Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 52, Гр.Търговище,07.02.2013год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Търговищкият районен съд,шести състав, в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА М(
Секретар:Ж.И.,
като разгледа
докладваното от Председателя гр.д. № 1459 по описа за 2012год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ.Предявен е иска с правно
основание чл.225,ал.3 от КТ за сумата от 3702.90 лв.
Ищецът
твърди,че по силата на съдебно решение е бил възстановен на работа при
ответника и в законния срок се е явил да започне работа.Твърди,че от
16.02.2012год.,когато се е явил на работа и до завеждане на иска ответника не
го е допуснал да изпълнява работата ,на която е бил възстановен от съда ,нито
му е прекратил трудовия договор на друго основание.Поради това ищеца моли съда
да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати обезщетение по
чл.225,ал.3 от КТ за периода от 16.02.2012год. до 15.01.2013год. в размер на 3702.90
лв.,ведно със законната лихва и направените по делото разноски.В съдебно
заседание поддържа иска си.
Ответникът в депозирания отговор на исковата молба оспорва предявения
иск.Твърди,че не са на лице основанията на чл.225,ал.3 от КТ за присъждане на
обезщетение,тъй като работодателя е изпълнил задължението си и е възстановил ищеца на работа след
съдебното решение,но последния без основателни причини не се е явявал и не е
изпълнявал трудовите си функции.Поради това ответника счита,че не е на лице
недопускане на работника до работа и моли предявения иск да бъде отхвърлен,като
неоснователен.В съдебно заседание поддържа отговора и моли за присъждане на
разноски.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното:Безспорно
е по делото,че ищеца е работил по трудов договор при ответника,който договор е
бил прекратен.Безспорно е също така,че с влязло в сила на 24.01.2012год.
съдебно решение по гр.д. № 2191/2010год. на ТРС уволнението на ищеца е било
отменено и същия е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„отчетник” при ответника.Ищеца е бил уведомен от съда,че решението за
възстановяване на работа е влязло в сила на 06.02.2012год.Не се спори по
делото,а и видно от приложеното по делото заявление на ищеца същия писмено е
уведомил работодателя,че желае да се върне на работа и се е явил в офиса в
гр.Търговище на 16.02.2012год.Видно от приложената по делото заповед №
29/14.02.2012год.,след получаване на заявлението работодателя е възстановил
ищеца на длъжност „отчетник,измервателни уреди”,считано от 16.02.2012год.В
същата заповед,чието изпълнение е възложено на регионалния мениджър в
Търговище, работодателя е посочил на ищеца да се връчи актуализирана длъжностна
характеристика за изпълнение на длъжността „отчетник,измервателни уреди”,която
съответствала на длъжността „отчетник” по старото щатно разписание,както и
ищеца да представи медицинско удостоверение.Заповедта е била връчена на ищеца
на 16.02.2012год.,когато той се е явил на работното си място в гр.Търговище.От
показанията на разпитаните по делото св.М( и П.,последния регионален мениджър
на РЦ Търговище при явяването на ищеца за да започне работа на 16.02.2012год. и
съгласно посочената по-горе заповед на работодателя му е било обяснено ,че за времето
в което се е разглеждало съдебното дело е настъпила промяна в наименованието на
длъжността от „отчетник” на „отчетник,измервателни уреди” и трудовата дейност
се извършвала с мобилно устройство,а не с хартиен носител-карнет и му е била
представена новата длъжностна характеристика за длъжността
„Отчетник,измервателни уреди” .Видно от приложеното на л.77 от делото копие от
заповед № 29/14.02.2012год. на работодателя ищеца собственоръчно е написал,че
отказва да подпише представената длъжностна характеристика и месечна трудова
норма,с мотив,че му е сменен района за отчитане.Не се спори по делото,че след
възстановяването на ищеца му е бил определен нов район в рамките на регион
Търговище,в който район е следвало ищеца да осъществява трудовата си дейност,като
отчита потребената ел.енергия от абонатите.В показанията си и двамата свидетели
бяха категорични,че след 16.02.2012год. ищеца повече не се е явявал в офиса в
гр.Търговище,където е мястото му на работа ,не е и отчитал ел.енергията на
абонатите в зачисления му район,като не е уведомявал работодателя за наличието
на обективни причини за неявяването си.От показанията на св.М( и П. се
установи,че на ищеца е било разяснено,че за да изпълнява трудовите си функции
ще му бъде зачислено мобилно устройство,за работа с което трябва да премине
инструктаж и обучение,като от показанията на св.П. обучението протича в рамките
на три дни и се извършва в гр.Търговище.От показанията на св.П. се установи,че
на 16.02.2012год. не е имало мобилно устройство за ищеца,такова е поръчано от
склада във Варна и е доставено през април 2012год.,но ищеца не се е явил за
обучение и инструктаж.За неявяването на ищеца на работа,без да са на лице
уважителни причини св.П.,в качеството си на регионален мениджър РЦ Търговище е
докладвал ежемесечно на работодателя в гр.Варна ,като докладните записки са
приложени по делото.По делото е приложено писмо от работодателя/л.6/ с което на
ищеца е поискано обяснение за неявяването му на работа в периода 21.02.2012год.
до 26.06.2012год.,приложени са и обяснения на ищеца до работодателя от
12.03.2012год./л.7/ в които ищеца е заявил,че не е отсъствал,че се намира в
района,който е отчитал преди уволнението си,като е отправил искане до
работодателя да бъде върнат на работа именно в този район.Други обяснения на
ищеца за причините поради които не се е явявал не са приложени по делото.Видно
от приложените таблици за отчитането и неявяването на работа за периода
февруари 2012год.-декември 2012год. за целия период ищеца има реално отработени
3 дни през месец февруари.На л.60 и 61 от делото са приложени обяснения от
други служители, ,изпълняващи същата длъжност като ищеца,които са обслужвали
района в който ищеца твърди,че е работил, в които същите са заявили,че за месец
март ищеца не е отчитал енергия и клиентите не са го виждали.От заключението на
приложената по делото експертиза,възприета без възражения от страните се
установи,че размера на обезщетението по чл.225,ал.3 от КТ за период от шест
месеца е в размер на 1967.40 лв.,а за един месец е в размер на 327.90 лв.
При така установеното съдът прави следните
правни изводи : Уважаването на иска за
заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 3 КТ е обусловено от кумулативното
наличие на следните предпоставки : 1/. работника или служителя да е възстановен
от съда на заеманата преди незаконното уволнение длъжност; 2/. Работника или
служителя да се е явил да заеме длъжността, на която е възстановен; 3/.
Явяването на работа да е в рамките на срока по чл. 345 ал. 1 КТ; 4/. Да е
налице недопускане до работа от страна на работодателя или негови длъжностни
лица чрез създаване на пречки за изпълняване на трудовите задължения по
възстановеното трудово правоотношение; 5/. Недопускането до работа е извършено
виновно, а не по причини, за които работодателя
не отговоря; 6/. Да са претърпени вреди вследствие недопускането до работа,
т.е. да не е изплащано от работодателя трудово възнаграждение за времето, през
което работника или служителя не е бил допуснат до работа.По делото безспорно
се установи,че ищеца е бил възстановен от съда на заеманата преди уволнението
длъжност,че се е явил да я заеме и че явяването е било в срока по чл.345,ал.1
от КТ.При установената по-горе фактическа обстановка и след преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът счита,че не са на лице останалите
предпоставки за присъждане на обезщетение по чл.225,ал.3 от КТ.Не се установи
да е на лице недопускане на ищеца до работа,чрез създаване на пречки от страна
на работодателя,или негови служители и то при наличие на виновно поведение да
изпълнява трудовите си функции по възстановеното трудово правоотношение.Тъкмо
обратното установи се,че работодателя след подаване на заявление от ищеца,че
желае да се върне на работа е постановил заповед за възстановяването му на
съответната длъжност,като в същото време е отчел,че има промяна в
наименованията на длъжността.Несъстоятелно е твърдението на ищеца,че ответника
не го е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност,тъй като видно от
приложените по делото длъжностни характеристики на длъжност „отчетник” и
„отчетник,измервателни уреди” макар и с различие в наименованието трудовите
функции са напълно идентични,като единствената промяна е в начина на отчитане-
от хартиен носител на мобилно устройство.При явяването на ищеца на
16.02.2012год. служителите на ответника са разяснили на ищеца
промяната,представили са му нова длъжностна характеристика и са му обяснили,че
е необходимо да се премине обучение и инструктаж за работа с мобилното
устройство,както и му е представена трудовата норма и района ,който ищеца
следва да обслужва.Поради това,че района на отчитане е бил променен ищеца е
отказал да подпише документите и реално не е започнал изпълнение на трудовите
си функции.Преценка на работодателя ,която не подлежи на съдебен контрол е по
какъв начин ще разпредели районите между служителите,заемащи длъжността
„отчетник,измервателни уреди” и промяната на района на отчитане не води до
промяна на самата длъжност.Съдът счита,че не е на лице виновно поведение от
страна на работодателя ,или негови служители ,изразяващо се в това,че след като
на ищеца не му е връчено мобилно устройство същия е бил лишен от възможността
да изпълнява трудовите си функции.Предаването на устройството,обучението за
работа с него и изискуемия инструктаж е следвало да бъде проведен в РЦ
Търговище,където е и мястото на работа на ищеца.Дори и към 16.02.2012год.
такова устройство да не му е било връчено,ако ищеца е бил на работа ежедневно
то на същия при заявяване и получаване на устройството такова е било възможно
да му бъде предоставено и да бъде обучен за работа с него,но се установи по
категоричен начин,че след месец февруари 2012год. ищеца не се е явявал на
работа в Търговище,без да е посочил основателни причини за това и това негово
неправомерно поведение не може да се вмени във вина на работодателя.Дори и да
се приеме,че ищеца не е можел да отчита ел.енергията в района си,без мобилното
устройство,това не го е освободило от задължението да се явява на работното си
място,което е РЦ Търговище всеки работен ден,след като е бил възстановен на
работата от ответника.Ето защо съдът счита,че не е на лице недопускане на ищеца
до работа,нито виновно поведение от страна на работодателя и поради това предявения
иск се явява неоснователен,тъй като не са на лице всички кумулативно дадени
предпоставки на чл.225,ал.3 от КТ,обуславящи възникване на правото на ищеца да
получи ,съответно възникване на задължение за работодателя да плати обезщетението.
Ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 280 лв.,на осн.чл.78 от ГПК.
Водим
от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.С.,ЕГН **********
*** против „Региоком Гмбх-клон България”,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.”Охрид” № 20,представлявано от Клаус-Християн Вернер и
Кароли Карлович, действащи чрез пълномощник а..Д.И. *** иск за сумата от 3702.90 лв., представляваща
обезщетение по чл.225,ал.3 от КТ за
периода 16.02.2012год.-15.01.2013год.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Г.С.,ЕГН ********** *** да заплати на „Региоком Гмбх-клон България”,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Охрид” № 20,представлявано от Клаус-Християн Вернер и Кароли Карлович, действащи чрез пълномощник а..Д.И. *** направените по делото разноски в размер на 280 лв.,на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :