Определение по дело №313/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.278 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, депозирана от М. Й. – гражданин на Р. Т., чрез представител по пълномощие, и насочена против определение № 708/24.10.2013 г., постановено по гр.д. № 827/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд. В жалбата се твърди, че изводът на първоинстанционния съд, че не е налице правен интерес от предявения иск за установяване на искания факт, който да му послужи за придобиване на българско гражданство, бил неправилен и незаконосъобразен. Жалбодателят счита, че въпросът за произхода му бил въпрос по съществото на делото и по основателността на самия иск, поради което същият бил неотносим към предпоставките за упражняване на правото на иск. Ето защо моли съда да отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК, по делото, отговори от ответните по частната жалба, М. на П. на Р.България и ОбщÞна Кърджали не са постъпили.

Въззивният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие следното:

Гр. д. № 827/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд е образувано по предявен от М. Й. – гражданин на Р. Т., против М. на П. на Р. Б. и О. К., иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.2-ро от ГПК, във вр. с чл.9 от Закона за българското гражданство, за признаване за установено, че М. Й. е с произход от българските граждани Ю. Ш., роден през 1842 г. в с.М., общ.К. - негов прадядо и от Н. Ю., родена през 1842г. в с.М., общ.К. - негова прабаба. След дадената му по повод разпоредено оставяне без движение на исковата молба възможност, М. Й. уточнява, че е гражданин на Р.Т., с установен произход от баща- Ш. Й. и майка Х. Й., но родителите на дядо му били български граждани, родени в Р.Б., което обуславяло правния му интерес да установи този факт и да придобие българско гражданство по реда на чл.9 и сл. от ЗГР. Твърди също, че не предприел административната процедура за придобиване на българско гражданство по реда на ЗБГ, тъй като същата била обусловена от наличието на съдебно решение по смисъла на чл.9 и сл. от ЗБГ, поради което се налагало първо да се снабди със съдебно решение за произхода си от български граждани и едва тогава да се ползва от административната процедура.

С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и е върнал предявената от ищеца искова молба. За да постанови своя акт, съдът е приел, че ищецът няма правен интерес от търсената с предявения иск защита. Приел е, че предявеният по чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение, се допуска само в случаите, предвидени в закона, а в казуса се касаело не до установяване на произход от български гражданин, тъй като ищецът сам сочил, че е с установен произход, а по-скоро целял да установи по исков ред, че е наследник на прадядо си и прабаба си, редът за установяването на което обстоятелство бил различен от предприетия.

Настоящата инстанция намира депозираната частна жалба, стояща в основата на това въззивно производство за неоснователна. Обжалваното първоинстанционно определение е правилно. Въззивният съд споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, като счита,че следва изрично да посочи и следното. Безспорно,предявеният иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК, за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение, е допустим само в случаите, предвидени в закона. Безспорно, ищецът в производството основава правната си претенция на разпоредбата на чл.9 от Закона за българското гражданство. Безспорно, съгласно посочената разпоредба български гражданин е и всяко лице, чийто произход от български гражданин е установен със съдебно решение. Така цитираната разпоредба на чл.9 от ЗБГ, обаче, трябва да се възприема не изолирано, а във връзка с нормите, съдържащи се в гл.VІ на действащия Семеен кодекс /2009 г./, респ. гл.ІV на отменения Семеен кодекс от 1985 г., относно способите за установяване на произход на лицата, когато този произход не е установен с факта на раждането или с презумпцията за бащинството на съпруга. Именно тази законово предвидена възможност за припознаване от родителя, и/или установяване на произход от бащата и от майката по исков ред, се обхваща от разпоредбата на цитирания чл.9 от ЗБГ. Т.е. разпоредбата на чл.9 от ЗБГ третира именно решенията по тези искове и трябва да се тълкува в смисъла на това, че решения по тези искове са предписаното основание за установяване на произход от български гражданин. Следва в аспекта на изложеното да се посочи изрично и това, че нормата на цитирания член не урежда правна възможност да се предяви иск за установяване на произход, когато лицето желае да придобие българско гражданство по натурализация, съгласно чл.15 от ЗБГ, каквито твърдения в поправената искова молба ищецът излага. В този случай за целта на административната процедура е достатъчно наличието на нарочно удостоверение за български произход, издадено от компетентната за това институция, а именно –Държавната агенция за българите в чужбина, съгласно чл.15, ал.2 от ЗБГ. Прочие следва да бъде посочено и това, че в казуса липсва призната и гарантирана от закона възможност за ищеца да установи по исков ред, че лицата Юсейин Шерифов и Нефизе Юсейинова са български граждани, защото наличието пък на българско гражданство се установява с удостоверение за гражданство, издадено от М. на П. (чл.39 от Закона за българското гражданство), на основание молба по образец и приложени към нея документи, посочени в чл.15 от Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство.

В аспекта на изложеното е и съдебната практика, обективирана в определение № 39/16.01.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 86/ 2014 г. по описа на ІІІ ГО, ГК на ВКС.

С оглед гореизложеното, доколкото за ищеца липсва правен интерес от установяване по исков път на обстоятелството, че е с български произход, предявеният иск е недопустим. Ето защо, като е приел, че искът за признаване за установено, че М. Й. е с произход от българските граждани Ю. Ш., роден през 1842 г. в с.М., общ.К. – негов прадядо, и от Н. Ю., родена през 1842 г. в с.М., общ. К. – негова прабаба, е недопустим и е прекратил производството по делото, районният съд е постановил правилно определение.

Поради изложеното, частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Й., гражданин на Р. Т., с постоянен адрес в Р. Т., гр.Х., подадена чрез представител по пълномощие, против определение № 708/ 24.10.2013 г.,постановено по гр.д.№ 827/2013 г. на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната депозираната искова молба с вх. № 4608/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението подлежи на обжалване, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Р. България в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател.

Председател : Членове : 1. 2.