Р Е Ш Е Н И Е
№…………,
град Шумен, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публично
заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Цветкова
при секретаря Ив. Велчева,
като разгледа
докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. дело №408 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.145
и сл. от АПК във вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на "В."
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя В.В., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗНПАМ/ №0402481/15.08.2019 г. на Началник отдел "Оперативни
дейности" – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена
в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че към момента на
издаване на оспорената заповед и към настоящия момент няма съставен Акт за
установяване на административно нарушение от контролните органи, поради което е
нарушен въведения принцип в ЗАНН свързан с целта на принудителната мярка.
Твърди се, че в момента на извършване на проверката паспортът на ФУ е бил взет
от сервизната фирма, за корекция на БУЛСТАТ и е върнат в деня на проверката, но
в по-късен час. Излагат се и доводи, че не е спазен принципът на съразмерност,
визиран в разпоредбата на чл.6 от АПК. Въз основа на това жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Началник отдел
"Оперативни дейности" – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно
призован, за него се явява гл. юрисконсулт В. М., редовно упълномощен, който
изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения за
компетентност на органите, наличие на административно нарушение, респективно
основание за налагане на принудителната административна мярка в хипотезата на
обвързана компетентност. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Оспорената заповед в настоящото производство
е връчена на представител на дружеството на 19.08.2019 г., а жалбата е
депозирана чрез органа на 21.08.2019 г., поради което се явява процесуално
допустима – предявена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, адресат на
заповедта, т.е. при наличие на правен интерес от обжалване.
С процесната ЗНПАМ №0402481/15.08.2019 г. на
Началник отдел "Оперативни дейности" – София в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“д“ от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – склад за PVC, находящ се в град София, ул. Нешо Бончев №13,
стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.
Няма
спор между страните, че жалбоподателят „В.“ ЕООД стопанисва търговския обект – склад
за PVC, находящ се в град София, ул. Нешо Бончев №13. На
06.08.2019 г. в 12.47 ч., в обекта е извършена проверка от органи по приходите
в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, резултатите от която са
обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА №0402481 от 06.08.2019
г. При проверката е извършена контролна покупка на стойност 15.00 лв.,
заплатени в брой, за която е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация
в обекта и работещо фискално устройство марка „ELTRADE A3 KL“, с регистрационен № в НАП 4092675 и дата на
регистрация 19.03.2019. Установена е разчетена касова наличност от ФУ за
7 716.51 лв. и фактическа наличност на парични средства в касата 3 116.67
лв., 101.00 лв. са въведени пари в касата.
При извършената проверка са представени
необходимите документи за проверката по спазване на данъчното законодателство,
включително Свидетелството за регистрация на ФУ и Договора за сервизно
обслужване на ФУ, като не е представен паспорта на фискалното устройство.
Видно
от оспорената заповед и представената административната преписка, както и
становището на процесуалния представител на ответната страна, няма съставен Акт
за установяване на административно нарушение, а е представен Протокола за
извършена проверка, на който се е позовал органа, за налагане на принудителната
мярка за твърдяното нарушение на чл.42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на министъра на финансите.
Въз основа на констатациите, обективирани в
Протокола за извършена проверка серия АА №0402481 от 06.08.2019 г., както и
събраните доказателства, органът по приходите е приел наличието на
административно нарушение на чл.42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
министъра на финансите и предпоставките на чл.186 ал.1 т.1 б"д" от ЗДДС,
поради което и в условията на обвързана компетентност е наложил процесната
принудителна административна мярка.
От представените по делото Свидетелство за
регистрация на ФУ №58/19.03.2019 г. и Договор за абонаментно сервизно
обслужване на ЕКА №0…1963/19.03.2019 г., валиден до 19.01.2020 г., по
категоричен начин се установи, че в процесния търговски обект има регистрирано
ФУ марка „ELTRADE A3 KL“, с регистрационен в
НАП №4092675, с индивидуален номер на ФУ ED318384 и с индивидуален номер на фискалната памет
44318384. От приложените два броя приемопредавателни протоколи се установи, че
на 03.08.2019 г. паспортът на ФУ е предаден на обслужващата фирма „Мики 73“
ЕООД за корекция на сгрешен БУЛСТАТ, който от фирмата е върнат в търговския
обект на 06.08.2019 г., но след приключване на проверката.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.186
ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Тази заповед,
като всеки индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички
законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове.
След извършена, на основание чл.168
ал.1 от АПК проверка, съдът приема, че оспорената ЗНПАМ е издадена от
оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл.186
ал.3 от ЗДДС. Издателят на административен акт е притежавал необходимата за
това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава
на нормата на чл.12
ал.6 от ДОПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна
част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за
изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.
Съгласно разпоредбата на чл.186
ал.1 т.1 б."д" от ЗДДС, посочена като материалноправно основание
за издаване на заповедта, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази начина и реда за съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и
съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Начинът и редът
за съхраняването на посочените документи са указани в чл.42 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. Нормата и в частност
ал.1 т.2 въвежда задължение за лицата по чл.3 от Наредбата, да съхранява в
търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл.14 ал.3 и чл.50 ал.6.
По приложението на материалния закон съдът
намира следното:
Между страните не се спори по отношение на
установените при проверката факти. В настоящото производство в тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания, породили
необходимостта от налагане на ПАМ.
Независимо от установените факти, няма данни
по преписката, а и в ЗНПАМ не е отбелязано съставянето на Акт за установяване
на административно нарушение. Съгласно чл.36 от ЗАНН административните
нарушения се установяват със съставянето на Акт за установяване на
административно нарушение. При липсата на съставен такъв акт липсва установено
административно нарушение. След като принудителните административни мерки се
издават за предотвратяване и преустановяване извършването на административно
нарушение, съгласно чл.22 от ЗАНН, то наличието на такова е предпоставка за
налагането на ПАМ. Липсата на установено по надлежния ред административно
нарушение води до извод за незаконосъобразност на принудителната
административна мярка.
Няма спор между страните, че в деня и часа
на извършване на проверката в търговския обект не е бил паспортът на ФУ. Видно
от материалите по делото при проверката е установено издаването на касови
бележки, като няма установени други нарушения на данъчното законодателство.
Няма данни за резултати от други проверки в обекта или обекти на търговеца,
поради което и твърдяното нарушение – липса в търговския обект на паспорт на
фискално устройство – представлява първо нарушение.
От друга страна твърдяно нарушение не е
свързано с отчитане на продажбите, липса на дължимо издаване на фискална касова
бележка. Напротив, такава е издадена при контролна покупка от проверяващите
органи, както и не е установено и наличие в касата на парични средства, които
не са отразени в касовия апарат. Представено е свидетелство за регистрация на
ФУ и Договор за сервизно обслужване на ФУ, като единствената нередовност на търговския
обект е липсата на паспорт на ФУ.
В процесната заповед в мотивите при
определяне срока на продължителност на мярката органът е приел, че неспазването
на задължението в търговския обект да се съхранява паспортът на ФУ води до
негативни последици при провеждането на контрол, както и прави невъзможно
установяването на множество факти, а именно дали ФУ функционира и е пуснато в
експлоатация от оторизирана фирма, в кой момент е пуснато в експлоатация, дали
ФУ не е изведено от експлоатация, налице ли е дистанционна връзка с НАП и дали
отпечатаните дневни и месечни финансови отчети са отпечатани от същото ФУ.
Според органът невъзможността да се установяват изложените по-горе факти води
до ненадеждна отчетност на ФУ, както и е предпоставка да се извърши нарушение
на реда за регистриране и отчитане на продажбите,у а от там и отклонение в
данъчното облагане.
