№ 18436
гр. С., 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110145289 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ФИРМА” АД,
ЕИК ...... срещу „ФИРМА” АД, ЕИК ......, с която са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7 765,00 лева главница,
представляваща неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка “Каско
на МПС” обезщетение по щета № ...../21.12.2022 г. за вреди на лек автомобил марка “....”,
модел “....”, с рег. № ..... от ПТП, настъпило на 29.11.2022 г., в района на републикански път
..., км. 488+200, в посока към гр. Б., по вина на водач на лек автомобил марка “....”, модел
“....”, с рег. № .... със сключена при ответника застраховка “Г.О.”, с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, сумата от 434,16 лева – мораторна лихва за периода от
23.02.2023 г. до 11.08.2023, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 11.08.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка
“Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети
на застрахованото имущество на стойност 7 750,00 лева. Твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение в посочения размер, включващо действителните вреди.
Твърди, че ответникът е застраховател по застраховка “Г.О.”, сключена за увреждащия
автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Излага твърдения, че
е поканил ответника да погаси задължението си, но не последвало погасяване на
претендираната сума. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер, а при условията на
евентуалност прави искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Твърди,
че заплатените суми не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и
че определеното и заплатено от ищеца обезщетение е в завишен размер и не съответства на
средните пазарни цени, по които е могло да бъде отремонтирано или заплатено. Твърди, че
са налице обстоятелства, изключващи вината на Ж. В. К., в качеството му на водач на
застрахованото при него МПС. Твърди още, че неправомерната маневра, довела до
въникване на ПТП, е предприета не от застрахования при него водач, а от водача на лек
1
автомобил марка “....”, модел “....”, с рег. № ....., който е нарушил диспозицията на нормата
на чл. 43, т. 2 и т. 3 от ЗДвП. При условията на евентуалност навежда възражение за
съпричиняване. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, вината на водача на
застрахованото при него МПС и изобщо настъпването на ПТП при описаните в исковата
молба механизъм и участници, като оспорва доказателствената стойност на представения от
ищеца протокол за ПТП. Оспорва претърпените вреди да са причинени в резултата на това
ПТП. Твърди, че липсва основание за ангажиране на отговорността на представляваното от
него Дружество, като посочва, че отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка “Г.О.” е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
факти: наличие на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и протИ.правно поведение на
водач на МПС, чиято Г.О. е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил на ищеца претендираното обезщетение, както и да установи фактите
по възражението си за съпричиняване.
С доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
договор за застраховка “Каско на МПС” между ищеца и собственика на лек автомобил марка
“....”, модел “....”, с рег. № ....., наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
договор за застраховка “Г.О.” на автомобилистите между ответника и водача на лек
автомобил марка “....”, модел “....”, с рег. № ...., и фактът на изплащане на застрахователното
обезщетение по застраховка “Каско на МПС”.
По делото са представени следните писмени доказателства: Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 29.11.2022 г., преписка по щета № ...../06.12.2022г., уведомление-
декларация за щета по застраховка “Каско на МПС” от 06.12.2022 г., опис по щета ..... от
21.12.2022 г., доклад по щета № ..... от 04.01.2023 г., регресна покана с изх. № ..../6/16.01.2023
г. до ответното дружество, банково извлечение за изплащане на претенцията по щета ..... в
размер на 7750,00 лева.
Спорни по делото са въпросите относно механизма на ПТП, наличието на
изключителна вина на водача, управлявал застрахования по застраховка “Каско на МПС”
при ищцовото дружество, като е наведено възражение за съпричиняване на резултата от
ПТП, както и размера на процесното застрахователно обезщетение.
По делото е приет като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 29.11.2022 г., в който е отразено, че на същата дата около 15:15 часа, лек
автомобил „.... ....“, с рег. № ..... се движел по ...., с посока към гр. Б. и при км. 488+200, като
поради движение с несъобразена скорост, водачът губи контрол над управлението на МПС,
вследствие на което ударя спрелия в ускорителната дясна лента товарен автомобил „.... ....“, е
рег. № ....
В протокола е отразено, че товарен автомобил „.... ....“, е рег. № ..... има видими
увреждания по заден десен калник, лява странична греда с панел, задна лява и задна дясна
врати на багажното отделение, предна лява врата, ляв и десен стоп. Установяват се още
следните видими щети по лек автмобил „.... ....“, с рег. № ....., изразяващи се в цялостна
2
деформация по предна и задна част на МПС.
Съдът намира, че приложеният по делото Констативен протокол за ПТП е съставен,
след като е било извършено посещение от органите на полицията на мястото на
произшествието. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията, след
извършен оглед на местопроизшествието, то същият, в качеството си на официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП - в този смисъл трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 24/10.03.2011 г. по т. д.
№ 444/2010 г. I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и др. В
конкретния случай, удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него,
се отнасят до датата и мястото на инцидента, местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се
протИ.поставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да
проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа (в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о.,
Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г.
по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на
ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО). В
настоящия случай съдът намира, че изложените в протокола констатации не се опровергават,
а се потвърждават от експертното заключение по приетата съдебно-автотехническа
експертиза.
За установяване на механизма на процесното ПТП са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Ж. В. К., като е изслушана и съдебно-техническа
експертиза.
Свидетелят Ж. В. К., управлявал лек автомобил „.... ....“, с рег. № ..... към момента на
настъпване на процесното ПТП споделя, че процесното ПТП е настъпило през месец
ноември, малко след обяд, около 14:00-15:00 часа, при мокра пътна настилка, посока от кв.
В. към гр. Б.. Заявява, че движейки се зад друга кола, при включването му към главня пътен
възел, при излизана на ускорителна лента, подал ляв мигач и навлязъл в лявата лента за
движение, но внезапно изгубил контрол върху управлението на автомобила, вследствие на
което се ударил в спрял автомобил марка „....“, намиращ се в края на ускорителната лента.
Споделя, че не е видял спрелия товарен автомобил „....“ да е с включен светлинен сигнал,
нито да е имало поставен триъгълник. Сочи, че преди удара се движел със скорост 78
километра в час, преди да му поднесе колата и да загуби контрол върху управлението.
Разказва, че след удара, при него дошли хора, които му помогнали, но не помни
подробности. Извикали полиция, като след като пристигнали, органите на МВР съставили
процесния протокол за ПТП. Твърди, че не му е бил съставен акт за установяване
административно нарушение и не знае срещу него да се води някакво производство.
От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява следният механизъм на настъпване на процесното ПТП: на 29.11.2022 г., около
15:15 часа, лек автомобил „.... ....“, с peг. № ..... се движи по ...., с посока към гр. Б. и при км,
488+200, заради несъобразена скорост, водачът губи контрол над управлението на
превозното средство, вследствие на което настъпва удар с намиращия се в ускорителната
лента и спрял в дясната част на пътното платно, товарен автомобил „.... ....“, с peг. № ....
Вещото лице посочва, че от така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в
описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага
3
извода, че щетите по лек автомобил „.... ....“, с рег. № .... се намират в причинно —
следствена връзка с настъпилото на 29.11.2022 г. произшествие на .... км. 488+200. В
заключението е посочено още, че пътното платно на мястото на произшествието е съставено
от три ленти за движение разделени помежду им с единична прекъсната линия тип M3 от
ЗДвП. Вещото лице е изчислило, че стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „.... ....“, с peг. № .... изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
10415,26 лева, а действителната стойност на същия към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 29.11.2022 г. е 12151,00 лева. Доколкото стойността необходима
за възстановяване лек автомобил „.... ....“, с peг. № .... надвишава 70% от неговата
действителна стойност към датата настъпване на застрахователното събитие, вещото лице е
заключило, че в случая е налице тотална щета. Експертът е изчислил, че стойността на
дължимото обезщетение определена при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части в размер на 25% е 9113,00 лева.
Експертът е посочил още, че от техническа гледна точка и от приложените по делото
доказателства, може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е
поведението на водача на лек автомобил „.... ....“, с peг. № ....., който се е движил върху
мократа настилка със скорост, при която губи контрол върху превозното средство и настъпва
удар със спрелия лек автомобил „.... ....“, с peг. № .... Сочи, че водачът на лек автомобил „....
....“, с peг. № ..... е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, ако се е движил върху мократа настилка със скорост, при която е можел да
овладее превозното средство без да настъпи удар в спрелия лек автомобил „.... ....“, с peг. №
.... за разлика от водачът на лек автомобил „.... ....“, с peг. № .... който не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като в момента на удара
превозното средство е било спряло.
Доказателствата - писмени, гласни и заключението на приетата по делото, изцяло
кредитираната от съда и неоспорена от страните САТЕ, мотивират извода на съда да приеме
за установен посочения от ищеца механизъм на ПТП. ПротИ.правността на поведението на
водача на лек автомобил „.... ....“, с peг. № ....., се изразява в несъобразяване с правилото на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съдът намира, че от
приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза и свидетелските показания,
се установява и наличието на пряка причинно-следствена връзка между щетите по товарен
автомобил „.... ....“, с peг. № ..... и процесното ПТП, настъпило поради проявена
несъобразителност от водача на лек автомобил „.... ....“, с peг. № ....., със сключена при
ответника застраховка „Г.О.“, който заради несъобразена скорост, губи контрол над
управлението на превозното средство, вследствие на което се удря в намиращия се в
ускорителната лента и спрял в дясната част на пътното платно, товарен автомобил „.... ....“, с
peг. № ....
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ то трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна
застраховка „Г.О. на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата
на чл. 499 от КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал.2 от
КЗ, в разглежданите случаи, обезщетението не може да надвишава действителната стойност
на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН Наредба за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче
4
не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на
застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената
вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл.4 от Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 от КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не
се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. /В този
смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от
14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по
т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др./.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал.2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70 на сто от действителната му стойност, като в този случай се изискват
доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС – ал.1. При тотална щета,
застрахователят изплаща застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от
действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие, намалена със стойностите на годните агрегати, възли и детайли.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът намира, че в процесния случай е
налице тотална щета на увреденото МПС по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, което не е спорно
между страните. От заключението на вещото лице се установява, че стойността на разходите
за необходимия ремонт за възстановяване на автомобила надвишават действителната му
стойност – разходите са 10 415,26 лева, а действителната стойност на автомобила – 12 151,00
лева. Дължимото обезщетение за процесния автомобил, определено при условия на тотална
щета, възлиза на сумата от 9113,00 лева съгласно заключението на вещото лице, получено
след като от действителната стойност на автомобила се приспаднат запазените части
(12 151,00 лева – 3038,00 лева).
Доколкото въз основа на свидетелските показания, приетата съдебна-автотехническа
експертиза и констативния протокол за ПТП е доказан механизмът на ПТП,
несъобразителността на водача на застрахования при ответника лек автомобил, довела до
увреждане на товарен автомобил „.... ....“, с peг. № ....- настъпване на посочените в описа на
застрахователя щети върху автомобила, както и действителният размер на вредата, който
съгласно заключението на вещото лице съответства на определеното от застрахователя
обезщетение, следва че на основание чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу ФИРМА” АД за вредата до размера на определеното и изплатено
обезщетение от 7 765,00 лева /7 750,00 лева - платеното от застрахователя обезщетение за
имуществените щети и 15,00 лева - ликвидационни разноски за образуваната пред ищеца
щета/.
По отношение твърдяното от ответника съпричиняване от страна на водача на
товарен автомобил „.... ....“, с peг. № .... съдът намира, че такова не беше доказано в
настоящия процес. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна в процеса следва да докаже
фактите, въз основа на които извежда своите възражения. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
5
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните
нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му,
само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Т. е. във всички случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице.
В случая ответникът, чиято е тежестта да докаже наличието на съпричиняване от
страна на водача на товарен автомобил „.... ....“, с peг. № .... не доказа при условията на пълно
и главно доказване такова поведение, което да се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. По делото не се
установи водачът на товарен автомобил „.... ....“, с peг. № ....да е нарушил нормите на ЗДвП.
От свидетелските показания, приетата по делото САТЕ и схемата, отразена в протокола за
ПТП, се установява, че увреденият автомобил „.... ....“, с peг. № ....е бил спрял в края на
ускорителната лента, в дясната част на пътното платно, чието предназначение е за
включване към главния пътен възел след пропускане на движещите се по него пътни
превозни средства. Вещото лице категорично е заключило, че от техническа гледна точка,
причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „....
....“, с per. № ....., който се е движил върху мократа настилка със скорост, при която губи
контрол върху превозното средство, реализирайки ПТП със спрелия лек автомобил „.... ....“, с
peг. № ....
Както бе посочено по-горе, релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като
неблагоприятен резултат, какъвто принос в рамките на настоящото производство не бе
установен.
Предявената регресна претенция срещу ответника е в размер на 7 765,00 лева, от
които 7 750,00 лева определено и изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лева
ликвидационни разноски. Предвид гореизложеното, при съобразяване с изчислените
стойност в приетата по делото САТЕ и с оглед принципа на диспозитивното начало,
предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер от
7 765,00 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – в случая при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД отправена покана от ищеца за заплащане
на главницата, получена от ответника.
По делото е приложена покана, получена от ответника на 23.01.2023 г. с 30 -дневен
срок за доброволно изпълнение, който е изтекъл на 23.02.2023 г. По тази причина и
доколкото ответникът не доказа плащане на задължението си за лихва за забава и този иск се
явява основателен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на
направените по делото разноски в размер на 755,60 лева, от които 360,60 лева – държавна
6
такса, 225,00 лева – депозит за САТЕ, 70,00 лева – депозит за свидетел и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение /определен в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Г. М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „ФИРМА” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „....“ № 43, на основание чл. 411 КЗ сумата от 7 765,00 лева,
представляваща неизплатена сума по регресно вземане, с включени ликвидационни
разноски, за изплатено по застраховка “Каско на МПС” обезщетение по щета №
...../21.12.2022 г. за вреди на лек автомобил марка “....”, модел “....”, с рег. № ....от ПТП,
настъпило на 29.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 11.08.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 434,16 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
23.02.2023 г. до 11.08.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК „ФИРМА” АД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на „ФИРМА”
АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „....“ № 43, сумата 755,60
лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7