РЕШЕНИЕ
№ 150
Гр.Варна, 30.10.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд град Варна, гражданско
отделение, на осемнадесети октомври 2017 г., в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: В. Т.
Прокурор:…
Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. 412 по описа на Апелативен
съд – Варна за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. № 412/2017
г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на
Община Долни Чифлик, подадена чрез адв. А.Б., против решение № 1008/21.06.2017
г., постановено по гр.д. № 2457/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която общината е осъдена да
заплати на В.Й.Л. сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука от 11. 06. 2016 г.
(падане в необезопасена и необозначена шахта) в с. Пчелник, Община Долни
Чифлик, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на иска, съответно от датата на изменението му
(върху 25 001 лева /част от 35 000 лева/, считано от 22.12.2016 г.
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението, както и законната лихва върху сумата от 9 999 лева (част от
35 000 лева), считано от 01.06.2017 г. датата на изменение на иска в
посока на неговото увеличаване до окончателното изплащане на задължението).
Въззивникът
е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната
му част по съображения за нарушение на материалния закон – на критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е молил за
отмяната му в тази част и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен
частично иска и да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди и
съответните лихви по справедливост. Доколкото въззивникът е посочил като обжалваема
част от решението на окръжния съд размера на цялата присъдена сума за
обезщетение за неимуществени вреди от 35 000 лв., внесъл е държавна такса върху
нея и е молил за отмяна на решението в тази част без да конкретизира размер на
необжалваната част от присъденото обезщетение, съдът намира, че предмет на
въззивното производство е жалба срещу цялото присъдено обезщетение от
35 000 лв. Решението не е обжалвано в частите, с които общината е осъдена
да заплати на В.Й.Л. сумата от 1266, 47 лева, представляваща мораторна лихва
върху част от главницата /25 001лева/ за периода от 12. 06. 2016 г. до 10. 12.
2016 г., както и за сумата от 282,12 лева, представляващи претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на злополуката.
В.Л., чрез
адв. М.Р., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по
съображения за правилността на решението на окръжния съд в обжалваната му част
като постановено при точното приложение на материалния закон и принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД въз основа на установените по делото факти, е
молил за потвърждаването му и за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок,
от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в посочената
му част, като неизгодно за него, редовна е и допустима.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция, страните, чрез своите процесуални представители са поддържали
съответно въззивната жалба и отговора и са настоявали за присъждане на
разноските.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след
като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по
правилността му, с оглед предмета на въззивното производство, оплакванията на въззивника
и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:
Производството
пред окръжния съд е било образувано по предявени от В.Й.Л. *** Чифлик обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца: първоначално
сумата от 25 001 лв., а след увеличението на иска по размер на 01.06.2017
г. – сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в резултат на злополука от 11.06.2016 г. (падане в
необезопасена и необозначена шахта) в с. Пчелник, Община Долни Чифлик; мораторната
лихва върху част от главницата, начислена за периода от 12.06.2016 г. до 10.12.2016
г. в размер на 1266,47 лв.; законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на паричното задължение; 282,12 лева, представляващи претърпени от
ищеца имуществени вреди вследствие посочения инцидент, изразяващи се в
разликата между сбора на брутните трудови месечни възнаграждения, които ищецът
би получил в периода от 13.06.2016 г. до 14.09.2016 г. ако не бе претърпял
инцидента /в общ размер на сумата от 1260 лева/ и получените от него
обезщетения за временна неработоспособност от държавното общественото
осигуряване за същия период /в общ размер на 977, 88 лева/, ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на паричното задължение.
Предмет на
въззивното производство е само претенцията за неимуществени вреди от
35 000 лв. и лихвите след завеждане на иска.
От събраните по делото доказателства
- показания на свидетелите Е. И., М. Ю. и Г.Г. (всички с преки и непосредствени
впечатления за изнесените факти), обясненията на ищеца депозирани пред съда по
реда на чл. 176 ГПК, кореспондиращи с
останалия доказателствен материал по делото - с медицинската документация от
прегледа в спешното отделение и назначените изследвания, както и с неоспорената
от страните съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Д. Д. и
съдебно-техническата експертиза на вещото лице Е. И., се установява, че на
11.06.2016 г. около 22:00 часа, ищецът претърпял злополука, пропадайки в
необезопасена шахта (необозначена и неоградена) с широчина 1,00/ 1, 10 м. и дълбочина не
по-малка от 1,20 м, разположена в общинския парк на с. Пчелник, до стената на
Младежкия дом. Шахтата обслужвала водопроводна тръба за водоподаване от
сградата на Младежкия дом до обществена чешма в парка на селото. Прибирайки се от
тъжество в Младежкия дом, ищецът и неговите близки - свидетелите Е. И. и М. Ю.
преминали покрай сградата по асфалтова настилка, сливаща се с алеята към един
от изходите от парка. Вечерта в парка бил непрогледен мрак, липсвало осветление
шахтата не се виждала. Пропадането било внезапно и ищецът силно ударил дясната
си ръка в областта на рамото в ръба на шахтата, а левият му крак останал
препънат на повърхността. С помощта на свидетелите И. и Ю. бил изваден от
шахтата, а след това и с помощта на свидетелката Г. - транспортиран до спешния
кабинет на МБАЛ „Света Анна" - гр. Варна, където след проведените клинични
прегледи от ортопед - травматолог и рентгенологично изследване, била установена
комбинирана травма - счупване на горния край на дясната раменната кост —
големия туберкул и пълно изкълчване на дясната раменната става и изваждане на
рамото. Получените от ищеца травми, вследствие на пропадането му в шахтата, са
доказани по делото с показанията на двамата свидетели – очевидци и от
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза Д. В момента на
падането, при изваждането му от шахтата и при транспортирането му до болницата,
ищецът изпитвал изключително силни болки в дясната ръка в областта на рамото,
бил в шок, треперел, плачел и стенел от болка. Значитнелни болки той е търпял и
при медицинската интервенция по наместването на крайника, която била извършена
двукратно без анестезия с консервативна техника (пред кабинета се чувало как
вика, като че го „дерат“ – св. Г.Г.). Крайникът бил имобилизиран с шина за
около 3 месеца, а за болките му била предписана медикаментозна терапия. Лечението
и възстановяването му продължили в домашни условия и то също било съпроводено с
болки, страдания, лишения и неудобства от невъзможността да си служи с дясната
ръка (за около три месеца при пълна имобилизация на ръката и пълна невъзможност
за самостоятелно обслужване), а след това и около месец при раздвижването й с
необходимост от помощ. В периода от около 3 месеца, той не можел да извършва
елементарни дейности от ежедневния бит, да се храни, облича, обслужва и да се
грижи за личната си хигиена без чужда помощ. Не можел да спи пълноценно от
непрестанни болки. Увреждането го поставило в изолация и зависимост от други
лица за период повече от 4 месеца. След свалянето на шината, ищецът провел няколко
курса рехабилитация и раздвижване (така св. А. Г.), както и редовни консултации
и прегледи с ортопед - травматолог, които не довели до пълно възстановяване във
функцията на крайника. И понастоящем ищецът има сериозен дефицит в отвеждането
на крайника, не може да вдига ръката си по - високо от 90 градуса, не може да
вдига и носи тежки предмети (еднопосочните показания на свидетелите Е. И., М. Ю.,
Г. Г. и А. Г. и заключението на вещото лице по съдебно- медицинската експртиза
Д.). Въпреки, че щади крайника си, изпитва слабост в ръката и не може да я
използва пълноценно особено при физически труд. И понастоящем ищецът продължава
да изпитва болки в дясната си ръка, при промяна на климатичните условия, при
опит да я вдигне. Прогнозата на специалистите за пълното му възстановяване е
неблагоприятна. Съгласно изнесеното от вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза Д. при изслушването му в съдебно
заседание, ищецът никога повече няма да може да отвежда десния си горен крайник
повече от деветдесет градуса (нивото
на гръдния кош), няма да може да извършва тежък физичеки труд, касаещ
отвеждането на крайника, като прехвърляне на тежък материал и когато трябва да
има сила. Според вещото лице травмата на ищеца и нейното лечение, несъмнено са
довели до значителни болки, страдания, лишения и неудобства.
Според
показанията на свидетелите Е. И., М. Ю. и Г. Г., след инцидента настъпила
коренна промяна в качеството на живот на Л.. Преди това той бил здрав, силен и
работел тежка физическа работа (вдигал 60 килограмови бандове), а след
увреждането се чувствал зависим, неуверен и непълноценен. Станал затворен,
необщителен, сприхав, нямал апетит, отслабнал, тревожел се от неблагоприятната
перспективата за работоспособността и бъдещето си, предвид, че към датата на
инцидента работил тежка физическа работа с двете ръце на преса за бандове. Понастоящем
временно работодателят му възложил по - лека и щадяща работа, но и нейното
изпълнение било свързано със значителни трудности и неудобства, тъй като не
можел да ползва пълноценно дясната си ръка и се налагало да натоварва
компенсаторно здравата ръка. Макар и състоянието му да е противопоказно за
физически труд (съгласно заключението на вещото лице д-р Д.), то
икономическото състояние в населеното място в което живее и пазара на труда не му
дават възможност за професионална реализация в друга сфера. Ищецът изпитва
постоянни тревоги, че ще изгуби работата си, а от там и единствения си източник
на доходи, включително и при евентуално трудоустрояване и съкращаване от
работа. Чувства се депресиран, лабилен, неуверен, потиснат и има усещане за
липса на перспектива, живее в непрестанен стрес, че физическото му състояние ще
стане причина да бъде съкратен от работа и ще остане безработен, а оттам в
тежест на неговите близки, ще отблъсне жената, с която живее и е непълноценен
като мъж. Според заключението на вещите
лица д-р Д. и кл.психолог М., изготвили приетата по делото комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експретиза, понастоящем ищецът страда
от „неврастения", която се характеризира с: емоционална лабилност,
тревожност и раздразнителност; в съзнанието на ищеца доминират свръхценностни
интерпретации в безперспективен план; налице е психотравма, свързана с телесна
травма, към която ищецът е фиксиран; налице са нарушения в апетита, в съня, затруднения
в социалното функциониране; понижени концентрация на внимание и волева
активност. Според вещите лица патологията в емоционално — волевата сфера на
ищеца е изцяло изводима от претърпяната злополука и наличното телесно уреждане.
Цялостното му здравословно състояние травмира както физиката така и психиката му.
Затворил се е в себе си и е ограничил социалните си контакти. Фактът, че никога
повече няма да може да ползва пълноценно дясната си ръка, че няма да може да се
труди физически както преди, го води до усещане за липса на перспектива.
Изгубил е надежда, че ще може да води нормален и пълноценен живот, какъвто е
водил преди инцидента.
Теренът, върху който е
разположена процесната шахта (паркът на селото), както и Младежкия дом (към
който е долепена шахтата с тръбите за водоподаването към обществената чешма) са
публична общинска собственост – обстоятелство установено по делото, което не е
било спорно между страните. Шахтата е долепена към сградата на Младежкия дом в
село Пчелник и разположена в селския парк (§ 7, т. 4 от ДР на ЗМСМА) –
собственост на Община Долни Чифлик (съгл. чл. 10 от ЗМСМА). Като собственик на
парка, на сградата, към чиято фасада прилежи шахтата и на самата шахта, Община
Долни Чифлик отговаря за нейното обезопасяване на осн. чл. 11, ал. 1 ЗОС, тъй
като е длъжна да стопанисва имотите и вещите общинска собственост с грижата на
добрия стопанин. В случая предвид, че е налице обективна възможност за
обезопасяването на шахтата (чрез поставянето на капак, ограждането й,
обозначаването и) и това не е сторено от служителите на Община Долни Чифлик,
вследствие на което е настъпил и процесния инцидент – пропадането на ищеца в
шахтата и увреждането му, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Налице са елементите на фактическия състав на чл.
49 от ЗЗД и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, които са и доказани по делото -комбинираната травма -
счупване на горния край на дясната раменната кост — големия туберкул и пълно
изкълчване на дясната раменната става с изваждане на рамото, силните физически
болки в началото и продължаващите страдания, неудобствата от обездвижване на
дясната ръка, включително и в битов и социален план, зависимост от чужда помощ,
силни негативни психични изживявания – непълноценност, страх, притеснение,
социална изолация, трайните физически последици от травмата и невъзможността за
упражняване на същата работа и измененията в психически план.
Законът предвижда обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост – чл. 52
от ЗЗД. Справедливото обезщетение, както изисква чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди,
следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и
страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за
ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение.
Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в
най-пълна степен страданията на ищеца. В случая, при определяне размера на
обезщетението, съдът взема предвид характера и степента на увреждането –
комбинирана травма - счупване на горния край на дясната раменната кост —
големия туберкул и пълно изкълчване на дясната раменната става и изваждане на
рамото, обусловили пълна невъзможност от служенето с дясната ръка за период от
3 месеца и частична до 4 месеца в периода на рехабилитацията. Съдът взема
предвид и претърпения стрес от внезапното пропадане в необезопасената шахта в
тъмната част на денонощието, както и силните болки, изпитани при самия
инцидент, непосредствено след него и в хода на лечебния и възстановителен
процес за около 4 месеца, както и болките с по-малък интензитет и неудобствата
от тях продължаващи и към момента. Съдът взема предвид, че за период от 3
месеца ищецът е бил неработоспособен, в пълна невъзможност да използва дясната
си ръка и напълно зависим от близките си в ежедневното си обслужване, със силни
негативни емоционални преживявания - чувствал се зависим, неуверен и
непълноценен, затворил се, станал необщителен,
сприхав, нямал апетит, отслабнал, тревожел се от неблагоприятната перспективата
за работоспособността и бъдещето си. Съдът
отчита възрастта на увредения и трайните последици от травмата –дясната му ръка
остава с трайно ограничение в отвеждането й над 90 градуса- т.е. той никога
повече няма да може да я използва пълноценно и няма да може да я вдига над
нивото на раменния си пояс, а той е мъж на 39 години, в разцвета на трудовата
си активност и ще трябва да търпи и да се съобразява с телесния си недъг още
дълги години, като това състояние е изключително обременително физически и
психически за него. Следва да се отчете и това, че до момента на злополуката
ищецът е изкарвал прехваната си изключително и само с тежък физически труд и че
вече няма да може да извършва същата работа, а с оглед уменията си и възможностите
в малкото населено място, в което живее, няма реални перспективи за друга
работа. При определяне размер на обезщетението следва да бъде взето предвид, че
вследствие на инцидента у ищеца се е отключило и психично заболяване –
неврастения, констатирано от вещите лица и към момента, с вариращ ход и
симптоматично лечение (емоционално лабилен, тревожен и раздразнителен;
доминират свръхценностни интерпретации в
безперспективен план; споделя психотравма, свързана с телесна травма, към която
е фиксиран; с нарушения в апетита; в съня; със затруднения в социално
функциониране; с понижена концентрация на внимание; с понижена волева
активност). Променено е трайно в негативна насока качеството на живот на ищеца,
а прогнозата за бъдещите последици във физическо и емоционално отношение и в
социален план не са добри. С оглед изложеното и като съобрази размерите на
обезщетенията, определяни при аналогични случаи (решение № 1032 от 27.09.2014 г.
по гр.д. № 158/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, недопуснато до
касационно обжалване) и предвид конкретната икономическа обстановка в страната
към датата на деликта намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се
явява обезщетение в размер на сумата от 35 000 лв.
Предвид изложеното, решението на
окръжния съд в обжалваната му част, като постановяващо същия правен резултат и
по подобни съображения, е правилно и следва да бъде потвърдено, като наведените
в жалбата оплаквания на въззивника са
неоснователни.
С оглед изхода от въззивното
производство, Община Добли Чифлик следва да заплати на ищеца и сумата от 1 000
лв., представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция, доказани с приложения договор за правна защита и
съдействие.
По изложените съображения, Апелативен
съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
1008/21.06.2017 г., постановено по гр.д. № 2457/2016 г. по описа на Варненския
окръжен съд В ЧАСТТА, с която Община
Долни Чифлик, с Булстат *********, ИН по ЗДДС BG********* с адрес гр.Добни Чифлик,
Област Варненска, площад „Тича“, № 1, представлявана от Кмета г-жа К. А., ДА
ЗАПЛАТИ
на В.Й.Л. с ЕГН ********** *** сумата от 35 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
злополука от 11. 06. 2016 г. (падане в необезопасена и необозначена шахта) в с.
Пчелник, Община Долни Чифлик, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със
законна лихва върху сумата от 25 001 лева (част от 35 000 лева),
считано от 22.12.2016 г. (датата на
подаване на исковата молба), както и със законната лихва върху сумата от
9 999 лева (част от 35 000 лева), считано от 01.06.2017 г. (датата на
изменение на иска) – до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Община Долни Чифлик, с Булстат
*********, ИН по ЗДДС BG*********
с адрес гр.Добни Чифлик, Област Варненска, площад „Тича“, № 1, представлявана
от Кмета да заплати на В.Й.Л. с ЕГН ********** *** сумата от 1 000 лв.,
представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при
условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: