Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260000 29.04.2025 година Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 15 април……………..…………………………….…2025 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА
МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар ………Катерина Маджова……..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1173…….по описа за 2021……...……...година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от П.А.И. ***, чрез адв. А.Д., против решение № 260122 от 16.11.2020
г., постановено по гр.д. № 3612/2019 г. на Казанлъшкия районен съд.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу
правния извод на районния съд за основателност на предявения иск. Счита, че
решението е неправилно поради необоснованост, нарушаване на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и несъобразяване на практиката на ВКС. Счита,
че съдът неправилно е приел, че той отговаря на основание чл.45 ЗЗД, тъй като
не е преценил съществени и приети за безспорни факти по делото или изобщо не е
отговорил на въпросите, на които е следвало да отговори в мотивите си. Излага
подробни съображения относно елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Иска съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното, а вместо него
да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от
ответника в първоинстанционното производство, с който оспорва въззивната жалба.
Излага съображения в подкрепа на становището си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима, а по същество е неоснователна.
Пред районния съд е
бил предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД. Ищецът Б.С.А. – тогава непълнолетен, действащ със
съгласието на баща си С.Г.А., е твърдял в исковата си молба, че ответникът П.А.И.
е организирал летни няколкодневни спортни лагери за деца. Заниманията се
провеждали в с.К., ***, в собствен на ответника имот. През м. юни 2016 г.
ответникът организирал такъв лагер. Разбирайки за предлаганите спортни услуги,
майката на ищеца, чрез нейна позната учителка, която съдействала за набиране на
деца за лагера, се свързала с ответника и записала за провеждания в периода от
31.06.2016 г. до 05.07.2016 г. спортен лагер двете си деца – ищеца и брат му В.С.А..
За предлаганата услуга платила по 300 лв. за всяко едно от децата. На
31.06.2016 г., под ръководството на ответника децата отпътували с микробус от
гр.Х. за с.К.. След пристигането им били настанени в имота на ответника. До
03.07.2016 г. участващите в спортния лагер деца, под ръководството на ответника
се упражнявали и обучавали в различни видове спорт - стрелба с лък, стрелба с
въздушна пушка и пистолет, яздене, каране на бъги, спускане с въже и др. На
03.07.2016 г., след обяд ответникът организирал спортно занимание - „алпийски
тролей“, което представлявало опънато под наклон въже между две дървета в
имота, на височина около 1,80 м от земята, по което всяко дете следвало да се
спусне посредством халка, която се закачала за въжето и която била закрепена за
спускащия се. Преди началото на заниманието ответникът не извършил подробен и
точен инструктаж. Спускайки се от едното дърво, когато достигнело до другото
дърво, детето стъпвало на поставена от ответника подвижна метална стълба с
формата на буквата „Л“, която не била монтирана стабилно, бивало откачано от
въжето от друго дете, след което слизало по стълбата само. Ответникът слагал на
децата обезопасителни колани през кръста, качвали се по друга подвижна дървена
стълба, която също не била стабилно монтирана, и сами се закачвали за въжето,
по което се спускали. През цялото това време, докато децата се спускали по
въжето, ответникът наблюдавал изпълненията, седнал на стол. След като няколко
деца направили упражнението, дошъл редът на ищеца. Спуснал се по въжето
безпроблемно и достигнал до стълбата в долния му край. Стъпил на стълбата, но детето, което го
откачало от въжето, откачило халката не откъм кръста му, а откъм въжето, при което
стълбата се заклатила, той се подхлъзнал и паднал от нея по гръб от височина
около 1,80 м. При падането си изкарал въздуха и си прехапал езика, като много
силно го заболял и гърбът. След като другите деца започнали да викат,
ответникът отишъл при него и му казал: „Как можа да паднеш така, бе, момче?!“. Не
установил видими наранявания по него и го изпратил да пийне вода и да се
успокои. Не повикал лекар или медицинско лице, което да извърши преглед детето,
нито го завел в медицински кабинет за провеждане на преглед. Вечерта ищецът
съобщил на родителите си какво се случило и че много го боли гърбът. В
следващите дни ищецът взел участие и в останалите занимания, включително и
посещение на аквапарк в с.Овощник, като продължавал да изпитва болки в гърба, а
ответникът не се поинтересувал повече за здравословното му състояние. Силните
болки в гърба му продължили и след края на лагера и прибирането му в гр.Х.. На
11.07.2016 г. бащата му го завел на лекар-ортопед. При извършния преглед, била
установена силна болка паравертебрално и върху Тh5- Тh10 сегмент на гръбначния
стълб, както и силна палпаторна болка върху дясната гръдна половина. Поставена
му била основна диагноза: Множествени счупвания на гръдната част на гръбначния
стълб. На 11.07.2016 г. в Медико-диагностична лаборатория за рентгенова
диагностика „Спектър“ ООД му била направена и рентгенография на торакалните
прешлени №3651/11.07.2016 г. с данни за
снишени тела на Тh 7 и Тh 8. В изпълнение на
предписанието на д-р Е.Г., на 12.07.2016 г. ищецът посетил ДКЦ „Пълмед“ ООД -
гр.Пловдив за извършване на ЯМР и след извършено изследване МРТ на торакален и
лумбален отдели на гръбначния стълб, се установили данни за състояние след
понесена травма- дискретни фрактури с вклиняване на телата на Тh 5 и Тh 7 откъм
краниалните ламини. Твърдял е, че причинените счупвания на телата на V, VII и
VIII гръдни прешлени по механизъм на действие е станало от твърд тъп предмет и
могат да се получат при падане от височина по описаните начин и обстоятелства.
С протокол на медицинска комисия №803 от 05.10.2015г. на „ДКЦ 1“ - гр.Х., при
извършен преглед, му била установена болка паравертебрално и върху Тh 5- Тh10 сегмент
на гръбначния стълб, както и силна палпаторна болка върху дясната гръдна
половина. Дадено било мнение, да се освободи от занятия по физическо възпитание
за учебната 2016/2017 г. и му била поставена диагноза: Множествени счупвания на
гръдната част на гръбначния стълб. Твърдял е, че следствие на претърпения
инцидент и поради изпитваните силни болки в областта на счупените прешлени от
гръбначния стълб, в изпълнение на дадените лекарски предписания не му била
позволена никаква физическа активност и носене на тежести в продължение на 6
месеца. Носил корсет в продължение на 3 месеца, при предполагаеми ситуации,
свързани с натоварване на гръбначния стълб. На 15.12.2016 г. отново посетил ДКЦ
„Пълмед“ ООД - гр.Пловдив, за повторно изследване: МРТ на торакален и лумбален
отдели на гръбначния стълб, като било установено, че са налице МРТ данни за
състояние след понесена травма и че към момента на изследването вече не са
налице МРТ данни за патологични промени.
Ищецът е твърдял, че
инцидентът се е отразил изключително
негативно и на психиката му. След злополуката се изплашил, а след установяване
наличието на счупени прешлени, настъпило и притеснение относно възможността и
занапред да тренира баскетбол. Не можел да спи спокойно, загубил апетит и
станал по-лесно раздразнителен; не можел да се занимава с любимия си спорт, да
играе с останалите деца, ограничил социалните си контакти. Счита, че ответникът
е лицето, на когото били поверени грижите на всички деца за периода на
провеждане на лагера в имота му в с.К.. Той отговарял за тяхната безопасността по време на провежданите от него
занимания. С проявената от него небрежност относно безопасността на децата при
провеждане на заниманието „алпийски тролей“ на 03.07.2016 г., неосигурявайки
същата в пълна степен и поверявайки част от нея на други деца, недаването на
точни инструкции на децата как безопасно да изпълняват заниманието „алпийски
тролей“ и бездействията му след настъпилия инцидент - непотърсена медицинска
помощ, счита, че същият виновно е
допуснал да настъпят описаните неимуществени вреди и е искал от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1250 лв., представляваща
част от 40 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в описаните
увреждания и преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни
емоции, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2016 г.
Ответникът П.А.И. е оспорил
иска. Признал
е, че през м. юни 2016 г. бил организирал занимания на деца, които се провеждали
в с.К., ***. Твърдял е, че тези занимания не представлявали организиран
тренировъчен процес, а игри сред природата. Децата сами избирали в коя игра и в
кое развлечение да се включат. На 03.07.2016 г. за децата била организирана
игра - спускане по въже, наподобяваща т. нар. „алпийски тролей“. За целта
стоманено въже било опънато между две дървета през средата на двора на имота, в
който били отседнали децата, на определена не голяма височина. Децата били
обезопасени всяко индивидуално. Спускали се посредством алпийски колани и
ролки, едно по едно по въжето, посредством две халки - единият край за
опънатото въже, а другият за колана на детето. Преди започване на играта на
всички деца обстойно бил обяснен начинът на провеждането й, включително и
задължението да не откачат сами халката нито откъм въжето, нито от колана. В
края на въжето, по което се спускали децата, стояло значително по-голямо дете,
което да ги посрещало, за да им помага да стъпят на стълбичката. На същото
място се намирало и друго дете - момиче, което пък откачало халката от
обезопасителния колан. Имало и дете, което
придържало стълбичката, в
случай, че се разклати. Стълбичката била малка,
Л-образна, разтворена, стабилна, с общо четири стъпала, здраво закрепена на
земята. Децата се спускали едно след друго. В края на „алпийския тролей“
краката на децата били на височина около 60 см, а и стълбичката била малка,
чиято височина не надвишавала метър. Когато дошъл ред на ищеца Б.А., същият се
спуснал по въжето. Посрещнат бил от
по-голямото дете С.П.Д., който му
помогнал да стъпи на стълбичката. Едно момиче, което наричали Цвети, откачило
халката на обезопасителния колан и ищецът започнал да слиза по стълбичката. На предпоследното стъпало
се подхлъзнал и паднал. Твърди, че Б.А. паднал от височина не повече от 40-50
см, а не от върха на стълбата от височина 1,80 м. Твърди, че лично слагал
обезопасителни колани и карабинери, за да е сигурен в поставянето им правилно и
в безопасността на децата. Не било вярно, че е стоял на столче отстрани и само
наблюдавал. Оспорва, че при падането ищецът си изкарал въздуха, че не можел да
диша и изпитал силни болки в гърба. Твърдял е, че детето се е изправило,
влезнало в помещенията да почине и да пие вода и след това продължило игрите
заедно с другите деца, включително посещение на аквапарк, спускане по пързалки,
част от които били доста екстремни, раздрусващи и при наличие на болка в гърба,
ищецът не би могъл да участва в игрите, както и е управлявал картинг, но той
отново не изразил никаква негативна емоция, не се оплакал от болки, не е
отказал да участва. Ищецът не разкривал с какви занимания се е забавлявал в
периода от 05.07.2016 г. до 11.07.2016 г. През тази седмица той бил във ваканция,
играел, спортувал, бил активен спортист, тренирал баскетбол, което показвало,
че заниманията му били свързани със скачане, бягане и в нередки случаи падане.
Липсвали каквито и да било основания да се твърди, че бил претърпял сериозна
травма именно от инцидента на 03.07.2016 г., когато паднал от съвсем ниско разстояние.
Оспорил е поставената диагноза „множество счупвания на гръдната част на
гръбначния стълб“. Счита, че не носи никаква отговорност за претърпени от ищеца
травми. С инструктаж, подписан от Т.К.А.- майка на ищеца, на детето било
разяснено, че при възникване на здравословен проблем било длъжно да уведоми
ръководителя на групата незабавно. В случая, дори да е имало някакъв
здравословен проблем у ищеца, то това не било станало достояние на нито един от
възрастните лица, придружаващи децата.
Искал е съдът да отхвърли иска.
Първоинстанционният иск е приел за установено от
фактическа страна, че ответникът е собственик на имот - дворно
място от 1730 кв.м и построените в него жилищна сграда и стопански постройки,
находящи се в с.К., ***. Приел е за безспорно, че ищецът е бил на детски
спортен лагер „Конарски чифлик“, организиран от ответника П.А.И. ***.2016 г.
при участие в играта „Алпийски тролей“ е паднал. Приел е, че при
падането ищецът е получил травми. В резултат на получено компресионно
приплескване на горни ламини на телата ТХ5, ТХ7, ТХ8 е причинено трайно
затруднение в движението на снагата за период по-дълъг от 30 дни и при нормално
консервативно решение, ограничен двигателен режим и превалиране спазването на
покой би трябвало да се възстанови за период от 3 месеца предвид възрастта на
ищеца към момента на травмата, както и това, че след инцидента на 03.07.2016 г.
по делото няма данни за последващ травматичен момент до 11.07.2016 г., поради
което е направил извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между получените увреждания
и процесният инцидент. От правна страна също така е приел, че е налице противоправно
поведение от страна на ответника, изразяващо се в неизвършване на необходимите
действия за устройване на площадката за играта „алпийски тролей“, така че да
осигурява безопасност, като се предприемат подходящи мерки срещу възможни
рискове, застрашаващи живота и здравето на участниците на изхода на въжената
линия, за да няма опасност при слизане на земята. Приел е, че тези задължения
произтичат от минималните изисквания към безопастността на съоръженията за игра
и техните части и от изисквания към настилките на територията на площадки за
игра, регламентирани в чл.35, чл.38, ал.1 и ал.2, чл.47, чл.48, чл.64, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от 12.01.2009 г. за условията и
реда за устройството и безопасността на площадките за игра. Приел е освен това, че ответникът е допуснал ищецът
да участва в играта и с неподходяща екипировка - сандали, при мокра тревна
настилка, което е създало предпоставки за подхлъзване от
подвижната метална стълба, необезопасена съгласно изискванията в чл.42, ал.1 от
Наредбата №1 от 12.01.2009 г. Приел
е, че вината се предполага до доказване на противното.
По
отношение на размера на обезщетението е приел, че след инцидента и по време на
възстановителния период ищецът е изпитвал болки при кихане,
скачане и тръскане; спазвал режим на покой на легло в продължение на 1 месец;
преустановил активните си тренировки по баскетбол и ограничил социалните си
контакти, носел корсет в продължение на половин година, не можел да носи сам
раницата си за училище, а през първите седмици след инцидента не можел да спи
спокойно и станал по-лесно раздразнителен. Взел е предвид и възрастта на ищеца
към момента на инцидента - 10 години и 11 месеца, преценена като активна детска
възраст; причинените болки, страдания и ограничения, които малолетното
дете е следвало да спазва, за да се сведе до минимум риска от повторна подобна
травма, и негативните психически изживявания, както и периода на възстановяване
- около 3 месеца, и липсата на данни за усложнения и е определил сумата от 10 000
лв., която следва да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди. Затова
е уважил изцяло частичния иск в размер на 1250 лв.
Първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
От
фактическа страна по делото е безспорно, че ищецът Б.С.А., заедно с брат си –
свид. В.С.А., е участвал в организиран от ответника П.А.И. детски лагер за
времето от 30.06.2016 г. до 05.07.2016 г. Лагерът се провеждал в собствен на
ответника имот, представляващ дворно място с постройки в с. К., ***. На
03.07.2016 г. ответникът организирал игра, наречена „алпийски тролей“ – между
две дървета в двора на ответника било завързано под наклон въже, по което
децата се спускали, вързани с колан и закачени за въжето посредством карабина.
Ответникът стоял в началото, където, след поставянето на колана, всяко дете се
качвало по дървена стълба и се спускало. В края го очаквало друго дете (свид. С.Д.),
който откачал колана от въжето. Слизането на земята се извършвало по Л-образна
метална стълба. Разстоянието между въжето и земята в началото било около 4 м, а
в края – около 2 м (така свид. С.П.Д.). След като се спуснал по въжето, ищецът
стъпил на металната стълба, и слизайки от нея, се подхлъзнал и паднал на земята
по гръб. Вследствие на това получил травматични увреждания – компресионно приплескване на горните
ламини на телата на ТХ5, ТХ7 и ТХ8, което причинява трайно затруднение в
движението на снагата за период по-дълъг от 30 дни. Според заключението на
вещото лице от съдебномедицинската експертиза при нормално консервативно
лечение, ограничен двигателен режим и превалиране спазването на покой
възстановителният период не би трябвало да бъде повече от 3 месеца.
По
делото е установено още, че децата са били придружавани в лагера от свид. М.Д.. По време на самия инцидент тя не е била на
мястото. Разбрала е за случилото се от самия ищец, когото сварила да плаче.
Попитала го какво се е случило и той й
казал, че е паднал и го боли гърбът. После следяла състоянието му и той й
казал, че има леки болки, но не нещо болезнено, което да ги накара на потърсят
лекарска помощ. На следващия ден ищецът участвал в друго занимание в аквапарк – къпал се и се пързалял, карал
бъги. Не се е оплаквал. Свидетелката се обадила на родителите му още същия ден.
След като се прибрали в Х., случайно се видели и те й казали, че Б. продължил
да се оплаква, не ходел на тренировки и те го завели на лекар. Това станало 2-3
седмици след края на лагера.
Съгласно
чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Фактическият
състав на тази правна норма съдържа пет елемента, чието кумулативно наличие
следва да бъде установено във всеки отделен случай, за да може да се ангажира
отговорността на причинилия вредите. Необходимо е да е налице деяние, което да
е виновно и противоправно; да са налице вреди, които да бъдат в
причинно-следствена връзка с това деяние. В случая е налице деяние под формата
на бездействие, изразяващо се в непредприемане на необходимите действия за
осигуряване на безопасността на децата по време на играта „алпийски тролей“.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че по делото не е доказано
авторството на деянието по несъмнен начин по отношение на ответника П.А. И..
Неоснователно е и изложеното, че виновното поведение е на учителката М.Д..
Вярно е, че тя е организирала групата от деца, които са посетили имота на
ответника и че тя е отговаряла за тях и е осъществявала надзор, вкл. и по
отношение на ищеца Б.С.А.. Напълно несъстоятелен обаче е доводът, че съглано
текста на чл.47, ал.2 ЗЗД за вредите, причинени от и на неспособен, отговаря лицето,
което се е задължило да упражнява надзор над него, защото тази норма урежда
отговорността за вредите, причинени ОТ неспособен да разбира или да ръководи
постъпките си, а не на такова лице, както твърди въззивникът. Причинените вреди
на неспособен се обезщетяват по реда на чл.45 ЗЗД, без състоянието му на
неспособност да се отразява по някакъв начин в общия случай. В тази връзка
оплакванията за неправилна правна квалификация на иска са напълно
неоснователни.
Обстоятелството,
че децата са били поверени на свид. М.Д. не ползва въззивника. Нейната
отговорност не е предмет на производството. По делото не става дума за
прехвърляне на отговорност, тъй като децата, в т.ч. и ищецът, са били на детски
лагер, организиран от въззивника в негов собствен имот. Като организатор на
такова събитие и на всички мероприятия, провеждани по време на престоя на
децата в имота му, той отговаря за техния живот и здраве. В тази връзка всяко
съоръжение, изградено в имота му за спорт или други занимания и забавления, следва
да бъде съобразено с техническите правила и норми, приложими за съответния вид.
Дворното място е площадка за игра по смисъла на §5, т.70 ЗУТ. Неоснователно е
оплакването, че площадка не е имало въобще, тъй като имотът е частен, който не
може да се посещава от всеки и не е общодостъпен. Наредба № 1 от 12.01.2009 г.
за условията и реда за устройство и безопасност на площадките за игра не
съдържа легално определение за
обществено достъпна площ. Такова определение не съществува и в ЗУТ, но
изхождайки от общоприетото значение на думите, може да се приеме, че това е
открита или закрита площ, за която съществува възможност да бъде посещавана от
хора по предвиден ред. Следователно,
независимо дали имотът е частен или публичен, собствен на физическо лице, на
общината или държавата, той ще е общодостъпен, когато за всеки един човек или
за определена група от хора е възможно да го посети по предвиден ред и правила.
С други думи не е изключено изначално частните имоти да не са обществено
достъпни.
Съгласно
чл.1, ал.2 от посочената по-горе наредба, площадките за игра се устройват така,
че да осигуряват безопасност при игра на всички ползватели, като се предприемат
подходящи мерки срещу възможни рискове, застрашаващи живота и здравето им. Те
могат да се ползват, само ако съответстват на изискванията за
устройство и безопасност, определени по реда на наредбата. Стопанинът
на площадката за игра по всяко време носи отговорност за правилното й
устройство в съответствие с изискванията за безопасност и достъпност, определени
по реда на наредбата; за монтажа, контрола и поддържането на всички съоръжения
за игра; за полагането на изискващите се ударопоглъщащи и други видове настилки
на територията на площадката, както и за контрола и поддържането им; за
поддържането на растителните видове и на елементите на обзавеждането и за
редовното почистване и/или подмяна на пясъка в пясъчниците и за поддържането на
територията на откритите площадки за игра; за поддържането и почистването на
помещенията и/или площите на закритите площадки за игра; за извършването на
всички видове контрол по време на експлоатацията на площадката за игра; за
предприетите и/или непредприетите мерки за отстраняване на несъответствията с
изискванията на наредбата, отбелязани в докладите за извършения контрол. „Стопанин
на площадка за игра“ е собственик, наемател или концесионер на поземления имот
или на сграда или на част от сграда, на чиято територия е разположена
площадката за игра.
В случая,
след като въззивникът е организатор на детски лагер в собствения си имот, то
той (имотът) е обществено достъпен. Конкретно, изграждайки в него съоръжението „алпийски тролей“, въззивникът
създава площадка за игра. Самото съоръжение представлява въжена линия по
смисъла на §1, т.22 от наредбата, тъй като чрез него децата се придвижват по
направлението на носещото въже, като се използва силата на гравитацията.
Поддържането и контролът на
площадките за игра, на подходите към тях и на съоръженията и елементите им се
извършват от техните стопани – чл.64, ал.2 от наредбата. Въззивникът е стопанин
на площадката, тъй като е собственик на
поземления имот, на чиято територия тя е разположена - §1, т.6, и като такъв
отговаря не само за изграждането на самата въжена линия като
съоръжение, но и за контрола по време на експлоатацията й. В случая съоръжението
изначално не е отговаряло на техническите правила и норми, посочени в
наредбата, защото елементи от него са били приспособени от подръчни материали
(така дървената стълба в началото му) и са били несъобразени с изискванията на
чл.43 и опасни (така свободно поставената метална стълба в края му, по която
участникът слиза на земята, без междинни платформи и перила). Така че
твърдението, че въззивникът не е нарушил конкретна правна норма е напълно
неоснователно. Приложението на Наредба № 1 е напълно резонно и съобразено с
установените по делото факти. С прилагането й не се нарушава диспозитивното
начало, тъй като то е свързано с предмета на делото и обема на дължимата защита
и съдействие, което се иска с исковата молба. Съдът е длъжен сам да издири и
приложи относимия в случая материален закон.
Съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в
гражданското право вината се свързва с неполагането на дължимата грижа. Несъстоятелно
е твърдението във въззивната жалба, че тази презумпция не е приложима в случай
на бездействие. Подобно разграничение законодателят не е вложил в текста на
закона, нито съдебната практика го познава и това е оправдано, защото основната
функция на отговорността е обезщетителна.
Налице е
и причинна връзка между бездействието на
въззивника и настъпилия вредоносен резултат. Неполагането на дължимата грижа за
безопасно приземяване на спускащия се по въжето е причина ищецът да падне. Той
не е имал място нито да стъпи стабилно, нито да се хване и е нормално да се
подхлъзне на тясното стъпало на металната стълба. Падането е причина за
получените травми и в това отношение заключението на съдебномедицинската
експертиза е категорично. По делото не е установена друга причина. Изводът за
наличие на пряка причинна връзка не може да бъде разколебан и от
обстоятелствата, че след случилото се ищецът е участвал в другите забавления. В
тази връзка съображенията за съпричиняване не следва да се обсъждат, тъй като такова
възражение не е било предявено с отговора на исковата молба, поради което е
преклудирано. Твърденията за участието на ищеца в останалите игри и забавления
е свързано само и единствено с оспорване на твърдението в исковата молба, че
при падането пострадалият си изкарал въздуха, не можел да диша, изпитал силки
болки в гърба; че се е изправил, влезнал в сградата да си почине и да пие вода
и след това е продължил игрите заедно с другите деца; че не е споделял за
каквито и да е било болки в гърба нито е изразявал негативна емоция. Ответникът
е възразил,че липсват основания да се твърди, че ищецът е претърпял сериозна
травма от инцидента на 03.07.2016 г., когато бил паднал от съвсем ниско
разстояние, и е оспорил твърдението за получените множество счупвания на
гръдната част на гръбначния стълб. След
като оспорва въобще получаването на увреждането при падането, няма как да
твърди съпричиняването му.
При падането на
03.07.2016 г. ищецът е получил травматичните увреждания, описани по-горе, които
са му причинили болки и страдания. Вещото лице д-р С. пояснява, че гръбначната травма,
независимо от възрастта, е силно болезнена през първи, втори и третия час.
Последващите часове, тя отслабва особено, ако се спазва режим на покой. При
изправяне, раздвижване, усукване на гръбначния стълб, има рязко скачане на
болковия импулс. След раздвижване на гръбначния стълб човек тръгва да ходи,
болката спада, но не напълно, тъй като при всяка крачка има усукващ и накланящ
се момент на гръбначния стълб и настрани, и напред, и назад. При този вид
фрактура, дори при един компресиран прешлен, независимо от възрастта на
пострадалия, е възможно да доведе до колапс. Напълно е възможно такъв вид
травма, да доведе до затруднено дишане. Това води до локален шок на гръбначния
мозък в зоната. Компресията може да се задълбочи при нови травми, следващи
първата травма, когато инерционната сила е предадена вертикално по гръбначния
стълб. При плуване няма да се получи нова компресия, но постоянна болка би
имало, но ще се поддържа болка от постоянно движение на гръбнака. При спускане
във водна пързалка, при извиване на тялото ще има силна болка и тя ще бъде
предизвикана от първата травма, но ако
се приводни в басейна, няма да има силен надлъжен компресионен момент, няма да
има нова компресия. Седящ, при неравности, при всяко друсане ще има болка.
Спирането на въздуха е ефект от силното друсане на гръбначния мозък, но не е
обусловено от фрактурата. Компресионната фрактура има само надлъжна посока на
силово въздействие. Тя може да се получи от падане от високо, при скачане от
високо на крака, при падане на крака или на дупе, при вертикален гръбнак. Тази
компресия може да се получи от скачане от високо, приземяване на крака, остра
болка и падане с шок на гръбначния мозък и спиране на дишането за секунди. При
седнало и при легнало положение на тялото, получава болки в зоната на
гръбначния стълб на гръдния отдел. Тази зона е силно болезнена при кашляне
първите два месеца, при кихане още по-силно.
Предвид на това
съдът намира, че обстоятелствата, че след инцидента ищецът е продължил да играе
и да участва в предлаганите забавления, без да се оплаква от силни болки, са
без значение.
Съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППлВС № 4/23.12.1968
г., понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюнктура в страната (към момента на причиняване на вредите) и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата
(Р-53-2012, ІІ т.о.; Р-211-2010, ІV г.о.). В този смисъл въззивният съд намира,
че сумата от 10 000 лв. би била напълно достатъчна, за да покрие изцяло
претърпените от въззиваемия вреди, но целият размер на обезщетението не е
предмет на това дело. Във всички случаи обаче само претендираният частичен
размер не може да репарира вредите, тъй като тази сума не е съобразена с вида и
характера на претърпените към датата на произшествието и след това болки и
страдания, техния интинзитет, преживените негативни емоции и сегашното
положение. Според заключението на вещото лице д-р С., предвид възрастта на ищеца към момента на
травмата - на 11 г., и степента на травмата може да се заключи, че
оздравителният период е около 3 месеца, а препоръките за по-големи периоди по
медицинските документи е с цел да се минимализира риска от повторна подобна
травма. При направения клиничен
преглед вещото лице не е установило усложнения на първоначално получените на
03.07.2016 г. травми. Според показанията на свидетелите Т.К.А.и В.С.А., които
съдът кредитира напълно като преки и непосредствени, се установя, че след
инцидента и по време на възстановителния период ищецът е
изпитвал болки при кихане, скачане и тръскане. Спазвал е режим на покой на
легло в продължение на 1 месец. Преустановил е активните си тренировки по баскетбол и е ограничил
социалните си контакти. Носел корсет в продължение на половин година. Не можел да носи сам раницата си за училище, а
през първите седмици след инцидента не можел да спи спокойно и станал по-лесно
раздразнителен, което е напълно естествено с оглед активната детска възраст, в
което се е намирал ищецът, и обстоятелството, че е следвало да търпи освен
болки и страдания, и ограничения,
за да се сведе до минимум рискът от повторна подобна травма, а това безспорно е довело и до негативните психически
изживявания. Обстоятелството, че тези свидетели са майка и брат на пострадалия,
не е основание показания им да бъдат игнорирани. Съгласно чл.172 ГПК
показанията на роднините на посочилата ги страна се преценяват от съда с оглед
на всички данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. В случая показанията на свидетелите се преценяват именно с
оглед на данните по делото, установени от заключението на медицинската
експертиза, както и на представените медицински документи. Така че видът и
интензитета на болките и страданията съдът намира за напълно установени.
Предвид на гореизложеното въззивният
съд намира, че качеството на живот на ищеца се е влошило след инцидента. Не само травмата, но
и възстановителният период са били болезнени и неприятни. Нарушен е бил
нормалният му ритъм на живот. Въпреки това обаче претърпените болки и страдания
не са повече от обичайните - възстановяването е било за сравнително кратък
период. Към настоящия момент душевните травми са отзвучали. Затова и като има предвид степента
на увреждането и претърпените болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания, ноторно намиращи отражение и върху психиката, съдът приема, че справедливо
по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищеца се явява обезщетение в размер на 10 000 лв.,
както е посочено и по-горе. Тази сума съставлява точният паричен еквивалент на
претърпените от него непосредствени болки и страдания, техният характер и
тяхното реално проявление във времето.
Предвид на изложеното предявеният от
ищеца частичен иск се явява напълно основателен. Претендираната от ищеца сума
се дължи от ответника заедно със законната лихва, считано от 03.07.2016 г.
Съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята за забава без покана, т.е. от деня, в който увреждането е причинено.
С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се
присъдят направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в
размер на 350 лв.
Воден от
горните мотиви, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260122/16.11.2020 г. по гр. д. № 3612/2019
г. на Районен съд - Казанлък.
ОСЪЖДА П.А.И. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.А., ЕГН **********,***, сумата в размер на 350
лева, съставляваща направените от него разноски по делото за възнаграждение за
един адвокат пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване – чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.