МОТИВИ:
по
ВНОХД № 213 по описа на СОС за 2021г.
Производството е по гл. ХХІ за въззивен
контрол по отношение на постановена присъда, инициирано с протест от РП С..
По силата на присъда под № 26 /21.08.2020г.
по НОХД № 461/2019г. на РС С., съдът е признал подсъдимия Д.Х.Т. - роден на ***
***, българин, български гражданин, с виеше образование, пенсионер, неосъждан,
с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 11. 08. 2016 година в село Г.в двор
на къща, находяща се на ул. „И.” № 5А чрез удари с клон насочени към главата и
горната част на тялото, довели до
падането на М.Т.Ф. на земята му е причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на лявата лъчева кост на типично място - на около 2 см. над
гривнената става, причинило му трайно затруднение на движението на левия горен
крайник за период по голям от 30 дни, поради което на основание чл. 304 от НПК
го е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 129 ал.
1, вр. ал. 2 НК.
Със
същата присъда съдът е отхвърлил изцяло предявения от М.Т.Ф. граждански иск срещу
подсъдимия Д.Х.Т. със снета по-горе самоличност, за сумата 12 000 лева
(дванадесет хиляди лева), претендирани като обезщетение за неимуществени вреди
от същата средна телесна повреда, както и акцесорната претенция за законната
лихва върху сумата 12000 лева считано от 11 август 2016 година до окончателното
й изплащане като неоснователен.
Присъдата е
атакувана от частния обвинител и граждански ищец М.Т.Ф., чрез повереника
му – адв. Д. С. от САК с оплакване за неправилност, необоснованост на
фактическите изводи и незаконосъобразност –неправилно приложение на материалния
закон, както и допуснати съществени нарушения при преценката на доказателствата
и формиране на вътрешното убеждение на съда. В допълнителни писмени изложения
се съдържа оплакване, че съдът немотивирано и неоснователно е отказал да
кредитира показанията на пострадалия, на неговата съпруга, както и на св. З.- напълно независимо и безпристрастно
лице, чийто показания са ясни и еднопосочни и описват подробно активните
действия на подсъдимия, оръжието на извършване на престъплението и получените
увреждания за пострадалия в пряка причинна връзка с първите.Съдът в мотивите
към присъдата неправилно и невярно е интерпретирал пок.св. З., като им е придал
смисъл, какъвто нямат. Свидетелските показания на тримата свидетели се намират
в кореспонденция с експертното заключение, доказващо механизма на причиняване
на уврежданията за пострадалия.
На следващо място- жалбоподателят счита, че
атакуваният съдебен акт страда от липса на мотиви, като доколкото са изложени
съображения в подкрепа на присъдата същите са неясни, непоследователни и вътрешно противоречиви.Не е ясна причината
поради която подсъдимият е оправдан – волята на съда относно липса на
доказателства за извършено деяние от страна на подсъдимия или ответните му
действия при пряко и непосредствено нападение, които съдът е квалифицирал като
неизбежна отбрана- в мотивите са изложени съображения и по двете хипотези,
които взаимно се изключват.
В съответствие с изложеното по-горе жалбоподателят
отправя искане за отмяна на присъдата на РС и за постановяване на нова такава
във въззивната инстанция, по силата на която съдът да признае подсъдимия за
виновен и да му наложи наказание в рамките на закона, съобразно искането на
представителя на обвинителната власт пред първата инстанция.
В съдебно заседание повереникът на
частния обвинител адв. С. поддържа изложените съображения в жалбата,
обосноваващи отмяна на първостепенната присъда.
Защитникът на подсъдимия –адв. Б.М.
застъпва противоположното становище, а именно- че доказателствата по делото са
били обсъдени всестранно, задълбочено и обективно, поради което и изградените
на тяхната основа фактически изводи и правни такива- за липса на противоправно
поведение на подсъдимия са обективни и верни- в съответствие с доказателствата
и закона. В пледоарията си по същество на делото осъществява подробен анализ на
доказателствата от гледна точка на защитната позиция, като моли атакуваната
присъда да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият изцяло се присъединява към
изразеното становище от страна на процесуалния си представител. Заявява, че е
бил нападнат и че не се чувства виновен.В последната си дума моли да бъде
потвърдена оправдателната присъда.
Представителят на СОП заключава, че
искането за отмяна на присъдата на РС С. е основателно. Съдът е нарушил
задължението си да обсъди доказателствата в тяхната пълнота. Изброяването на
доказателствата и цитирането им не представлява анализ. От мотивите, придружаващи
атакувания съдебен акт не е установено въз основа на кои гласни доказателства
основава изводите си. Съдът е възприел фактическата обстановка, единствено
позовавайки се изцяло на обясненията на
подсъдимия и до известна степен на заключението на СМЕ, в частта му , досежно констатацията, че
увреждането, което е получил частният обвинител може да бъде получено
единствено при падане върху терена, но не и при директен удар. В зависимост от
това заключава, че са нарушени процесуалните правила за изграждане на вътрешно
убеждение за релевантните факти, което обуславя отмяна на присъдата и връщане
на делото за разглеждане от друг състав на РС С..
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания,
становищата и доводите на страните по същество на делото и след като по чл.314, ал. 1 НПК осъществи цялостен
служебен контрол по отношение на обжалваната присъда, в съответствие с
доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:
Внимателния прочит на делото изгражда
констатацията за постановяване на атакуваната присъда в пълно противоречие с
правилата на НПК за анализ на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие и за изграждане на
вътрешно убеждение – по чл.107, ал.5 НПК и чл.13 и 14 НПК.
Видно от мотивите на съдебния акт, по никакъв
начин не би могло да бъде споделено становището на защитата на подсъдимия за осъществен всестранен и задълбочен анализ на
цялата доказателствена съвкупност. Обратното – фактите, на които РС С. е
основал присъдата си са извлечени едностранно- само изцяло от обясненията на
подсъдимия, които са възприети
безрезервно и безкритично, без да се държи сметка за двоинствената им роля – с
водещ приоритет на средство за защита, при липса на задължение на подсъдимия да
говори истината. Обясненията не са съпоставени с останалите доказателства, които им противоречат. Последните са изброени, без
да са подложени на тълкуване и без да се
изследва дълбокият им смисъл. Отделни доказателства са фрагментирани като
съдържание, като съдът се е позовал само
на отделни техни части, които подкрепят защитната позиция, а в същото време – в останалата част са били преиначени като им е придаден смисъл и
съдържание, което нямат. Най- убедителна
илюстрация за това представлява заключението на СМЕ, което според мотивите към
съдебния акт изключвало по категоричен начин механизъм на счупване на лъчевата
кост, вследствие на директен удар, нанесен със средството, ползвано от
подсъдимия за нанасяне на побой над пострадалия- отчупен голям плътен клон от
дърво. В действителност- видно от заключението на л.62 от досъдебното
производство /потвърдено при защитата му в съдебно заседание/ вещото лице Зл.
Колев посочва като възможни два механизма на причиняване на счупване на
лъчевата кост на лявата ръка- при нанасяне на силен директен удар с твърд тъп
предмет в мястото на счупването и при падане върху терен и опиране на ръката с отворена длан и изопнат
лакът.Коректното тълкуване на заключението налага извода, че вещото лице не е
изключило първият механизъм на причиняване като изцяло невъзможен, а по- скоро
заключава, че от двата –по-вероятен е вторият механизъм на описаното опорно за
ръката счупване, който от една страна е типичен за счупвания на лъчевата кост
на това място – в областта и над гривнената става, а от друга страна – видно от
находките на охлузвания и кръвонасядания, които са от външната част на
предмишницата на лявата ръка, е заключил, че ударите са били съсредоточени
върху външната, а не-върху счупената лъчева кост, която се намира на обратната,
вътрешната страна. Едно такова виждане не държи сметка обаче на динамиката на
движение на ръцете на пострадалия, чийто единствен стремеж е бил да се предпази
от множеството наслагващи удари, насочени към главата му – дали в някой момент
не се е намирал в позиция с вдигната
ръка и обърната вътрешна част, спрямо нападателя си и точно в този момент да е
получил силен, директен удар, от който да е причинено счупването- механизъм,
който също е бил възможен.
Що се касае до преценката на гласните
доказателства настоящият състав е имал многократни поводи да отбележи, че
изоставянето на подхода, императивно указан от разпоредбата на чл.107, ал.5 НПК
за задължително обсъждане на съвкупността от доказателства в нейната цялост и
взаимна връзка, както и фрагментирането на отделните доказателства /обсъждането
им само в отделни техни части/ по сигурен начин предопределя изграждане на
неверни фактически изводи във вреда на обективната истина по чл.13 НПК.
В потвърждение на това РС С. е
фокусирал своето внимание единствено и само върху дадените обяснения от
подсъдимия и е приел изцяло и безрезервно разказаната от него версия за
случилото се , а именно, че се е отбранявал след като „ е бил нападнат“ от
пострадалия /частния обвинител/, независимо, че такива факти, категорично
отсъстват в показанията както на самия пострадал М.Ф./ който за разлика от
подсъдимия е потвърдил под страх от наказателна отговорност, че ще установи
истинни факти/, на св. Ф. –очевидец на финалната част на побоя, и най- вече –
на св. Е. З.–пряк очевидец на целия инцидент. Извън вниманието на съда е
останал факта, че св. З. е пряк очевидец - съсед, който случайно е възприел
действията на участниците в инцидента от терасата на съседна жилищна сграда, а
освен това е неутрален свидетел- не се намира в каквито и да е отношения със
страните, поради което трудно би могла да бъде упрекната в липса на обективност
и безпристрастност. Без внимание и обсъждане са останали в мотивите на РС
признанията на св. К., която по принцип е бивша съпруга на подс. Ф., което е
повлияло на показанията и в стремежа да отрече
факти в подкрепа на обвинението, но при проведения разпит в съдебно
заседание свидетелката е признала, че не е възприела началото на конфликта
между съпруга и и пострадалия, вниманието и е било привлечено от виковете на
съседката -св. Е. З., която е викала името на С. /съпругата на пострадалия/,
като я призовавала на помощ, съобщавайки и че „М. бил убит… или паднал-нещо
такова“/пок.св. в съдебно заседание/. Първостепенният съд е проявил активност в
посока на изясняване на обективната истина, изисквайки информация от дежурния
телефон –национална система 112, за лицето, което е подало сигнал за извършено
престъпление и за съдържанието на съобщението, но след като тези доказателства
са постъпили по никакъв начин не ги е обсъдил в мотивите си. Не е приложена
формалната логика, след като по категоричен начин в мотивите към постановената
присъда се изключва причинната връзка между действията на подсъдимия Д. Т. и
полученото увреждане на ч. обвинител М. Ф., съдът не е дал отговор на въпроса-
по какъв друг начин/механизъм е било
причинено описаното в обвинителния акт увреждане при положение, че
удостоверяващите го медицински документи
са от същата дата 11.08.2016г. .
Осъществените по-горе процесуални нарушения
при приемане и изграждане на фактическите изводи, във връзка с преценката на
доказателствата, не са до степен да осуетяват изцяло узнаване на волята на
съда, но обосновават извода за едностранчив и избирателен подход при преценката
на доказателствата, което е довело до изграждане на неверни и необосновани от
доказателствата фактически изводи.
Касае се за процесуално нарушение,
допуснато от РС С. при преценка на доказателствата и изграждане на вътрешно
убеждение, което безспорно обуславя отмяна на атакуваната присъда.
Настоящият въззивен състав, в
съответствие с правомощията си, както и обвързан от нормата на чл.335, ал.2 НПК, се разграничава от становището на представителя на СОП изразено в съдебно заседание по същество на
делото, като счита, че констатираните нарушения са от категорията на
отстранимите, поради което не обуславят връщане на делото за разглеждането му от друг
състав на първостепенния съд. Допуснатите нарушения не влияят върху
процесуалните права на страните и не са пречка да бъде узната волята на съда,
същите са отстраними посредством
прилагане на процесуалните правила, регламентиращи сложната доказателствено-правна и аналитична дейност
по преценка на доказателствата и доказателствените средства, вярна
интерпретация на доказателствата и изграждане на вътрешно убеждение в
съответствие с цялата доказателствена съвкупност, при прилагане на формалната
логика.
Анализът на събраните доказателства, в
съответствие с характеристиките, изложени по-горе, извлечени от процесуалния
закон, обуславя приемането на следната фактическа обстановка, която в
съществена степен се различава от тази, възприета от РС С., а именно:
Свидетелките С. Ф. и Й. К. са сестри.
Същите към м. август 2016г. притежавали в собственост
при равни права недвижим имот- дворно място с жилищна сграда в същото, в с. Г.,
обл. С., на ул. „И.“ №, който имот ползвали съвместно. Подсъдимият Д.Т. е бивш
съпруг на св. Й. К., а пострадалият М.Ф.
е съпруг на сестра и св. С. Ф.. На 10.08. 2016г. К. и Т. пристигнали в съсобствения
наследствен имот, придвижвайки се с лек автомобил, който подс. Д.Т. паркирал на двора под клоните
на ябълково дърво, разположено в
централната част на дворното място. При пристигането си подсъдимия и св. К.
заварили в имота съпрузите С. и М. Ф.. Около обяд на следващия ден, при
излизането си навън –на двора, пострадалият М.Ф. забелязал подсъдимия Д. Т.,
който стоял в близост до паркирания си автомобил и чупел един от големите клони на ябълковото дърво,
който бил надвесен над автомобила му. Пострадалият се запътил към него с думите
: „Защо чупиш клона на дървото?“. В този момент, когато вече бил в
непосредствена близост до подсъдимия, последният без да му даде отговор или
някакво обяснение замахнал с все- сила с клона към главата на Ф.. Последният,
вдигнал двете си ръце да се предпази, които поели силата на удара, който
попаднал най-вече в лявата ръка, в областта на предмишницата, пострадалият
почувствал силна болка. Последвали множество наслагващи се удари, нанесени с
дървото и със значителна сила в главата и горната част на тялото и ръцете на
пострадалия, от които последният бил повален на земята. При падането си –по
гръб към терена, същият инстинктивно се опрял назад на лявата си ръка, която
поела цялата тежест на тялото и интензитета на нанесения удар. Подсъдимият не
преустановил нападението си, а продължил да нанася удари с клона в различни части на тялото на лежащия на
земята пострадал. Инцидентът- от самото му начало бил възприет от св.Е. З., съседка- обитаваща
жилищна сграда, намираща се от източната страна на дворното място. Същата
наблюдавала описаните по-горе действия на подсъдимия от терасата на третия
етаж- със западно изложение и с пряка видимост към централната част на съседния
двор, където се състоял побоят. Когато видяла събарянето на земята на пострадалия, тя започнала да вика за помощ
съпругата му- св. С. Ф., да се притече незабавно, защото бият съпруга и, съборен на земята и има опасност за живота му.
Виковете и привлекли вниманието и на съпругата
на подсъдимия Т.- св. К., която се
намирала на терасата на жилищната сграда, откъдето също имала пряка
видимост към двора и към случващото се на него. Св. С. Ф., която в този момент
се намирала отвън на улицата извън дворното място, щом чула виковете на З., незабавно притичала в
дворното място, забелязала съпруга си на земята, в близост до двете ябълкови
дръвчета и че подсъдимият му нанася
безразборни удари с внушително по своите размери дърво- отчупен ябълков клон.
Незабавно се притекла на помощ като се спуснала
към двамата, при което подсъдимият преустановил побоя и се оттеглил. При опита
да помогне на съпруга си да се изправи, пострадалият М.Ф.
и съобщил, че изпитва силна болка в лявата ръка , в областта на предмишницата,
която започнала постепенно да отича и да се деформира. Междувременно на мястото
пристигнали полицейски служители по сигнал от св. Е. З.на тел.112 за нанесен
побой от страна на подсъдимия върху пострадалия. При пристигане на полицейските
служители св. Е. З.подробно им разказала за случилото се. По делото няма данни
кои служители са посетили мястото на инцидента и какви действия са предприели.
Незабавно след това пострадалият бил откаран в МБАЛ С., където видно от съставената
медицинска документация- мед. свидетелство и Искане за образно изследване – и
двете с дата 11.08.2016г. са установени следните травматични увреждания,
коментирани в заключението на назначената по досъдебното производство СМЕ,
изготвена от д-р З. К. : охлузвания по външната повърхност на лявата
предмишница и лявата лакътна става – причинили временно разстройство на
здравето /с оздравителен период 12-15дни/ и неопасно за живота и счупване на
лявата лъчева кост на типично място – на
около 2 сантиметра над гривнената става, съставляващо трайно затрудняване на движението на левия горен
крайник /за повече от 30 дни – при благоприятно развитие на лечението –за
период от 2-3 месеца от датата на травмата. Според заключението на вещото лице
охлузванията по външната повърхност на лявата предмишница и лявата лакътна
става са в резултат на действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и
могат да се получат при удари с клон, както твърди пострадалият.Счупването на
лъчевата кост на типично място обикновено се получава при падане върху терена с
опиране върху ръката с разтворена длан и изопнат лакът.То може да се получи и
при силен директен удар с тъп предмет в мястото на счупването. Вещото лице
заключава, че по- вероятен механизъм в конкретния случай е първият, не само
защото е типичен, но и поради констатираната локализация на охлузванията, които
са по външната повърхност на ръката, като лъчевата кост е разположена на
противоположната- вътрешната страна на предмишницата.
Съдът, видно от изложените аргументи в
заключението и при приемането му в съдебно заседание, приема, че счупването е
причинено при удар, предизвикал падане върху терена с опиране на лявата ръка.
Но и в двата случая – и при директен механизъм на причиняване, както и при събаряне
върху терена, е налице пряката причинна връзка между противозаконните действия
на подсъдимия, изразили се в нанесен побой и увреждането –покриващо
медико-биологичния признак на средна телесна повреда /трайно затруднение на
движението на левия горен крайник/ за пострадалия.
Описаната по-горе обстановка се
установява по един категоричен начин от съвкупната преценка на доказателствата
– сред които пок.св. Е. З.- пряк и
непосредствен очевидец на целия инцидент от самото начало и намираща се в неутрални отношения спрямо всяка
от страните, пок. пострадалия свидетел М.Ф., пок.св. С. Ф. и частичните
признания в пок.св. Й. К. –досежно съдържанието на виковете на Е. З., които са
привлекли вниманието и към инцидента – в пряка кореспонденция помежду си, както
и с цитираните по-горе медицински документи от 11.08.2016г., издадени от МБАЛ С.
и със заключението на СМЕ- цитирано по- горе.
Изолирани, в пълно противоречие с тези
доказателства са обясненията на подсъдимия Т., според които същият е бил
нападнат от пострадалия Ф.. В
показанията си св. К. е направила опит да обслужи защитната позиция на съпруга
си, с твърдения, че пострадалият пръв е нападнал Т., като му е „издраскал
лицето и с удари в тазобедрената става“,
докато последният само се е защитавал „с
клончето“. По признания на самата свидетелка обаче при разпита и в съдебно
заседание, същата не е възприела началото на инцидента. Вниманието и е било привлечено към случващото
се на двора, от виковете на съседката З. /чиито изявления възпроизвежда
истинно/, но видно от думите, които е
отправила З. извиквайки на помощ Ф., а
именно- че съпругът и е повален на земята, впечатленията на К. от инцидента са
след повалянето на пострадалия, по начин, че същата не би могла да установява
какво се е случило преди това, или най-малкото – в качеството на непосредствен
очевидец на началото на инцидента, а само би могла да се позовава на
разказаното от съпруга и –подсъдимия. От
гледна точка на формалната логика липсва логично обяснение, в случай, че действително подсъдимият е бил
нападнат и съборен на земята от пострадалия, тази свидетелка невъзмутимо да
продължи да наблюдава случващото се от терасата, вместо да се притече на помощ
на съпруга си. В показанията на останалите трима свидетели категорично
отсъстват обстоятелства за нанасяне на удари или каквото и да е физическо
въздействие от страна на пострадалия към
подсъдимия, нито пък-за падане на подсъдимия на земята. Не могат да бъдат кредитирани с
доверие и противопоставени по убедителен и достоверен начин на показанията на
тримата свидетели-очевидци и медицинските документи, представени от подсъдимия
в подкрепа на защитната му теза. Още повече, че освен наранявания по лицето с
нокти, механизмът на счупване и разклащане на зъб по никакъв начин не е
уточнен.И най- вече – документите представени от подсъдимия, посредством които
претендира да са му причинени увреждания от пострадалия са съставени с дата
-15.08. – четири дена след като се е състоял инцидента, което обстоятелство допълнително поставя под
съмнение и прекъсва причинната връзка със същия и с каквито и да е действия от
страна на пострадалия.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
По описания по-горе начин, като на 11.
08. 2016 година в село Г.в двор на къща, находяща се на ул. „И.” №, чрез удари
с клон, насочени към главата и горната част на тялото, довели до падането на М.Т.Ф. на земята му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост
на типично място - на около 2 см. над гривнената става, причинило му трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за период по голям от 30 дни, подсъдимият
Д. Х.Т. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 129 ал. 1, вр. ал. 2 НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно под
формата на пряк умисъл, включващ
осъзнаване на дееца на всички елементи от обективна страна –силата,
интензитета на ударите, средството, с което се нанасят, направлението, към
което са насочени- към главата и горната част на тялото, като в крайна сметка,
действайки по този начин подсъдимият е желаел, целял причиняване на описаното
по-горе увреждане на пострадалия.
Съдът, в съответствие с принципа на законоустановеност
индивидуализира наказанието на подсъдимия Т. в пределите, определени в специалната
норма на чл.129,ал.1 НК – до 6 години лишаване от свобода, при превес на
смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, отчитайки възрастта на
подсъдимия, необремененото му съдебно минало и изминалото време от
осъществяване на престъплението до настоящия момент, като определи наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Съдът счете, че за целите на индивидуалната превенция
не е необходимо изтърпяването на наложеното наказание, а по-скоро определяне на
срок, в който подсъдимият сам следва да търси и намира собствена мотивация за
правомерно поведение, свързано със спазване на закона и зачитане на телесната неприкосновеност на останалите,
поради което отложи изтърпяването на така определеното наказание по чл.66,ал.1
Нк за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна
сила.
Гражданската отговорност, като деликтна отговорност е акцесорна- производна
на наказателната. Съдът като взе под внимание всички обективни конкретни
обстоятелства, влияещи на размера и запълващи с конкретно съдържание
бланкетното понятие „справедливост“ – а
именно- вида и характера на увреждането, възрастта на пострадалия, продължителността
на оздравителния период, степента на цялостно възстановяване на функцията на
ръката, обстоятелството, че пострадалият по никакъв начин с поведението си не е
дал повод на подсъдимия за нанасяне на такъв жесток побой с поваляне на земята,
намира, че понесените неимуществени вреди от страна на постр. М.Ф. биха могли
справедливо да бъдат обезщетени със сумата от 6000 лева, ведно със законната
лихва от датата на увреждането-11.08.2016г., а искът в останалия размер –до
претендирания 12 000 лева, е недоказан.
Мотивиран от всичко, изложено по- горе съдът постанови
новата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.