Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 24.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, I-ви състав, в открито заседание
на тринадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Цветелина Д., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 352 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.226, ал.1 вр.
чл.145 и сл. от АПК вр. чл.215, ал.1 от ЗУТ.
С решение №
8658/01.07.2020 г., постановено по адм.д. № 2298/2020 г. по описа на ВАС, Второ отделение, е
отменено решение № 70/17.12.2019 г., постановено по адм.д. № 389/2019 г. по
описа на Административен съд – Русе, а делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на същия съд. В отменителното решение на ВАС е прието, че
евентуалните процесуални нарушения при съставянето на констативния акт или
неговото несъобщаване на заинтересованите страни не опорочават заповедта за
премахване на незаконния строеж до степен незаконосъобразност. Прието е, че
нарушението по чл.168, ал.4 от АПК може да бъде релевирано само от страната,
спрямо която е допуснато, но не и от трето лице. Касационната инстанция е
посочила, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон
и съществени нарушения на съдопроизводствените правила като е приел, че
невръчването на констативния акт по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ на адресата на
заповедта Д.Г.А. съставлява основание за нейната незаконосъобразност по чл.146,
т.3 от АПК и че е допустимо това нарушение да се релевира и от адресати на
заповедта, спрямо които то не е било допуснато, в резултат на което не е разгледал
оспорената заповед на останалите основания по чл.146 от АПК.
При новото
разглеждане на делото, съобразявайки, съгласно чл.224 от АПК, задължителните
указания на ВАС и евентуалната необходимост от извършване на преценка за
пропорционалност съобразно критериите, изведени в решението на ЕСПЧ от 21 април
2016 г. по делото И. и Ч. срещу България,
жалба № 46577/15, съдът е указал на жалбоподателите да представят доказателства
за конкретния период, през който е построена жилищната сграда, чието премахване
е разпоредено, да посочат разполагат ли те или някой от тях с друго жилище, кои
лица и откога живеят във въпросната сграда, в какви отношения се намират те
помежду си и обитава ли се сградата от ненавършили пълнолетие деца.
Жалбоподателката
Р.Д.Я. и конституираната с определение от 03.10.2019 г. заинтересована страна Д.Г.А.,
чрез процесуалния си представител, са депозирали заявление с вх. №
2752/10.08.2020 г., в което заявяват, че сградата е построена през 2017 г. и в
нея не живее никой, тъй като тя все още не е годна за обитаване. Сочат, че се
намират във фактическо съпружеско съжителство, а Р.Я. има две непълнолетни деца
като цялото семейство живее в жилищна сграда, която се намира в съседен имот.
В проведеното на
13.08.2020 г. съдебно заседание жалбоподателят Н.В.Н. сочи, че сградата, чието
премахване е разпоредено, не е завършена и че поради извършването на
строителството без всякакъв план, тя не е стабилна и е потенциално опасна за
обитаване. Сочи, че в тази къща не живее никой и никой няма нужда от нея, тъй
като той, заедно с жалбоподателката Р.Я. и децата й, живеят в друга къща,
находяща се в съседство, а заинтересованата страна – Д.А., изтърпява наказание
„лишаване от свобода“. Твърди, че изграждането на незаконния строеж е започнало
от А., който не го уведомил за намеренията си, макар Н. да е собственик на
терена. Изразява съгласие с премахването на незаконната постройка.
При новото
разглеждане на делото ответникът по
жалбата – кметът на Община Ветово не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по заявеното от жалбоподателите.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази указанията, дадени с решението на Върховния административен съд и доводите
на страните, и на основание чл.168, ал.1 от АПК извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, приема за установено следното:
Разпореденият за премахване незаконен строеж, представляващ „жилищна сграда
в УПИ XIV-1587, кв.86, гр.Ветово“ е пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“
от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи. Компетентността, съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, да издава заповеди за
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, е предоставена
на кмета на общината, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган.
Тя е издадена в
писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по чл.59, ал.2 от АПК,
включително правните и фактически основания за нейното издаване. В обстоятелствената
й част е посочено, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е извършен без за него да са налице необходимите строителни
книжа. Посочено е също, че строежът е изпълнен около 2017 г., което се признава
и в депозираните пред съда обяснения на жалбоподателя Н.Н., поради което за
него са неприложими разпоредбите на § 127, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ,
бр.82 от 26.10.2012 г.) във връзка с § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ като той не
попада и в нито една от хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ. Като правно основание
за издаване на оспорения акт са посочени нормите на чл.225а, ал.1 и ал.2 и
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
При издаването
на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Правилно като адресати на заповедта в
нея са посочени освен фактическите му извършители – Д.Г.А. и Р.Д.Я., но и
собственика на терена, върху който е извършено строителството – Н.В.Н. съгласно
нотариален акт № 93, т.V, д. № 1939/28.07.1982
г. на нотариус при РРС (л.16 от адм.д. №389/2019 г. на АС – Русе). Според § 3
от ДР на Наредба № 17 за принудително изпълнение на заповеди за поправяне,
заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на
Община Ветово, приета с решение № 122 от 08.04.2008 г. на Общински съвет –
Ветово, която се прилага и за премахване на незаконни строежи и части от тях –
чл.2, т.2 от същата, адресат/адресати на заповедта могат да са собственикът на
строежа или терена, лицето, в полза на което е учредено ограничено вещно право
или извършителят на строежа.
С отменителното
решение на ВАС изрично е решен въпроса досежно липсата на връчване на констативния
акт от 04.04.2019 г. на заинтересованата страна Д.А. като е прието, че това
обстоятелство само по себе си не съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. На следващо място нито при
предходното, нито при новото разглеждане на делото Д.А., чрез процесуалния си
представител, твърди подобно нарушение да е извършвано спрямо него и да
основава тезата си за незаконосъобразност на оспорената заповед на това
обстоятелство.
При съставянето
на самия констативен акт също не са допуснати процесуални нарушения. Според
чл.225а, ал.2 от ЗУТ заповедта за премахване на незаконните строежи се издава
въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 от същия
закон. Последната разпоредба предвижда, че това са служителите за контрол по
строителството в администрацията на всяка община (район). В случая
констативният акт е съставен от Невзие Бекирова и Хошгюн Насуф – и двамата на
длъжност главен специалист в Община Ветово, т.е. от компетентни длъжностни лица
съгласно чл.223, ал.2, т.1 от ЗУТ от звено в общинската администрация с функции
по контрол на строителството – чл.5, ал.6 от ЗУТ.
Заповедта е
съобразена и с материалния закон. Според посочената в нея разпоредба на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. За изградената жилищна
сграда са необходими както инвестиционен проект, така и разрешение за строеж,
за каквито няма данни да са били изготвяни и това е посочено в констативния
акт. По тази причина правилно е прието от административния орган, че строежът е
незаконен по смисъла на цитираната разпоредба. Същият е изграден през 2017 г.,
поради което за него са неприложими и предпоставките за търпимостта му по § 16 от
ПР на ЗУТ, респ. § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Следва да
се отбележи, че с издаване на оспорената заповед не е допуснато и нарушение на
принципа на пропорционалност по чл.6 от АПК, както и на правото на жалбоподателите
на неприкосновеност на тяхното жилище по чл.8 § 1 от ЕКПЧ. Понятието „жилище“ по смисъла на чл.8 § 1 от
ЕКПЧ е автономно и не зависи от класификацията по националното законодателство
(Chiragov and Others v. Armenia [GC],
no. 13216/05, ECHR 2015, § 206). В практиката си ЕСПЧ извежда определени рамки,
до които разширяването на разглежданото понятие може да продължава чрез
включването в него на нови и нови видове обекти. Използваният критерий при
преценката дали съответният обект представлява „жилище“ по смисъла на чл.8 § 1
от ЕКПЧ се базира на връзката между съответното място и жалбоподателя, както и
дали то е предназначено или се ползва именно за обитаване от същия. Поради това
Съдът в Страсбург приема, че сграда, която не е обитавана, празна е или е в
строеж, не може да бъде квалифицирана като „жилище“ (Halabi v. France, no. 66554/14, 16 май 2019 г., § 41).
Именно такова е
положението и в настоящия случай. Както от обясненията на жалб.Н., така и от
посоченото в констативния акт се установява, че незаконната постройка е
изградена в състояние на груб строеж – тухлена зидария и покрив. Установява се,
че поради своята незавършеност, тя никога не е била обитавана от някой от
жалбоподателите, от заинтересованата страна или от друго лице като според жалб.Н.
начинът на нейното изграждане прави сградата потенциално опасна за живеене.
Както Н., така и Я. с двете си непълнолетни деца разполагат с друго жилище,
находящо се в съседен имот, а А. понастоящем продължава да изтърпява наказание
„лишаване от свобода“. При това положение съдът намира, че разпоредената за
премахване незавършена жилищна сграда не представлява „жилище“ по смисъла на чл.8
§ 1 от ЕКПЧ, не се ползва от закрилата по Конвенцията и за нея не намира
приложение приетото в решението на ЕСПЧ по делото И. и Ч. срещу България, жалба № 46577/15, относно задължението на
националните съдилища да изследват обстоятелствата, примерно посочени в § 53 от
същото решение.
Освен с
материалния закон, оспореният акт е съобразен и с целта на закона, доколкото с
него се цели възстановяване на законосъобразното положение чрез премахване на
незаконния строеж. По изложените съображения депозираната срещу заповедта жалба
се явява неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
Ответникът
по жалбата не е направил искане за присъждане на деловодни разноски,
включително на тези, направени за водене на делото във ВАС – чл.226, ал.3 от АПК, поради което такива в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.Я., с
ЕГН ********** и Н.В.Н., с ЕГН **********,***, против заповед № 185/09.05.2019
г., издадена от кмета на Община Ветово, с която, на основание чл.225а, ал.1 и
ал.2 във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено жалбоподателката Р.Д.Я.
и заинтересованата страна Д.Г.А., да премахнат незаконен строеж, V-та категория,
представляващ „жилищна сграда в УПИ XIV-1587, кв.86, гр.Ветово“.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: