РЕШЕНИЕ

 

Номер  2910                          Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

 

На 10.07                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 03.07.2019 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 5106 по описа за   2019         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.346 от КТ. 

Ищецът И.Я.М. ***, моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № 234/22.02.2019 г. на ***на ответното дружество, да постанови вписването на отмяната на уволнението в трудовата му книжка, както и да осъди ответника да му заплати сумата 3 480  лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението за периода от шест месеца, считано от 22.02.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът „*** 2001“ ЕООД – гр. Куклен признава исковете за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му като такова и за вписване на отмяната на уволнението в трудовата книжка на ищеца, но оспорва иска за присъждане на ищеца на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението и може съдът да отхвърли този иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по съразмерност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, последно на длъжност „***“ от 07.06.2007 г. до 22.02.2019 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено с процесната Заповед, връчена на И.М. на 22.02.2019 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ – поради дисциплинарно уволнение.

Съдът констатира, че процесната Заповед не е мотивирана, не съдържа законоустановените реквизити по чл.195, ал.1 от КТ (и особено – времето на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина – непосочването на което освен че само по себе си прави Заповедта немотивирана и е достатъчно основание за признаването й за незаконосъобразна и отмяната й като такава, но и прави невъзможна преценката на съда дали Заповедта е издадена в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ от откриването, респективно – от извършването на нарушенията). Не са ангажирани също така доказателства от ответната страна, че преди издаването на Заповедта е изпълнила задълженията си по чл.193, ал.1 от КТ да изслуша ищеца или да приеме писмените му обяснения, или, че ако е изпълнил това си задължение - обясненията не са били дадени по вина на ищеца – което, предвид разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ също само по себе си е достатъчно основание за уважаване на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

При така установената фактическа обстановка – предвид и направеното от  пълномощника на ответника в съдебното заседание по делото на 03.07.2019 г. признание на този иск, съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да се уважи.

Както се установява от направената в съдебното заседание по делото на 03.07.2019 г. констатация от оригинала на личната трудова книжка на ищеца, след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение – 22.02.2019 г., той не е започнал работа по друго такова, като същевременно от страна на ищеца не са били ангажирани доказателства,  от които да се установява какъв е бил размерът на последното получено от него брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението му пълен отработен месец, за да бъде определен полагащият му се размер на обезщетението за оставане без работа поради незаконното уволнение – поради което съдът намира, че този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Освен това съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.346 от КТ се явява недопустим и следва да се остави без разглеждане, предвид разпоредбата на ал.2 от този член - тъй като при евентуален отказ на ответното дружество след влизането на решението в сила да впише в трудовата книжка на ищеца отмяната на уволнението му, вписването ще бъде извършено от Инспекцията по труда.

С оглед на изхода от спора и съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 200 лева – адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив – 50 лева ДТ за уважения иск.

С оглед отхвърлената част от обективно съединените искове, ищецът следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 200 лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № 234/22.02.2019 г. на ***на „***“ ЕООД – гр. Куклен, ЕИК *********, представлявано от ***Д.Т.М., със съдебен адрес:***, адв. В.Р., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ – поради дисциплинарно уволнение, считано от 22.02.2019 г., е било прекратено трудовото правоотношение с И.Я.М., ЕГН **********,***«***, адв. М.Ц., И като такава Я ОТМЕНЯ, КАТО искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3 480  лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението за периода от шест месеца, считано от 22.02.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, А искът с правно основание чл.346 от КТ - за постановяване вписването на отмяната на уволнението в трудовата книжка на ищеца, ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМ.

ОСЪЖДА «*** 2001» ЕООД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА И.Я.М., с посочените ЕГН и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 200 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 50 лева ДТ.

  ОСЪЖДА И.Я.М., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА «*** 2001» ЕООД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 200 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 17.07.2019 г.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