РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Враца 07.07.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 21.06.2022 г.
/двадесет и първи юни, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела ВАНЧИКОВА и с участието
на прокурора Веселин ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 274 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на ВПД Началник на РУ-Бяла Слатина към ОД
на МВР – гр. Враца, против Решение № 32 от 16.03.2022 г. на Районен съд – Бяла
Слатина, постановено по АНД № 388 по описа на съда за 2021 г., с което е
отменено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ № 19-0248-001286/22.10.2019г., издадено
от Н-к РУ-Б.Слатина към ОД на МВР-Враца.
С цитираното НП на
ответника по касация М.М.А. *** за нарушение на чл.140 ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1-во от ЗДвП са наложени административни наказания – „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца.
В касационната жалба на
ВПД Началник на РУ-Бяла Слатина се твърди,
че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че е налице нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
като деянието е извършено по непредпазливост по смисъла на чл.7 от ЗАНН във вр.
чл.11 ал.3 от НК. Иска се неговата отмяна и потвърждаване на НП. Пред съда не
се явява представител.
Ответникът по касация
М.М.А. не е представил становище - отговор по жалбата,
не се явява и представлява пред съда.
Представителят на
ОП-Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Моли за оставяне на решението в сила.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежната страна, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение № 32 от 16.03.2022 г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по
АНД № 388 по описа на съда за 2021 г., е отменено НП № 19-0248-001286/22.10.2019
г., издадено от Началник РУ-Бяла Слатина, с което на М.М.А. за нарушение на чл.140 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за 6 месеца, затова, че на 29.03.2019г.
около 09:35 ч. в с.Б. по ул.“Х.Б.“ № *** е управлявал МПС л.а. „Опел Зафира“ с
ДК № ***, собственост на И.М. ***, като автомобила е с прекратена регистрация
по чл.143 ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО. НП е издадено на
основание Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП-Бяла Слатина
изх. № 458/19/ 22.08.2019г. вх. № 248000-6904/24.09.2019г. по описа на РУ-Бяла
Слатина.
За да постанови този
резултат, въззивният съд е приел в оспореното решение, с оглед събраните по
делото доказателства, че АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи,
по предвидената в ЗАНН процедура и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. И в двата документа достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на
същото, с подробна и точна правна квалификация, както и кой текст от кой закон
е нарушен. Прието е още в мотивите на оспореното решение, че деянието е
субективно несъставомерно, тъй като касаторът не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация,
поради липсата на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
както и допълнително, че е налице „маловажен случай“ на административно
нарушение по смисъла на чл.93 т.9 от НК вр. чл.11 от ЗАНН.
Решението е валидно,
допустимо и правилно, както и постановено в съответствие с материалния
закон.
В случая,
нарушението, за което е била ангажирана отговорността на ответника с процесното
НП, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Като основание
за прекратена регистрация в НП е посочена нормата на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП,
съгласно която служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства,
за които е получено Уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Анализът на разпоредбата сочи, че за прекратяването на регистрацията
на превозното средство и за да произведе действие спрямо собственика на МПС, се
изисква кумулативното наличие на визираните в нея предпоставки – получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ и уведомяване на
собственика на превозното средство за служебно прекратената регистрация. В този
смисъл са и разпоредбите на приложимия чл. 18, т. 2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и
по-конкретно чл. 18б, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 8, изискващи изрично
уведомяване на собственика на превозното средство за извършената при
конкретната хипотеза дерегистрация.
По делото не се
твърди и няма никакви данни касатора да е изпълнил вменените му със закон
задължения и да е уведомил собственика на МПС, т. е. не е установено, че към
момента на проверката жалбоподателят е знаел, че е била прекратена
регистрацията на автомобила му. Липсват и каквито и да било доказателства
собственика на МПС-то да е бил уведомен и от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Дори да се приеме,
че ответника по касация М.А. е бил със съзнанието, че е следвало да се сключи
нов договор за "ГО",това не води автоматично до извода, че знае за
настъпването на една от евентуалните последици от това /прекратена
регистрация/, или пък да е презюмирал, че същата вече е настъпила. Не се
споделя възражението на касотара, че нарушението е доказано от субективна
страна, тъй като водача на МПС-то е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация, визирайки
форма на вината непред-пазливост, при която не е изключена
административно-наказателната отговорност по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН.
В конкретния казус
обаче, по делото не е установен надлежен юридически факт, който би могъл да
породи подобно задължение. В случая е установено, че процесното ППС е било с
прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП
– по уведомление от Гаранционен фонд, без валидна застраховка "Гражданска
отговорност". Противно на становището, поддържано в жалбата, цитираната
разпоредба не урежда правно задължение на заинтересованото лице – собственик
или ползвател на МПС, само да следи за това дали е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а вменява задължение на
надлежните органи да уведомят собственика на пътното превозно средство за
прекратяването на регистра-цията. При констатираната в хода на въззивното
производство липса на уведомяване на собственика на процесното МПС за
прекратената служебно регистрация на автомобила му, следва да се приеме, че
администрацията не е изпълнила своето задължение по чл. 143, ал.
10, изречение първо от ЗДвП, с оглед на което собственикът на автомобила не би могъл
да знае за прекратената регистрация. От приетото законодателно решение на тази
разпоредба се налага извод, че вмененото на ответника по касация административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
би могло да бъде извършено само при умишлена форма на вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, която правна норма
е субсидиарно приложима по силата на чл. 11 от ЗАНН. Щом умисъл обаче не
е налице, то значи, че нарушение не е било извършено и поведението на
жалбоподателя не може да бъде санкционирано. Оттук следва, че разглежданото
деяние е извършено без доказана вина, поради което съставът на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
се явява неосъществен, респ. издаденото НП е незаконосъобразно.
Предвид изложеното правилно
РС е приел, че деянието, съответно вмененото административно нарушение на М.А.
е несъставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е
доказателство, че същия към инкриминираната дата е съзнавал, че управлява
нерегистрирано МПС. Установено е по делото именно, че собственикът на МПС,
както и ползвателя, не са имали знание за извършената служебна дерегистрация.
Както бе отбелязано,
институтът на прекратяване на регистрацията на ППС не се прилага автоматично, а
след уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Предвид факта, че
се извършва служебно прекратяване на регистрацията и тези данни не са налични в
общодостъпен източник на информация, законодателят е указал на съответните
органи да уведомят собственика на МПС. В противен случай, при наличие на външни
белези, сочещи на редовно регистриран автомобил /поставени регистрационни
табели и наличие на свидетелство за регистрация/, липсва основание да се твърди
наличието на вина и в двете ѝ форми – умишлено или непредпазливост.
Водачът би могъл да осъществи състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
ако е уведомен, че МПС е с прекратена регистрация и предприеме управление след
узнаване на този факт.
Не се споделят от
настоящия съд само доводите на РС, че е налице „маловажен случай“ на
административно нарушение по смисъла на чл.93 т.9 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. В
тази връзка, ако жалбоподателя знаеше, че регистрацията е прекратена и
управлява МПС-то, адм. нарушение не би
било с по-ниска степен на обществена опасност с обикновените случаи на
нарушения по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Решението е валидно – постановено е от законен
състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни
страни.
При издаване на НП и
АУАН, и в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, компетентността на
длъжностните лица е надлежно установена. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност
на НП районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Настоящият касационен състав счита
направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Няма нарушения на
материалния закон и няма допуснати нарушение на процесуални правила от
първоинстанционния съд.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. РС е постановил валидно, допустимо и правилно
решение.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно, и следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното, на
основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32 от 16.03.2022 г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено
по АНД № 388 по описа на съда за 2021г. с което е отменено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0248-001286/22.10.2019 г.,
издадено от Началник РУ-Бяла Слатина към ОД на МВР-Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.