Р Е Ш Е Н И Е № 98/19.5.2022 г.
19.05.2022 г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети
административен състав
На 29 април
2022 година
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Стела
Гюмлиева
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно
дело № 88
по описа на 2022 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на П.Т.П.
***, представляван от адвокат С.Е. със съдебен адрес ***, * срещу Решение №
2153-28-53/18.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена
без уважение жалба с вх.№
1012-28-105/14.02.2022г. на П.Т.П. против разпореждане №
281-00-2252-1/04.01.2022г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което на
основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 21.12.2021г. до 20.12.2022г. в размер на 18.11 /
осемнадесет лева и 11 стотинки/ дневно.
В жалбата се твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на материалните и процесуални норми и в несъответствие
с целта на закона, като се прави искане същото да бъде отменено и преписката
върната за ново произнасяне на адм. орган. Претендира
присъждане на разноски.
В
съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Ответникът по делото своевременно и редовно
призован, изпраща процесуален представител юрисконсулт С.М., която оспорва жалбата и поддържа съображенията
си изложени в представения писмен отговор. Моли за постановяване на решение, с което същата да бъде
отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема
за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление №
281-00-2252/21.12.2021г. г-н П. е поискал да му се отпусне обезщетение за
безработица на основание чл. 54а от КСО като е декларирал, че трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 21.12.2021г. Към датата на прекратяване
на правоотношението е декларирал, че не упражнява трудова дейност, за което
подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга
държава;не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или за
ранно пенсиониране в Република България или пенсия за старост в друга държава и
не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО или професионална пенсия по чл.168 от КСО. Към заявлението е приложена
Заповед №001/21.12.2021г. за прекратяване на трудов договор, считано от
21.12.2021 г.
С
разпореждане № 281-00-2252-1/04.01.2022г.на лицето е отпуснато парично
обезщетение за безработица на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а,
ал.1, чл.54б, ал.З от КСО за периода от 21.12.2021г. до 20.12.2022г. в размер
на 18.11 /осемнадесет лева и 11 стотинки/ лева дневно.
П.
е подал жалба с
вх.№ 1012-28-105/14.02.2022г. против разпореждане № 281-00-2252-1/04.01.2022г.
на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Ямбол.
Горестоящият административен орган се
произнесъл по така подадената жалба с Решение № 2153-28-53/18.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
Ямбол, което е предмет на оспорване по
настоящото дело. Адм. орган е посочил, че последния
осигурителен период на лицето е в България за период от 10.11.2021г. до
21.12.2021г. Г-н П. има осигурителен период във Великобритания, а именно:
15.03.2015г.-05.10.2018г. и 16.11.2018г.-21.05.2021г., които са потвърдени със
структуриран електронен документ /СЕД/U17. Осигуряването във Великобритания е прекратено след
31.12.2020г.
Като
мотив адм. орган е посочил още, че на 17 октомври 2019 г. Европейският съвет (чл.
50) одобрил
Споразумението за оттегляне на Великобритания от ЕС. Споразумението определя
преходен период до края на 2020 г., през който правото на ЕС ще продължи да се
прилага в Обединеното кралство. След изтичане на преходния период отношенията
ЕС-Великобритания са уредени със споразумение за търговия и сътрудничество,
подписано в края на месец декември 2020г.
Адм. орган е
посочил, че със завръщането си в
България, г-н П. прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирал към
31.12.2020г. и в този случай се прилага българското законодателство чл. 54б от Кодекса за социално осигуряване, като се
вземат предвид само доходи, получавани от заинтересованото лице при последната
му работа по трудово или служебно правоотношение, съгласно българското
законодателство. За придобиване право на парично обезщетение за безработица,
съответно и периода на неговото изплащане са зачетени британските осигурителни
периоди, които са 15.03.2015г.-05.10.2018г. и 16.11.2018г.- 21.05.2021г.
Адм. орган прилага
чл.54б, ал.7, т.3 от КСО, според който размера на паричното обезщетение за
безработица се определя въз основа на среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход
от 24/ двадесет и четири/ месеца, като за британските осигурителни периоди е
взета предвид среднодневната минимална работна
заплата, установена за страната за съответния период.
По делото е представена и съответно
приета цялата адм. преписка по издаване на Решение № 2153-28-53/18.02.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ – Ямбол
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна по следните
съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 2153-28-53/18.02.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх.№
1012-28-105/14.02.2022г. на П.Т.П. против разпореждане №
281-00-2252-1/04.01.2022г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което на
основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 21.12.2021г. до 20.12.2022г. в размер на 18.11 /
осемнадесет лева и 11 стотинки/ дневно.
Оспореното решение е издадено от
Директора на ТП на НОИ–Ямбол, с оглед на което съдът намира, че то е
постановено от компетентен орган по смисъла на
чл. 117 от КСО, в предвидената от
закона форма, с посочване както на фактическите, така и на правните основания
послужили за издаването му. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от
компетентен по материя, време и място орган.
Настоящият съдебен състав счита също, че решението
– предмет на жалбата е издадено при спазване на административно
производствените правила, в съответствие
с материално правните разпоредби и с целта на закона предвид следното: Със завръщането си в България, г-н П. прекъсва
трансграничната ситуация, в която се е намирал към 31.12.2020г. и в този случай
се прилага българското законодателство и по- конкретно Кодекса за социално
осигуряване.
Конкретно текстовете, които посочват как
се изчислява размера на паричното обезщетение за безработица са в чл.54б от КСО. Ал.1 на чл.54б изисква да се намери среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход,
върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд ’’Безработица”
за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, от които да се изчисли размера.
Това означава, че при прилагането на
чл.54б КСО се вземат предвид само доходи, получавани от заинтересованото лице
при последната му работа по трудово или служебно правоотношение, съгласно българското
законодателство. За придобиване право на парично обезщетение за безработица,
съответно и периода на неговото изплащане са зачетени британските осигурителни
периоди, които са 15.03.2015г.-05.10.2018г. и 16.11.2018г.- 21.05.2021г.
Според разпоредбата на чл.54б, ал.7, т.3
от КСО, размера на паричното обезщетение за безработица се определя въз основа
на среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход от 24/ двадесет и четири/
месеца, като за британските осигурителни периоди е взета предвид среднодневната минимална работна заплата, установена за
страната за съответния период.
Легално
определение на понятието „осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО,
където е предвидено, че „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, съгласно чл.
10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В хода на административното производство са събрани и
коментирани относимите към случая доказателства,
достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното
решаване на спора. Обжалваното разпореждане се основава на правилна и
задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с
приложимите за казуса материалноправни разпоредби.
Решението, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия също е обоснован
административен акт.
Не на последно място следва да се посочи и
чл. 61 от Регламент 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета
от 29 април 2004 година“ Компетентната институция на
държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването,
възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или
завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо,
периодите на
осигуряване, заетост или самостоятелна заетост,
завършени
съгласно законодателството на всяка друга
държава-членка, като
завършени съгласно прилаганото от нея
законодателство.
Въпреки това, когато приложимото законодателство
поставя
правото на обезщетения в зависимост от завършването
на
периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна
заетост,
завършени съгласно законодателството на друга
държава-членка,
такива периоди не се зачитат, освен ако такива
периоди биха
били зачетени като осигурителни периоди, ако са били
завършени
в съответствие с приложимото законодателство.“
В заключение, по никакъв начин оспорващият не обори установената фактическа
обстановка от адм. орган. Остана недоказано
твърдението в жалбата, че неправилно е определен размера на паричното
обезщетение за безработица, както и че адм.орган не е
включил релевантни периоди.
С оглед изложеното съдът намира, че оспореното решение на Директора на
НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане са напълно законосъобразни и
обосновани. Подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора
и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към
които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Я А С,
трети административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.П. ***, представляван от адвокат С.Е. със съдебен адрес
***, * срещу Решение № 2153-28-53/18.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
Ямбол, с което е оставена без уважение
жалба с вх.№ 1012-28-105/14.02.2022г. на П.Т.П. против разпореждане № 281-00-2252-1/04.01.2022г.
на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във
връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 21.12.2021г. до
20.12.2022г. в размер на 18.11 / осемнадесет лева и 11 стотинки/ дневно.
ОСЪЖДА П.Т.П.
*** да заплати
на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на осн.
чл. 119 от КСО
във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО.
СЪДИЯ: /п/ не се чете