№ 19912
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110132706 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.410, ал.1,
т.2 КЗ, във вр.чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В писмения отговор ответникът е
релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от *********** срещу ***********
два обективно съединени осъдителни иска, както следва: 1/ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 653,58 лева - главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0801-1261-19-411764, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.06.2024 г. до
окончателното изплащане; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
224,99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.06.2021 г. до
04.06.2024 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.10.2019 г., около 20:00 часа на
Републикански път II-58, района на км. 35+600 с посока на движение от
гр.*********** към гр.***********, лек автомобил малка Ауди, модел А6 с рег.№
*********** управляван от В. Ш. Ш. преминава през несигнализирана и
необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, като реализира ПТП с материали
щети по автомобила – скъсана предна и задна десни гуми. Поддържа, че за
настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1737671/10.10.2019 г., а в
застрахователното дружество образувана щета № 0801-1261-19-411764, тъй като
автомобилът имал валидна застраховка Каско на МПС. Твърди се още, че на база опис
на щетите и експертна оценка размерът на обезщетението на увреденото МПС е
1
определен на 439,58 лева, като са признати и разходи за репатриране на автомобила
съгласно представена фактура на стойност 204,00 лева. Ищецът твърди още, че на
дружеството-собственик на увредения автомобил била изплатена сумата от общо
643,58 лева по банков път на 18.02.2020 г. Предходното обусловило суброгиране в
правата на застрахования и правен интерес от регресен иск срещу отговорното за
настъпването на застрахователното събитие лице. Според ищеца това е именно
ответника, тъй като ПТП е реализираното на път - част от републиканската пътна
мрежа, който съгласно Закона за пътищата се поддържа от Агенцията. Ищецът сочи, че
на 28.02.2020 г. до ответника било изпратено писмо, съдържащо покана за плащане на
горепосочената сума, но въпреки, че било получено на 04.03.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда, плащане не е постъпило. По изложените в исковата
молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск
за главница и акцесорния – за заплащане на обезщетение за забава върху главницата.
Претендира и сторените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК срок ответникът оспорва настъпването на
ПТП на описаното в исковата молба място. Поддържа, че протокола за ПТП се ползва
с обвързваща доказателствена сила единствено относно възприетата от съставителя му
фактическа обстановка, но няма стойност по отношение механизма на настъпване на
ПТП-то. Оспорва валидността на застрахователното правоотношение между
дружеството-ищец и собственика на увредения автомобил с доводи, че по делото
липсват доказателства за заплащане на разсрочените застрахователни премии, както и
„за правна или фактическа връзка на водача, управлявал процесния автомобил“ с
дружеството, на което същият е собственост. В условията на евентуалност се изразява
становище, че процесното произшествие е причинено от виновното поведения на
водача на автомобила, който не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП –
да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, както и по ал.2 – да
се съобразява с атмосферните условия, състоянието на пътя и релефа. По изложените
съображение се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото протокол за ПТП № 1737671 се установява, че на
10.10.2019 г. служители на ОДМВР – гр.Пловдив са посетили местопроизшествие на
път II-58 в зоната на км.35+600 в посока към гр.***********, където са констатирали
настъпило ПТП с лек автомобил Ауди А6 с рег.№ *********** в резултат на попадане
по време на движение в дупка на пътното платно. В протокола е обективирана схема
на ПТП-то и са описани щетите по автомобила.
По делото е представена застрахователна полица № 93001910015933 за
2
сключена застраховка „Каско“ на МПС, от която се установява, че увреденият лек
автомобил Ауди, модел А6 с рег.№ *********** е имал валидна застраховка към
датата на ПТП-то, сключена с ищцовото дружество. Към полицата са представени и
Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства.
По делото са представени документите, съдържащи се в преписката по
образуваната щета при ищеца, въз основа уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 17.10.2019 г. – опис на претенция, опис-заключение, доклад по щета,
експертиза по щета.
По делото е приложено преводно нареждане, от което се установява, че на
18.02.2020 г. ищцовото дружество е превело сумата от 643,58 лева на собственика на
увредения автомобил.
По делото е приложена и фактура за платена сума в размер на 244,80 лева за
репатриране на увредения автомобил.
По делото е приложена регресна покана, с която ищецът е поканил ответника да
му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 643,58 лева.
Видно от приложената към поканата разписка е, че същата е получена от адресата на
04.03.2020 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на
свидетеля В. Ш. Ш. – водач на увредения лек автомобил.
В показанията си св.В. Ш. си спомня, че инцидентът настъпил на пътен участък
между гр.*********** и гр.***********. На пътното платно имало дупка, която се
намирала на входа на завой, поради което дори да се забележи, не може да се избегне.
Дупката имала продълговата форма, разположена в диагонал на асфалта. При
преминаване през нея, предна и задна десни гуми на управлявания от него автомобил
малка „Ауди“, били срязани от външната част в близост до джантата. Наложило се
автомобилът да бъде репатриран, тъй като не разполагал с две резервни гуми. Разказва
още, че след инцидента се обадил на представител на застрахователя и по негови
указания след това уведомил полицията. На място пристигнал полицейски патрул,
който съставил протокол за ПТП. Свидетелят разказва още, че по време на инцидента
не се е движил с висока скорост, тъй като пътния участък не позволявал това.
По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза, в
което вещото лице, след анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства е посочило, че най-вероятен механизъм на настъпване на процесното
ПТП е попадане на автомобила с десните колела в необезопасена и несигнализирана
продълговата дупка на пътното платно, като причинените щети по л.а. „Ауди“ с рег.№
*********** са в причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие
и последица от него. Съгласно заключението стойността на ремонта на увреденото
МПС с нови части възлиза на сумата от 547,08 лева. В конкретния случай на
3
собственика е изчислено обезщетение по вътрешни правила на застрахователя с
прилагане на корекционен коефициент на новите част в размер на 439,58 лева.
Признати са и разходи за репатриране без ДДС, т.е. сумата от 204,80 лева, поради
което на собственика на автомобила е изплатена сумата от 684,38 лева. Ето защо, в
заключението вещото лице е приело, че действителната стойност на щетите по
гореописания лек автомобил възлиза на 684,38 лева, завишена с разходи за ликвидация
на щета – 10,00 лева, или сумата от общо 694,38 лева. На последно място вещото лице
е посочило, че при увреждане на две от гумите на автомобила, придвижването му на
собствен ход е било невъзможно.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр.чл.49 ЗЗД, вр.чл.45
ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи
правопораждащи факти: 1) сключен застрахователен договор за имуществена
застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на
ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3)
отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за
което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди,
причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5)
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък.
Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените в писмения
отговор правоизключващи възражения, включително наличието на съпричиняване от
страна на увредения.
Настоящият съд приема, че от представената по делото застрахователна полица
безспорно се установява наличието на валидна към 10.10.2019 г. застраховка „Каско“
на МПС по отношение на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***********.
От протокола за ПТП, съставен от органите на МВР се установява и механизма
на процесното събитие. Действително, този документ не се ползва с материална
доказателствена сила относно посочения в него механизъм на вредоносното действие,
тъй като в тази част не удостоверява извършени от или пред длъжностното лице
действия и изявления, а изявления на участниците в инцидента. Протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети
от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Следва да се има
4
предвид, че протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в
деня на инцидента, т.е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед
и професионална преценка на ситуацията, за което притежава съответните специални
знания предвид професията си, а не се е доверил само на разказа на водача.
Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа неверността на констатираните от
длъжностното лице и описани в протокола констатации.
Отделно от предходното, механизмът на настъпване на ПТП е обсъден от
вещото лице при изготвянето на заключение по автотехническата експертиза. Видно от
същото е, че при анализа на доказателствената съвкупност, вещото лице приема
следния най-вероятен механизъм на ПТП – „пропадане с десни колела в необезопасена
и несигнализирана продълговата дупка на пътното платно“.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – протокол за ПТП,
съдържащите се в преписката по щета документи, показанията на св.В. Ш. и
заключението на САТЕ се установява, че заявените за обезщетяване вреди се намират
в пряка и непосредствена връзка с увреждането.
Между страните не се спори и по делото е безспорно, че пътят, на който се е
осъществило ПТП-то е част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се
стопанисва и поддържа от ответната агенция. На основание чл. 30 и сл. от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществяват от ***********. Следователно ***********, като собственик на
републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице, се явява
пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия
по пътната настилка. Като не е изпълнил задълженията си по поддържане на
процесния пътен участък, от което са произлезли вреди, ответникът е осъществил
състава на безвиновната отговорност за вреди по чл.49 ЗЗД.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя към момента
на настъпване на застрахователното събитие и зависи от причинените вреди.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпването на събитието. За действителна
пазарна стойност на увреденото МПС следва да се приеме тази към момента на
увреждането, т.е. в случая обезщетението следва да бъде определено по пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /в този смисъл е решение №
37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС на РБ, ТК, I ТО/. В конкретния
случай, видно от заключението на автотехническата експертиза е, че заплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение е дори по-ниско от средната пазарна стойност на
ремонт, поради което съдът приема, че ищецът е доказал наличието на всички
5
предпоставки за уважаване на исковата му претенция, поради което същата следва да
бъде уважена в предявения размер от 653,58 лева. Върху тази сума се дължи законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.06.2024 г. до
окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата,
не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл.86 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл.84 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма
конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване
на поканата. Ответникът е получила регресната покана на 04.03.2020 г., но в исковата
молба ищецът, при съобразяване с изтеклата кратка погасителна давност относно
акцесорното вземане, претендира лихва от 04.06.2021 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда. Изчислено при предпоставките на чл.162 ГПК и с помощна на
калкулатор за законна лихва, находящ се на интернет адрес: www.calculator.bg съдът
определя дължимото обезщетение за забава върху горепосочената длъжница и за
периода от 04.06.2021 г. до 04.06.2024 г. в размер на 225,00 лева, но тъй като е
обвързан от претендирания от ищеца размер, искът следва да бъде уважен за сумата от
224,99 лева.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2
ЗЗД:
С оглед изводите за основателност на исковата претенция, следва да бъде
разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност възражение
за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай в писмения отговор са изложени общи аргументи, че
водачът е бил длъжен да предприеме всички разумни действия за избягване на
повреда по застрахования автомобил. Ответникът, чиято е доказателствената тежест,
не проведе пълно и главно доказване на наведеното в писмения отговор възражение за
съпричиняване, въпреки изричните указания на съда в тази насока. Видно от
протокола за ПТП е, че при пристигане на местопроизшествието полицейските
6
служители не са установили нарушение на ЗДвП, което да е обусловило съставяне на
АУАН на водача.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че по делото не се установи
поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава разпоредбите на ЗДвП и
това да е довело до процесното ПТП. Това са все обстоятелства, които са в
доказателствена тежест на ответника, т.е. последният трябва да ги установи при
условията на пълно и главно доказване. Следва да се отбележи още, че в дължимата
грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за препятствия на
пътя или презумиране за наличие на такива. Ето защо и съдът приема, че единствена
причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието
на пътя, а възражението на ответника за съпричиняване за неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът претендира и е направил разноски в общ
размер на 500,00 лева /за държавна такса, депозити за вещо лице и свидетел/. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило само в две открити съдебни заседания. С оглед предходното
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 600,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***********, БУЛСТАТ ***********, с адрес: *********** да
заплати на ***********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
***********, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от
653,58 лева - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 0801-1261-19-411764, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.06.2024 г. до окончателното изплащане, както и
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 224,99 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 04.06.2021 г. до 04.06.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***********, БУЛСТАТ ***********, с
адрес: *********** да заплати на ***********, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: *********** сумата от общо 600,00 лева, представляваща
направени разноски в производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8