че детето З. Й. П. е родено от съвместното съжителство
на страните по делото, че детето към настоящия момент (след 2023 г.) живее с
майката, като всяка седмица за дните от петък до неделя вкл. пребивава при бащата с
преспиване.
За целите на настоящото производство е изготвен социален доклад от 16.10.2025
г., като в него е посочено, че към датата на изготвянето му грижи за детето се полагат
от майката, но то гостува всяка седмица с преспиване при бащата, поради което се
заключава, че и двамата родители участват пълноценно във възпитанието на детето.
На срещата е констатирана силна емоционална връзка с майката, като детето е
споделило, че се чувства добре и с двамата родители. Установено е, че битовите
условия са на добро ниво и двамата родители. Ищцата живее със своята майка в
общинско жилище и към настоящия момент спи с детето на едно легло, но бил закупен
детски креват, който предстои да се сглоби. За детето било осигурено лично
пространство и разполагало с всичко, от което има нужда според неговата възраст.
Жилището на бащата е собственост на неговата баба, като предстояло да му бъде
дарено. Извършва се ремонт, като отново се сочи, че за детето е осигурено всичко
необходимо. Майката е трудово ангажирана като ****************** и предимно
работи петък и събота през нощта, когато детето е при бащата. Той от своя страна
заема длъжност ******************, като е декларирал, че няма строго определено
работно време. И двамата родители се осигурени на нисък доход. Всеки един от
родителите разчита на свои роднини в отглеждането на детето. ДСП заключава, че
детето има изградена емоционална връзка и с двамата родители и няма данни за
нарушение в психо-емоционалното състояние.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Св. Н. М.
(******) е поддържала, че тя и майката се грижат за детето. Категорична е, че всеки
път когато детето се върне от срещите с бащата е гладна, неизкъпана, че се държи
агресивно и арогантно като обижда свидетелката. Възприела е от детето, че това
държани е стимулирано от бащата. Свидетелства за агресивно прояви на ответника
спрямо майката, като по едно от тези деяния е образувано дело и е постановено
решение по ЗЗДН срещу ответника. Излага конкретни възприятия относно случай,
когато е носена храна на детето и сестра му (****** на ответника), докато те са били в
апартамента на бащата в присъствието на майка му, както и когато той проявил
агресия, ******, за което било образувано и дело по ЗЗДН. Описва разходите,
необходими месечно за детето, като счита, че са около 500,00 лева на месец.
На въпроси на другата страна отговаря, че страните са правили няколко опита
след настъпили раздели да заживеят отново заедно, но са били неуспешни. Знае, че
докато са били разделени страните са имали други партньори. Наясно е с графика на
детето, кога е заведено на детска градина и кой го взема от там, както и че детето ходи
с баща си в МОЛ и на фитнес. Знае е също, че детето е в добри отношения със сестра
си (другото дете на ответника).
Св. Д. Г.- С. споделя за случка, когато ответникът е проявил агресия спрямо
ищцата. Заявява, че сравнително регулярно се среща с нея и са заедно със своите деца.
Обичайно детето било спокойно, но е забелязала, че има случаи когато детето е „
******************, след като то е било при баща си.
3
Св. К. Й. (******************), споделя че има наблюдения върху детето и
ответника почти всеки уикенд, тъй като тогава всички се събират в общия им имот на
село. Пресъздава възприятията си относно заниманията на децата, грижите които
ответника полага за тях и заниманията, които им осигурява, като цялото време, в което
детето е при него се посвещава на него. Възприела случаи когато ищцата е звъняла на
детето, то не е искало да разговаря с нея, но ответникът му е казал, че следва да
отговори. Не е възприела обиди от детето към майката на ищцата. Твърди, че
ответникът винаги е полагал грижи за детето и ищцата когато са били заедно, вкл. е
направил ремонт в апартамента, в който живеят сега.
Св. А. С. е заявил, че познава страните от няколко години, като за кратък период
(******************) е бил в ****** отношения с ищцата. Наблюденията му са, че
ищцата на момент е била избухлива, заядлива дори избухлива. Твърди, че контакт с
детето не е имал и е избягвал такъв, но го е виждал когато е с ответника и то е било
усмихнато и щастливо, а в момент когато е предавано на майката е било намусено.
Съдът след като прецени показанията на свидетелите, вкл. и на тези от тях,
попадащи сред лицата по чл. 172 ГПК, ги кредитира изцяло, доколкото същите са
житейски логични, последователни, непротиворечиви, почиват на непосредствени
впечатления и изцяло се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност по
отношение условията на отглеждане на детето, промяната в неговото поведение.
Същевременно те не носят обуславящи за спора доказателства. От тях се установява
предимно, че между страните е налице спор – което е и предмета на настоящото
производство. Установява се също, че ответникът осигурява необходимото за детето -
любящо семейство, топлота, уют и включва детето в групови семейни занимания,
които несъмнено са интересни за него.
По делото са събрани и други доказателства, вкл. за наложена мярка по ЗЗДН
срещу ответника за осъществен акт на домашно насилие на ******
При така установената фактическа рамка, съдът прави следните правни
изводи.
По исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:
Искът по чл. 127, ал. 2 СК е единствен правен способ за разрешение на
разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени, относно
упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер
представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът се ръководи
единствено от висшия интерес на детето. Предмет на доказване са твърдените от
страните факти от живота на родителите и отношенията им с детето, че всеки от тях е
по-пригодният родител да упражнява родителските права и, че това е в интерес на
детето.
По правилото на чл. 59, ал. 4 СК съдът решава след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение
и материалните възможности. В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗД
законодателят дефинира най-добрия (висшия) интерес на детето чрез преценката на
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето,
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
4
От значение са също способностите на родителите да водят диалог в името на
детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия
родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която
евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения.
Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в
съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.
По делото се установи се, че от раждането на детето първоначално то е живяло с
двамата родители, а едва след окончателната им раздяла през 2023 г. (краткия опит за
подобряване на взаимоотношенията през 2025 г. не се отчита) то е заживяло в
предимно с майка си. Впоследствие (през последната повече от една година) детето
пребивава почти равностойно при двамата родители, като през седмицата то е при
майката, а от петък до неделя вкл. е при бащата и който период майката използва за да
упражнява трудова дейност.
Хигиенните и битовите условия за отглеждане, с които родителите разполагат,
са еднотипни и въпреки заключението на ДСП, съдът счита, че не са достатъчни.
Детето е на ******, а едва сега майката осигурява легло, което дори не е сглобено.
Живее в малко жилище, заедно с майка си. Подобни са условията и при бащата –
апартамента е по голям, но в него живеят и неговите родители, като същевременно се
ремонтира.
И двамата родители разполагат с необходимите финансови ресурси, по - скоро
подпомагани от техните близки, тъй като декларирания доход и на двамата не
кореспондира със средствата, които сочат, че отделят за детето и които следва да
отделят за себе си и текущите си разходи.
И двамата родители са емоционално ангажирани да предоставят на детето
ежедневни материални и духовни грижи. Детето се намира във възраст, в която от
съществено значение е наличието на авторитетна фигура, която му оказва
необходимата емоционална подкрепа. Детето е на ******, от женски пол, като е силно
привързано към двамата си родители (в тази насока за показанията на свидетелите,
заявили, че страните са направили опит тази година да заживеят заедно именно заради
детето), като по този критерий майката има превес.
Ето защо съдът приема, че по критериите грижи и отношение на родителите
към детето, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, родителски
капацитет и възпитателски качества за отглеждане и възпитание на детето,
възможности за задоволяване на базисните му потребности по отношение на
посещение на училище, здравни грижи, хигиена, външен вид, сигурност и топло
отношение и двамата родители имат равен потенциал. По останалите критерии, обаче,
които според ППВС № 1/1974 г. обуславят интереса на детето при решаване на спор за
родителски права, предимство има майката към настоящия момент. Това е така
защото детето винаги е било в нейно обкръжение. В случая е налице силна
емоционална връзка и привързаност на детето с майката. Налице са данни, че детето е
силно раздразнено след срещите с бащата. Това съдът отдава не на влияние от страна
на бащата (показанията на свидетелите са противоречиви, и нито едни от тях не са
решаващи), а на вид протест на детето срещу режима, който му е наложен – то желае
да бъде с двамата си родители едновременно, но получава само един от тях. Тази
действителност е извън възможностите му за адаптация и то реагира негативно.
Такова поведение не се наблюдава когато е при бащата, но това се дължи на
повишеното внимание към него и осигурените игри по време на този престой, който
представлява „специален“ за него момент.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ищцата следва да упражнява
5
родителските права, основано поради пола на детето, както и че тя е била с него от
раждането му. Следва да се подчертае, че съдът не я приема за по- добрия родител, а
за по – подходящия в настоящия момент.
При този извод съдът следва да определи режим на лични отношения с майката.
Мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който
не упражнява родителските права, винаги следва да са конкретни и да улесняват
правилните отношения на детето с двамата родители. Безспорно е в настоящия случай,
че общуването на детето с бащата е не само в негов интерес, а и необходимост за
изграждане на близост, обич и доверителна връзка, която съществува. Същевременно
досегашния режим е неприложим. Същият обаче може да бъде приблизително запазен
във времево отношение, което от своя страна ще намали случаите, в които детето ще
бъде при различни родители, промяна, която явно го смущава. При определяне режима
на лични отношения съдът съобрази именно това обстоятелство.
На малолетното дете следва да бъде предоставена и възможност по свободна
негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не
упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му
време, съобразно дневния режим, определен от родителя под чиито постоянни грижи е
детето – така и Решение № 51/13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017 г. на ВКС.
Ето защо съдът намира, че между бащата и детето следва да се определи
следния режим на лични отношения:
всяка първа неделя от месеца бащата има право да взема детето в 17:00 часа
от адреса на майката, или друг уговорен между страните, като същото пребивава при
него до следващата неделя (една седмица) с преспиване и в 17:00 часа следва да бъде
върнато при майката;
всяка трета седмица от месеца за времето от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в
неделя с преспиване.
Също така бащата може има право да взема детето за два периода от по две
седмици между 01.06 и 31.08 всяка година, които не съвпадат с годишния отпуск на
майката и установения режим, половината дни от зимната ваканция и половината дни
от пролетната ваканция, вкл. когато съвпадат режима. При липса на разбирателство
на страните, през четните години бащата ще ползва първата половина, а майката
втората, през нечетните години майката ще ползва първата половина, а бащата
втората.
Личните празници на детето, Коледа и Великден се прекарват с майката в
четните години, а в нечетните с бащата. Личните празници на родителите се
провеждат с детето всяка година.
При този извод, искът по чл. 127, ал. 2 СК, предявен от Й. И. следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.
С оглед предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното
дете на майката, то бащата следва да бъде осъден да заплаща на детето си ежемесечна
издръжка.
По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 СК, родителят има
право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и
нравствено развитие на ненавършилото пълнолетие свое дете. Чл. 142, ал. 1 СК
установява два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата
издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността на родителя да я предоставя, като
той не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от
доходите, имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай че
6
право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца. Според практиката на ВКС
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация.
Съгласно критерия, установен в чл. 142, ал. 2 СК, минималният размер на
издръжката не може да бъде под една четвърт от размера на минималната работна
заплата за страната. При съобразяване на обективни икономически показатели –
размера на МРЗ, както и общия разход за непълнолетен член от домакинство, съгласно
данни на НСИ, като се вземе предвид реализирания от бащата доход (сам е посочил, че
разполага с добри финансови възможности) и липсата на данни за алиментни
задължения, които последният да има към трети лица, както и с оглед възрастта на
детето, за осигуряване нуждите му от подходящо облекло, храна, образователни
потребности, спортни занимания, хигиенни принадлежности, при условията на чл. 162
ГПК съдът намира, че минимално необходимите средства за издръжка за детето
възлизат на 500,00 лв., както и св. М. сочи.
Издръжката на невършилите пълнолетие деца е дължима от всеки от
родителите, независимо при кого от тях живее детето. Предвид обстоятелството, че
детето живее при своята майка, както и, че именно тя полага непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието му, съдът намира, че като отглеждащ родител майката
следва да поеме по-малък дял от издръжката в пари, с оглед ежедневно полаганите
грижи в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството. Същевременно детето ще прекарва ¼ от времето в месеца с баща си,
поради което съдът приема, че в тежест на бащата следва да се възложи сума в размер
на 350,00 лева месечно, считано от депозиране на исковата молба и платима на първо
число от месеца, за който се отнася, ведно със законна лихва от датата на забава до
окончателното плащане . Съдът счита, че този размер на издръжка не би създал
затруднения в посрещането от ответника, при съобразяване с твърденията му и
първоначално заявената претенция за упражняване на родителски права без искане за
издръжка.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
Тази претенция съдът намира за неоснователна. Това е така, защото по делото
се установи, че в период по – продължителен от една година преди депозиране на
исковата молба детето пребивава при бащата в рамките на три от седем дни. Този
период е не само за осъществяване на лични отношения между бащата и детето, но и
дава възможност на майката да упражнява трудова дейност. Налице са данни
(свидетелски показания), че бащата е полагал грижи за детето, купувал му е всичко
необходимо, като дори св. М. в показанията си сочи, че детето е водено в магазини и
му е угаждано твърде много. Представените по делото касови бонове са индиция за
финансовия ангажимент на бащата, но те касаят период след депозиране на исковата
молба. Съдът кредитира твърдението на ответника, че тези разходи са за детето тъй
като ищецът не оспори закупуването на конкретното облекло, а и по – голяма част от
покупките са направени в дните от петък до неделя, когато детето е при бащата.
Страните са направили искане за постановяване на привременни мерки.
Майката е искала единствено по отношение на издръжката. Делото е прилключили в
едно съдебно заседание, а по отношение на издръжката се постановява предварително
изпълнение, поради което по молбата на майката е безпредметно съдът да се
произнася.
Ответникът също е направил такова искане, поради което съдът намира, че
7
привременните мерки следва да се определят по така определения режим на лични
отношения.
По разноските:
При този изход от спора на страните нямат право на разноски. Съгласно
приетото в ТР 3/2023 г. от 27.06.2024 г. на ОСГК на ВКС, чл. 78 ГПК се прилага
единствено при пълно уважаване на молбата или нейното отхвърляне, респективно
прекратяване на делото по причина в поведението на някоя от страните. В конкретния
случай всяка една страна е предявила конкретна лична претенция, като тази на ищеца
съдът счете за неоснователна, а тази на ответницата за частично основателна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Районен съд Перник сумата от – 504,00 лева, представляваща дължимата държавна
такса по делото по исковете за издръжка за бъдещ период, определена като 4 % от
размера на присъдената издръжка за тригодишен период и 25,00 лева по иска за
определяне на родителски права.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде поставено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските
права върху детето З. Й. П. ЕГН ********** на майката А. К. К. ЕГН **********;
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК местоживеенето на детето З. Й. П.
при майката А. К. К..
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим на лични контакти между
бащата Й. П. И., ЕГН ********** и детето З. Й. П., както следва:
Бащата има право да бъде с детето както следва:
всяка първа неделя от месеца бащата има право да взема детето в 17:00 часа
от адреса на майката, или друг уговорен между страните, като същото пребивава при
него до следващата неделя (една седмица) с преспиване и в 17:00 часа следва да бъде
върнато при майката;
всяка трета седмица от месеца за времето от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в
неделя с преспиване.
Също така бащата може има право да взема детето за два периода от по две
седмици между 01.06 и 31.08 всяка година, които не съвпадат с годишния отпуск на
майката и установения режим, половината дни от зимната ваканция и половината дни
от пролетната ваканция, вкл. когато съвпадат режима. При липса на разбирателство на
страните, през четните години бащата ще ползва първата половина, а майката втората,
през нечетните години майката ще ползва първата половина, а бащата втората.
Личните празници на детето, Коледа и Великден се прекарват с майката в
четните години, а в нечетните с бащата. Личните празници на родителите се
провеждат с детето всяка година.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК Й. П. И. да заплаща на малолетното
си дете З. Й. П. чрез неговата майка и законен представител А. К. К., ежемесечна
издръжка в размер на 350,00 лева, считано от 15.04.2025 г. до настъпване на
8
основания за нейното изменение или отмяна, платима до 1-во число на текущия месец,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от деня на забавата
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 350,00
лева до пълния предявен размер от 400,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от А. К. К. иск с правно основание чл. 149 СК
за осъждане на Й. П. И. да заплати издръжка за минал период от 15.04.2024 г. до
14.04.2025 г. за сумата от 4800,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. П. И. искове с правно основание чл. 127, ал. 2, и
чл. 143, ал. 2 СК.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА Й. П. И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Перник държавна такса върху издръжката в размер 529,00 лева,
както и 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА привременни мерки по отношение на режима на лични отношения
съобразно решението, до приключване на производството с окончателен съдебен акт.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник, а в частта, в която е
постановено предварително изпълнение - в едноседмичен срок пред същия въззивен
съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9