Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 36
Гр.Д.
13.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на ДЕВЕТИ АПРИЛ 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното т.д.№ 39/2020г.по
описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона
за търговския регистър.
Образувано е по подадена от адв.А.Т.,***,пълномощник
на А. Г. А.,ЕГН:**********,в качеството й на управител на ООД „ ***“,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:област Д.,община К.,с.Х. Д.,***,жалба против
отказ № 20200302165102/05.03.2020г.на длъжностното лице по регистрацията при
Агенция по вписванията.Като релевира доводи за незаконосъобразност на
отказа,жалбоподателят моли за отмяната му и даване на задължителни указания на
Агенцията по вписванията да извърши вписване на заявените обстоятелства.
Д.кият окръжен съд,като взе предвид
постъпилата жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като
подадена в срока по чл.25,ал.1 от ЗТР,от оправомощено лице/при редовно
упълномощаване/,срещу подлежащ на обжалване акт,при внесена дължимата държавна
такса,жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество,жалбата е неоснователна.
От приложената към жалбата преписка на
Агенция по вписванията-Търговски регистър е видно,че жалбоподателят е подал
заявление,вх.№ 20200302165102/02.03.2020г.за вписване на следните
обстоятелства:Заличаването на А. Г. А.,ЕГН:**********,на основание чл.125,ал.2
от ТЗ като съдружник и по реда на чл.141,ал.5 от ТЗ като управител на ООД „ ***“,ЕИК
***.
Последвал е обжалвания отказ,мотивиран с
липсата на решение на ОС на дружеството,което да урежда имуществените последици
от напускането на съдружника,с това,че към заявлението не е приложен дружествен
договор, съдържащ промяна в капитала,както и с това,че от представеното
уведомление за заличаване на заявителя като управител не се установява същото
да е получено от дружеството,като в случая общите правила за връчване на книжа
по ГПК са неприложими,доколкото специалната разпоредба на чл.141,ал.5 от ТЗ изисква
изрично реалното получаване на уведомлението от дружеството.
Отказът е правилен като краен резултат.
Прекратяване на членството на съдружник в
дружество с ограничена отговорност може да стане доброволно посредством
едностранно волеизявление на съдружника.Тази хипотеза е предвидена в нормата на
чл.125,ал.2 от ТЗ,според която съдружникът може да прекрати участието си в
дружеството с писмено предизвестие,направено най-малко три месеца преди датата
на прекратяването.Прекратяването на членството поради доброволно напускане на
съдружник настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието.Именно на
автоматичност сочи и употребения в чл.125,ал.3 от ТЗ термин „ настъпване“ на
прекратяването.Аргумент в подкрепа на това становище представлява и
разпоредбата на чл.137,ал.1,т.2 от ТЗ,в
която по отношение прекратяването на членството в дружеството е предвидено
правомощие на общото събрание единствено
за изключването на съдружниците,но не и за останалите основания за прекратяване
на участието им в дружеството,предвидени в чл.125,ал.1 от ТЗ,едно от които е и
доброволното напускане,т.е при едностранно прекратяване на участието с
предизвестие.Именно поради потестативния
характер на признатото в чл.125,ал.2 от ТЗ субективно право,законът не поставя
като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на
решение на общото събрание за освобождаване на съдружника.Буквалното и
систематично тълкуване на нормата на чл.125,ал.2 от ТЗ изключва възможността
прекратяването да бъде поставено в зависимост от други юридически факти,в т.ч.
от уреждане на имуществените отношения по чл.127,във връзка с чл.125,ал.3 от ТЗ
между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените
дялове.Промяната на капитала и дружествения договор са последици от
прекратяването на членственото правоотношение,а не част от фактическия му
състав,поради което нямат правно значение при оповестяването на промяната.В
този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС,обективирана в редица
постановени по реда на чл.290 от ГПК решения,като напр.:Решение № 515/20.03.2002г. на ВКС по гр.д.№ 1312/2001г.,V
г.о.;Решение № 10/28.01.2004г. на ВКС по гр.д.№ 426/2003г.,ІІ г.о;Решение
№ 46/22.04.2010г.по т.д.№ 500/2009г. на II т.о.,ТК на ВКС.
В този смисъл не може да бъде споделено,като неправилно,разбирането
на постановилото отказа длъжностно лице,че за вписване на заличаването на
заявителя като съдружник към заявлението е следвало да бъдат представени и решение
на ОС на ООД „ ***“,което да урежда имуществените последици от напускането на
съдружника А. Г. А.,както и дружествен договор,съдържащ промяна в капитала.
За да
възникне правото на съдружника А. Г. А. да прекрати на основание чл.125,ал.2 от ТЗ участието си в ООД „ ***“,съответно правото по чл.141,ал.5 от ТЗ сама да
заяви заличаването си в Търговския регистър като управител,на дружеството
следва да бъдат редовно връчени предизвестието по чл.125,ал.2 и уведомлението
по чл.141,ал.5 от ТЗ и да са изтекли регламентираните в цитираните разпоредби
законови срокове.
В случая,предизвестието по чл.125,ал.2 и
уведомлението по чл.141,ал.5 от ТЗ са инкорпорирани в един документ,наименуван „
Писмено предизвестие“.Избраният от А. Г. А. способ за връчването на този
документ на ООД „ ***“ е чрез ЧСИ по реда на чл.18,ал.5 от ЗЧСИ.Съгласно
цитираната разпоредба,ЧСИ може да връчва всякакви покани,съобщения и отговори
във връзка с граждански отношения.В чл.43 от ЗЧСИ е предвидено,че връчването на
книжа се извършва при условията и по реда на чл.37-58 от ГПК.При липса на
специална уредба в ТЗ относно връчването на предизвестие по чл.125,ал.2 и
уведомление по чл.141,ал.5 от ТЗ,изводът на постановилото отказа длъжностно
лице,че в случая общите разпоредби за връчване на книжа по ГПК са неприложими,е
неправилен.
Приложените към заявлението документи обаче не
удостоверяват редовно връчване.Установява
се,че посочения в писменото предизвестие адрес на ООД „ ***“ е посетен на 13.06.2019г.в 10.40 ч. от
призовкаря при ЧСИ Л.Т.,рег.№ ***,с район на действие ОС,Д..Търсеният адрес не
е установен,защото такъв не съществува.От проведените разговори с лица,което
живеят в последната къща по улицата,както и с кмета на селото,става ясно,че в
с.Х. Д. няма административен адрес ***,а последният номер на *** е * и след
дворното място започва поле.За тези обстоятелства ЧСИ Л.Т. е уведомил А. Г. А.,чрез
пълномощника й-адв. А.Т.,САК,с писмо,изх.№ 24361/04.07.2019г.Обстоятелството,че
на 13.06.2019г. призовкаря при ЧСИ Л.Т. е залепил по чл.47,ал.1 от ГПК
уведомление,изх.№ 21 180/11.06.2019г.,в което на дружеството е даден
двуседмичен срок,считано от 13.06.2019г.,да се яви в канцеларията на ЧСИ за
връчване на книжа,не обосновава извод,че е налице редовно връчване по реда на
чл.47,ал.5,във вр. с чл.50,ал.4 от ГПК.Това е така,защото в разписката към уведомлението по чл.47,ал.1 от ГПК не е
посочено на какъв адрес то е било разлепено,при положение,че посочения като
адрес на дружеството изобщо не съществува.За да са налице законовите предпоставки
за връчване на съобщение на дружеството чрез залепване на уведомление,то дружеството
следва да разполага с канцелария на последно регистрирания си адрес на
управление(чл.50,ал.1 и ал.3 от ГПК),до тази канцелария да няма достъп,или да липсва служител,съгласен
да приеме съобщението(чл.50,ал.4 от ГПК).Тълкуването на посочените норми налага категоричния
извод,че залепването на уведомление се извършва само,ако търговецът се намира
на адреса на своето управление,на който му е изпратено съобщението,защото само
в тази хипотеза би могло да се очаква,че съществува „канцелария“ със служители
и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при
несъгласие на служителите да приемат съобщението би имало смисъл от залепване
на уведомление.При условие,че в случая посочения адрес за връчване на
съобщението изобщо не съществува,при липса на данни на кой адрес е било залепено
уведомлението по чл.47,ал.1 от ГПК,нито на удостоверяване от страна на съдебния
изпълнител,че изпратения от А. Г. А. до
ООД „ ***“ документ – „писмено предизвестие“ е връчен на
дружеството при условията на чл. чл.47,ал.5,във вр. с чл.50,ал.4 от ГПК,липсва
опора за извод,че заявителят е осъществил правата си по чл.125,ал.2,съответно
по чл.141,ал.5 от ТЗ.Доколкото тези права са обусловени от изтичане на
определен от закона срок,заявителят следва да докаже редовното достигане и
връчване на предизвестието по чл.125,ал.2 и на уведомлението по чл.141,ал.5 от ТЗ до дружеството.Липсата на подобно доказване съставлява самостоятелна и
достатъчна причина за постановяване на отказ по подаденото заявление.
Предвид гореизложеното,обжалвания отказ като правилен следва да се потвърди.
Воден от горното,Д.кият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказ №
20200302165102/05.03.2020г.на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по
вписванията,постановен по заявление,вх.№ 20200302165102/02.03.2020г.,с което е
поискано по партидата на ООД „ ***“,ЕИК ***,вписване на следните
обстоятелства:Заличаването на А. Г. А.,ЕГН:**********,на основание чл.125,ал.2
от ТЗ като съдружник и по реда на чл.141,ал.5 от ТЗ като управител на дружеството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд,гр.Варна в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.
Препис от решението да се връчи на
жалбоподателя,чрез пълномощника му- адв.А.Т.,САК,на посочения в жалбата съдебен
адрес.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: