Р Е Ш
Е Н И Е № 184
гр. Сливен, 27.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен, в публичното
заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия:
Детелина Бозукова
при секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от съдията Бозукова адм. дело №
247 на Административен съд – Сливен по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.Ц. *** против
Заповед № 20-0804-000562/10.06.2020 г. Началник сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР Сливен, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП на М.Ц.Ц. е наложена принудителна административна мярка
"прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни“.
Оспорващата твърди, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна. Излага доводи, че приетата материалноправна
предпоставка за издаването на оспорения акт е, че СУМПС на лицето, на което е
предоставила МПС, е било обявено на 05.06.2020 г. за невалидно, по причина, че
е изгубено, откраднато. Счита, че тези две хипотези на чл. 150 а ал. 1 от ЗДвП са взаимноизключващи се
и не могат да бъдат основание за прилагане на ПАМ. Моли съда за отмяна на
заповедта.
В съдебно заседание лично и чрез процесуален
представител – адв. Х. Х. АК Сливен поддържа жалбата
на наведените в нея основания. Сочи, че след издаване на оспорения акт е преиздадено
свидетелство за правоуправление на водача Е. Н. Б.. Иска отмяна на обжалваната
заповед.
Ответната страна – Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Сливен не изпраща представител и не изразява становище.
След преценка на събраните доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 05.06.2020 г. около 15,15 ч в гр. Сливен по ул. "Керамика", до Тухларна
в посока към бул.“Цар Симеон“ Е. Н. Б. управлявал лек автомобил "Саик Сабре" с ДК № ……………,
собственост на М.Ц., с невалидно СУМПС, последното било обявено за невалидно поради
изгубване/открадване. На Б. бил съставен АУАН № GА64150/05.06.2020 г.
На
10.06.2020г. Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Сливен издал
Заповед № 20-0804-000562/10.06.2020 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП наложил на М.Ц.Ц., в
качеството й на собственик на лек автомобил "Саик
Сабре" с ДК № …………….., който допуска или
предоставя управлението му на водача Е. Б., на който СУМПС е обявено за
невалидно-изгубено или откраднато, принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на това ППС за срок от 190 дни. Със заповедта са
били иззети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели на МПС.
От представените справка и свидетелство за
регистрация на МПС е видно, че лек автомобил
"Саик Сабре" с ДК
№ …………… е собственост на М.Ц..
На 05.06.2020 г. Е. Б. е депозирал
декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС за изгубено, повредено или откраднато СУМПС.
Видно от същата Б. е декларирал, че притежаваното от него СУМПС е откраднато в И.
на 24.04.2020г., като с декларацията е уведомен, че СУМПС ще бъде обявено за
невалидно от 29.04.2020 г.
По делото е приобщен в превод на
български език протокол, съставен от Легион на карабиниери
в Л., от който се установява, че на 25.04.2020 г. в 14.04 ч. в Управлението на Л. от Е. Н. Б. е подадено
уведомление за изгубено СУМПС.
По делото е разпитан като свидетел Е. Б.,
с. на оспорващата, от показанията на който се установява, че през м.април 2020
г. е загубил личните си документи , между които и СУМПС, на бензиностанция в И..
След завръщането си в България подал молба за преиздаване на СУМПС, което му
било издадено със срока на валидност на изгубеното – до 17.03.2026 г.
При така установеното от фактическа
страна, въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства, които
кредитира, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171,
т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
Със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г., в
изпълнение на заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните
работи, директорът на ОДМВР – Сливен е оправомощил
лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които и лицето по т. 1.5 – Началник сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР – Сливен. Горното мотивира съда да приеме,
че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Като
издадена при спазване на формата за действителност и от компетентен орган,
обжалваната заповед представлява валиден административен акт и не е нищожна.
Нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП сочи, че принудителните административни мерки се
прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна
административна мярка се обективира в заповед, която
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично
изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от
чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни
основания за издаване на акта.
В оспорения акт е посочено правно
основание – чл. 171, т. 2а б. "а"от ЗДвП. Съгласно този текст за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Съгласно
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че на 05.06.2020 г. Е. Б. - с. на оспорващата, е
управлявал МПС, собственост на М.Ц., като свидетелството му за управление на
МПС е било обявено за невалидно по причина - изгубено/откраднато.
Административният орган е приел, че водачът
е осъществил състав на нарушение на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, съответно, че е осъществена една от хипотезите
на чл. 171, т. 2 а б. "а" от ЗДвП. СУМПС удостоверява правоспособност, самата
правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на
СУМПС, а е предпоставка за издаването му. С изтичане на срока на валидност на
СУМПС или след като бъде обявено за изгубено, водачът не губи правоспособността
си, той не е неправоспособен. Нормата на чл. 150а от ЗДвП съдържа изброяване на няколко хипотези, но не
всички те са включени нормата на чл. 171 г. т. 2а б. "а" от ЗДвП.
Анализът на нормата чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП сочи, че предвидената в нея ПАМ се прилага на
собственик, който управлява МПС в хипотезите, когато не е правоспособен водач,
когато не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да
управлява МПС по съдебен или административен ред, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства, но не и в случаите, когато свидетелството за управление на това
лице не е в срока на валидност, респективно не се прилага и в случаите, когато
е било обявено за невалидно по причина изгубено или откраднато.
Законодателят е изключил от приложното
поле на ПАМ прекратяването на регистрация на ППС в случай на СУМПС на водач,
което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено или откраднато. Деянията,
свързани с управление на МПС от неправоспособно лице и тези за управление на
МПС при наличие на правоспособност, но когато СУМПС е обявено за невалидно,
поради изгубване или кражба, не са идентични.
В случая нормата на чл. 171, т. 2а б.
"а" не сочи като предпоставка за прилагане на ПАМ "прекратяване
на регистрация на пътно превозно средство" установяването, че собственикът
на това превозно средство го е предоставил на лице, което управлява след като е
обявило СУМПС за невалидно, поради това, че го е загубил или същото е било
откраднато. В случая посочените в нормата материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката не са били налице.
Съобразно установените факти в действителност
следва да се приеме за доказан факта, че към датата на съставения АУАН, Б. е
нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС без СУМПС, поради
това, че последният е бил обявен за невалиден поради причини откраднат или
изгубен. Тази хипотеза обаче дори и да се явява основание за налагане на
административно наказание, не е сред основанията за налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП.
Принудителните административни мерки са
вид държавна принуда. Основанията за налагането им са изчерпателно изброени в
закона. Като е наложил ПАМ без изписаната в заповедта правна норма да обхваща процесната хипотеза на нарушение, органът е постановил
незаконосъобразен административен акт. В този смисъл е решение, постановено по адм. дело № 14296/2018г. по описа на ВАС.
По изложените доводи не е налице правно
основание за издаване на оспорената заповед и същата подлежи на отмяна като
незаконосъобразна. По тези съображения оспорената заповед следва да бъде
отменена.
Разноски от оспорващата не се
претендират, поради което не се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Ц. *** Заповед №
20-0804-000562/10.06.2020 г. на Началник сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР Сливен, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП на М.Ц.Ц. е наложена принудителна административна мярка
"прекратяване на регистрацията на ППС“ с ДК № …………….. за срок от 190 дни,
като незаконосъобразна.
Решението на основание чл.172 ал.5 изр.2
от ЗДвП не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: