ПРОТОКОЛ
№ 35
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Кремена Ил. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600257 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
К.С.
Жалбоподателят подсъдим Р.В., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник адв. З.К. от АК - Бургас.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.В.: Живея на посочения по делото адрес в
гр. Бургас, ж.к. „М. Р.“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***. Денят, в който
връчителят ме потърси, бях на работа. Моля за в бъдеще да бъда призоваван
на този адрес.
Моля да бъда призоваван или да ми бъдат изпращани съобщения
по телефона на следния мобилен телефон: *******. На този телефонен номер
отговоря майка ми Н. Х. В.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални
пречки за това.
1
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.В.: Съгласен съм днес да се разгледа
делото.
Съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон
за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.В.: Няма да представям нови доказателства.
Съдът счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на същите и ДАВА ХОД на
съдебните прения.
ДАВА ДУМАТА на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, намирам, че
въззивната жалба е неоснователна. Със същата се правят възражения, че
първоинстанционната присъда е постановена в нарушение на закона, при
непълнота на доказателствата, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и същата е явно несправедлива.
В случая жалбата е бланкетна и няма конкретизация в какво се
изразяват необосноваността, незаконосъобразността и несправедливостта на
присъдата, макар да е бил даден срок за това от Ваша страна, липсват
аргументи в тази насока.
При постановяване на обжалваната присъда
първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение,
като е изпълнил свое основно задължение при постановяване на съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 301 и чл. 305, ал. 3 от НПК
първоинстанционният съд е направил внимателна проверка на всички
събрани доказателства, като е постановил присъда, посочвайки в мотивите си
2
какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви
доказателства, събрани посредством различни доказателствени средства и
какви са правните съображения за взетото решение.
При така възприета фактическа обстановка, установена на базата
на събраните по делото доказателства, преценявани както поотделно, така и в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, в обжалваната присъда са направени
законосъобразни правни изводи и в подкрепа на тях Бургаският окръжен съд
е изложил подробни и задълбочени мотиви, които споделям изцяло.
Обосновани са изводите за съставомерност на инкриминираните деяния по
отношение на подсъдимия, за които е обвинен.
Намирам за неоснователно възражението от страна на защитата на
подсъдимия пред първоинстанционния съд за допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на доказателства, както за първото, така и
за второто обвинение. Следва да се има предвид, че в настоящия случай са
били събрани многобройни доказателствени материали - показанията на
свидетелите: К., Ч., В. Н., Г. К., К. Х., Ж. И., А. Н., протоколите за
претърсване и изземване, протоколите за оглед на веществени доказателства
и отделяне на представителни проби, заключенията на експертизите, справки
за съдимост и др. В мотивите на постановения съдебен акт са обсъдени
подробно всички доказателствени източници поотделно и в съвкупност,
обсъдени са противоречията, отговорено е и на възраженията на защитата,
осъществена е и подробно обоснована задълбочена доказателствена оценка от
страна на съда, при която първоинстанционният съд е достигнал до
категорични изводи за фактическата обстановка по делото, които изцяло
споделям.
Неоснователни се явяват и възраженията на защитата за наличие
на допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
обстоятелството, че съдът е кредитирал показания на свидетели, депозирани в
хода на досъдебното производство, а не изложеното от тях при разпита им по
време на съдебното следствие. В тази връзка следва да се има предвид, че при
оттеглени показания или когато свидетелят твърди, че не си спомня
определени обстоятелства, когато същите са били прочетени по установения
ред при наличие на законовите предпоставки за това, съдът може да даде вяра
или на показанията, дадени по време на досъдебното производство, или на
тези дадени в хода на съдебното следствие, в зависимост от това кои от тези
обяснения в пълна мяра кореспондират с другите събрани и проверени по
делото доказателствени материали. В мотивите на атакуваната присъда се
съдържат задълбочени аргументи защо първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на някои от свидетелите, дадени в хода на
досъдебното производство, като изложените доводи изцяло споделям.
Изложени са задълбочени мотиви защо първоинстанционният съд е
кредитирал именно изложените по време на разследването показания на
свидетеля К., които същият не е потвърдил при разпита си по време на
съдебното следствие. Първоинстанционният съд е съобразил, че показанията
на този свидетел в досъдебното производство са били дадени в момент, в
3
който той е имал пресен спомен за събитията, че са детайлни и съответстват
на останалите доказателства, а именно показанията на свид. Ч., протокол за
претърсване и изземване и др. В мотивите на атакуваната присъда е обсъдено
противоречието между депозираните в хода на досъдебното и съдебното
производство показания на свидетеля, като съдът е достигнал до обоснован и
правилен извод за достоверност на първите, доколкото разминаването се
изразява в това, че те са много по-пълни и детайлни, като съдържат и
обстоятелства, които свидетелят не е заявил при разпита си пред съда.
Приемам изцяло констатацията на първоинстанционния съд, че показанията
на свидетеля К. от досъдебното производство не са направени под натиск на
полицията, тъй като в кориците на делото отсъстват каквито и да е било
данни такъв да е бил осъществен.
По възражението относно липсата на намерен ефедрин, основен
компонент за производството на метамфетамин, намирам за напълно логичен
извода на първоинстанционния съд, че е намерено готово производство, за
което е използван ефедринът, което е и повод за липсата му. С Решение №
121 от 10.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 283/2012 г., I н. о., е даден отговор на
въпроса какво представляват прекурсорите, а именно, че „материалите за
производство на наркотични вещества са естествени или синтетични
вещества, употребявани при това производство“. За разлика от прекурсорите,
те не са ключови компоненти и не са определени в законови разпоредби. За
да бъде едно вещество материал по смисъла на чл. 354а, ал. 1, изр. 2 от НК, е
достатъчно то да може да послужи по какъвто и да е начин и на какъвто и да е
етап за производството на наркотични вещества и да е било предназначено от
извършителя за производство на такова вещество.Тези вещества не се
разглеждат единствено в съвкупност, а е достатъчно всяко едно от тях да
послужи като елемент от цялата верига за производство на наркотик.
В чл. 354а, ал. 1, изр. 2 от НК е посочено, че предмет на
престъплението могат да са прекурсори и материали, без да е въведено
изискване за минимални количества или концентрация на веществата, нито е
предвидено условие подсъдимият да държи всички необходими вещества за
синтез на съответния наркотик, което да съставлява предпоставка за
съставомерност. В този смисъл е Решение № 260 от 13.12.2017г. на ВКС по н.
д. № 971/2017 г., I н. о.
По отношение на справедливостта на наложеното наказание,
първоинстанционният съд е съобразил отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства и при спазване на изискванията за
индивидуализация на наказанието.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия, правилно
първоинстанционният съд е съобразил, че не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства. Съдът е определил като отегчаващо такова
фактът, че подсъдимият е осъждан преди извършване на настоящото
престъпление, което е извършено в изпитателния срок на условна присъда.
Това от своя страна свидетелства за лоши характеристични данни за лицето и
индикация, че в него са формирани навици към извършване на различни
4
престъпления, в конкретика престъпления по чл. 354а от НК.
Правилна е констатацията за наличие на предпоставките на чл. 23
от НК, поради което съдът е наложил най-тежкото наказание за вменените
две престъпления.
При съобразяване на горепосочените отегчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на смекчаващи такива, намирам наложеното
наказание на подсъдимия за съответно на извършените престъпления и
достатъчно за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК,
намирам, че следва първоинстанционната присъда да бъде изцяло потвърдена.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.
АДВ. К.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни
съдии, считам, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна и
незаконосъобразна, както съм депозирал в жалбата пред Вас, също така и
несправедлива като аргумент, и съображенията ми за това са следните:
На първо място, както на досъдебното производство, така и в
съдебното следствие е налице дефицит на годни доказателства, които да
обосноват присъдата, в това число и разпити на свидетели. Неправилно
според мен, първоинстанционният съд е кредитирал едни показания за сметка
на други, като реално в цялото дело независимо от така изброените от
държавния обвинител доказателства, е налице един-единствен свидетел,
който уличава подзащитния ми в извършване на престъпленията, за които е
обвинен. Всичко останало, това е едно изброяване на експертизи и т. н. В
същото време заключението на едната съдебно-техническа експертиза е
категорично, че в отсъствието на ефедрин и псевдоефедри не може да бъде
произведен метамфетамин. Образно казано, това е като една кола без
двигател, която не е в движение, да твърдим, че това е кола. Това не е взето
под внимание от съда. След обединяване на двете производства в досъдебната
фаза, свидетелят, който си позволи да каже истината пред съда, автоматично
държавното обвинение му образува производство за лъжесвидетел. Нормално
е всеки свидетел след него да се замисли какво се случва с тези свидетели,
които противоречат на тезата на държавното обвинение. Това не е първото
дело, по което се твърди наличие на полицейско насилие при даване на
показания в досъдебна фаза, най-вече на предварителна проверка при
задържане на лицата. Изключително рядко при наличие на полицейско
насилие, същото може да бъде доказано, а още по-малко в кориците на
настоящото производство. Нито един полицейски служител, който упражнява
полицейско насилие, няма да сложи доказателства по делото, които да го
уличават, че е упражнил такова насилие. Въпреки всичко то съществува. Не
казвам, че е масова практика. Определени служители от всяко едно районно
управление и те се знаят добре в града, упражняват такова полицейско
насилие. Такъв е и конкретният случай.
Ако уважаемият съд счете, че делото не следва да бъде връщано
5
на първа инстанция за произнасяне от друг съдебен състав, алтернативно Ви
моля на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК, да намалите наложеното
наказание, което считам за прекомерно. Моля за съдебен акт в този смисъл.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИЯ Р.В.: Поддържам пледоарията на моя защитник. Искам да
допълня това, че аз не отричам, че употребявам наркотици и съм притежавал
такива в случая. Не отричам, че в случая тези наркотици, които са намерени в
мен, са мои. Напротив, признах си, че са мои. Употребявам наркотици от
доста дълго време. Работя, имам трудов стаж около 10 години.
Престъпленията, за които се твърди, че съм извършил, не са били с цел
разпространение на наркотици. Аз не съм произвеждал метамфетамин.
Пробвал съм да си произведа, но не съм успявал.
Според мен, тази присъда не е реална, защото е много завишена.
Аз работих три месеца преди това на постоянна работа, не съм ощетил
държавата.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Р.В.: Моля да
ми намалите наказанието. Намирам наложеното наказание за нереално, много
е завишено. Смятам, че справедливо наказание ще бъде поне на половина да
се намали присъдата. Около две години лишаване от свобода е справедливо
наказание. Това е моето искане.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6