РЕШЕНИЕ
№ 14429
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20221110168340 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от [фирма] срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 018,78 лева, представляваща получено
възнаграждение по развален, поради неизпълнение, договор за изработка от 02.11.2016 г. с
предмет „Проектиране и изработване по поръчка на възложителя на уебсайт“, както и
съдействие за настройването на уебсайта на подходящ сървър, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Настоящото производство е образувано след като с Решение № 263389 от 29.11.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 13590/2020 г. по описа на Софийски градски съд, въззивно
отделение, III-В състав е обезсилено изцяло Решение № 171285 от 07.08.2020 г.,
постановено по първоначално образуваното гр. дело № 47250/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 120-ти състав и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане на предявения осъдителен иск от стадия на изготвяне на доклад по делото по
реда на чл. 146 ГПК.
Ищцовото дружество [фирма] твърди, че на 02.11.2016 г. между него и ответника бил
сключен писмен договор, по силата на който [фирма] се е задължило срещу заплащането на
възнаграждение, да проектира и да изработи нов – модернизиран и технически
усъвършенстван търговски уебсайт за ищеца, който проект следвало да бъде индивидуално
изпълнен по задание на ищеца, без използването на готови платформи и при задължително
поддържане на редица компоненти, описани в Приложение № 1 към договора. Посочва се, че
срокът за изпълнение на поръчката бил осем работни седмици. Ищецът заплатил на [фирма]
предварително сумата от 7018,78 лева, за което била издадена фактура № 1465/02.11.2016 г.
Твърди, че ответникът на е изпълнил задължението си да изработи възложения уебсайт, като
с голямо забавяне представил на ищеца недовършена и практически неизползваема „демо“
1
версия на уебсайт. Предложеното от ответника представлявало оскъпен продукт, технически
незавършен и с големи недостатъци. Твърди се, че въпреки забавата, ищецът се е надявал
новият уебсайт да бъде разработен от ответника и да бъде пуснат в употреба, поради което
се опитал да помогне в процеса по всякакъв начин. Поддържа се, че в конкретен период от
изпълнение на поръчката в [фирма] било създадено впечатление, че ответникът се опитва да
отстрани недостатъците, което мотивирало ищеца да предостави нова възможност на
[фирма] да довърши работата си и на 20.03.2017 г. страните сключили анекс, с който се
предоставил нов допълнителен срок за доработка на уебсайта. Ответникът не е изпълнил
договорния ангажимент. Излага се, че наред с кореспонденция по интернет, ищецът
изпратил официално писмо до ответника, в което систематизирал и посочил
последователно констатираните несъответствия и проблеми с цел същите да бъдат
отстранени от ответното дружество и то да довърши работата си. С изрично писмо-покана
на ответника бил предоставен последен срок – до 02.05.2017 г. за изпълнение на възложения
проект, съдържащо предупреждение, че при неизпълнение договорът ще бъде развален.
Твърди се, че въпреки многократно даваната му възможност [фирма] не изпълнило
задължението си - не проектирало и не изработило желания уебсайт, като частично
направеното било безполезно за [фирма]. Ето защо, с нотариална покана, получена от
ответника на 26.06.2017 г., ищецът развалил договора от 02.11.2016 г. и отправил покана за
връщане на получената в изпълнение на разваления договор сума от 7018,17 лева.
Последната не била възстановена в дадения срок. С тези съображения ищецът отправя
искане за заплащане на сумата от 7 018,78 лева, получена от ответника като възнаграждение
по развален - поради неизпълнение договор за изработка от 02.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
13.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В депозиран по делото – извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, писмен отговор с вх. №
[№]/12.03.2018 г. ответникът [фирма], чрез пълномощника си адв. Д. Р., оспорва предявения
иск като неоснователен. Не спори, че между страните е сключен процесният договор за
изработка от 02.11.2016 г., по силата на който ищецът [фирма] възложил на [фирма] да
изработи срещу възнаграждение уеб сайт, при договорена цена от 11 337,95 лева без ДДС,
която следвало да бъде платена на три вноски, както следва: първа вноска в размер от
5 668,98 лева в 5-дневен срок от подписване на договора; втора вноска в размер от 3 968,28
лева в 2-дневен срок от инсталиране на продукта на тестови сървър в бета версия и трета
окончателна вноска в размер от 1 700,69 лева при подписване на приемно – предавателен
протокол за завършения продукт. Посочва, че на 20.03.2017 г. между страните бил сключен
анекс за допълнителни функционалности и изменения към договора за изработка, с оглед
многократните промени в изискванията за продукта, направени от ищеца. Съгласно
уговореното с този Анекс необходимото време за изпълнение на изброените в него дейности
е 14 работни дни от подписване на приложение № 1 – техническо задание, приложение № 4
– протокол за приемане на дизайн и приложение № 5 – анекса. Посочва се, че одобрението
на дизайна било осъществено на 27.03.2017 г. Ето защо срокът за изпълнение на дейностите,
възложени с процесния договор бил 8 работни седмици, а срокът за изпълнение на
възложените с анекса – приложение № 5 - 14 работни дни, считано от 27.03.2017 г. Предвид
това, по отношение на дейностите по приложение № 1 [фирма] твърди, че е не е изпаднал в
забава. Сочи, че кореспонденцията между страните във връзка с изпълнението на същия
била водена по електронна поща и чрез съобщения през системата за управление на проекта.
– https://octopus.xenium.bg. В отговора се подържа, че чрез последната ответникът уведомил
ищцовото дружество за изработената бета версия на уеб сайта на 24.04.2017 г., която била
качена на 17.05.2017 г., поради забавяне от страна на „Луксима 21“ ЕООД. Ответникът
възразява, че голяма част от претендираните като неизпълнение параметри от страна на
ищцовото дружество не са включени в договора и в последващия анекс между страните.
2
Посочва, че е изпълнило добросъвестно задълженията си и няма вина за неизпълнената част,
доколкото последното се дължи на липсата на оказано съдействие от възложителя. Намира,
че неизпълнената част е незначителна с оглед цялостната поръчка, а и по своята същност
„бета версията“ предполага непълноти и грешки. Сочи, че въпреки предаването и [фирма] не
е изпълнило задължението си за заплащане на втората вноска по договора, поради което е в
неизпълнение и не може да развали договора. Наред с това, изявлението на ищеца за
разваляне на договора не е произвело правно действие, поради неспазване на процедурата за
това, описана в договора между страните. С тези доводи ответникът отправя искане за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
Следва да се отбележи, че подаването на отговора на исковата молба извън срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК води до преклудиране на изложените в този отговор възражения по
същество, като несвоевременно заявени съгласно чл. 133 ГПК, тъй като са могли да бъдат
релевирани от ответника като правоизключващи възражения с отговора на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, но това не е направено, поради което не следва да бъдат
разглеждани и обсъждани от съда в настоящия съдебен акт. Това обстоятелство обаче не
освобождава ищеца от провеждане на пълно и главно доказване на всички елементи от
фактическия състав, обуславящ възникване на процесното вземане, респ. на ответника от
установяване наличието на основания, изключващи отговорността му, тъй като липсата на
своевременно депозиран отговор не е равнозначно на признаване на иска, още повече при
наличие на последващо оспорване на исковата претенция в хода на производството по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба всеки, който е получил нещо на отпаднало основание,
е длъжен да го върне.
Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при наличието на
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго
лице, което е отпаднало с обратна сила, т.е. основанието е налице към момента на
извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то
съществува, а от деня, в който отпада основанието му.
Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно
обогатяване, е налице когато основанието съществува при получаването на престацията, но
след това то е отпаднало с обратна сила, каквато безспорно е хипотезата на разваляне на
договорите поради неизпълнение, в който смисъл са и мотивите на Постановление № 1 от
28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. на Пленум на ВС – по някои въпроси за неоснователното
обогатяване.
С оглед изложеното, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване на следните
обстоятелства: 1). твърдяното имуществено разместване – реалното предаване, съответно
получаване от ответника на претендираната сума в размер от 7 018,78 лева по силата на
процесния договор за изработка от 02.11.2016 г., като и 2). фактите и обстоятелствата,
обуславящи отпадане на основанието с обратна сила чрез надлежно упражнено право на
разваляне на договора, а именно: качеството си на изправна страна по договора, чрез
изпълнение на насрещните си договорни задължения и оказване на необходимото
съдействие за реализиране на дължимата престация от ответната страна; наличието на
твърдяната форма на виновно неизпълнение на задължението от страна на ответника, за
което последният носи отговорност; и отправяне на едностранно волеизявление до ответната
страна за разваляне на договора.
3
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
наличието на основание за последващо задържане на сумата, съответно качеството си на
изправна страна по договора.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между
[фирма], в качеството му на възложител и [фирма], в качеството му на изпълнител, е
сключен договор за изработка от 02.11.2016 г. с предмет проектиране и изработка на уеб
сайт „luxima21.com“ съгласно техническо задание на възложителя, представляващо
приложение № 1 към договора, и съдействие за настройването му на подходящ сървър,
срещу заплащането на възнаграждение в общ размер на сумата от 11 337,95 лева. Съгласно
клаузата на чл. 1.2. от договора изработеният продукт трябва да съдържа задължително
следните компонентни: избор и проектиране на структурата в базата данни, изготвяне на
бази данни; програмиране; графичен дизайн; административен панел; Q&A процес,
качествен контрол за най-популярните браузъри; изпълнение по технически стандарти за
SEO; инструкции за инсталиране на сървър/хостинг, осигурени то възложителя; мобилна
версия; технология на програмиране – Spree ROR; версия на български език и на английски
език; изработка на лого. Съгласно чл. 1.3 от договора предметът му обхваща и
необходимото обучение, в продължение на 4 астрономически часа, на персонала, който ще
администрира продукта, за провеждането на което е предвидено подписването на нарочен
протокол – приложение № 2 към договора. Изяснява се, че съгласно чл. 3 от договора
дейността по проекта следва да бъде извършена на етапи съгласно техническото задание,
като изпълнението на всеки етап представлява частично такова. В чл. 3.2 е предвидено, че
технологичното време за пускане на „бета версия“ на продукта е 8 работни седмици, считано
от момента на получаване от изпълнителя на 50 % от уговореното възнаграждение и при
одобрение от страна на възложителя на всички дизайни за уеб и мобилна версия с реално
съдържание. Съгласно договорната клауза в този срок не се включва всеки ден, който е
необходим за „реакция от страна на възложителя“, изрично дефинирана по договора чрез
съответните действия, предприемани от последния във връзка с изработката на проект, в т.ч.
плащане на авансовите вноски, подаване на материали или друга информация, одобрение на
етап/подетап от разработката на проекта; подаване на коментари и забележки, свързани с
корекции по вече изработени части от проекта. Съгласно клаузите на чл. 4 от договора
изпълнителят уведомява в писмен вид – чрез изпращане на имейл до възложителя за
завършване на проекта чрез технологичното финализиране на разработката, като му
предоставя и достъп до административния панел за управление на продукта. След
получаване на уведомлението и в срок до 7 работни дни от този момент възложителят
трябва да прегледа работата и съответно да изложи детайлно и в писмен вид всички свои
възражения, в случай, че има такива. Направените след изтичането на този срок възражения
не освобождава възложителя от задължението за заплащане на окончателното
възнаграждение - арг. чл. 4.3 от договора. В последната е уговорено също, че приемането на
проекта се извършва с подписване на приемно-предавателен протокол, а в случай, че в този
момент се констатират недостатъци на изработката, то същите подлежат на отстраняване от
изпълнителя и за негова сметка в срок, определен в протокола от насрещната страна.
Изяснява се също, че съгласно клаузата на чл. 4.5 от договора в случай, че при
приемане на изработеното възложителят има допълнителни изисквания, неописани в
техническото задание, то именно в приемно-предавателния протокол страните описват
последните и условията, при които следва да бъдат извършени, за което изпълнителят има
право на допълнително възнаграждение.
Сред задълженията на изпълнителя, разписани в клаузите на чл. 5 от договора, са: да
изработи проекта и изпълнимия код на сайта; да съдейства с инструкции за инсталирането
на изработения продукт на реалния хостващ сървър, определен от възложителя; да
консултира възложителя при избора на сървър, на който ще бъде конфигуриран продуктът
чрез инструкции за препоръчителните технически спецификации; след приключване на
4
финалните тестове да проведе обучение на предварително посочено от възложителя лице за
администриране на продукта.
Установява се, че страните са уговори за изпълнение на предмета на договора
заплащане на възнаграждение от възложителя в общ размер от 11 337,95 лева, от която 50 %
или сумата от 5 668.98 лева без ДДС, платима в 5-дневен срок от подписване на договора;
сумата от 3 968,28 лева в 2-дневен срок от инсталиране на продукта на тестови сървър в бета
версия на проекта и остатъкът от 1 700,69 лева при подписване на приемно-предавателен
протокол за приемане на завършения проект. Съгласно клаузата на чл. 2.5 от договора върху
всяка от тези суми е дължим и ДДС, като същите са платими по банков път, след издадена
от изпълнителя проформа фактура – чл. 2.6. Съгласно клаузата на чл. 2.7 за всяка
допълнителна работа, невключена в предмета на договора, възложителят дължи
заплащането на допълнително възнаграждение в размер, определен с нарочен анекс, а
съгласно чл. 2.8 в цената от 11 337,95 лева без ДДС не е включена цената на хостинг,
инсталиране на сървъра, редакторска и коректорска работа. Изпълнителят има правото да
получи част от уговореното възнаграждение, съответна на изработените части от проекта в
случай, че в продължение на повече от 20 дни възложителят не окаже необходимото
съдействие за извършване на работата и договорът бъде прекратен на това основание от
насрещната страна – арг. чл. 3.3 и чл. 5.11 от договора.
Изяснява се, че съгласно уговореното между страните, възложителят се задължава да
оказва необходимото съдействие на изпълнителя за изпълнението на договора, чрез
предоставяне на необходимата информация, рекламни материали, текстове и снимки във
формат за публикуване, като е предвидено, че самото публикуване се извършва от
изпълнителя върху основните страници, а от възложителя чрез публикация на съдържанието
на сайта. В клаузите на чл. 9.1 от договора, сред основанията за прекратяване на действието
му, е предвидена и възможността за едностранно такова – по изявление на една от страните
до другата страна, без предизвестие, в случай на допуснато неизпълнение от насрещната
страна на основното й договорно задължение, съответно забава в заплащането на
дължимото възнаграждение от възложителя с повече от 20 работни дни съгласно чл. 7.2,
респ. забава от страна на изпълнителя при изработване и предаване на възложената му
работа повече от 20 работни дни съгласно чл. 7.4, което неизпълнение да е налице и след
отправена покана с подходящ срок за изпълнение.
В клаузата на чл. 10.6 от договора е предвидено всяко изменение и допълнение на
същия да бъде в писмен вид. Съгласно чл. 10.8 за организиране на срещите и консултациите
между договарящите страни и за предаване и приемане на материалите и етапите по
договора [фирма] и [фирма] отговарят координатори, съответно Д.С. за възложителя и Н.Я.
за изпълнителя.
Страните не спорят, а и от представеното по делото приложение № 5 към договора
следва, че на 20.03.2017 г. същите са постигнали съгласие за изменението му, обективирано
в анекс за допълнителни функционалности и изменения към договор за изработка на уебсайт
от 02.11.2016 г., съгласно който изпълнителят се задължава да бъдат направени конкретни
изменения в сайта – потребителска част и част администрация, без заплащане на
допълнително възнаграждение от възложителя. Страните са уговорили, че необходимото
време за изпълнение на описаните в анекса функционалности и изменения е до 14 работни
дни след подписване на приложение 1 (техническо задание), приложение 4 и приложение 5
към договора за изработка.
Между страните не се спори, а и се установява, че в изпълнение на уговореното с
клаузата на чл. 2.2 от договора, [фирма] е превело по сметка на [фирма] сумата от 7 018,78
лева с вкл. ДДС с платежно нареждане за кредитен превод от 02.11.2016 г. (л. 33 от делото)
по фактура № 1456/02.11.2016 г. От съдържанието на последната следва, че отразява
стойността на услуга по изработка на уебсайт „luxima21.com“ по договор от 02.11.2016 г. в
5
размер от 5 668,98 лева без вкл. ДДС (съответстващ на размера на авансовата вноска от 50
%, дължима от възложителя в срок от 5 дни от подписване на договора) и стойността на
консултантска услуга за подбор на персонала в размер от 180 лева, без вкл. ДДС.
Спорно между страните е обстоятелството налице ли е точно изпълнение от страна на
ответника, в качеството му на изпълнител по договора на реално възложената му работа в
съответния обем.
За изясняване на конкретно извършените дейности по процесния договор за изработка
по делото е изслушано и прието заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, което след анализ на материалите по делото и извършено интернет базирано
киберпроучване на данни, колокирани в следните URL: [уебсайт]; [уебсайт] и [уебсайт],
достига до извод, че софтуерът, качен от [фирма] на предоставения от [фирма] сървър е
функционален и представлява завършен интернет сайт в тестови вид, но поради липсата на
някои функционалности и съдържание не може да се приеме, че предадената
функционираща версия на уебсайт е завършена (крайна версия), а по същността си отговаря
на изискванията за „бета версия“. Изяснява, че това е версия, която не е финална и стабилна,
тъй като в последната често има бъгове. Целта е те да бъдат открити и оправени. Достъпът
до последната е предоставен на [фирма] на 15.05.2017 г., а бета версията е качена на сървъра
на 18.05.2017 г. Последният приема заявки и отговаря успешно. В резултат от проведения
тест на процесния уебсайт вещото лице достига до извод, че същият съдържа обработка на
web приложения/администрация и възможност за автоматично преоразмеряване съгласно
резолюцията на снимки, динамичното им обработване. Изяснява се, че осигурените от
[фирма] параметри са 6 GB RAM и две процесорни ядра, като от бета версията на сървъра
са заети 4 GB RAM, без почти никакъв трафик. Посочва се, че на production версията
(финалната версия, която е онлайн и оперира с крайни клиенти) на сайта ответникът
предвижда по-голям трафик, поради което задава по-големи изисквания. В окончателната
версия са очаква въвеждане на допълнителни настройки за създаване на повече процеси,
насочени към обработка на заявките на потребителите. Изяснено е, че технологично при
изготвяне на production версията последната може да остане само на посочен от възложителя
сървър. Съгласно изводите на експертизата в предоставената от ответника версия на уебсайт
е налице фаша с услуги с възможност за затваряне; заложено е да се следи за период на
промоции; сайтът е на български език с възможност за превод на английски, съгласно
изменените изисквания с анекса – приложение № 5 към договора; сайтът е адаптивен и
работи на над 98 % от резолюциите, в т.ч. във вариант за мобилни смартфони; предвидена е
възможност за 3D проектиране; продуктите се визуализират с изображение и с воден знак.
Технологично е възможно и разработено директно онлайн плащане, което впоследствие е
свалено поради заложената от [фирма] друга опция на плащане, съгласно сключения между
страните анекс. Към месец март 2017 г. връзката с facebook е практически осъществима в
реална среда, като на ниво „бета версия“ съществува единствено възможност за това.
Налице е технологична възможност за регистрация чрез G. P., но от месец март 2017 г.
самата услуга е спряна. Не е въведена функционалност за забрана за копиране на снимки.
Съгласно постигнатата в анекса уговорка е спазено изискването за замяна от „марки“ на
„партньори“. Изяснено е, че анализираните от вещото лице алгоритми на работа
функционират, а за превода на полетата в платформата са използвани стандартни термини в
електронната търговия. Съгласно посоченото в процесния договор лентата с основните
предимства е изпълнена като статична (не се редактира). При изслушването си в съдебно
заседание вещото лице посочва, че изработеният и предаден от ответника вариант на
уебсайт представлява „бета версия“, за която е характерно, че не е довършена и не е
окончателна такава, а е необходимо да бъдат извършени допълнителни дейности, за да
придобие краен вид и да бъде качена от ползвателя на собствено пространство. Изяснява, че
материалите следва да бъдат качени от възложителя. Съдът кредитира заключението,
преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано изготвено – от
6
съответен специалист, след анализ на материалите по делото и проверка на предоставения
процесен уебсайт, по същество останало неоспорено от страните.
Анализирайки обективните данни, следващи от събраните писмени доказателства и
тези от експертизата, съдът достига до извод, че в изпълнение на задълженията си,
следващи от договора за изработка от 02.11.2016 г. и анекса от 20.03.2017 г. ответникът
[фирма], в качеството си на изпълнител, е изработил и предал на ищеца [фирма] продукт –
функционален и завършен уебсайт, представляващ „бета версия“, чрез предоставения достъп
до същия на 15.05.2017 г. и качването му на сървър на 18.05.2017 г. Експертно по делото се
изясни, че се касае за функционираща версия на уебсайт, която не е финална и стабилна, тъй
като предстои откриване и отстраняване на бъгове за достигане на окончателния вариант –
финалната production версия. Съгласно клаузите на договора между страните „бета
версията“ представлява един от етапите на изпълнението му, който трябва да бъде
реализиран от изпълнителя в уговорения за това срок от 8 работни седмици – арг. чл. 3.2,
при което възложителят дължи заплащането на втората част от възнаграждението,
равняваща се на 35 % от общо уговореното или на сумата от 3 968,28 лева без вкл. ДДС.
Съдът намира, че по делото не се установява изработката и предаването на „бета
версията“ на уебсайта да е осъществено от изпълнителя след изтичане на уговорените за
това срокове.
Изясни се, че съгласно договореното началният момент на срокът за пускане на „бета
версията“ е свързан с получаване от изпълнителя на първата вноска от общо дължимата цена
– в случая осъществено на 02.11.2016 г., но едновременно с това и с одобрение от
възложителя на дизайните за уеб и мобилна версия, осъществено с протокол за приемане на
дизайн от 27.03.2017 г., представляващ приложение № 4 към договора (л. 125 от делото). Ето
защо, предоставянето на достъпа на възложителя до бета версията на уебсайта, изработен от
[фирма] е осъществено в рамките на този срок, а именно на 15.05.2017 г. Следва да се има
предвид, че по-късното качване на тази версия на сървъра – на 18.05.2017 г. в случая е
обусловено и от предоставянето от [фирма] на подходящ сървър за това със съответните
препоръчителни параметри на 15.05.2017 г., за което свидетелства разменената между
страните електронна имейл кореспонденция, приложена по делото и по същество останала
неоспорена. Отново следва да се посочи, че съгласно уговорения предмет на договора от
02.11.2016 г. изпълнителят трябва да проектира и изработи уебсайт, като съдейства за
настройването му на подходящ за това сървър, което предпоставя предоставянето на такъв
от насрещната страна.
В подкрепа на този извод са показанията на разпитаната по делото свидетелка
Цветелина Х., която в разказа си пред съда посочва, че е била пряко ангажирана с процесния
проект, подготвяйки договора и техническото задание към същия, като представител на
изпълнителя [фирма]. Свидетелства, че в изпълнение на договорните си задължения и на
тези, следващи от сключения между страните анекс, ответното дружество изработило и
предало в уговорения срок „бета версия“ на уебсайт на [фирма], което бил вторият етап от
изпълнение на договора, след изработката и приемането на дизайна. Разказва, че тази версия
е стабилна и с възможност за отстраняване на проблемите – т. нар. бъгове, както и, че
откритите такива, съгласно представен от ищеца списък, реално били отстранени. Посочва,
че в този списък фигурирали и изцяло нови функционалности, които предвид отказа на
възложителя да ги заплати, останали нереализирани. Категорична е, че за работата с „бета
версията“ от ответника било проведено обучение на служител на ищеца – Д.П., относно
това как да редактира и да премества категории. Х. свидетелства, че от страна на [фирма]
било отказано да извършат такава редакция, не били предоставени акаунти за интеграция с
трети услуги. Функционално бета версията на уебсайта била довършена, но било
необходимо съдействие от ищеца – предоставяне на сървър, на който да бъде качена,
редактиране за добра визуализация, качване на материали. Разказва също, че въпреки
7
изготвянето й в срок, „бета версията“ не била заплатена. След този момент и въпреки
отправени запитвания, от ищцовото дружество не последвал отговор, а по-късно било
изпратено писмо за разваляне на договора, като работата по проекта била преустановена.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, с
оглед възможната заинтересованост, предвид връзката между нея и управителя на ответното
дружество, като житейски логични и последователни, вътрешно непротиворечиви, израз на
преките възприятия вследствие от участие на Ц.Х. в изработката на проекта, като
представител на изпълнителя. Същите съответстват и на обективните данни, внесени в
процеса чрез събраните писмени доказателства, в т.ч. електронна кореспонденция между
страните и изслушаната и приета по делото експертиза, като в своята съвкупност тези
доказателства обуславят извода, че предадената от [фирма] на 15.05.2017 г. версия на
уебсайт има характеристиките на „бета версия“, че предаването е осъществено в
уговорените срокове, като е било обусловено и от конкретни действия от страна на [фирма],
в частност предоставяне на сървър за качване на продукта, както и, че след този момент
работата по последния е преустановена поради липсата на последваща комуникация между
страните и на изрично приемане на „бета версията“ от възложителя, което да обоснове
преминаване към следващия етап от изработката – създаване на окончателен вариант –
production версия.
Тези изводи не се разколебават от показанията на свидетеля Д.Д., разпитан по искане
на ищцовото дружество, който в разказа си заявява, че в качеството си на независим
консултант и по възлагане на [фирма] извършил техническа проверка на съществуващия им
уебсайт, оказвайки съдействие с идеи за подобрението му и за евентуално изграждане на
нов, за да стане дружеството по-откриваемо в интернет – пространството. Именно в хода на
тази своя дейност свидетелят разбрал, че вече се подготвя нов уебсайт по договор с
изпълнител [фирма]. Свидетелства, че впоследствие е бил въведен в работата по новия
проект, като се запознал с изработената и предоставена версия. Счита, че в последната
имало неработещи функционалности, които той представил и описал в писмен вид пред
[фирма] и които не били коригирани.
Разказаното от този свидетел е израз от впечатленията му от конкретно изработеното
от ответника, но в качеството му на трето лице, ангажирано като специалист – консултант
от ищеца. Този свидетел първоначално е анализирал стария уебсайт на [фирма] и едва на
по-късен етап е бил въведен в работата по новия такъв, предмет на процесния договор за
изработка. Наред с това, се изясни, че дейността му касае отношения между него и ищеца,
без да е израз на съгласуваната воля и на двете страни по договора за ангажиране на такъв
независим експерт, който с крайните си изводи да обвързва както възложителя, така и
изпълнителя, в частност [фирма] за отстраняване на открити недостатъци в „бета версията“.
В показанията си св. Д. разказва за открити неработещи функционалности, каквито са
констатирани и в експертизата по делото, но отново следва да се посочи, че в случая
представеният от ответника вариант представлява неокончателната и финална версия, като
предвижда възможност за отстраняване на възникнали проблеми – т. нар. бъгове.
По делото не се установява и твърдението на ищцовото дружество, че изработеното от
ответното дружество към 15.05.2017 г. представлява недовършена и практически
неизползваема версия на уебсайт, поради което е безполезно за [фирма] и е основание за
последното да развали договора с едностранно предизвестие, отправено до [фирма].
От изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се изясни, че
представеният от ответника продукт представлява „бета версия“ на уебсайт, която не е
финална и стабилна, но същевременно е функционираща такава, с необходимост от
допълнителни функционалности и съдържание, за да придобие окончателен вид. Съгласно
уговореното между страните в чл. 3.2 от договора, „бета версията“ е един от етапите от
същия, за който в случая се установи, че е предаден в рамките на уговорения срок. Ето
8
защо, съдът приема, че в случая е налице частично изпълнение на проекта по см. на чл. 3.1
от договора за изработка, като последващото такова е обусловено от приключване на
предходния етап, чрез приемането му от възложителя, каквото в случая не се твърди и не се
установява по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора. Посочената разпоредба следва да се тълкува във връзка с ал. 4 от
законовия текст, предвиждаща, че разваляне на договора не се допуска когато
неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, въвеждаща правото на поръчващия да
развали договора, когато отклонението на изпълнителя от възложената работа, респ.
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение.
Именно на такова неизпълнение се позовава и ищецът в настоящото производство,
предявявайки исковата си претенция за връщане в цялост на платената на ответника сума на
отпаднало основание – поради разваляне на договора за изработка, вследствие от
неизпълнение на поръчката от ответника, при което извършеното е негодно за използване по
предназначение и безполезно за него.
По изложените по-горе съображения, съдът достига до извод, че по делото от страна на
ищеца остава недоказано наличието на твърдяната форма на неизпълнение от ответника,
като изпълнител, което да обуслови възникването в полза на ищцовото дружество, като
възложител, на потестативното право да развали едностранно договора между страните,
съответно, че неизпълнената част е значителна, с оглед целия уговорен предмет на договора.
Следователно, в случая за ищеца не е възникнало правото да развали договора, поради
липсата на необходимите предпоставки по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, не следва по
същество да бъде обсъждан въпросът относно наличието на надлежно осъществено
разваляне на договора, чрез отправено писмено изявление за това, което да е достигнало до
насрещната договаряща страна, с даване на подходящ срок, в който да изпълни – арг. чл. 87,
ал. 1 ЗЗД, която проверка е обусловена от наличието на соченото неизпълнение, каквото в
случая не се установи.
Искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД се явява неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на иска, право на разноски има само
ответникът. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена
сумата от общо 3 260 лева – разноски по делото, от които 330 лева за депозит за съдебно-
техническата експертиза и за повторно явяване на вещото лице за изслушване на
заключението; 2 130 лева за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното исково
производство (включващо и производството по първоначално воденото между страните гр.
дело № 47250/2017 г. по описа на СРС) и 800 лева за адвокатско възнаграждение в
производството по в. гр. дело № 13590/2020 г. по описа на СГС. При определяне на размера
на следващите се на ответното дружество разноски под формата на адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство съдът намери за неоснователно
релевираното по гр. дело № 47250/2017 г. от ищцовата страна възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерността му, съобразявайки, че общо заявеният размер от 2 130 лева е малко
над минималния такъв, с оглед предявения материален интерес съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция към момента на сключване на договора между страните) и ал. 8,
съотв. 9 от законовия текст (проведени повече от две открити съдебни заседания), възлизащ
на сумата от 1 880,91 лева, както и конкретната фактическа и правна сложност на делото,
9
обусловена от предмета на доказване по предявената осъдителна претенция, събраните по
делото доказателства, тяхната разнородност и извършената от процесуалния представител
на ответника дейност, изразяваща се, както в подаването на писмен отговор, така и в
процесуално представителство в проведените открити заседания. По отношение на
възнаграждението пред въззивната инстанция не е направено възражение по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, поради което същото следва да се присъди в пълния претендиран размер.
Същевременно реалното извършване на разходите, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, следва
от представените по делата договори за правна защита и съдействие от 09.03.2018 г. и от
18.06.2020 г., съответно платежно нареждане за кредитен превод от 18.06.2020 г. (л. 242 - л.
243 и л. 259 от гр. дело № 47250/2017 г. по описа на СРС); договор за правна защита и
съдействие от 17.05.2023 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 17.05.2023 г. (л. 29
и л. 33 от настоящото дело) и договор за правна защита и съдействие от 07.12.2021 г. и
платежно нареждане за кредитен превод от 07.12.2021 г. (л. 23 и л. 24 от в. гр. дело №
13590/2020 г. по описа на СГС). С оглед изхода на делото, сторените от ищеца разноски
следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[адрес] осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата
от 7 018,78 лева, представляваща получено възнаграждение по развален, поради
неизпълнение, договор за изработка от 02.11.2016 г. с предмет „Проектиране и изработване
по поръчка на възложителя на уебсайт“, както и съдействие за настройването на уебсайта на
подходящ сървър, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3 260 лева, представляваща сторени разноски по
делото, в т. ч. в производството по в. гр. дело № 13590/2020 г. по описа на Софийски
градски съд, въззивно отделение, III-В състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10