Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № .../...2012г., постановено по гр.д. № .../2011г. Горнооряховският районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените В. Г. Г., частен съдебен изпълнител с рег. № ..., с район на действие ОС – В. Т. против „Б. М. – ЛН” О., представлявано от управителите Л. С. М. и Н. С. М. и „С. – С. М.” искове с правно основание чл. 79 ал. 2 ГПК да му заплатят солидарно сумата от 17 917, 43 лв., представляваща дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху платената на 10.10.2011г. сума в размер на 600 000 лв. в полза на „И.” О. за погасяване на задължение за събиране по изп. дело № .../2011г. по описа на ЧСИ В. Г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – ...2011г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски в полза на ответниците. Против решението е постъпила въззивна жалба от ЧСИ В. Г., в която се правят оплаквания за нарушения на материалния закон, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на съдебния акт. Възразява се срещу извода на съда за недължимост на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като сумите не били събрани от ЧСИ, а чрез извънсъдебно споразумение. Сочи се, че плащанията към взискателя са направени при висящо изпълнително производство, с предприети по него действия, което било мотивирало длъжниците да направят плащане. Цитира се практика на ВКС /Р № 640/04.10.2010г. по гр. д. № 920/2009г. на IV г.о. на ВКС/ съгласно която, длъжникът дължи пропорционалната такса върху събраната сума като е без значение дали плащането е направено пряко на ЧСИ или на взискателя. Сочи се, че неправилно районният съд е вземал предвид обезсилването на изпълнителния лист с разпореждане от 09.12.2011г., тъй като плащанията са извършени преди това, докато делото е било висящо. Прави се искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се солидарно съдебни разноски от ответните дружества. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Процесуалният представител на въззиваемите страни– адв. Н. от ВТАК, в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК, депозира отговор с който оспорва въззивната жалба. В него се сочи, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи на ЧСИ, тъй като реално не е събрал сумата чрез конкретни действия, а същото така и поради обезсилването на издадения изпълнителен лист. Сочи се още, че изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК, поради което „Б. М. – ЛН” О. и „С. – С. М.” са загубили качеството си на длъжници. В съдебно заседание жалбата се оспорва. Не се претендират разноски за въззивното производство. За да се произнесе, окръжния съд съобрази Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимна страна, която има правен интерес от обжалването. Същата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на решението като приема, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 78 във вр. чл. 79 ЗЧСИ във вр. чл. 79 ГПК във вр. т. 26 ТТРЗЧСИ, с които ЧСИ В. Г. иска да се осъдят ответниците „Б. М. – ЛН” О. и „С. – С. М.” да му заплатят солидарно сумата от 17 917, 43 лв. дължима съгласно вр. чл. 79 ал. 2 ГПК върху платената на 10.10.2011г. сума в размер на 600 000 лв. в полза на „И.” О. за погасяване на задължението за събиране, на което е образувано изп. дело № .../2011г. по описа на ЧСИ В. Г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – ...2011г. до окончателното й изплащане. Ищецът сочи, че в полза на „И.” О. е издадена заповед № .../29.07.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК против „Б. М. – ЛН” О. и „С. – С. М.” за сумата от 600 000 лв., дължима по договор за заем от 14.09.2010г. с нотариална заверка на подписите, сумата от 28 500 лв. договорна лихва по чл. 5 от договора, както и сумата от 12 571, 94 лв. разноски по ч.гр. дело № .../2011г. на ГОРС. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист, който е приложен към искането на „Ивич” О. отправено до ищеца за започване на принудително изпълнение. Ищецът образувал изп. дело №.../2011г. срещу двамата длъжника, в което са приети и разноски за изпълнението 6310, 72 лв. за претендирано юрисконсултско възнаграждение и 204, 50 лв. разноски за информация за длъжниковото имущество. Твърди се, че длъжниците били уведомени за започналото принудително изпълнение и са поканени за заплатят доброволно дължимите от тях суми съответно на 23.08. и на 22.08.2011г., както и че са предприети редица действия във връзка с изпълнението. Сочи се, че на 17.10.2011г. взискателят е поискал на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК прекратяване на производството по делото. С молби от ...2011г. ЧСИ бил уведомен от страните, че са изпълнени паричните задължения за които е образувано изп. дело. На „И.” О. са заплатени 600 000 лв., както 580 072 лв. от тях са платени, след като длъжника „Б. М. ЛН” О. е продал на трето дружество свои недвижим имот, а остатъка от 19 926 лв. е заплатен с платежно навреждане от дата 10.10.2011г. пак то същия длъжник. Сочи се, че общото задължение по делото възлиза на 660 141, 83 лв. като таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в случая ще е 16 427, 84 лв., но доколкото са събрани само 600 000 лв., съгласно посочената разпоредба от Тарифата дължимата пропорционална такса възлиза на 14 931, 19 лв. или на 17 917, 43 лв. с ДДС. Твърди се, че на основание чл. 79 ал. 2 ГПК тази сума солидарно следва да бъде заплатена от ответниците по делото, но същите отказвали да сторят това. В отговора на исковата молба ответниците сочат, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се дължи върху събраната от ЧСИ сума, а в случая уреждането на задълженията е станало извънсъдебно, без участие на ЧСИ. Изтъква се, че изпълнително производство е прекратено по искане на взискателя, а не защото е извършено плащане. Сочи се, че сметката за дължимата такса е изготвена на 24.11.2011г. т.е след прекратяване на делото и не е била връчена на нито един от ответниците. Възразява се срещу искането за солидарно осъждане. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: От фактическа страна между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата по делото, че по заявление на „И.” О. от 14.07.2011г., по ч. гр. д. № .../2011г. на ГОРС, е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу „Б. М. – ЛН” О. и „С. – С. М.”. По искане на „И.” О., към което е приложен издаденият изпълнителен лист, на ...2011г. е образувано изп. дело № .../2011г. по описа на ЧСИ В. Г. с рег. № ... срещу двамата солидарни длъжници. Не се спори, че по изпълнителния лист длъжниците солидарно следва да заплатят на кредитора общо сумата от 641 071, 94 лв., от която 600 000 лв. по договор за заем от 14.09.2010г. с нотариална заверка на подписите, 28 500 лв. - договорна лихва и 12 571, 94 лв. – съдебно разноски. ЧСИ В. Г. е изпратил на „С. – С. М.” и на „Б. М. – ЛН” О. покани за доброволно изпълнение получени съответно на 22.08.2011г. и на 23.08.2011г. По делото е безспорно установено, че с молба от 17.10.2011г. взискателят е поискал от ЧСИ на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК да прекрати производството по изд. дело 372/2011г. От молба на „И.” О. с дата 20.10.2011г. се установява, че имуществените отношения между страните по делото са окончателно уредени, поради погасяване на задълженията по договор за заем от 14.09.2010г. в размер на 600 000 лв. Последното се установява от доказателства по делото - нот. акт № ... том VI рег. № ... нот. дело № .../2011г. по описа на нотариус Б., от който е видно, че „Б. Маркови – ЛН” О. е продало на „Х. П. т.” О., собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Л. за сумата от 580 074 лв. и от платежно нареждане /лист 28/ за сумата от 19 926 лв. или общо 600 000 лв. С анекс № 1 към договор за заем от 14.09.2010г. страните по делото изрично посочват, че действието на този договор е прекратено, считано от 10.10.2011г. От молба на „С. – С. М.” от ...2011г. е видно, че същият моли ЧСИ В. Г. да заличи възбраната върху недвижим имот собственост на молителят. На основание чл. 79 ал. 1 ЗЧСИ В. Г. е изготвил сметка № .../24.11.2011г., подписана от него, в която е посочен материален интерес /600 000 лв./, върху който се начислява дължимата такса по т. 26 от Тарифата в размер на 17 917, 43 лв. с ДДС. Представени са доказателства, че ЧСИ е регистриран по ЗДДС. От ответниците по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите М. – съдружник в „И.” О. и К. – управител и съдружник в Х. П. технологии” О., от които се установява, че между „И.” О. и ответниците в средата на 2011г. са започнали разговори за уреждане на задълженията по заема към „Уникредит Булбанк” , който бил обявен за предсрочно изискуем. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявените кумулативно субективно съединени искове са с правно основание чл. 78 във вр. чл. 79 ЗЧСИ във вр. чл. 79 ГПК вр. т. 26 ТТРЗЧСИ. Произнасянето по въпросът за дължимостта на таксите и разноските в изпълнителното производство се подчинява на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски т.е. те се възлагат на страната станала причина за образуване на делото. Видно от разпоредбата на чл.79 ал. 1 ГПК по правило разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение. Последният няма да отговаря за разноските, когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди образуване на изпълнителното дело т.е. не е причина за завеждането му и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда т.е. това не се дължи на неговото поведение. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство се реализира без значение дали са внесени авансово таксите от взискателя. Ако те са внесени съответната сума се събира и предоставя на взискателя, а ако дължимата авансова вноска не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител. Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е за сметка на длъжника, по общото правило на чл. 79 ал. 1 ГПК, когато е платил след започване на изпълнението, независимо дали плащането е пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В този смисъл е константната практика на ВКС / Р № 82/08.05.2012г. по гр.д. № 1891/2010г. IV г.о., Р № 251/04.09.2012г. по гр. д. № 517/2011г. на IV г.о., Р № 640/04.10.2010г. по гр. д. № 920/2009г. на IV г.о./ постановена по реда на чл. 290 ГПК, която се явява задължителна за настоящата инстанция. В светлината на настоящия казус това означава, че ответниците по делото дължат плащане на окончателната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, независимо, че сумите за удовлетворяване на взискателя не са събрани директно от ЧСИ, а чрез извънпроцесуални действия на длъжниците по изпълнителното производство. Важното в случая е, че взискателят е удовлетворен в хода на висящо дело за принудително изпълнение, образувано на 08.08.2011г. по молба на взискателя. Погасяването на дълга в размер на 600 000 лв. в хода на изпълнителния процес не е спорен, а се установява и от доказателствата по делото. След като до този релевантен момент не е било извършено плащане и е започнато изпълнение се приема, че длъжниците са станали причина за образуване на производството, поради което следва да понесат отговорността за разноските по него, включително пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. В тази връзка разпоредбата на чл. 79 ал. 1 т. 1 ГПК е категорична, посочвайки че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, ако плащането е направено след започване на принудителното изпълнение. Водените от страните преговори преди образуването на изпълнителното дело за погасяване на задължението по процесния начин не могат да мотивират съда да приеме, че длъжниците не са станали причина за започване на изпълнителното производство. Когато се касае за парични задължения, длъжникът с поведението си е станал причина за завеждането на делото, щом не е изплатил дължимата сума, какъвто е конкретния случай. Солидарните длъжници са били недобросъвестни, станали са причина за иницииране на заповедно производство, а след това и на изпълнително такова, поради което следва да понесат отговорността за заплащане на разноските във връзка с водения изпълнителен процес. Окончателната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съгласно т. 29 б. „б” от същата, е изключение от правилото, че таксите и разноските по изпълнението се внасят авансово от взискателя. При това положение, с оглед цитираната по горе съдебна практика, дължимата такса, доколкото не се дължи авансово от взискателя се събира от длъжника и се задържа от съдения изпълнител, в случая ЧСИ В. Г.. По делото не се доказа, че изготвената от последния сметка за дължимата такса е връчена на длъжниците преди образуване на исковото производство. Същата обаче им е връчена с препис от исковата молба и доказателствата към нея, която в случая играе роля и на покана плащане, поради което съдът намира възражението на ответниците в тази насока за недължимост на претендираната сума за неоснователно. Относно размер на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се има предвид, че по делото по същество не се оспорва нейния размер от 14 931, 19 лв. без ДДС. Съдът съобрази, че при общ размер на задължението по изпълнителното дело към датата 10.10.2011г. от 660 141, 83 лв. и събрана сума от 600 000 лв. към тази дата, които размери също не се са спорни между страните, спазвайки правилата на т. 26 от ТТРЗЧСИ забележка 1, размерът на дължимата окончателна такса наистина възлиза на претендираната от ищеца сума. По делото са представи доказателства, че ЧСИ В. Г. е регистриран по ЗДДС, поради което към сумата от 14 931, 19 лв. следва да се обложена с този косвен данък, при което размерът на такса възлиза на 17796, 90 лв. с ДДС. До този размер съдът намира иска на ЧСИ В. Г. за основателен и доказан, поради което длъжниците по делото следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят тази сума на ищеца по делото, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане. Солидарността на главния дълг на ответниците предопределя и има за свое пряко следствие солидарността на задължението им за заплащане на окончателната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Въпрос на вътрешните отношения между ответниците е кой каква част от тази такса ще заплати. Обстоятелството, че издаденият по делото изпълнителен лист е бил обезсилен с разпореждане от 09.12.2011г. на ГОРС по ч.гр.д. № .../2011г., също не влия върху крайният извод на въззивния съд за основателност на исковата претенция. Искането на взискателя „И.” О. от ...2011г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по силата на самия закон води до този резултат. В този смисъл ТР № 47/1965г. на ОСГК, което разрешение на ВС не е изгубило значение и понастоящем, тъй като не е издадено последващо тълкувателно решение, с което да е прието нещо различно от горепосоченото, а и в чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК е предвидено същото основание. Постановлението на ЧСИ само констатира настъпилото прекратяване и внася правна сигурност в отношенията между страните. Веднъж прекратено на едно основание принудителното изпълнение не може впоследствие да бъде прекратявано на друго основание. Законът не допуска конкуренция между прекратителните основания. Доколкото обаче прекратяването по чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК е поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, длъжниците следва да понесат отговорността за разноските. И доколкото тази отговорност не е могла да се реализира в самото изпълнително производство, тъй като не са постъпили суми по сметка на ЧСИ, няма пречка същият по исков ред да претендира дължащата му се неплатена окончателна такса от задължените за нея лица. Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено, вместо което се постанови ново, с което исковата претенция на ЧСИ В. Г. бъде уважена изцяло. С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал. 1 ГПК въззиваемите – ответници „Б. М. – ЛН” О., представлявано от управителите Л. С. М. и Н. С. М. и „С. – С. М.” следва солидарно да заплатят на въззивника – ищец ЧСИ В. Г. сумата от 1075, 05 лв., представляващи съдебни разноски за държавна такса за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № .../...2012г., постановено по гр.д. № .../2011г. на Горнооряховския районен съд, КАТО ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл. 78 във вр. чл. 79 ЗЧСИ във вр. чл. 79 ГПК, „Б. М. – ЛН” О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „Ч. В.” № 5 и „С. – С. М.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Л., ул. „К. и М.” № 21 СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Г. Г., ЕГН:* от гр. В. Т., ул. „Д. Ч.” № 5, В. Б А. 15, в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 725, с район на действие ОС – В. Т., сумата от 17 917, 43 /седемнадесет хиляди деветстотин и седемнадесет лева и 43 ст./ с вкл. ДДС, представляваща дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху платената сума в размер на 600 000 лв. в полза на „И.” О. по изп. дело № .../2011г. на ЧСИ В. Г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – ...2011 г. до окончателното й заплащане. ОСЪЖДА„Б. М. – ЛН” О., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „Ч. В.” № 5 и „С. – С. М.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Л., ул. „К. и М.” № 21 СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Г. Г., ЕГН:* от гр. В. Т., ул. „Д. Ч.” № 5, В. Б А. 15, в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 725, с район на действие ОС – В. Т., с БУЛСТАТ ... сумата от 1075, 05 /хиляда седемдесет и пет лева и пет ст./, представляващи съдебни разноски за държавна такса за двете инстанции. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България, в месечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |