№ 64
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора и Димитър С. Стоянов
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241000601490 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, като съдът действа за трети път
като въззивна инстанция.
С присъда от 01.07.2024 г. по н.о.х.д. № 286/2023 г. на Окръжен съд – София,
подсъдимата В. С. С. е призната за виновна в това, че на 24.09.2015 г., около 11,00 ч., на
пасище, съставляващо имот № 015003 по КВС в местността „Таблата", в землището на с.
Горна Малина, област Софийска, в качеството си на управител на „Семигруп" ЕООД - гр.
Ботевград, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност - работа със земеделска и горска техника,
като е възложила извършването на такава работа на П. Н. П., а именно управлението на
колесен трактор марка „Джон Диар" с peг. № ******, за който същият нямал издадено
свидетелство за правоспособност и в нарушение на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от
11.05.1993 год. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, чл. 16,
ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 210 от Наредба №
7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване, е причинила смъртта на П. Н. П.,
с ЕГН **********, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, вр. с чл. 55 от НК е осъдена
на пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок
от три години. В присъдата има произнасяне по веществените доказателства и по
разноските, които с оглед изхода на делото са възложени на подсъдимата.
1
Срещу присъдата е подадена на 03.07.2024 год. въззивна жалба, писмено
допълнена след покана за това, от адвокат М. Б. – защитник на подсъдимата В. С.. С жалбата
е поискано оправдаването на С., основано на доводите от допълнението към жалбата, че
подсъдимата не е могла да знае за липсата на удостоверителния документ за
правоспособността, защото тя не е проверявала документите на П. при започваното му на
работата, а и той е управлявал земеделска техника, още когато дружеството е било
ръководено от съпруга й; възлагането на почистването на ливадата не е станало със
знанието на подсъдимата, защото няма доказателства за това, а е и доказано, е тя не е
контактувала пряко с П..
В допълнението към жалба се съдържа и искане за връщане на делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд, без да се сочат основания за това. Искането се
аргументира при пледирането, но като такова за връщане на прокурора, за да се изяснят
обстоятелствата.
При пледирането си защитникът акцентира на липсата на събрани категорични
доказателства за извършване на деянието, защото подсъдимата е била управител на
фирмата, но е имало много хора, които движат тази фирма, които са се занимавали с техника,
с рязане на горски масиви, с почистване на поляни, с гледане на животни и други такива,
като единствената нейна формална грешка е била, че не е направила длъжностни
характеристики на всеки от тези хора да отговаря за нещото, с което се занимават.
Подсъдимата лично защитава невинността си, с доводите, че след убийството на
съпруга й е била директор на детска градина, но е била в течение на дейността на 15
фирмите с над 200 служители и поела управлението им. Категорично обаче не е ходила до
всяко едно от местата, на които се извършва дейността им, конкретно не ходила във
фермите, а е имало хора, които отговарят за служителите, които са правили това рутинно
години наред. Знаела е, че П. П. е работел за съпруга й приживе, като е извършвал същата
дейност. Просто е поискал да бъде назначен заради застраховките и тя му е направила добро.
Категорично не е нареждала отиването му на мястото на произшествието в деня на
злополуката, защото служителите си знаели за какво отговарят и спрямо метеорологичните
условия и възможностите се организирали и ходели да почистват пасищата.
Частният обвинител Д. Д. П. възразява срещу верността на факта, на който се
позовава подсъдимата, че синът й – П. П. е работил и преди назначаването му през март
2015 г. с трудов договор във фирмата, защото тя самата е работила без договор при покойния
съпруг на подсъдимата – С. С..
Повереникът й – а. А. настоява за потвърждаването на присъдата, като й тя
акцентирана на факта, че П. П. е назначен на работа през 2015 г., след като подсъдимата вече
е управлявала фирмата, а и счита оправданието й „Бях директор на детска градина и не съм
ходила на обекта“ за абсолютно смешно, защото след като година след смъртта на съпруга
си е считала, че не е способна да управлява 15 фирми и 200 човека, е следвало или да
прехвърли дяловете или да възложи работата на някой, който разбира от това.
Повереникът на частния обвинител Н. П. П. – адв. М. пледира за потвърждаване на
2
присъдата и за присъждането на разноски на частните обвинители съобразно представения
опис.
Представителят на апелативната прокуратурата като не сочи основания за неговата
отмяна или изменение, предлага да се потвърди първоинстанционният съдебен акт.
Софийски апелативен съд с приоритет, поради процесуалните последици, следва
да се разгледа немотивираното защитно искане за поредното връщане на делото за ново
разглеждане на първата инстанция, респ. на прокурора, но само за отстраняване на
съществено процесуално нарушение в случая на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, допуснато в
предходната процесуална фаза, но не и на посоченото основание – за събиране на
доказателства на досъдебното производство. За произнасянето по това искане / а и за да се
очертаят и другите процесуални ограничения във връзка забраната за reformatio in pejus при
осъществяване на проверката/ се налага съобразяването на следните юридическите събития,
очертаващи процесуалното развитие на делото :
Срещу подсъдимата В. С. в ОС-София е бил внесен обвинителен акт, въз основа на
който е било образувано н.о.х.д. № 131/2017 г. С него подсъдимата е предадена на съд за
престъпление по чл. 123, ал. 2, вр. с ал. 1, пр. 2 от 3 НК - за това, че на 24.09.2015 г., около
11.00 часа на пасище в землището на с. Горна Малина, област Софийска, в условията на
независимо съпричиняване с П. Н. П., в качеството си на управител на „Семигруп" ЕООД -
гр. Ботевград, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност - работа със земеделска и горска техника,
като е възложила извършването на такава работа на П. Н. П., а именно управлението на
колесен трактор марка „Джон Диар" с peг. № ******, за който същият нямал издадено
свидетелство за правоспособност и в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд и чл. 210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работно оборудване, е причинила по непредпазливост смъртта на П. Н.
П..
С присъда от 06.02.2018 г. по горното дело подсъдимата е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като й е наложено наказание от една
година лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години. Със същата
присъда е оправдана за това да е извършила престъпление по алинея 2 на член 123 от НК, а
също и за това смъртта на П. П. да е в причинна връзка с нормите на член 16, ал. 1, т. 2 и т. 6
от ЗБУТ. По жалба на защитата с решение от 3.07.2018 г. по в.н.о.х.д.№ 377/2018 г. на САС,
присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-София.
След връщане на делото в ОС – София е било образувано н.о.х.д № 397/2018 г, но
с определение от разпоредително заседание на 14.11.2018 г. съдебното производство е било
прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения.
Внесен е нов обвинителен акт, по който е било образувано н.о.х.д. № 50/2019 г. С
него подсъдимата е била предадена на съд отново за причинена смърт по непредпазливост,
3
осъществена в нарушение на правилата по чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 11.05.1993 год.
за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, чл. 16, ал. 1, т. 7 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 210 от Наредба № 7/23.09.1999 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работно оборудване. С присъда от 26.01.2022 г. подсъдимата е призната
за виновна, като на основание чл. 123, ал. 1, вр. с чл. 55 от НК е осъдена на шест месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години.
С решение № 383 от 12.12.2022 год. по в.н.о.х д. № 733/2022 год. тази присъда е
била отменена и делото е върнато за разглеждането му от нов състав на окръжния съд
поради констатирани пороци в обвинителния акт и такива за страните, които биха могли да
участват в производството.
Искането за връщане на делото на първоинстанционния съд /което е неопределено
по основание/, не може да бъде да бъде уважено, тъй като не са налице за трети път
условията на чл. 335, ал.2 от НПК и респ. основания за повторното преодоляване на
забраната за връщане на делото по ал. 3 поради преценката, че след последното връщане на
делото от въззивния съд, по силата на решение № 383/12.12.2022 год. по в.н.о.х. № 733/2022
год., е отстранена непълнотата на обвинителната таза, като в обвинителния акт, поставил
началото на съдебното производство, в което е постановена проверяваната присъда са
изяснени обстоятелствата, при които се е стигнало до фаталния инцидент – какви действия е
осъществил пострадалия с приборите за управление на трактора до преобръщането му и то
причина ли е за смъртта му, поради което и не може и този въззивен състав да упражни
правомощието си по чл. 335, ал.2 от НПК /което е принципно възможно при положение, че
конкретното дело е било връщано в предната фаза и по него е внесен нов обвинителен акт,
поради което и не може да влезе в действие забраната по чл. 335, ал.3 от НПК, която и
според този въззивен състав не е абсолютна, а намира приложение само в случаите, в който
първата инстанция се е произнесла два пъти при един и същ обвинителен акт по въпросите
на чл. 301 от НПК/.
Предвид неоснователността на искането въззивната инстанция до упражни
правомощието си по чл. 335, ал.2 от НПК, настоящият въззивен състав извърши цялостна
проверка на въпросите, решени с обжалваната присъда, при собствена оценка на събраните
само от първоинстанционния съд доказателства, защото сам не е събирал такива /
посочените в допълнението към въззивната жалба гласни доказателства чрез разпит на
„всички служители, работещи в базата към 2015 год.“, не са събрани, поради невъзможност
да се установят след 11 години конкретните лица, която е призната изрично от защитника/.
Тъй кат не са направени съществени възражения срещу установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановката, а и като при служебната проверка за
правилността на фактологията на деянието, въззивната инстанция не констатира основания,
не внася корекции в значимите за правилното решаване на делото фактически положения,
които са :
Подсъдимата В. С. С., след смъртта на съпруга й – С. И. С. по силата на договор
4
за управление, считано от 24.09.2014 г., придобила качеството на управител на еднолично
дружество с ограничена отговорност „Семи груп“, със седалище и адрес на управление в гр.
***, обл. ***, ул. „***“ № **, и поела изцяло организацията и ръководството на стопанската
му дейност.
Дружеството имало качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от
КТ, тъй като самостоятелно наемало работници и служители по трудово правоотношение.
При осъществяване на дейността по спазване нормите на трудовото законодателство по
отношение на трудовите правоотношения, както и тези, регламентиращи осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите, юридическото
лице се представлявало от своя управител – В. С. по силата на чл.4, ал.2 от договора за
управление.
С оглед на това след 24.09.2014 г. именно подсъдимата сключвала, изменяла и
прекратявала трудовите договори на наетите работници и служители. Тя утвърждавала
длъжностните характеристики на наетите лица, съответно и предмета и обхвата на всяка
една трудова функция.
Подсъдимата решавала всички въпроси относно здравословните и безопасни
условия на труд в дружеството, като през м.10.2014 г. преминала задължително обучение по
здравословни и безопасни условия на труд, съгласно чл.6, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба № РД –
07/ 2 от 16.12.2009 г., за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд / съгласно удостоверение № 55/24.10.2014 г. от СТМ „ОК Плюс“
ЕООД/. Тя преминала и ежегодно обучение на ГУТ, по здравословни и безопасни условия на
труд съгласно Наредба № 4/1998 г. за обучението на представителите в комитетите и групите
по условия на труд в предприятията и правилата за първа долекарска помощ /сравни
удостоверение № 82/ 24.10.2014 г., издадено от СТМ „ ОК Плюс“/.
Именно подсъдимата отговаряла за инструктажа на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тъй като със
заповед № 7/26.10.2014 г., определила видовете инструктаж на работниците и служителите,
а себе си, като лице, което ще провежда обучението и отделните видове инструктаж в
дружеството.
На 24.10.2014 г. подс. С., в качеството си на управител, утвърдила и конкретната
Инструкция за безопасна експлоатация на колесен трактор, според чл. 1 от която, машината
можело да се използва, обслужва и ремонтира професионално от лица над 18 години,
обучени за работа с нея, предварително инструктирани за правилата за здравословни и
безопасни условия на труд в отрасъл земеделие. Конкретизиращо е обстоятелството,
проверено при комплексното експертно изследване в хода на разследването, че тази
инструкция обхваща общи изисквания за предназначението на колесния трактор, условията
за използване на работно оборудване и общи правила за безопасно използване. Тя не се
отнася до конкретна марка и модел колесен трактор и в нея не се съдържат изисквания за
правоспособност, но за управлението на колесен трактор, неговият водач следва да
5
притежава свидетелство за управление на МПС категория Ткт – колесни трактори, а за
работа с трактора, с който е станала злополуката - правоспособност категория Твк, съгласно
Наредба № 12/22.04.2009 г. за условията и реда за придобиване и отнемане на
правоспособност за работа със земеделска и горска техника.
По силата на трудов договор № 008/04.03.2015 г., подписан от подсъдимата като
представляваща работодателя, П. Н. П. е бил назначен на длъжността „работник
животновъд“ в „Семи груп“ ЕООД. За сключваното на трудовия договор П. представил пред
работодателя документи, удостоверяващи завършено средно специално образование в
Техникум по механоелектротехника „Христо Ботев“, гр. Ботевград, специалност
„Автомобили и мотокари“, профил „Двигатели с вътрешно горене“ и свидетелство за
правоспособност за работа с пътно строителни машини. Не е представил, защото не е
притежавал, свидетелство за работа със земеделска и горска техника по чл.5 от действалата
към този момент Наредба № 12/2009 г. на Министъра на земеделието и храните, съгласно
справка от Министерство на земеделието, Областна дирекция „Земеделие“ – София област.
На 04.03.2015 г., подсъдимата В. С., връчила на П. П., утвърдена от нея за тази
длъжност характеристика, неразделна част от трудовия договор, в която било изрично
посочено, че длъжността „работник животновъд “ е пряко подчинена на управителя на
фермата, каквато се явявала подс. В. С., като управител на дружество „Семи груп“ ЕООД,
което стопанисвало животновъдна ферма „Медвен“. С длъжностната характеристика е
определено задължението на работника да подготвя и обработва храна за животните, да
пуска в действие линиите и съоръженията за хранене, вода, отопление и вентилация, да
извежда и контролира животните на паша. Съгласно раздел I, т.6 от същата, обхвата на
трудовата му функция изрично предвиждал задължение за управление на селскостопанска
техника - трактор, багер, бобкат и др.
На същата дата подс. В. С. провела на работника П. П. и начален инструктаж по
безопасност при осъществяване на трудовата му дейност.
П. започнал изпълнение на трудовите си задължения по така сключения договор в
животновъдна ферма „Медвен“, собственост на „Семи груп“ ЕООД, разположена между гр.
Ботевград и с. Литаково, обл. София, като трудовите му функции свързани с управлението
на трактор за извършване на оран или почистване на пасища той изпълнявал с притежавания
от „Семи груп“ ЕООД колесен трактор марка „Jonh Deer 6900" с рег. № *******, който бил
регистриран на 14.03.2014 г. в Контролно–техническата инспекция при МЗХ, съгласно
Наредба №7/23.03.2010 г. за условията и реда за регистрация на земеделска техника, горска
техника и машини за земни работи.
В качеството си на управител на дружеството работодател подс. В. С. имала
задължението / от чл.16, ал.1, т.7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и от
чл. 210 от Наредба № 7/1999 г., за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване:, да не
допуска до работа с колесният трактор, които е земеделска техника /съгласно чл.1 от
Наредба № 12/22.04.2009 г. за условията и реда за придобиване и отнемане на
6
правоспособност за работа със земеделска и горска техника/ П., защото той не притежавал
необходимата правоспособност, но въпреки това през следващите месеци той, е извършвал
трудовата си дейност, като управлявал трактор.
В изпълнение на договор за извършване на услуга от 23.09.2015 г. между търговско
дружество „Семи груп“ ЕООД, представлявано от подс. В. С., в качеството на изпълнител и
С. З. Й., в качеството на възложител, започнало почистване на естествени ливади в
землището на с. Горно Камарци, общ. Горна Малина, от П. П., с оглед трудовите му
задължения да работи с колесен трактор „Джон Диар 6900“ с ДК № *******, който се
съхранявал в животновъдната ферма „Медвен“, с прикачен към него земеделски инвентар –
шредер.
Тракторът бил преминал успешно годишен технически преглед на 07.04.2015 г., за
което му бил издаден знак за технически преглед № 904230, съгласно справката изх. №
1587/05.10.2015 г.
На 23.09.2015 г. П. П. работил като почиствал с трактора и прикачения към него
шредер ливадата в местността „Таблата“, която се намирала в близост до къщите на с. Горно
Камарци. След като приключил, паркирал трактора пред къща в селото и се прибрал в дома
си в с. Литаково. На следващия ден – 24.09.2015 г., придружаван от свидетелите Д. Д. и К.
К., защото имали уговорка за след работа, отишли с автомобил до паркирания с. Горно
Камарци трактор „Джон Диар 6900“, с ДК № *******. С него тримата се придвижил до
ливадата, която П. трябвало да продължи да почиства. Тя се намирала до западния край на с.
Горно Камарци, имала неправилна форма, с неравен терен с възвишение и дере. След
пристигане свидетелите Д. и К., слезли от трактора и седнали под едно дърво на сянка, в
ниската част на ливадата.
Около 09.00 ч. П. П. започнал да почиства имота с помощта на колесния трактор
„Джон Диар 6900“, с ДК № *******, с прикачен към него шредер, като се движел по
дължина на терена. Около 11.00 часа спрял движението на трактора, изключил двигателя,
поставил скоростният лост в неутрално положение, повдигнал ръчната спирачка до средно
положение, извадил контактния ключ от контактното гнездо и напуснал кабината. Спрял го
върху терен с наклон 5 градуса и 25 минути, разположен по диагонал спрямо надлъжния
наклон на терена, като задната му част сочела по посока на наклона /конкретизирано в
допълнителна комплексна медицинска, автотехническа и експертиза по безопасност на
труда/.
Поради това, че П. паркирал трактора на стръмен наклон, като не дръпнал и
ръчната спирачка до крайно положение /като е била натегната до средно положение, което е
отчетено от вещите лица при допълнителната експертиза/, тракторът започнал бавно да се
движи по инерция надолу и назад по наклона, едновременно с това да се завърта по посока
обратна на часовниковата стрелка. Забелязвайки това, когато се намирал от лявата страна на
машината, я последвал с намерение да спре движението й. В този момент задното ляво
колело на трактора попаднало в зона с по-голям наклон от първоначалния, което
предизвикало наклоняване на лявата му страна. Последвало обръщане върху лявата му
7
странична част, през покрива и обръщане върху колелата. Машината се установила в покой
на 180 см. от растящо в имота дъбово дърво. При обръщането тракторът повалил на земята,
намиращият се в непосредствена близост от лявата му страна П., като последвало
притискане на главата му между терена и металните части на машината. В резултат на
последното главата на пострадалия била деформирана, приплесната странично, лицевите
кости, горната и долната челюст и черепа били счупени. Травмата била несъвместима с
живота и довела до незабавната смърт на П. П..
Свидетелите Д. и К. като чули „силен тътен“ и видели да се вдига пепел, изтичали
до трактора и открили пострадалия да лежи на земята в близост до него, от горната му
страна. Като установили, че П. не дава признаци на живот, съобщили за инцидента на тел.
112. Отзовалият се екип на ФСМП-Ботевград пристигнал на мястото на инцидента и лекарят
от Спешна помощ констатирал смъртта на П. П.. Съгласно медицинска експертиза на труп
№ 691/2015 г. причината за нея е тежка, несъвместима с живота черепно мозъчна травма.
Смъртта е настъпила с бърз темп и се намира в причинно-следствена връзка с получените
при произшествието травматични увреждания. Едната страна на лицето на пострадалия е
била в контакт с терен, докато лявата е била притисната в областта на ухото, зоните пред и
зад него и бузата от твърд, тъп предмет със сравнително ограничена, продълговата
контактуваща повърхност. Извън тези зони липсват следи от контакт. Именно в резултат на
това притискане са се получили раздробяващите фрактури на костите на лицето, черепната
основа и на черепния покрив, заедно с разкъсване на мозъка. Контактните увреждания не
позволяват идентифициране на контактуващата повърхност от трактора. В изследваните
проби от кръв и урина, взети от трупа на П. Н. П., не се доказва наличие на наркотични
вещества и лекарствени средства.
Колесният трактор марка „Джон Диар 6900“, с рег. № ******* е бил технически
изправен и е пригоден за работа по наклонен терен, но при загасване на двигателя по време
на работа, на стръмен наклон, кормилната уредба и работната спирачна система не могат да
изпълнят своето предназначение и е възможно потегляне на трактора по наклона надолу,
особено ако лостът за скоростите е в неутрално положение /извод, който е защитен в
експертизата в резултат на комплексното изследване, направено в досъдебното
производство/.
В допълнителна комплексна медицинска, автотехническа и експертиза по
безопасност на труда след повторен оглед на трактора вещите лица са констатирали, че
ръчната спирачка не е била дръпната до крайно положение и е била натегната до средно
положение, което е видно от снимка № 56 от фотоалбума към протокола за оглед на
местопроизшествие. При това нейно положение трактора, с който е настъпило
произшествието, е възможно да потегли по инерция спрямо наклона на терена. Експертите
са установили, че гнездото на контактния ключ има заключващо устройство, което се
задейства след завъртане на ключа по посока на часовниковата стрелка. В това положение,
включително и при допълнителното му задействане на стартиране на двигателя, ключът
може да бъде изваден само при положение, че е завъртян обратно в нулево положение. Сочи
8
се още, че процесният трактор може да се движи по неравен терен с наклон, както напред,
така и назад. При посещението си на място вещите лица са констатирали, че наклонът на
терена, на който е настъпило произшествието, е позволявал да се извършва безаварийна
работа при правилна експлоатация, което е и било изпълнено в продължение на голяма част
от извършването на дейността, за която е бил изпратен пострадалия. По принцип двигателят
на трактора може да загасне под влияние на външни фактори, извън намесата на
управляващия тракторист, при срещане на голямо съпротивление и внезапна повреда на
двигателя. Вещите лица са достигнали до извода, че в конкретния случай не са налице
такива предпоставки. Процесният трактор не е бил оборудван фабрично с обезопасителен
колан.
Вещите лица са достигнали още до извода, че травмите констатирани вследствие
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, която цитират в своето заключение,
показват класически пример на двустранно притискане.
Експертите не са установили при посещение на местопроизшествието наличието
на някое значително препятствие, камък или пън, което би могло да наклони трактора.
Същевременно са установили, че след по-дребните храсталаци следва терен с много по-
голям наклон, при който тракторът, попадайки на него с левите си колела, подпомогнат от
шредера може да се наклони и да се предизвика преобръщане. В същност в този участък
започва и обръщането на композицията трактор с шредер. Вещите лица приемат, че
непосредствено преди преобръщането на трактора най-вероятно П. П. се е намирал извън
кабината. Като причина за настъпване на произшествието от техническа гледна точка
експертите приемат, спирането на трактора на наклонен терен и едновременно с това
изключване от скорост, както и невдигането на ръчната спирачка докрай.
При разпита им в съдебното следствие се конкретизира, че движението назад,
преди преобръщането на трактора е било приблизително 15-20 метра, които са били
изминати за 4-5 секунди. В случай, че двигателят на трактора е работел, за да се спре
движението на трактора следва да се натисне крачната спирачка, а не ръчната. Пострадалият
П. е имал две възможности, за да спре движението на трактора – да дръпне ръчната
спирачка преди да слезе от трактора, докато е бил в кабината му, или да се опита да я
дръпне, когато вече е бил извън трактора, но това е много трудно осъществимо.
Тези конкретните явления /състояния/ от действителността, както и връзките
между тях, се приемат за доказани и според въззивния съдебен състав, защото са
безпротиворечиво писмено отразени в посочените документи, събрани като писмени
доказателства по делото, и защото с проверката на фактите, свързани с това какви са
правилата от професионална гледна точка за осъществяване на управлението на машината, с
която е извършавана работата в селското стопанство, и какви професионални изисквания не
е спазил дееца, направена от лицата със специални знания, няма основание за несъгласие.
При съобразяване на обстоятелството, че точно фактите за задълженията на
подсъдимата и отговорността й за организирането и контролирането на изпълнението на
работата със земеделска техника от починалия работник се установяват чрез писмени
9
доказателствени средства, въззивният състав, намира за необходимо, с оглед и на
конкретните защитни доводи, изрично да посочи, че събраните гласни доказателства не
съдържат фактически данни, налагащи извод, че друг, а не подсъдимата фактически е
осъществял ръководните й функции, като е ръководел действия по изпълнение на
задължения за условията на труд, както и такива по контролирането на конкретната дейност,
източник на повишена опасност – работата на животновъда с колесния таратор, защото:
Не съществуват писмени доказателства, определящи друг за ръководител на
животновъда във фермата, и това е поради призната дори и от защитника “грешка“, че подс.
С. е направила длъжностни характеристики на всеки, за каквото е отговарял.
Не е доказана обаче верността на конкретното посочване от подсъдимата, че
именно К. Н. и Ц. Д. са тези, които пряко са ръководели момчетата, които почиствали
пасищата, защото последният въобще не е работел във дружеството като специалист
лесовъд през 2015 год., а другият уточнява, че е отговарял за сечищата, но задължението му
е било да показа с GPS обектите, които трябва да бъдат почистени, а управителите са му
казвали „да води работниците до пасищата“. Не е доказано предположението на св. С. Й., че
М. Г. разпределя задачите на трактористите, защото самият той опровергава верността му с
факта, че свидетелят е работел в базата в Ботевград и се е занимавал с дърводобив и поради
тава няма нищо общо работата на пострадалия. И тъй като и оставащият разпитан като
свидетел служител – В. М. няма звание за това, кой е отговарял за трактористите, се приема,
че лишен от всяка фактическа основателност е довода на подсъдимата, че е имало други
хора, които са отговаряли за служителите във фермите, като тя дори и не е ходила там. Този
довод по същността си е такъв за невъзможността тя да е субект на престъплението по чл.
123 от НК, а друг, който е бил фактическият ръководител на изпълнението на работата с
трактора от П.. При условие обаче, че е доказано, че само тя е имала нормативни задължения
във връзка с организацията, контрола и ръководството на тази дейност, защото в длъжността
характеристика, неразделна част от трудовия договор на П., изрично посочено, че
длъжността е пряко подчинена на управителя на фермата, каквато се явявала подс. В. С.,
като управител на дружество „Семи груп“ ЕООД, което стопанисвало животновъдна ферма
„Медвен“, не би могло да има друг адресат на правилата, с които обвинението е запълнило
фактическата страна на банкетния състав на престъплението. Това се посочва при анализа на
доказателствената съвкупност, за да се очертае неоснователността на защитния довод,
формулиран като такъв за недоказаност на деянието, поради това, че е имало други хора,
които „движат фирма“.
Доводът от допълнението към жалбата, че подсъдимата не е могла да знае за
липсата на удостоверителния документ за правоспособността, е правен и породи това, тук
следва да се изложат само аргументи за оценката за достоверност на фактите, на които се
основава, тъй като те са твърдени от подсъдимата при разпита й. Обяснението и, че П. от
години, още когато дружеството е било управлявано от съпруга й, е работел в него като е
управлявал земеделска техника не е убедително доказано, защото е опровергана верността
му от показанията на съпругата на П., която не знае той да е работел там, и от прочетените
10
показания на св. Д. Д., а не съответства на непосредствените показания, за това че той като
братовчед и съсед, а и човек, който е учел пострадалия да управлява трактор, преди П. да
сключи трудовия договор, го е препоръчал за работа на шефката С., понеже знаел, че
търсела такъв.
Вторият твърдян факт от подсъдимата, че е имало отделно звено и поради това, тя
не тя е гледала документите, обаче не може да се приеме за недостоверен, защото не е
вероятно да няма специализирано административно звено, дори само с оглед броя на
служителите в дружеството, а и е в пълно съответствие с показанията на св. К., че малко
след инцидента, когото той е подал документите си за робата, това е станало при служител в
офиса на фирмата в Ботевград.
Няма причина за несъгласие с експертните изводи от първоначалната и
допълнителната комплексна автотехническа, съдебно-медицинска и експертиза по
безопасност на труда, сочеща причините за настъпване на произшествието от техническа
гледна точка и според въззивния състав, а при съгласие и с конкретните доводи за невярност
на твърденията на свидетелите Д. и К., че и са чули двигателят на трактора да спира, и с
предположението на свид. Д., че обръщането на трактора е поради наличие на обрасъл пън,
се приема, че механизма на настъпване на инцидента и това какви действия с приборите за
управление на трактора е извършил пострадалия, къде се е намирал преди, по време и
непосредствено след преобръщането на машината, механизма на настъпилото преобръщане
и причинно-следствената връзка между настъпилите телесни увреждания на пострадалия П.
П., е убедително доказани.
С оглед на това, не се констатират пороци в аналитичната дейност на
преварявания съд, които да поставят под съмнение правилността на изводите му за фактите,
впрочем такива и не се сочат, при съобразяване с формулировката на защитните доводи, а
такава за правилното приложение на материалния закон спрямо тях.
Установено е качеството на подсъдимата – управител на дружество, в което тя
сключвала, изменяла и прекратявала трудовите договори на наетите работници и служители,
в което утвърждавала длъжностните характеристики на наетите лица, съответно и предмета
и обхвата на всяка една трудова функция, и в което тя като физическо лице, преминало
обучение по безопасност на труда, лично осъществявала дейностите по организация и
планиране на работата, така че да е безопасна, както и по обучението и инструктажа на
работниците и служителите. Това я определя като годен субект на престъплението по чл. 123
от НК, тъй като е носител на задълженията по организирането, ръководенето и
контролирането на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, така че тя да се извършва правилно и безаварийно. Тя е единственият носител на
това задълженията по отношение на конкретно извършаваната от П. работата със земеделска
техника и защото, както се посочи вече, друг фактически ръководител на изпълнението на
работата с трактора от П. не е имало, а и не би могло и да има, при условие че е доказано, че
само тя е имала нормативни задължения във връзка с организацията, контрола и
ръководството на тази дейност, защото в длъжността характеристика, неразделна част от
11
трудовия договор на П., изрично посочено, че длъжността е пряко подчинена на управителя
на фермата, каквато се явявала подс. В. С., като управител на дружество „Семи груп“ ЕООД,
което стопанисвало животновъдна ферма „Медвен“.
Нормата е бланкетна и дължимото поведение на подсъдимата е детайлизирано в
посочените конкретно в присъдата актове. Тя е била информирана за задълженията си да
организира, да контролира, и да ръководи тази дейност, а поведението й в разрез с тях, по
същество представлява немарливо изпълнение на дейността. Правилата за осъществяване на
работата с трактор, каквато изрично е посочена като част от трудовите задължения на
животновъда, очертани с длъжностната характеристика, включват изискването неговият
водач да притежава свидетелство за управление на МПС категория Ткт – колесни трактори,
съгласно Наредба № 12/22.04.2009 г. за условията и реда за придобиване и отнемане на
правоспособност за работа със земеделска и горска техника.
Тъй като подс. С. е тази, която е утвърждавала съдържанието на трудовата
функция на всяка една длъжност, предвидена в щатното разписание на „Семи груп“ ЕООД,
а и тази, която е подписала, тази за длъжността на П., както и тази, която е утвърдила
конкретната Инструкция за безопасна експлоатация на колесен трактор, обхващаща общи
изисквания за предназначението му и общи правила за безопасно му използване, то
правилно е прието, че е знаела, че изпълнението на трудовата функция от П. налага работа
със трактор, който е земеделска техника, за управлението на който е необходима
правоспособност, показателно за което е и факта, че тя е търсела да наеме на работа точно „
тракторист“.
Тя не изпълнила нормативно вменените й задължения /чл.1, ал.1, т.2 от Наредба №
4 от 11.05.1993 г., за документите, които са необходими за сключване на трудов договор,
издадена от министъра на труда и социалните грижи/, като без оглед липсата на представен
документ, удостоверяващ притежавана правоспособност за работа със земеделска техника, е
сключила трудовия договор с пострадалия. Фактът приет за доказан, че не тя е гледала
документите, а друг служител в дружество, не е оневиняващ подсъдимата, като доказващ
незнание на обстоятелство, включващо се в състава на престъплението, защото
отговорността по чл. 123 от НК за немарливо изпълнение на задължения по нормативните
актове, е и при непредпазливото им изпълнение, така че въпросът е дали подсъдимата е
могла и е била длъжна да се убеди, че сключва трудов договор с работник, който има
нужната правоспособност да изпълнява трудовите си задължения.
Подс. В. С. немърливо е изпълнила не само задължението си при наемането на П.,
но като е допуснала той да изпълнява работа със земеделска техника, въпреки че не
притежава необходимата правоспособност, немърливо е изпълнила и задълженията си от
конкретните правила на чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд и на чл. 210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване.
Допуснала е той да осъществява рисковата дейност и в деня на злополуката, макар и да не е
възложила коректното разчистване на нивата с трактора от П.. Тя е знаела, че именно той
12
като такъв, на който е бил предоставен трактора, собственост на дружеството, осъществява
работата, за да се изпълни услугата по сключения от нея договор. Не е необходимо и
изрично възлагане на конкретната задача лично от нея на работника, за да носи тя
отговорността, защото възлаганото е в изпълнение на трудовото задължение и то на такова,
пряко включено в длъжностна му характеристика. От обективна страна, за да е налице
съставът на престъплението по чл. 123, ал.1 от НК, се изисква с поведението си деецът,
освен да е нарушил конкретни норми от действащ нормативен акт, уреждащи безопасното
упражняване на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, с това да е причинил настъпването на предвидения в закона резултат. Софийски
окръжен съд е квалифицирал точно деянието, и като е намерил, че немарливото изпълнение
на задълженията на подсъдимата е в пряка причинна връзка с настъпилите
общественоопасни последици – смъртта на П., която не е предвиждала, но е била дължина и
е могла да предвиди. Действията и на самия работник също са били в разрез с разпоредбите
за безопасност, допуснатите от него нарушения с уредите за управление на трактора обаче,
не прекъсват причинно-следствената верига между нарушенията на подсъдимата и
настъпилия общественоопасен резултат. Напротив, непрофесионалното поведение на
пострадалия, е логично следствие и се дължи именно на липсата на умения да управлява
трактора, а за допускането на необучени и неинструктирани лица на обекта, отговорността е
изцяло на подс. С..
По тези съображения няма никаква основателност в поисканото й оправдаване.
Размерът на наказанието й е определен почти на абсолютния миниум и с
предложеното на чл. 66 от НК, а като не намери основание за допълнително снизхождение,
въззивната инстанция, приема, че няма основание за изменяне на присъдата и в тази й част.
Относно претенцията за разноски. Последица от потвърждаването на виновността
на подсъдимата е и понасянето на разноските, направени във въззивното производство, като
е основателна претенцията на частните обвинители да им се възстановят разходите, които те
са направили, като са изплатили в брой на поверениците си възнаграждение от по 1800 лева.
Поради горното и на основание чл. 338 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33 от 01.07.2024 г. по н.о.х.д. № 286/2023 г. на
Окръжен съд – София.
ОСЪЖДА подс. В. С. С. да заплати на частния обвинител Д. Д. Ч., с ЕГН
**********, сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, направени от нея разноски за
адвокатско възнаграждение на а. А. във въззивното производство.
ОСЪЖДА подс. В. С. С. да заплати на частния обвинител Н. П. П., с ЕГН
**********, сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, направени от него разноски за
адвокатско възнаграждение на адв. М. във въззивното производство.
13
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15–дневен срок
от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14