ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,
09.01.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11 с-в,
в
закрито заседание в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
9287 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена
е искова молба от К.И.Б. *** срещу Окръжен съд Враца. В исковата молба, наред с
друго, се твърди, че в производство по несъстоятелност, открито срещу ищеца
като ЕТ, синдикът е продал негов имот и трактор. Ищецът твърди, че той не е
имал финансови задължения към него момент и срещу него неправилно е открито
производство по несъстоятелност. Отделно от това съдът по несъстоятелността
неправилно е признал представения по това дело договор за цесия , не е имал
право да допусне извършването на продан на собствените на ищеца имот и трактор.
Ищецът твърди, че е претърпял вреди от
виновните действия на длъжностните лица при ответника, които според него са се
поддали на корупционен натиск. Претендира обезвреда за материални вреди, равни
на стойността на имота и трактора, от чиято собственост е бил лишен, ведно с
лихвата за забава. Претендира и неимуществени вреди вследствие на преживените
негативни преживявания.
Ответникът
ОС Враца, чрез своя административен ръководител, намира исковете за
недопустими, като излага съображения в подкрепа на становището си. Моли съда да
прекрати производството по делото, а в случай че намери предявените искове за
допустими - да ги отхвърли като неоснователни.
Съдът,
като прецени становищата на страните и във връзка със събраните по делото
доказателства, установи следното:
Ищецът е предявил искове, които
изначално, с оглед на възможната правна квалификация, са недопустими.
Претендират се вреди от неправилни според ищеца съдебни актове на съда по несъстоятелността, взети
в производството по несъстоятелност, открито срещу ищеца в ОС Враца.
Производството по делото по несъстоятелност е приключило, посочените от ищеца
актове на съда не са отменени. ОС Враца не е надлежен ответник като процесуален
субституент на Държавата.
Отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на РБългария е развита в ЗОДОВ - включително и за
обезщетяване на вреди, причинени от незаконни актове на органите на съдебната
власт. В случая, не е налице нито една от хипотезите на ЗОДОВ, при която на ищеца би могло да бъде
присъдено обезщетение. Съгласно приетото в ТР № 5/2013 г. на
ОСГК на ВКС, при искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ с правно основание,
посочено в чл. 2, ал. 1, т. 1-
т. 7 ЗОДОВ,
Държавата е ограничила отговорността си за вреди от незаконосъобразни действия
на своите органи само до изчерпателно посочените в нея хипотези, към които
обстоятелствата, изложени в исковата молба, не могат да бъдат подведени.
ОС Враца не може да отговаря и да е
надлежен ответник и по общия ред по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,
тъй като няма качеството на възложител на работата спрямо съдийския състав,
разгледал делото по несъстоятелност. Съдът не е работодател на съдиите.
Съгласно чл.117 ал.2 от Конституцията на РБългария „при осъществяване на своите
функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се
подчиняват само на закона“. Отделно от това, чл.132 ал.1 от Конституцията е
категоричен, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
Съдебните актове във връзка с тяхната
правилност и съобразеност със закона се преценяват единствено и само от
по-горестояща съдебна инстанция по пътя на строго регламентирания в
процесуалните закони инстанционен контрол. Недопустимо е да се извършва
проверка на тези актове в друго съдебно производство. Що се отнася до
поведението на физическите лица съдии, извън инстанционния контрол тяхно
противоправно поведение може да бъде установено само по пътя на дисциплинарното
производство. Такова също не е проведено и не би могло да бъде проведено по
отношение на същността на постановените от тях съдебни актове, тъй като би било
противоконституционно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 95161/10.07.2018 г., въз основа
на която е образувано гр. д. № 9287/2018 г. по описа на СГС, ГО, 11 с-в.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9287/2018 г. по
описа на СГС.
Определението може да бъде обжалвано с
въззивна частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: