Р Е Ш Е Н И Е
№….........../23.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 4963 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от А.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. Й.А.,
срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2624,16 лв.
(след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер),
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по
застрахователна претенция № 003-5000-18-305488 за причинени щети на собствения
на ищеца мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег. № № ***,
в резултат от реализирано на
По твърдения в исковата молба, на
02.10.2018 г., около 12:40 ч. е настъпило пътнотранспортно произшествие при
следния механизъм: водачът на собствения на ищеца мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“, ДК № ***, управлявайки същия, се движел
по пътя от кв. „Аспарухово“ в гр. Варна в посока „Ракитника“,
като след бензиностанция „Бенита“ решил да завие
наляво, в посока центъра на кв. „Галата“, и спрял, за да пропусне движещите се
срещу него превозни средства, когато бил ударен от движещия се зад него лек
автомобил „Ауди 100“ с ДК № ***и от удара мотоциклетът паднал на земята. Ищецът
излага, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие участниците в същото са
попълнили двустранен протокол за ПТП, в който е отразено, че виновен за
произшествието е водачът на лекия автомобил. Поддържа, че последният е застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „Л.И.“ АД с период на покритие,
обхващащ момента на ПТП. Твърди, че ответното дружество е уведомено за
настъпилото застрахователно събитие, във връзка с което е образувана
застрахователна претенция (щета) под № 003-5000-18-305488, извършен е оглед и
заснемане на мотоциклета и е съставен опис на настъпилите вреди, в който са
обективирани следните увредени детайли на превозното средство: огледало ляво,
спойлер ляв преден, капак двигател, конзола лява дръжка, степенка
лява, шарнир, мигач заден ляв, спойлер десен,
облицовка резервоар, огледало дясно, тапа лява ръкохватка, конзола на ръчка
съединител, обтегач жило съединител, капак ПБЦ на въздуховод
ляв. Излага, че за претърпените вреди на 14.02.2019 г. е получил
застрахователно обезщетение от 1423,46 лв., размерът на което намира за
недостатъчен, за да покрие щетите по мотоциклета. Счита, че последните възлизат
на стойност 4500 лв., респективно ответникът дължи разликата между тази сума и
изплатената такава от 1423,46 лв.
По изложените съображения по същество формулира искане за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 100 лв. – частичен иск от сума в общ размер
на 3076,54 лв., представляваща неизплатена част от дължимото застрахователно
обезщетение. Претендира присъждането и на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител,
поддържа исковата молба и изменя предявения иск чрез увеличаване на неговия
размер до сумата от 2624,16 лв. Моли за уважаване на исковата претенция до
увеличения размер и за присъждането на разноски по производството, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „З.К.Л.И.” АД, действащ чрез адв.
Станислава Райчева, е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва размера на предявения иск. Счита, че изплатеното застрахователно
обезщетение от 1423,46 лв., определено по посочената от застрахования методика,
репарира напълно претърпените имуществени вреди от застрахователното събитие, с
оглед възрастта на мотоциклета и действителната негова стойност.
По същество моли за
отхвърляне на предявения иск, евентуално – за присъждане на обезщетение в
намален размер, и претендира разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен
за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени следните
обстоятелства: 1.) че между собственика на лек автомобил „Ауди 100“ с рег. № № ***
и ответното дружество „З.К.Л.И.” АД е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
BG/22/118002657428, валидна за периода от 07.09.2018 г. до 07.09.2019 г.; 2.)
че на 02.10.2018 г. в гр. Варна е настъпило пътнотранспортно произшествие при
описания в исковата молба механизъм, по вина на водача на застрахования при
ответното дружество автомобил, както следва: водачът на собствения на ищеца
мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“, ДК № ***, управлявайки
същия, се движел по пътя от кв. „Аспарухово“ в гр. Варна в посока „Ракитника“, като след бензиностанция „Бенита“
решил да завие наляво, в посока центъра на кв. „Галата“, и спрял, за да
пропусне движещите се срещу него превозни средства, когато бил ударен от
движещия се зад него лек автомобил „Ауди 100“ с ДК № ***и от удара мотоциклетът
паднал на земята; 3.) че в резултат от пътнотранспортното произшествие са
нанесени щети по собствения на ищеца мотоциклет „Хонда
ЦБР 1000 РР“ с рег. № ***, изразяващи се в увреждане на следните негови части и
детайли: огледало ляво, спойлер ляв преден, капак двигател, конзола лява
дръжка, степенка лява, шарнир,
мигач заден ляв, спойлер десен, облицовка резервоар, огледало дясно, тапа лява
ръкохватка, конзола на ръчка съединител, обтегач жило съединител, капак ПБЦ на въздуховод ляв; 4.) че по повод застрахователното събитие
(ПТП) при ответното дружество е заведена
застрахователна претенция под № 003-5000-18-305488, по която е определено и
изплатено в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1423,46 лв.
Посочените
обстоятелства се потвърждават и от приобщените по делото писмени
доказателствени средства, както и от приетото като
компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническата
експертиза.
От експертното заключение се установява още, че общата стойност на щетите
по мотоциклета по средни пазарни цени за нови оригинални части и средна пазарна
цена на труда в сервизи, които притежават европейски сертификат за качество ISO
9001:2008, и такива без сертификат, е в размер на 4047,62 лв., определена към
датата на събитието. Установява се, че средната пазарна стойност на мотоциклета
е в размер на 14 000 лв., която при обичайно договаряне за покупко-продажба
може да бъде намалена до 13 300 лв. При изслушването на вещото лице по реда на
чл. 200 ГПК експертът пояснява, че на българския пазар не се предлагат резервни
части за мотоциклети от алтернативен доставчик, тъй като няма търсене на
такива.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да
бъде предварително проведената извънсъдебна процедура. Не е спорно по делото,
че такава е проведена, както и че в хода на същата застрахователят е определил
и изплатил обезщетение от 1423,46 лв., с размера на което увреденото лице не е съгласно.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили
имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и вредите. Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези
факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с предмет лек автомобил „Ауди 100“ с рег. № № *** и период на застрахователно покритие от
07.09.2018 г. до 07.09.2019 г. Следователно ответното дружество е обезпечило
деликтната отговорност на собственика и водачите на застрахования автомобил,
причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението на
моторното превозно средство в периода на покрит риск.
Безспорно е също, че на
02.10.2018 г. в гр. Варна е настъпило пътнотранспортно произшествие при описания
в исковата молба механизъм. От последния се налага извод за доказано противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Ауди 100“ с рег. № ***, който не е
спазил необходимата дистанция с движещия се пред него мотоциклет и не е могъл
да избегне удряне в него, когато той е спрял рязко, с което е нарушил
правилото на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Страните не спорят и
относно настъпилите щети по собствения на ищеца мотоциклет, описани в
съставеното от застрахователя опис-заключение и изразяващи се в увреждане на
следните негови части и детайли: огледало ляво, спойлер ляв преден, капак
двигател, конзола лява дръжка, степенка лява, шарнир, мигач заден ляв, спойлер десен, облицовка
резервоар, огледало дясно, тапа лява ръкохватка, конзола на ръчка съединител,
обтегач жило съединител, капак ПБЦ на въздуховод ляв.
Безспорно е още, че щетите са резултат от застрахователното събитие, поради
което съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на водача на лек автомобил „Ауди 100“ с рег. № № *** и настъпилите
имуществени вреди за ищеца.
По отношение
субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина
на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване
за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед
което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е
доказан по основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение за реализираното в периода на покрит риск
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото застрахователно
обезщетение. За неговото определяне съдът
съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1
и ал. 2 КЗ обезщетението се равнява на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото
не следва да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди
е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение №
235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37
от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е
постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ,
предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
щетите по мотоциклета възлизат в общ размер на сумата от 4047,62 лв., включваща
стойността на необходимия труд и налични на пазара материали, която сума не
надвишава действителната стойност на превозното средство. Посоченият размер съответства
на средните пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие
и е съобразен с изискването за покриване на стойността, необходима за
възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на увреждането.
Въпреки датата на първа регистрация на мотоциклета – 21.04.2009 г., при неговия
ремонт следва да бъдат вложени оригинални резервни части, доколкото се
установява, че на българския пазар липсват такива от алтернативен доставчик,
респ. ограничаването на увреденото лице до стойността на последните би
поставило под съмнение възможността му за възстановяване на вредоносните
последици. По изложените мотиви съдът счита, че съобразяването с експертното
заключение и определянето на дължимата сума според него гарантира обезщетяване
на действително претърпените вреди в рамките на застрахователното покритие.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на
ответника, според които застрахователното обезщетение следва да бъде определено
по методиката,
утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително застраховане. Според
решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 652/2009 год., І т.о. Методиката
не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не
ограничава отговорността на застрахователя, а същата представлява указание за
изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен
ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само
до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката, и при съдебно
предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва
да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие.
От определеното застрахователно обезщетение в размер на 4047,62 лв. следва да бъде приспаднато
заплатеното такова от 1423,46 лв., при което неизплатената част от
обезщетението възлиза в размер на претендираната сума от 2624,16 лв.
Следователно предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, като бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца дължимия остатък от 2624,16 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 01.04.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 750,97
лв., от които 104,97 лв. за заплатена държавна такса (л. 12 и л. 54), 150 лв.
за заплатен депозит за вещо лице (л. 25) и 496 лв. за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото
– договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019 г. (л. 57), ведно с
отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой. Представени
са и доказателства, че процесуалният представител на ищеца адв.
Й.А. е регистриран по ДДС (л. 56).
Съдът намира
направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано в
отговора на исковата молба, за неоснователно, тъй като минималният размер на
адвокатското възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 413,69 лв., което с добавен ДДС дори надвишава претендираната сума от 496 лв.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.В.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 2624,16 лв. (две
хиляди шестстотин двадесет и четири лева и шестнадесет стотинки),
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по
застрахователна претенция № 003-5000-18-305488 за причинени щети на собствения
на ищеца мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег. № ***,
в резултат от реализирано на 02.10.2018 г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на лек автомобил „Ауди 100“ с рег. № ***,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 01.04.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ;
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.В.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 750,97 лв. (седемстотин
и петдесет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: