Р Е Ш Е Н И
Е
№...........
гр.
Пазарджик, 05.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното
от районен съдия Петкова АНД № 786/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Х.Д., ЕГН- **********, с
адрес ***, против Наказателно постановление № 19-0340-000300 от 14.03.2019 г.
издадено от Началник група в РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик, с което на
основание чл.179 ал.2 във вр. с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25
ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за
материална незаконосъобразност на НП, постановено при неправилно възприета
фактическа обстановка, поради което се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се
явява лично, поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага становище, в
което излага доводи за своята невиновност и липсата на извършено от негова
срана нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов и процесуален представител. С изпращането на АНП депозира писмено
становище, в което са
изложени аргументи за законосъобразност на НП и се иска неговото потвърждаване.
Като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 24.02.2019
г., около 11,00 часа, в гр. Б., на бул. „Освобождение“, е управлявал лек
автомобил „ШКОДА КАРОК“ с рег. № ****, негова собственост, като предприемайки
маневра да влезе между паркирани превозни средства с движение назад и
отклоняване на дясно, без да се убеди с участниците, които минават покрай него
и с предната лява част удря в задната дясна част минаващият покрай него л.а.
„ВОЛВО“ с ДК№ ***. Настъпило ПТП с материални щети. При извършената проверка на
водачите не била констатирана употреба на алкохол.
За инцидента били сигнализирани служители на РУ-
Септември, които пристигнали на място.
За така констатираното св. Т.А., мл. автоконтрольор в
РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик, съставил против жалбоподателя АУАН с бл.№ 103848/24.02.2019
г. за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, който му бил предявен и връчен екземпляр
срещу подпис. Жалбоподателят вписал в акта собственоръчно, че имал възражения
срещу така констатираното. АУАН бил съставен на ръка, а не чрез система РСОД.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП,
което било връчено лично на жалбоподателя на 02.04.2019 г., а жалбата против
него била подадена до съда чрез АНО лично от санкционираното лице, като била
входирана в деловодството на РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик на 08.04.2019
г., поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, веществени доказателствени
средства- снимки на настъпилото ПТП, изготвени с таблет от контролните органи,
както и тези представени от св. Г.А., изготвени с мобилния телефон от неговата
съпруга и показанията на актосъставителя- св. Т.А..
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не на посочените в
жалбата основания, а поради следното:
Съдът намира, че в хода на АНП е допуснато съществено
процесуално нарушение, което се изразява в това, че описанието на нарушението
както в АУАН, така и в НП не ясно и пълно. Липсват посочени обстоятелства-
елементи от фактическия състав на нарушението.
На първо място не става ясно кое е мястото на
извършване на нарушението. Вярно е, че както в АУАН, така и в НП е посочено, че
същото е извършено в гр. Б.. В акта обаче актосъставителят е посочил, че
точното място е в близост до ж.п. гарата. В НП пък наказващият орган е посочил,
че конкретното място е на бул. „Освобождение“. При това положение на първо
място е налице разминаване в посочване на мястото на извършване на нарушението
в двата административни акта. На следващо място е неясно дали въпросното място
се намира на посочения булевард, както и дали ж.п. гарата е разположена до
същия. Както актосъставителя в АУАН, така и АНО в НП, не са посочили първия
къде точно е мястото на нарушението (ул., бул., номер, респ. път номер и км от
същия и пр.). При това положение безспорно са нарушени разпоредбите на чл.42
т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като липсва един от основните реквизити на
АУАН и НП, представляващ едновременно и елемент от фактическия състав на
вмененото нарушение. По този начин драстично е нарушено правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, тъй като е лишено
от възможността да разбере какво нарушение му се вменява и срещу какво да се
брани. Още повече, че в конкретния случай е налице и спор по отношение на
мястото на нарушението.
По-нататък, посочената за нарушена разпоредба на чл.25
ал.1 от ЗДвП разписва че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
В НП, а и в предхождащия го АУАН са посочени
едновременно две маневри, предприети от жалбоподателя, а именно „влизане между паркирани МПС“, като е
посочено че това било извършено с движение назад и същевременно „отклоняване на дясно“, като не е
посочено това отклоняване с каква цел (така както разписва разпоредбата) е
предприето. Посочената норма задължава водача преди да започне маневрата да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него. В НП, а и в предхождащият го
АУАН буквално е записано „…без да се
убеди с участниците, които минават покрай него…“. Законът изисква водачът,
предприел някоя от посочените във визираната разпоредба маневри, да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат пред,
след или покрай него, а не да се убеди в самите участници. Вярно е, че
по-нататък в описанието става ясно, че другият участник е л.е. „Волво“ с рег. №
*** и че същият е минавал покрай управлявания от жалбоподателя автомобил. От
събраните доказателства по делото обаче се установи, че л.а. „Волво“ се е
движил след автомобила на жалбоподателя. По този начин е налице от една страна
непълнота в описанието на нарушението, а от друга посочване на обстоятелство,
което не е било налице. Непълнота е налице и в посочването на другия участник в
движението. Нито в акта, нито в НП е посочено, кой е бил водачът на л.а. „Волво“,
въпреки наличието на данни за това.
Следващото задължение според нарушената норма е
водачът да извърши маневрата като се съобразява с положението, посоката и
скоростта на движение на другите участници. В описанието на нарушението липсва
обстоятелство с какво от посочените обстоятелства във връзка с движението на
другия участник жалбоподателят не се е съобразил- дали положението му, неговата
посока или скорост. От описанието дори не става ясно каква е била посоката на
движение на л.а. „Волво“, което пък препятства и възможността за преценка дали
той се е движил след автомобила на жалбоподателя или е минавал покрай него, още
повече че по тези факти е налице спор.
По-нататък в описанието е посочено, че управляваният
от водача автомобил е блъснал с предната лява част другия автомобил в неговата
задна дясна част. Не е посочено обаче коя конкретно зона (част) на автомобила е
била ударена, респ. с коя точно зона е ударил другия участник. Едва в съдебно
заседание от показанията на св. Г.А., се установи, че неговият автомобил (л.а.
„Волво“- бел. моя) е била ударен в дясната задна броня, което се потвърждава и
от приетото писмено доказателство Протокол да ПТП (л.11 от делото), като от
същото се установява, че автомобилът на водача е блъснал (закачил) другия автомобил
с предния ляв калник. Тези обстоятелства
се установяват и от приетите по делото и неоспорени от страните веществени
доказателства- снимки изготвени със служебния таблет от св. А. и тези
представени от св. А., изготвени с мобилния телефон на съпругата му. Недопустимо
е обаче едва пред въззивната инстанция да се установяват обстоятелства елементи
от фактическия състав на нарушението.
В описанието на нарушението е посочено единствено, че
е настъпило ПТП с материални щети. Няма яснота обаче какви са те и на кое МПС
са причинени. Това се установява едва в съдебно заседание пред въззивната
инстанция от приетите писмени и веществени доказателства и свидетелските
показания.
В НП е посочено, че отговорността на жалбоподателя е
ангажирана по реда на чл.179 ал.2 във вр. с ал.1 т.5 и във вр. с чл.25 ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП обаче предвижда няколко хипотези,
а именно неспазване на предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне. В описанието на нарушението не е посочено
какво точно не е спазил жалбоподателя- предписание и кое е то, или правило и
кое е то.
Всичко изложено съставлява нарушение
на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено тъй
като накърнява правото на привлечения към административнонаказателна
отговорност да разбере какво точно нарушение му се вменява и да може ефективно
да се брани срещу него. Всякога съществените процесуални нарушения водят до
незаконосъобразност на НП и обуславят тяхната отмяна. При това положени и съдът
не намира за необходимо да обсъжда и други доводи по
същество.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- Пазарджик, в настоящия си
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0340-000300 от 14.03.2019 г. издадено
от Началник група в РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик, с което на Г.Х.Д., ЕГН-
**********, с адрес ***, на основание чл.179 ал.2 във вр. с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: