№ 84
гр. Момчилград, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20235150100077 по описа за 2023 година
Производството е по предявена искова молба с правно основание чл.127 „а“
ал.2 пр.1-во и ал.4 от СК.
Молителката по делото- А. О. С., като майка и законен представител на
децата си С.К.А. и Х.К.К.., твърди, че ответникът К. З. К. е баща на децата
СИМС. и ХХ.. В молбата се посочва, че с ответника са живели на съпружески
начала, без сключен гр.брак до 03.01.2023г., когато ответникът е напуснал
домът им и се преместил да живее в с.Завоя, общ.Кирково, а тя с децата са
останали в жилището в гр.Момчилград, което е било нейно.
В молбата се посочва, че СИМС. е ученик в ОУ „Д-р П.Берон“, а ХХ. е
посещавал детска градина „Здравец“, намиращи се в гр.Момчилград. заявява,
че от тези учебни занятия често се организирали мероприятия извън страната
с образователна цел, но децата им, поради липса на изразено съгласие от
страна на ответника, техен баща, не можели да пътуват. Посочва и факта, че
се налагало децата да пътуват в чужбина- в страните от ЕС и в Турция, и за
преминаването на границата с нея се искало да има и съгласие от двамата
родители, но поради обстоятелството, че ответникът не отказват да даде
такова съгласие, децата не можели да пътуват извън страната.
Гореизложеното водело до извода за наличие на правен интерес от
1
предявяването на настоящия иск, предвид и на което моли съда да постановие
решение с което да разрешите на децата СИМС. и ХХ., да напускат пределите
на Р.България, и да пребивават извън страната- всички страни от
Европейския съюз, и Р.Турция, придружавани от нея, като тяхна майка и
законен представител, или от трети лица, по нейна преценка, до навършване
на пълнолетие, както и да се допусне предварително изпълнение на
постановеното решение. Претендира присъждането на направените но делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
адв.А. САМУИЛОВ, в който се оспорва иска, като неоснователен. Сочи се, че
за да се прецени основателността е следвало да се установи най-добрия
интерес на децата, като се възразява срещу всички основания на исканите
разрешения за пътуванията на децата. Изразява несъгласие децата да пътуват
в чужбина, придружавани от майката или от трети лица, т.к. не било посочено
конкретно кога, по какъв повод и за какъв период се иска това разрешение. Не
били представени доказателства, че децата са пътували в чужбина, или при
семейни приятели в чужбина. Заявява, че при обективна и конкретна
необходимост той щял да разреши това, но пС.стоящем нямала. Възразява и
срещу исканият срок на това разрешение. Ето защо иска да отхвърли молбата.
Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание, молителката лично и с пълномощника си адв.М.
Ч., поддържа молбата, така, както е предявена. Претендира разноски.
Ответникът, лично и с адв.А. С. в съдебно заседание оспорва молбата, и
иска същата да се остави без уважение. Претендира разноски. Възразява
срещу размера на адв.възнаграждение, поради прекомерност.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна
страна и прие за установено следното: Установява се от приложените препис-
копия на Удостоверения за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №
0072/ 2011г. и изд.въз основа на акт № ****/2016г., и двата на
общ.Момчилград, че молителката и ответника са родители на децата СИМС.
и ХХ.. От представените удостоверение № 145/ 2023г. и служебна бележка №
51/2023г., е видно, че СИМС. е ученик в 5-ти в ОУ „Д-р П.Берон“, а ХХ.
посещава детска градина „Здравец“, намиращи се в гр.Момчилград.
2
Представен е социален доклади на ДСП- Момчилград, с който се
установят горните обстоятелства- а именно, че децата СИМС. и ХХ. са
родени от съвестното съжителство между страните, без сключен гр.брак,
както и че същите се разделили през м.януари 2023г., като ответникът е
напуснал домът им и се преместил да живее в с.Завоя, общ.Кирково, а
майката с децата са останали в жилището в гр.Момчилград, което е било
нейно. В доклада се посочва, че СИМС. е ученик в ОУ „Д-р П.Берон“, а ХХ.
посещава детска градина „Здравец“, намиращи се в гр.Момчилград.
ПС.стоящем основните грижи да децата се полагат от майката, подпомогната
от нейните родители, като връзката на децата с бащата не били прекъснати.
Посочено е, че майката и бащата работят. В доклада се посочва, че детето
СИМС. третира тенис на маса и участва в състезания. Изразява се становище,
че е в интерес на децата същите да могат да пътуват.
Децата СИМС. и ХХ. не са изслушани в съдебно заседание, поради
обстоятелството, че това процесуално действие няма да допринесе за
изясняване на фактите по делото, а може в същото време да увреди
интересите на децата чрез засягане на неговото психифизическо развитие.
При условията на чл.176 от ГПК ответникът по делото е дал лични
обяснения и е отговорил на въпроси, като от тях е видно, че от началото на
януари е нямал конкретно искане за конкретно пътуване на децата, в т.ч. и за
пътуване на дъщерята за състезания, екскурзии или пазар в Одрин. Отказал
на искане по фейсбук, т.к. не е имало конкретно искане и за конкретен повод.
Като свидетели по делото са разпитани братът на молителката- св.М.С.
и колега на ответника- св.С.Х., като първият свидетел сочи, че страните са
разделени от нова година насам, като не знаел къде живее ответникът,но
доколкото знаел- живеел при майка си, а майката с децата са останали в
жилището в гр.Момчилград, което е било нейно. Свидетелят посочва, че
молителката е искала да води децата в чужбина- в Гърция на море, и в Турция
на пазар, както и при него в Италия- на екскурзия, но ответникът не е давал
разрешение за пътуването на децата. СИМС. е била тенисистка и участвала в
състезания, и можело да се наложи да пътува в чужбина, но нямало съгласие
на бащата. Бил му известен фактът на категоричен отказ на ответника да даде
разрешение за задгранично пътуване на децата.
Колегата на ответника, разпитан като свидетел знае, че страните са
3
разделени, но не му било известно да има искания към неговият колега за
даване на разрешение, като изразява предположение, че при направено искане
и в интерес на децата би бил дал съгласие. Знаел, че ответникът не е съглА.
децата да пътуват неговото знание за това- искал да знае всяко пътуване на
децата. Свидетелят посочва, че ответникът е съвестен в работата си, както и е
бил отговорен и грижовен баща и като такъв щял да разреши пътуванията, ако
са в интерес на децата.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Отнесеното към съда искане за произнасяне по реда на
спорната съдебна администрация, черпи правното си основание от чл. 127
„а“ ал.2 от СК.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че
страните са родители на децата СИМС. и ХХ., които са родени от съвестното
съжителство между страните, без сключен гр.брак, както и че същите се
разделили през м.януари 2023г., като ответникът е напуснал домът им и се
преместил да живее в с.Завоя, общ.Кирково, а майката с децата са останали в
жилището в гр.Момчилград, което е било нейно. Установи се, че СИМС. е
ученик в ОУ „Д-р П.Берон“, а ХХ. посещава детска градина „Здравец“,
намиращи се в гр.Момчилград. ПС.стоящем основните грижи да децата се
полагат от майката, подпомогната от нейните родители, като връзката на
децата с бащата не са прекъснати. По делото се установи, че майката и
бащата са трудово ангажирани. По делото се установи, че детето СИМС.
тренира тенис на маса и участва в състезания. По делото се установи, че
ответникът, бащата на децата не е съглА. децата да пътуват извън страната,
като в това отношение са и обясненията кои са дадени в съдебно заседание и
показанията на свидетелите. Последният- ответникът посочва, че няма
направено искане за конкретно пътуване с конкретна цел, и затова не бил
съглА..
Съдът по настоящото производство по един категоричен начин
установи отказът на ответника да даде разрешение, респ. съгласие за
пътуването на децата в чужбина с своята майка- молителката по настоящото
производство. Изразените от същият доводи и събражения за недаване на
съгласие съдът приема за неоснователни, доколкото предмет на
производството е наличието или липсата на съгласие за пътуване на децата, а
4
не конкретните лични предпочитания на родителя.
При така обсъдени факти съдът счита, че осигуряването на
възможността за децата да пътуват със своята майка е в техен интерес. Това е
родителят, чиито грижи децата, след раздялата са получавали до момента и
няма данни те да не са били полагани адекватно на нуждите на същите.
Налице са факти, отразени в социалният доклад и в показанията на
свидетелите, въпреки липсата на писмени доказателства, че към момента
молителката е осигурила финансовите възможности децата да пътуват в
чужбина, съдът счита, че няма основания за съмнение, че майката ще осигури
защита интереса на дъщеря си и сина си при пътуванията в чужбина. Отделно
от това, искането за даване на разрешение за пътуване в чужбина касае
държавите-членки на Европейският съюз, така както беше конкретизирано и в
съдебно заседание, както и съседната Р.Турция /съюзник на Р.България в
НАТО/, и децата, като граждани на такава държава има правото да се движи
свободно и пребивава на територията на другите държави-членки на ЕС и/или
на НАТО /Турция е в НАТО/, като няма никакво основание за ограничаване
на това право. Освен това конкретизация за пътуване в Турция, също не влиза
противоречие с интересите на детето, защото тази държава е съюзна на
Република България страна-членка в НАТО. Съдът счита, че следва да се
осигури възможността на децата да пътуват с своята майка в страните- членки
на Европейският съюз, както и в Р.Турция, за период от 5 години, а не така,
както е направено искането в молбата и в съдебно заседание- до навършване
на пълнолетие, и многократно в този 5 год. период- неограничен пъти. Съдът
намира, че тези пътувания няма да пречат на бащата да се възползва от
правото си на лични контакти с децата.
Сиреч, установи се по делото, че бащата на децата, се противопоставя
на пътуването им в чужбина, не осигурява необходимото съдействие за
даване на съгласие, поради което това съгласие следва да бъде заместено от
съда, с оглед приетото, че е в интерес на малолетните деца. Предвид
изложеното съдът счита, че предявената искова претенция е изцяло
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава. Разрешението
за пътуване следва да се постанови по отношение на държавите-членки на
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ, и за РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, и за период от 5
години. Съдът счита, че са налице основанията чл. 127 „а“ ал.4 от ГПК за
допускане предварително изпълнение на решението.
5
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените от последната разноски по делото възлизаща
на сумата от 625 лева, от която 25 лева- държавна такса и 600 лева-
адвокатски хонорар. И това е така защото за всяко съдебно производство се
дължат разноски, вкл.и присъждане на такива при направено искане, и ако
такива са сторени. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност
на адв.възнагражедие, защото същото е съобразено с предвиденото за този
вид дела.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА на основание чл.127 „а“ ал.2 вр.ал.1 от Семейният
кодекс, на децата С.К.А. с ЕГН- ********** и Х.К.К.. с ЕГН- **********, ДА
НАПУСКАТ ПРЕДЕЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и да пътуват
неограничен път в държавите-членки на ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ и в
РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, придружени от своята майка А. О. С. с ЕГН-
**********, или от трети лица, по нейна преценка, без да е необходимо за
това съгласието на бащата К. З. К. с ЕГН- **********, ЗА СРОК ОТ 5
ГОДИНИ, считано от датата на влизане настоящото решение в сила.
НАСТОЯЩОТО решение замества съгласието на бащата К. З. К. с ЕГН-
**********, за пътуване на децата С.К.А. с ЕГН- ********** и Х.К.К.. с ЕГН-
**********, в чужбина.
ДОПУСКА на основание чл.127 „а“ ал.4 от СК, предварително
изпълнение на решението.
ОСЪЖДА К. З. К. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на А. О. С. с ЕГН-
**********, сумата от 625 лева- представляваща размерът на направените от
последната деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6