Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18903 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.И.К.,
ЕГН ********** срещу Е.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени
обективно съединени искове, както следва:
иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи в негативни изживявания, включително и депресивно-тревожен
синдром, вследствие на поведението на ответницата по недобросъвестно
упражняване на процесуалните й права в рамките на гр.д. № 6778/2014г. по описа на ВРС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 975,33 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 12.12.2015г. до 12.12.2018г. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са
сестри. До 1987г. живеели с родителите си в апартамент в гр. Варна, ***(сега
ул. ***). През 1987г. ищцата се преселила в гр. Атина, република Гърция, а на
следващата година и ответницата напуснала жилището. Тъй като жилището било
ведомствено, родителите на страните трябвало да го купят или да го напуснат.
Ответницата отказала да се ангажира с покупката, а ищцата им дала 1000 лева за
първа вноска, след което бил сключен договор за покупка от 07.09.1988г. До
смъртта на бащата на страните през 1991г. ищцата
заплащала вноските за покупката на жилището, а през 1991г. заплатила и остатъка
от сумата, a именно 11855,15 лева, която оставила на майка си. Бащата оставил
саморъчно завещание, с което оставял ½ ид.ч. от жилището на ищцата.
Майка й също написала такова саморъчно завещание. От 1988г. до 2002г. ищцата
всяко лято идвала при майка си в жилището, а ответницата изпращала при тях и
трите си деца. Когато пораснал единият син на ответницата – Илиян, го записали
във Варненски свободен университет, а ищцата му заплащала таксите. При всяка нужда на майката на страните ищцата
изпращала финансова помощ, а ответницата се държала сякаш не е длъжна да се
грижи за нея. Майката починала през 2013г., а ответницата през 2014г. завела
иск срещу сестра си за възстановяване на запазена част от наследството и за
делба на жилището на ул. ***, по който било образувано гр.д. № 6778/2014г. по описа на ВРС. По същото дело
Е.С. укрила адреса за призоваване на сестра си, както и документите й за
собственост върху имота. Вследствие на неучастието на А.К. в процеса, не били
взети предвид реалните й права, и имотът бил изнесен на публична продан, което
наложило ищцата да заведе производство за отмяна на решението по чл.303 от ГПК.
С решение на ВКС били отменени решенията на ВРС и ВОС по делбата. При
образуване на делото през 2014г. А.К. ***, а сестра й не й казала нищо, въпреки
че се срещнали. Ищцата преживяла това обстоятелство изключително тежко и то се отразило на физическото, психическото
и емоционалното й състояние, като получила и депресивно-тревожен синдром.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответницата, с който се оспорват предявените искове
по основание и по размер. Твърди се, че отношенията между страните се влошили
още през 2002г., когато ищцата поискала сестра й да се откаже от наследството
на баща им и с манипулация накарала майка им да й дари притежаваната от нея
ид.ч. от жилището на ул. ***. Ответницата твърди още, че действително не знае
адреса на ищцата в Гърция, въпреки че е ходила там два пъти, но винаги е била
придружаване от сестра си или съпругът й. От 2002г. страните почти не били
контактували. След смъртта на майка им Е.С. завела гр.д. № 6778/2014г. по описа на ВРС за делба на наследствения имот, като посочила адреса
на сестра си, който знаела в гр. Варна. След справки съдът също не е успял да
намери адреса й, поради неизпълнение на задължението й да посочи настоящия си
адрес в Гърция, с оглед на което било залепено уведомление. Твърди, че в
исковата молба не е посочила завещанието от баща им, защото все още не е знаела
за него. Сочи се, че ВКС е допуснал
отмяната поради неспазване на процедурата по призоваване от съда, а не поради
обстоятелството, че тя е знаела адреса, но го е укрила. Счита, че
нервно-психическото разстройство на ищцата не е в причинна връзка с поведението
на ответницата, а с други странични факти – възраст, заболявания и др. Оспорва
наличието на собствено виновно противоправно поведение. Настоява за отхвърляне
на иска, а в условията на евентуалност за намаляване размера на претендираното
обезщетение, тъй като същият е прекомерен. Твърди съпричиняване, поради
неизпълнение на задължението на ищцата за регистрация на настоящия й адрес в
гр. Атина, Гърция.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника отговора на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и служебно известно на
съда е обстоятелството, че на 26.05.2014г. Е.С. е завела срещу сестра си А.К.
иск за делба на недвижим имот, представляващ жилище с идентификатор *******,
находящ се в гр. Варна, ул. ***, съединен с иск по чл.30 от ЗН за намаляване на
извършено от майката на страните дарение в полза на А.К. на нейната ½
ид.ч. от процесното жилище и възстановяване на запазената част на Е.С. от
наследството на майка й, по които е образувано гр.д. № 6778/2014г. по описа на
ВРС. В исковата молба е посочен адрес на ответната страна А.К.,***. Тъй като
последната не е намерена на регистрирания си постоянен и настоящ адрес съдът й
е назначил особен представител. По делото е постановено решение на ВРС от
10.02.2015г., по силата на което е възстановена запазената част на Е.И.С. от
наследството на майка й А.Л.И.,***, починала на 15.12.2013г., накърняването на
която е в размер на 5/36 ид.ч., чрез намаляване на извършеното дарение в полза
на А.И.К. обективирано в нот.акт № 148, том 1, рег. № 3929, дело № 113/2002г. с
5/36 ид.ч. от същото, както и е допуснато да бъде извършена съдебна делба на
недвижим имот, представляващ Апартамент
с ид. № *******по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ******, при квоти в
съсобствеността, както следва: 14/36 ид.ч. за Е.И.С. и 22/36 ид.ч. за А.И.К.. С
решението по втората фаза на делбата от 29.04.2015г. е постановено имотът да
бъде изнесен на публична продан.
На 31.07.2015г. А.К. е депозирала молба за отмяна на
влезлите в сила решения по гр.д. № 6778/2014г. В същата е посочено, че А.К. е
узнала за постановените решения от съобщение за публична продажба, което е
получено от племенника й И.С.на
26.06.2015г. , когото е пуснала да живее в имота и който незабавно я е
уведомил. Позовава се на нередовно връчване на книжата по делото, поради което
е била лишена от възможност да вземе лично участие в процеса. С решение № 306
от 04.12.2015г. по гр.д. № 5240 по описа на ВКС, III г.о. са отменени на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК
постановените решения на ВРС по гр.д. № 6778/2014г. и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ВРС. В мотивите на решението на ВКС се сочи, че е
налице недобросъвестно упражняване на процесуални права в нарушение на чл.3 от ГПК от страна на Е.С., която е посочила адрес в България на нейната сестра А.К.
при положение, че знае, че същата живее в Република Гърция. Сочи се още, че
съдът е допуснал процесуално нарушение предвид, че е имало отбелязване на
длъжностно-лице връчител, че ответницата живее в Гърция, като е следвало да
съобрази близката родствена връзка на страните и предмета на делото и да
процедира по аналогия на чл.48 от ГПК, като задължи ищцата да потвърди с
декларация, че не й е известен адреса на сестра й в Република Гърция.
Представен от ищцата е документи в превод от гръцки
език, издаден на 18.10.2018г. от Й.З.К., невролог, с който същият удостоверява, че на
05.11.2015г. г-жа А.К. е посетила клиниката, в която той работи, и след
направените й прегледи е установено, че страда от тревожно-депресивен синдром,
предизвикан вероятно от силен психологически стрес, и се нуждае от лечение с Escitalipram zomg LxL в продължение на една година.
От ищцата е представена и декларация от ******от
23.07.2015г., в която заявява, че през м. май 2008г. той и цялото му семейство
са гостували на леля му – А.К. в Гърция – гр. Атина, ******, като семейството
му знае този адрес и нейния телефонен номер.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата – Й.А. В.И.и един свидетел на страната на
ответницата – А.С.(син на ответницата). Съгласно показанията на св. А. И И.,
които са били колежки на ищцата, двете сестри са били в добри отношения и
винаги, когато А. излизала с тях, вземали и Е.. Преди много години, когато А.
се омъжила заминала да живее в Гърция, но идвала всяка година в България до
2013г., когато починала майка й. Двете сестри поддържали контакт и по телефон.
На погребението на майка им се видели и си говорели. След като А. разбрала за
воденото от сестра й срещу нея дело за имота, в който са живели родителите им,
била непрекъснато разтревожена, тъй като смятала, че Е. неоснователно има
претенции за имота, предвид че А. платила за него със средства на съпруга си.
На А. се наложило да ходи по лекари поради нервни състояния, в които изпадала,
чувствала се наранена и предадена. Св. И. сочи, че ищцата А.К. от много години
има телефон и живее на едно и също място в Гърция, като адреса е виждала на
писмата, които А. й изпращала.
Съгласно показанията на св. С.страните по делото имали
влошени отношения още от 2002г., тъй като леля му карала майка му да се откаже
от наследството на баща си. Леля му заминала да живее в Гърция преди около 30
години. На гости й били ходили само веднъж цялото семейство преди около 10
години за сватбата на братовчедка му Й.. Отишли с влак и били посрещнати от
чичо му – мъжа на А. , който ги отвел у тях. Незнаели адреса, тъй като винаги
имало човек от семейството с тях. Свидетелят и брат му Илиян нощували при
братовчедка си Й., а майка му и сестра му – при леля му. Свидетелят заявява, че
А. е пращала картички на баба му, но не и на сестра си, нито им е пращала
колети.Сочи, че няма телефонния номер на леля си и не комуникира с нея, както и
че майка му не знае същия. Свидетелят е бил на погребението на баба си, като
споделя, че майка му и леля му са имали пререкания за това къде ще е
помена. По отношение на брат си Илиян
сочи, че е живял в апартамента на ул. „УЛ. П.“ с баба им, но в момента е
наркозависим и живее по улиците.
По делото по реда на чл.176 от ГПК на ищцата са
зададени въпроси, в отговор на които е дала обяснения, че до 2015г. не е
страдала от никакви заболявания, докато не научила за заведеното от сестра си
дело и оттогава имала тревожност и поставена диагноза тревожно-депресивен
синдром, вписана в представеното по делото медицинско удостоверение за извършен
преглед в Гърция. Обяснява също, че дъщеря й е родена с един бъбрек, като това
състояние й е било известно от много години. През 2016г. ходили два пъти до
Кейптаун на консултация във връзка с предстояща трансплантация, която била
извършена там през 2018г.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-почеркова експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено се установява, че подписът, положен в
декларация от 23.07.2015г. е изпълнен от И.И.С.. От заключението на втората
съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът, положен за „лекар“ в
Медицинско свидетелство, изписано на гръцки език, от 18.10.2018г. е изпълнен от лицето, изпълнило подписа в рецепта
на гръцки от 08.12.2015г. /представен като Й.К./. При ислушването си в съдебно
заседание вещото лице е заявило, че е изследвал и допълнително представен
документ – удостоверение за медицинско членство от Министерство на
здравеопазването, трети здравен район на Гърция, където също се съдържа подпис
за лекаря Й.К., като счита че трите документа са подписани от едно и също лице.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-психиатрична експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че няма данни за неврологично заболяване на
ищцата А.К.. По време на прегледа й при невролог на 05.11.2015г. е установен
„тревожно-депресивен синдром“ с посочване на вероятна причина – „силен
психологически стрес“. Освидетелстваната е посочила пред вещото лице, че към
същия период е страдала от напрегнатост, безсъние, главоболие, тежест в
гърдите, световъртеж, като началото на оплакванията е през м. май 2015г., след
като е разбрала за действията на сестра си. Вещото лице сочи, чесам по себе си
тревожно-депресивният синдром не представлява диагноза, а е съвкупност от
симптоми, свързани с болестно състояние и обикновено проявяващи се
едновременно. В съвкупност с други симптоми и синдроми, може да се наблюдава
при различни психични заболявания. Свързването на тревожно-депресивната
симптоматика с преживян психологически стрес обуславя диагнозата „Разстройство
в адаптацията“. Може да се приеме, че А.К. е страдала от „разстройство в
адаптацията“, предизвикано от преживения стрес и датиращо приблизително от м.
май 2015г. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице разяснило, че
симптомите на описаното заболяване обикновено протичат в период от около 6
месеца, но могат и да го надхвърлят, като терапията помага по-бързо и лесно да се
преодолеят. Вещото лице е категорично, че обстоятелствата, които А.К. е описала
в рамките на експертното освидетелстване
относно периода, за който се касае медицинското свидетелство от Гърция,
съответстват на описаното в самия документ, като към настоящия момент лицето е
психично здраво , макар и с известни оплаквания в тревожния спектър.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.
По иска по чл.45 от ЗЗД
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване противоправното действие на ответника, причинените
болки и страдания, както и причинната връзка между поведението на ответника и
вредите.
Съдът намира за установено обстоятелството, че в рамките на производството по гр.д. № 6778/2014г. по описа на ВРС Е.С. е укрила
обстоятелството, че сестра й А.К. живее в Република Гърция и е затруднила
призоваването, което е довело до лишаването й от лично участие в процеса.
Именно този извод е възприел и Върховния касационен съд в решението си по
подадената от А.К. молба за отмяна на влезлите в сила решения на ВРС по
допускане и извършване на делбата. Безспорно по делото е, че ищцата живее в
Република Гърция от много години, което обстоятелство е известно на сестра й,
както и че преди около 10 години цялото семейство на ответницата е гостувало на
ищцата в гр. Атина, Гърция за сватбата на дъщеря й. Самата Е.С. е нощувала в
дома на сестра си. Дори и да не са разбрали точния адрес, както твърди св.
Стоилов, защото са посрещнати от чичо си на гарата и после са придружавани
винаги от друг член на семейството от Гърция, същият не отрича, че са имали
мобилни телефони, макар и с ваучери, и житейски нелогично е да са нямали
никакви данни поне за телефонния номер на леля си или на някой от нейното
семейство. Едва ли цялото семейство на Е. С.е пристигнало на гарата в Атина в
очакване някой да ги посрещне без да знаят нито адрес, на който да отидат, нито
телефонен номер, на който да се обадят в случай, че по някаква причина никой не
дойде да ги вземе. Отделно от това, за да получат покана за сватбата и да
осъществят уговорката по посрещането, семействата също следва да са били в
предварителен контакт по някакъв начин.
Обстоятелството, че страните са поддържали контакт и по телефон, поне
преди завеждане на делото и настъпване на конфликта между тях, се установи и от
показанията на свидетелките А. И И.. Същите сочат и че А. е изпращала на
семейството на Е. колети, на които трябва да е бил вписан адреса й. Съдът
намира, че следва да се кредитират показанията на двете свидетелки, като
детайлни, безпротиворечиви и дадени от безпристрастни лица. Показанията на св. С.от
друга страна са дадени от заинтересовано лице и следва да се преценяват от съда
внимателно с оглед всички други данни по делото съобразно разпоредбата на
чл.172 от ГПК. А данните по делото в настоящия случай сочат, че Е.С. е знаела
ако не точния адрес на сестра си, то поне приблизителен такъв, както и
телефонния й номер. Св. И. сочи, че нито адресът, нито телефонния номер на А.
са променяни в продължение на много години. В допълнение към всичко изложено,
се установи, че в края на 2013г. страните са били в личен контакт на
погребението на майка им. В този момент Е. не е намерила за необходимо да
сподели със сестра си, че следва да си уредят взаимоотношенията във връзка с
наследствените имоти или по не да си разменят контакти за в бъдеще (в случай,
че нямат такива). Само пет месеца по-късно Е.С. е завела делото срещу сестра
си, уж без да знае адрес/телефон и е предоставила на съда само данни за
официално регистрирания адрес на А.К. в Република България. Това поведение
макар и формално напълно съответно на закона, представлява злоупотреба с
процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК. Е.С. недобросъвестно е упражнила
правото си, като не е разкрила пред съда обстоятелствата, които са й известни
по отношение на местонахождението на сестра си и по този начин е станала
причина А.К. да бъде лишена от лично участие в процеса, съответно да наведе
възражения, които са известни само на нея, но не и на особения представител,
който й е назначен от съда. Обстоятелството, че съдът е допуснал процесуално
нарушение, както е посочил ВКС като не е задължил Е.С. да представи нотариално
заверена декларация, че не й е известен адрес на сестра й в чужбина, не
оправдава поведението на ответницата. Интересен е въпросът, ако съдът в
действителност бе задължил Е.С. да представи сочената декларация, какви
обстоятелства би декларирала под страх от наказателна отговорност.
По всички гореизложени съображения съдът намира за установено
противоправното поведение на ответницата, изразяващо се в злоупотреба с
процесуални права в нарушение на чл.3 от ГПК.
Установи се представеното медицинско свидетелство в превод от гръцки език и
от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че ищцата през 2015г. е
търпяла болки и страдания, изразяващи се в тревожност, безсъние, напрегнатост и
т.н., като в съвкупност същите се определят като тревожно-депресивен синдром. Доколкото констатацията на гръцкия лекар е,
че синдромът е причинен от силен психологически стрес, вещото лице по СМЕ е
определило и диагнозата, която е следвало да й бъде поставена – „разстройство в
адаптацията“. Вещото лице е категорично, че описаното от ищцата при
освидетелстването й за състоянието й през 2015г., отговаря на представената
медицинска документация от Република Гърция. В този смисъл може да се приеме,
че е страдала от сочената болест.
По отношение на причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на ответницата и вредите, съдът намира следното: Установи се, че
тревожно-депресивният синдром е настъпил през 2015г. и е бил вследствие на
претърпян силен емоционален стрес. По отношение на констатираното от вещото
лице заболяване „разстройство в адаптацията“ в заключението на СМЕ се сочи, че
обикновено настъпва до един месец от стресогенното събитие, като
продължителността на симптомите обикновено не надхвърля шест месеца. От
удостоверението, издадено от д-р Й.К., става ясно, че тревожно-депресивният
синдром е констатиран като наличен у ищцата към датата на прегледа –
05.11.2015г. В този смисъл периодът съвпада с приблизителния момент на
узнаването от страна на А.К. за заведеното срещу нея дело от сестра й. Няма
данни по делото за друг силен емоционален стрес, който да е настъпил именно в
този период. Действително ищцата не отрича, че дъщеря й има заболяване – липса
на един бъбрек, което датира още от раждането, както и че през 2016г. е ходила
с нея в Кейптаун във връзка с предстояща трансплантация, която е извършена през
2018г. Това събитие обаче не е настъпило внезапно и по-конкретно към средата на
2015г. В този смисъл съдът приема, че състоянието на ищцата е било провокирано
именно от узнаването на поведението на сестра й, като състоянието й би могло и
да се утежни предвид допълнителните проблеми със здравословното състояние на
дъщеря й. В допълнение, свидетелките А. И И. също свързват влошеното
емоционално състояние на ищцата с узнаването за делото – сочат че след този
момент А. започнала да се чувства разтревожена и да ходи по лекари.
Съдът намира, че не е налице твърдяното от ответницата съпричиняване на
вредоносния резултат, поради неизпълнение на задължението на ищцата да
регистрира настоящ адрес в чужбина. По принцип за лицата е предвидено такова
задължение, когато настоящият им адрес е в чужбина, но в регистъра се вписва
само държава, а не точен адрес. В настоящия случай дори и да имаше вписване, че
настоящият адрес на лицето е в Република Гърция, резултатът по делото, заведено
от Е.С., не би бил по различен, тъй като не е спорно, че съдът така или иначе е
имал данни от призовкаря, че А.К. живее в чужбина. При липса на данни за точен
адрес обаче, е невъзможно призоваването на лицето чрез съдебна поръчка. В този
смисъл за крайният резултат – лишаването на страната от лично участие, същата
не е допринесла със собственото си неправомерно поведение.
По гореизложените съображения съдът намира за установено, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, които са причинени от противоправното поведение
на ответницата, с оглед на което й се дължи обезщетение.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Същото следва да представлява паричен еквивалент на
търпените болки и страдания. ППВС № 4 от 23.12.1968 год. приема , че понятието справедливост
не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера, като поведението на
деликвента, характера на увреждането, настъпилия вредоносен резултат, възрастта на увредения, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозяване и пр. В настоящия случай се установи, че претърпените неимуществени вреди се
изразяват във влошаване на психическото здраве на ищцата, изразяващо се в
настъпилото заболяване „разстройство в адаптацията“, чиито симптоми обикновено
преминават за период от около шест месеца. Следва да се има предвид и възрастта
на ищцата, която към момента на събитието е била на 65 години, както и
изключително близката родствена връзка между страните, които са сестри. На тази
възраст е житейски логично подобно поведение от страна на толкова близък човек
да разстрои значително емоционалното състояние на пострадалия. Дори и да не са
били в особено добри отношения в годините преди това, възползването от страна
на ответницата от отсъствието на ищцата от страната, за да се постигне
по-благоприятен резултат по водения имуществен спор, е обстоятелство, което
съвсем естествено може да доведе до сочения от ищцата резултат. От показанията
на св. А. И И. се установи освен, че ищцата е получила здравословен проблем, че
се е чувствала предадена и унизена. Следва да се има предвид и емоционалната
обвързаност на ищцата с конкретния имот, който при изхода на делото без нейно
участие, е изнесен на публична продан, доколкото безспорно това е бил имотът на
родителите на страните, в който почти всяка година, когато се е прибрала в
страната, ищцата е отсядала. При съобразяване на всички обстоятелства във връзка с причиненото
непозволено увреждане, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението се явява сумата от 1800
лева.
По изложените съображения съдът намира, че искът се явява частично
основателен и следва за сумата от 1800 лева и да бъде отхвърлен за разликата до
заявения размер от 3200 лева.
По иска по чл.86 от ЗЗД
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение за непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. В този смисъл обезщетението е дължимо
от извършване на деликта. В настоящия случай претенцията на ищцата е за периода
от 12.12.2015г. до 12.12.2018г., вкл., като към началната дата на периода нарушението
е било изцяло завършено и лихвата за забава вече е била дължима. Изчислен с
лихвен калкулатор размерът на лихвата върху уважения размер на главницата за
процесния период е в размер на 548,61 лева.
По изложените съображения искът се явява частично основателен и следва за
сумата от 548,61 лева и да бъде отхвърлен за разликата до заявения размер от 975,33 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част
от исковете. Ищцата е направила разноски в размер на 178 лева за държавна
такса, 580 лева за депозити за вещи лица 450 лева за платено адвокатско
възнаграждение, от които ответницата следва да заплати 679,50 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски съобразно с отхвърлената
част от исковете. Ответницата е направила разноски в размер на 50 лева за
депозит за вещо лице, от които ищцата следва да й заплати 21,68 лева. В
производството ответницата е представлявана от адвоката Фани Д., която и е
предоставила безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, предвид което в
полза на адвоката следва да се присъди дължимата част от адвокатското
възнаграждение. В настоящия случай минималният адвокатски хонорар съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004г. е в
размер на 522,27 лева, към който съгласно ал.9 на същата разпоредба следва да
се прибавят по 100 лева за защита по дело с повече от две съдебни заседания за
всяко следващо заседание. По настоящото производство са проведени пет открити
съдебни заседание, като адвокат Фани Д. се е явила само по 3 от тях, поради
което съдът счита, че дължимото й адвокатско възнаграждение е в размер на
622,27 лева, от които ищцата следва да заплати 272,25 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.И.С., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на А.И.К., ЕГН **********,
сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени
вследствие на поведението на ответницата по недобросъвестно упражняване на
процесуалните й права в рамките на гр.д.
№ 6778/2014г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 13.12.2018г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1800 лева до заявения размер от 3200
лева, на основание чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.И.К., ЕГН ********** сумата
от 548,61 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 12.12.2015г. до 12.12.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 548,61 лева до заявения размер от 975,33
лева, на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.И.К., ЕГН ********** сумата
от 679,50 лева, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА А.И.К., ЕГН ********** да заплати на Е.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 21,68 лева, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА А.И.К., ЕГН ********** да заплати на адвокат Ф.Т.Д., БУЛСТАТ ********* сумата от 272,25 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: