Решение по дело №1354/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1012
Дата: 16 юли 2024 г.
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20245300501354
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1012
гр. Пловдив, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20245300501354 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Х. Х. против решение
№ 706/16.02.2024г. по гр.д.№ 3847/2023г. на ПдРС, ХІІ гр.с., в частта, с която предявеният от
него иск за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на дата 23.12.2022г. е отхвърлен за
разликата над присъдените 3000 лева до пълния претендиран размер от 6000 лева. Твърди
се, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че
изводът относно претърпените от жалбоподателя болки и страдания не е съобразен с
приетото по делото заключение на вещо лице д-р Б.. Погрешен бил изводът на РС, че
жалбоподателят не е загубил съзнание при инцидента, а също така и изводът относно
продължителността на периода на възстановяването. Иска се отмяна на решението на ПдРС
в обжалваната му част и уважаване на иска за обезщетение в пълния предявен размер.
Въззивната жалба е подадена от ЗАД„ДаллБогг Живот и Здраве“ против частта от
решението на РС, с която искът за обезщетение е уважен над размер от 1800 лева до
присъдените 3000 лева. Твърди се, че обезщетението в размер от 1800 лева, ведно с лихви за
забавено плащане е платено на 13.03.2024 г.. Решението на РС в обжалваната му част не
било съобразено с критериите, определящи съдържанието на понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД. Не било доказано в условията на пълно и главно доказване
присъденото обезщетение в размер от 3000 лева. От събраните доказателства – писмени и
гласни, се установило, че Х. е получил само повърхностни рани без фрактури и тези
наранявания няма да оставят трайни негативни последици за него. Иска се отмяна на
решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска за обезщетение за разликата над
1800 лв. до 3000 лв.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 3847/2023г. на ПдРС, ХІІ гр.с. е образувано по искова
молба от Х. И. Х. против ЗАД„ДаллБог Живот и Здраве“, с която са предявени искове по чл.
432, ал.1 и чл. 497 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД за това ответникът да бъде осъден да заплати на
1
ищеца сумата от 6000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, и 430,37 лева-
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, причинено по вина на
водач, застрахован в ответното дружество. В исковата молба се твърди, че на ***., ищецът,
като водач на собствения си лек автомобил „Пежо„ с държавен контролен номер *** при
движение по бул.„***, на ЖП- прелеза и кръстовище с бул. „***„ предимството му да
премине първи през кръстовището било отнето от лицето О. М., като водач на лек
автомобил „*** и между двата автомобила настъпил сблъсък . Лекият автомобил марка
„Мерцедес „ ударил автомобила марка „Пежо„ в лявата предна и задна врати и задния ляв
калник. Тъй като при удара лекия автомобил „Пежо“ се завъртял в движение, Х. ударил
главата си в страничния му прозорец и за кратко загубил съзнание. Вследствие на
катастрофата той претърпял множество други травматични увреждания: контузия на
главата, съпроводена с кръвонасядане, травматичен оток и болка в челната област; контузия
на шията и гръдния кош, които съставлявали временно разстройство на здравето без
опасност за живота. Х. прекарал на легло първите десет дни след инцидента, включително
коледните и новогодишните празници, изпитвал тревожност, не можел да се концентрира ,
изпитвал безпокойство, затворил се в себе си. Наложило се допълнително посещение на
лекар и закупуване на изписани му лекарства. Твърди се също така, че към датата на
произшествието гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Мерцедес„ имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност„ в ответното дружество по
застрахователна полица № ***.. По негово заявление била образувана преписка по щета №
0801- ***., по която той поискал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 6000
лева за претърпените от него болки и страдания, и 700 лева имуществени вреди от
произшествието. Ответното дружество платило само 610 лева от обезщетението за
имуществени вреди. В хода на делото размерът на иска за репариране на имуществените
вреди е увеличен от 460,37 лева на 979,03 лева , като увеличението е в частта ,
представляваща разликата между изплатеното вече обезщетение и оценената от вещото лице
действителна стойност на щетите по лекия автомобил.
С подадения от ЗАД„ДаллБог Живот и Здраве“ отговор на исковата молба се
признава съществуването на валиден застрахователен договор. Отрича се евентуално
претърпени от Х. вреди да са в причинно-следствената връзка с настъпилото ПТП. Прави се
и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като
управлявал лекия автомобил „Пежо „ без поставен предпазен колан.
По първоинстанционното дело е приет констативен протокол за ПТП от***, в който е
отразено, че при преминаване през кръстовището на бул.“***“ с бул.“***“ О. М., управляващ
горепосочения лек автомобил марка „***“, не е пропуснал движещия се по обозначения като
път с предимство бул.“****“ лек автомобил марка „Пежо“ и го е блъснал. Посочено е, че
пострадал от ПТП е Х. Х., който претърпял натъртване по тялото. Причината за ПТП се
потвърждава от показанията на разпитаните свидетели М. К. и О. М., както и от
заключението по САТЕ, изготвено от вещо лице инж.Т. П..
По първоинстанционното дело е налице съдебно медицинско удостоверение от*** в
което са описани следните претърпени от Х. травми: контузия на главата, кръвонасядане и
травматичен оток на главата с размер 3 см. на 7 см.. Прието е заключение по СМЕ, изготвено
от вещо лице д- р М. Б.. В заключението е отразено, че съдейки по претърпените травми и
предвид обстоятелството, че удареният лек автомобил марка „П**“ се е завъртял, всички
тези травми са в причинно- следствена връзка с ПТП на *** Отразено е също така, че най-
вероятно при ПТП Х. Х. не е бил с правилно поставен обезопасителен колан. При правилно
поставен обезопасителен колан не би се достигнало до голямото кръвонасядане в дясната
челно- теменно- слепоочна област на главата на Х., но биха се получили други травми в
лявата част на главата и в областта на шията, тъй като те не са обездвижени от колана.
Изписаните на жалбоподателя медикаменти от лекар невролог и от личния му лекар били
предназначени да облекчат болките, да доведат до успокоение и да бъдат подобрени
симптомите от мозъчното сътресение. Тези лекарства се изписвали за леки до умерени по
сила и интензитет болки и страдания.
2
Свидетелката К*** пътувала на **** на задната седалка на автомобил, движещ се по
бул.“Ш*** с***“. Преди да достигнат ЖП- прелеза на бул.“***“, свидетелката чула удар и
видяла, че лек автомобил марка „Пежо“ се завъртял, качил се на тротоара и спрял до
закусвалня на ъгъла на сградата. Тя веднага слязла от автомобила, в който пътувала, и
отишла да види какво става. От автомобила марка „Пежо“ слязъл млад мъж. Олюлявал се и
имал голяма подутина на челото. Свидетелката го попитала как е. Той отговорил, че е добре,
но това видимо не било така. Каменова се обадила на телефон 112 и извикала линейка. Като
свидетел е разпитан бащата на жалбоподателя Х. Х., И. Х.. Той сочи, че не е присъствал на
инцидента. Непосредствено след това отишъл там, защото синът му му се обадил по
телефона. Х. Х. имал огромен хематом в горната част на главата. Иначе изглеждал добре, не
завалял като говорел, можел да пази равновесие. От мястото на инцидент с линейка го
закарали в УМБАЛ“Св.Георги“, където Х. Х. не останал за лечение. Баща му го взел от там
и го закарал в Съдебна медицина. След инцидента Х. Х. два- три дни не ходил на работа.
Хематомът изчезнал за около седмица до десетина дни. Жалбоподателят изпитвал страх да
шофира, но тъй като му се налагало, с големи притеснения след седмица- две отново
започнал да шофира. Около месец след инцидента посетил невролог. Видимо страдал от
липса на концентрация, затворил се в себе си, не контактувал както преди.
Спорът в настоящето въззивно производство се свежда до това какъв размер на
обезщетение обосновават претърпените от жалбоподателя Х. болки и страдания.
Действително, както се сочи и във въззивната жалба от ЗАД„ДаллБог Живот и Здраве“, той е
получил само повърхностни рани без фрактури. Не се установява да е губил съзнание, тъй
като според показанията на свидетелката К***, след преустановяване на движението на
автомобила му, Х. е слязъл от него. Бил е контактен, но се е олюлявал. В тази връзка следва
да се има предвид, че ударът е в главата на жалбоподателя и съдейки по размера на
появилото се кръвонасядане, което несъмнено е пряка последица от ПТП, ударът е бил със
значителна сила. Предвид на това обстоятелство и независимо от близката родствена връзка
между жалбоподателя и втория свидетел, показанията на последния се явяват напълно
логични и обективни. Така например логично е сравнително продължително време след
инцидента пострадалият да е имал световъртеж, да е изпитвал болки в главата и
концентрацията му да е била нарушена. Автомобилът му е ударен странично, като
автомобилът, който го е ударил, е бил извън полезрението му и по причина на това е бил
лишен от възможността за каквато и да било реакция. При това ситуацията е била
относително ниско рискова- ударът е настъпил след преминаване през обезопасен жп- прелез
по път с предимство. Ударът в автомобила му е бил дотолкова силен, че той се е завъртял и
при това неконтролируемо движение се е качил на тротоар. Всички тези обстоятелства
навеждат на извода, че независимо от това доколко силна е психиката на жалбоподателя, а за
това може да се съди по обстоятелството, че макар видимо да се е олюлявал, е твърдял, че е
добре, той обективно е изживял много силен шок. Логично е при това дълго време след
инцидента да е бил подтиснат и да е изпитвал чувство на несигурност, което му е създала
определени неудобства в ежедневието и работата му. Ето защо в конкретния случай не
следва да бъде отчетена само тежестта на понесените травми, а и ситуацията, при която
същите са причинени- изненадващ и непредвидим, силен удар от друг автомобил при
управление на лек автомобил по път с предимство, в градски условия и непосредствено след
преминаване на жп- прелез, което предполага, че самият той се е движил със сравнително
ниска скорост. Ето защо, настоящият състав на ПОС, че справедливият размер на
обезщетение е този, претендиран с исковата молба, а именно 6000 лева. Безспорно е, че в
хода на производството по делото от застрахователя е изплатено обезщетение в размер от
1800 лева, което съобразно с разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, ще следва да бъде
приспаднато от сумата от 6000 лева. Що се отнася до възражението на застрахователното
дружество за съпричиняване от Х. Х. на претърпените от него травми поради това, че не е
бил поставил предпазен колан, следва да се отбележи, че единствено в заключението на
вещо лице доктор М. Б. са налице данни за това, че най- вероятно пострадалият е шофирал
без поставен предпазен колан. Вероятността, колкото и да е голяма, и при положение, че не е
подкрепена с други доказателства, не дава основание за категоричен извод. Ето защо, съдът
3
намира, че не е налице основание за намаляне на дължимото обезщетение с какъвто и да
било процент съпричиняване. Съответно- обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено в частта, с която искът по чл.432 от КЗ е уважен за разликата над 1800 лева до
3000 лева, както и в частта, с която е отхвърлен за разликата над 4200 лева до пълния
претендиран размер от 6000 лева, като бъде отменено в частта, с която същият иск е
отхвърлен за разликата над 3000 лева до 4200 лева.
Съобразно с решението по делото и предвид обстоятелството, че основание за
отхвърляне на иска за обезщетение по отношение на сумата от 1800 лева произтича от
извършено от ответника по същия плащане в хода на делото, в полза на жалбоподателя Х.
Х. ще следва да бъдат присъдени изцяло направените от него съдебни разноски в
първоинстанционното производство- с обжалваното решение са му присъдени 824,55 лева от
общо 1457,21 лева, поради което дължима е разликата от 632,66 лева, и във въззивното
производство в размер от 660 лева. Обжалваното решение ще следва да бъде отменено и в
частта, с която Х. Х. е осъден да заплати на ЗАД„ДаллБог Живот и Здраве“ 338,64 лева-
съдебни разноски по съразмерност.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 706/16.02.2024г. по гр.д.№ 3847/2023г. на ПдРС, ХІІ
гр.с., в частта, с която предявеният от Х. И. Х. от гр.П. ул.“***, ЕГН: ********** иск против
ЗАД„ДаллБог Живот и Здраве“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Изгрев“, ул.“****, за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на дата
*** е уважен за разликата над 1800 лева до 3000 лева, както и в частта, с която е отхвърлен
за разликата над 4200 лева до пълния претендиран размер от 6000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 706/16.02.2024г. по гр.д.№ 3847/2023г. на ПдРС, ХІІ гр.с., в
частта, с която предявеният от Х. И. Х. от гр.П., ул.“З***, ЕГН: ********** иск против
ЗАД„ДаллБог Живот и Здраве“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Изгрев“, ул.“Г.М.Димитров“№ 1, за обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП на дата *** е отхвърлен за разликата над 3000 лева до 4200 лева, като вместо това
ОСЪЖДА ЗАД„ДаллБог Живот и Здраве“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Г.М.Димитров“№ 1, да заплати на Х. И. Х. от
гр.П., ул.“**, ЕГН: **********, освен присъдените с решение № 706/16.02.2024г. по гр.д.№
3847/2023г. на ПдРС, ХІІ гр.с. 3000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
дата ** още 1200 лева обезщетение.
ОТМЕНЯ решение № 706/16.02.2024г. по гр.д.№ 3847/2023г. на ПдРС, ХІІ гр.с. и в
частта, с която Х. И. Х. е осъден да заплати на ЗАД„ДаллБог Живот и Здраве“АД 338,64
лева- съдебни разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА ЗАД„ДаллБог Живот и Здраве“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Г.М.Димитров“№ 1, да заплати на Х. И. Х. от
гр.П., ул.“****, ЕГН: **********, сумата от още 632,66 лева- съдебни разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 660 лева- съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.

Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5