Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 221
гр.Русе,29.VІ.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 16 юни през две хиляди и двадесета
година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в присъствието
на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева ВГД № 235 по описа за 2020 г.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
ГД“****“-*** е обжалвало решението
на Русенския районен съд по гр.д.№ 6210/2019 год.,с което е осъдена да заплати
на А.К.А. *** лева допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд от 227,656 часа за периода 14.Х.2016 год.-13.Х.2019 год.;208,98 лева обезщетение
за забава за периода 1.І.2017
год.-13.Х.2019 год.;119,40 лева,представляваща парична равностойност на
ободряващи напитки за същия период и 14,40 лв.парична равностойност на
хранителни продукти за същия период,ведно със законната лихва върху
главниците,считано от 14.Х.2019 год.до окончателното им изплащане,както и
разноските в производството.Развива оплаквания за неправилност на решението в
тази част,иска отмяната му и отхвърляне на исковете по съображения,подробно
изложени в жалбата и защитата пред съда.
Ответникът по жалбата А.К.А. счита
жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението по
съображения,изложени в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,а
разгледана по същество е частично основателна.
Производството по гр.д.№ 6210/2019
год.по описа на Русенския районен съд е образувано по предявени от А.К.А.
против ГД“****“-*** искове за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 227,656 часа за периода 14.Х.2016 год.до 13.Х.2019
год.,както и за заплащане на паричната равностойност на ободряващи напитки и
храна,които не му били предоставени в натура,за същия период.
Страните не спорят,че в исковия
период А. е работил в системата на *** на длъжността „****“
в група“****“ на **** към Р***“****“Р****,като е полагал
труд на 12 часови смени-дневна и нощна .Положеният за този период нощен труд е 1592 часа и е заплатен
от работодателя по 0,25 лв.на час или общо 398 лева.
С обжалваното решение районният съд е
уважил предявения иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд,като е
приел,че в действащите в процесния период Наредби на министъра на вътрешните
работи,издадени въз основа на законова делегация,не съдържат правна норма за
преобразуване на положения нощен труд с коефициент.Според съда е налице
празнота в уредбата,поради което субсидиарно е
приложил нормата на чл.9 от НСОРЗ и е уважил иска в посочения от
съдебно-счетоводната експертиза размер.Уважил е и исковете за заплащане на
паричната равностойност на ободряващи напитки и хранителни продукти.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо.При преценка на неговата правилност окръжният съд съобрази
следното:
Даденото от районния съд разрешение
по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е
правилно и в съответствие със закона.Съгласно чл.176 З*** брутното месечно
възнаграждение на държавните служители
в *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения,между които съгласно чл.178,ал.1,т.3 от закона е възнаграждение
за извънреден труд.Редът за организацията и разпределението на работното
време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време,режимът на дежурство и др.се определят
на основание чл.187,ал.9 от министъра на вътрешните работи.В периода,за който
се претендира възнаграждението за извънреден труд м.ІV.2016 год.до м.март 2019
год.включително действащите Наредби съответно № 81213-592 от 25.V.2015 год.и №
81213-776 от 29.VІІ.2016 год.липсва норма,аналогична на нормата по чл.31,ал.2
на отменената Наредба № 8121з-407
от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0,143.При липса на изрична законова регламентация районният съд
правилно е приел,че следва субсидиарно да се приложат
разпоредбите на чл.9,ал.2
НСОРЗ.Противното разрешение би довело държавните служители в системата
на *** в неравностойно положение както спрямо останалите държавни
служители,така също и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение,които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд.В
този смисъл е и реш.№ 311 от 8.ХІ.2019 год.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 год.То е
с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни служители
от системата на ***,но дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в З***.Посочено,че положителният отговор на въпроса за
приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип
за равенство и недопускане на дискриминация,закрепен в чл.6 от Конституцията и
чл.14 ЕКЗПЧОС.По отношение на размера на иска,съдът е съобразил установените по
делото обстоятелства относно часовете нощен труд,положени от ищеца в процесния
период и дължимото му се възнаграждение съобразно заключението на вещото лице.
По тези съображения и изложеното в
мотивите на първоинстанционното решение,към които съдът препраща на основание
чл.272 ГПК,решението в тази част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са претенциите на
ищеца за заплащане на равностойността на полагащите му се ободряващи
напитки.Съгласно разпоредбата на чл.181,ал.3 З*** на служителите,полагащи труд
през нощта,се осигуряват ободряващи напитки,но в действалата в исковия период
Наредба 8121з-904 от 30.VІІ.2015 год. и конкретно в чл.10 от Наредбата има
забрана за заплащане на паричната им равностойност.Поради това решението в тази
част е неправилно и следва да бъде отменено,а искът да се отхвърли като
неоснователен.
Решението е неправилно и в частта,с
която е уважен иска за заплащане равностойността на неполучени хранителни
продукти.Според чл.181,ал.1 и ал.3 изр.1 З*** за извършване на дейности,свързани
със специфичния характер на труда,на служителите от *** се осигурява храна или
левовата й равностойност.Представените по делото платежни бележки
установяват,че за исковия период на ищеца ежемесечно е заплащана паричната
равностойност на храна в размер на 120 лева,а по аргумент от чл.8,ал.2 от
цитираната по-горе Наредба когато служителите получават безплатна храна на
друго основание,те нямат право на безплатна храна за дейности,свързани със
специфичния характер на труда.Изложеното води до извод за неоснователност на
този иск.За това решението,с което е уважен,подлежи на отмяна в тази част и
отхвърлянето му.
При този изход на спора всяка от
страните има право на разноски съобразно уважената/отхвърлена част от
исковата.Съгласно представените доказателства за направени разноски пред тази
инстанция на ответника А. се дължат 563,62 лева,а на ГД“****“-28,25 лева.Или
ГД“****“ следва да заплати на ответника по жалбата 535,37 лева разноски по
компенсация.
Така мотивиран и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 181
от 11.ІІ.2020 год.на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 6210/2019
год.по описа на РРС в частта,с която ГД“****“ при ***-С****
е осъдена да заплати на А.К.А. ***9,40 лева,представляваща паричната
равностойност на ободряващи напитки и 14,40 лева,представляваща парична
равностойност за хранителни продукти,ведно със законната лихва върху тези суми
,считано от 14.Х.2019 год. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.К.А.
против ГД“****“ ***-С**** искове за сумите:119,40
лева,представляваща паричната равностойност на ободряващи напитки и 14,40
лева,представляваща парична равностойност за хранителни продукти,ведно със
законната лихва върху тези суми ,считано от 14.Х.2019 год.до окончателното им
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение
в останалата част.
ОСЪЖДА ГД“****“ ***-С**** да заплати на А.К.А. сумата 535,37 лева разноски по
компенсация пред окръжния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: