№ 256
гр. Монтана, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20241630102253 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК във вр. с чл.124 ал.1
ГПК.
Ищецът И. Е. И., ЕГН **********, адрес: гр.*****, ул.„*****” № 14,
ап.31 твърди в исковата молба, че в края на май месец 2024 г. работодателят му
„*****“ ЕООД гр.***** му връчил запорно съобщение и му казал, че има
обрзувано изпълнително дело - Изпълнително дело № 20227220400048 по
описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722. Поддържа, че след като изпратил адвокат
Б. Й. да провери изпълнителното дело, той е констатирал, че преди това е
имало друго изпълнително дело при същия ЧСИ - Изпълнително дело
20077220400490 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722. По това
изпълнително дело - 20077220400490 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722, той е
солидарен длъжник, заедно с Любомир Павлов Сивгов, който е плащал
суми по изпълнителното дело до 23.02.2016г., а срешу него няма никакви
изпълнителни действия чак до образуване на Изпълнително дело №
20227220400048 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722 - на 20.01.2022 г.
Твърди, че в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015
година, постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
посочено, че по време на изпълнителното производство давността тече, но се
1
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, след което започва да
тече нова давност. Изключение от това правило е застъпено в Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, според което погасителната давност не е текла докато трае
изпълнителният процес до 26 юни 2015 г. Ето защо, погасителната 5-годишна
давност е текла след 26.06.2015г.-от 27.06.2015 г. до 27.06.2020 г. и е изтекла
на 27.06.2020г., когато и вземането на „*****“ ЕООД вече не е можело да бъде
събрано по прунудителен ред. Поради изтеклата погасителна давност, ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД не са имали право да събират по принудителен ред
процесното вземане. Предвид гореизложеното моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по предявения отрицателен
установителен иск на правно основание чл.439, вр. чл.124 ал.1 ГПК, че
не дължи следните суми по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№
688/2007 г. на РС - Мездра, и претендирани от ответника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***** по Изпълнително дело № 20227220400048
по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722, а именно: - сумата от 8 800 лв.
главница - 2069.34 лв. неолихвяема сума, поради изтекла погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД. Моли съда да осъди „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК ***** да му заплати сторените в настоящото производство
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК ***** – град София е депозирал отговор на исковата молба, в
който изразява становище по иска, като счита същият за недопустим,
респективно неоснователен. Подробни доводи и съображенияь са изложени в
отговора на исковата молба. Предвид гореизложеното моли съда да постанови
решение, с което в една част да прекрати производството, а в друга – да
отхвърли иска като неоснователен, както и да му присъди сторените по делото
разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на
страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за
установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че в края на май
месец 2024 г. работодателят на ищеца - „*****“ ЕООД гр.***** му връчил
2
запорно съобщение и му казал, че има обрзувано изпълнително дело -
Изпълнително дело № 20227220400048 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722.
Установено е също така, че преди посоченото по-горе изпълнително дело е
имало друго изпълнително дело при същия ЧСИ - Изпълнително дело
20077220400490 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722. По това изпълнително
дело - 20077220400490 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722, ищецът е солидарен
длъжник, заедно с Любомир Павлов Сивгов, който е плащал суми по
изпълнителното дело до 23.02.2016 година. С постановление от 02.11.2021
година е прекратено производството по Изпълнително дело 20077220400490
по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. На
20.01.2022 година е образувано Изпълнително дело № 20227220400048 по
описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722.
Гореизложената фактическа обстановка е безспорно установена и се
потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.
Предявената искова претенция е с правно основание чл.439 ал.1 ГПК, по
силата на който законов текст длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като съгласно разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК, искът на
длъжника може да се основе само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на
исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищцата
на възникнал след издаването на съдебния акт юридически факт, довел до
погасяване на вземането по него.
Спорният по делото въпрос е дали е изтекла предвидената от закона
давност за принудително събиране на гореописаните вземания, респективно
дали ищецът дължи плащане на тези задължения по принудителен ред.
Преценката, която съдът дължи относно основателността на исковата
претенция, е в две посоки, свързани от една страна с установяване наличието
на висящ изпълнителен процес, в рамките на който от взискателя да са
предприети валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността относно
вземането.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППСВ № 3 от
18.11.1980г. е постановено ново Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по
тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно него “докато е траел
3
изпълнителният процес относно вземания по образувани преди обявяването
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 т. по тълк.дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не с текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубила
сила ППСВ № 3/1980 г.”
Установено е по делото, че по първото изпълнително дело срещу ищеца
няма извършвани изпълнителни действия чак до образуване на изп.дело №
20227220400048 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722 – на 20.01.2022 година.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява по чл.433 ал.1 т.8 ГПК по право. Категоричен отговор на въпроса
от кога тече давността при прекратено поради перемпция изпълнително дело с
даден също в т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което “Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие”.
В мотивите на т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 година,
постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено,
че по време на изпълнителното производство давността тече, но се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, след което започва да тече нова
давност. Изключение от това правило е застъпено в Тълкувателно решение №
3 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
според което погасителната давност не е текла докато трае
изпълнителният процес до 26 юни 2015 г. Ето защо, погасителната 5-годишна
давност е текла след 26.06.2015г.-от 27.06.2015 г. до 27.06.2020 г. и е изтекла
на 27.06.2020г., когато и вземането на „*****“ ЕООД вече не е можело да бъде
събрано по прунудителен ред. Поради изтеклата погасителна давност, ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД не са имали право да събират по принудителен ред
процесното вземане.
Предвид гореизложеното, заявената искова претенция се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена, като се признае за
установено, че ищецът не дължи следните суми по изпълнителен лист,
4
издаден по ч.гр.д.№ 688/2007 г. на РС - Мездра, и претендирани от
ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***** по Изпълнително дело №
20227220400048 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722, а именно: - сумата от 8
800 лв. - главница и 2069.34 лв. - неолихвяема сума, поради изтекла
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените от него разноски в производството в общ размер на ****
лева /434,77 лева – държавна такса, 500,00 лева – адвокатско възнаграждение
и 48,00 лева – други разноски/.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “*****” ЕООД, ЕИК
2*****, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“****”,
ул.“****** № 4-6, че И. Е. И., ЕГН **********, адрес: гр.*****, ул.„*****” №
14, ап.31 не дължи на “*****” ЕООД, ЕИК 2***** следните суми по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 688/2007 г. на Районен съд -
Мездра, и претендирани от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *****
по Изпълнително дело № 20227220400048 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722,
а именно: сумата от 8 800 лв. - главница и сумата от 2069.34 лв. -
неолихвяема сума, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА “*****” ЕООД, ЕИК 2*****, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.“****”, ул.“****** № 4-6 да заплати на И. Е. И.,
ЕГН **********, адрес: гр.*****, ул.„*****” № 14, ап.31 сумата от **** лева -
представляваща направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5