Съдът намира, че формално фактическият
състав на чл.186
ал.1 т."д" от ЗДДС е изпълнен, доколкото безспорно е установено,
че дружеството към момента на проверката, в стопанисвания от него обект, не
съхранявало паспортът на ФУ, съгласно изискването на чл.42
ал.1 т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. От това обаче не може да се
заключи, че нарушението води до негативни последици за фиска, тъй като не води
до неотчитане на реализираните от търговеца приходи и не може да се стигне до
отклоняване на данъчно облагане. Казано по друг начин – налице е неизпълнение
на формално изискване за съхраняване на документи, което не е пряко свързано с
отчитането на приходите от продажби. Изводът се потвърждава от протокола за
извършена проверка, от който се установява, че при извършена контролна покупка
в обекта - за нея е издаден фискален бон и то от въведеното в експлоатация и
регистрирано ФУ.
Принудителните административни мерки се
налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения
съгласно чл.22 ЗАНН, като следва да са съобразени с вида и характера на нарушението и
конкретните материално правни предпоставки за налагането им съгласно специалния
материален закон.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че ЗНПАМ
не е достатъчно мотивирана относно определения срок за прилагане на
принудителната мярка. В заповедта са посочени фактическите и правни основания
за издаването й и формални мотиви относно срока на наложената принудителна
административна мярка. Мотивите на органа, че несъхраняването на паспорта на ФУ
в обекта прави невъзможно установяването дали ФУ функционира и дали е пуснато в
експлоатация от оторизирана фирма, в кой момент е пуснато в експлоатация, дали
ФУ не е изведено от експлоатация, налице ли е дистанционна връзка с НАП се
опровергават от доказателствата по делото и в частност Свидетелството за
регистрация на ФУ и Договорът за сервизно обслужване на ФУ, които доказателства
са били известни на органа при издаване на Заповедта и са били представени на
контролните органи. Категорично, както от свидетелството за регистрация, така и
от Договорът, се установява датата на регистрация на ФУ, от кога е пуснато в
експлоатация, коя оторизирана фирма го поддържа, както и валидност на договора.
А фактът дали ФУ работи и дали е свързано с НАП се опровергава от извършената контролна
покупка от проверяващия орган.
Мотивите изложени в заповедта, касателно
нарушение на фиска и отклонение от данъчното облагане са неотносими към
приетото от органа нарушение по чл.42 ал.1 т.2 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ и основанието за издаването на заповедта – чл.186
ал.1 т.1 б."д" от ЗДДС. Няма данни нарушението да е свързано с
укриване на приходи от продажби съответно отклоняване от данъчно отчитане и
облагане. По никакъв начин реализираните приходи в търговския обект не се
влияят от извършеното нарушение, което няма пряко отношение към тях. Касае се
за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документи в търговския
обект, което не е свързано пряко с отчитане на приходите от продажби от този
обект. Следователно временно не съхраняване на паспорта на ФУ в търговския
обект не може да води до негативни последици за фиска, тъй като не влияе на
водената отчетност на реализираните от лицето приходи. При това положение
изложените от органа мотиви относно срока за прилагане на принудителната мярка
не кореспондират с вида на констатираното нарушение и фактите и обстоятелствата
констатирани при проверката.
Излагането на мотиви в заповедта по чл.186
ал.1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на срока на
наложената ПАМ е задължително, като същите следва да са съобразени с фактите,
приети от органа за установени при издаване на заповедта и другите
обстоятелства, включително предходни нарушения и личността на извършителя, за
да може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в изпълнение
на изискването на чл.146
т.5 от АПК. Не посочването на обосновани мотиви относно определения срок,
за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение
на изискването на чл.59
ал.2 т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи, дали актът е
издаден в съответствие с целта на закона – чл.146
т.5 от АПК.
Нарушаването на принципа на съразмерност на
наложената мярка с извършеното нарушение представлява именно такова
несъответствие с целта на закона – по арг. от чл. 6 от АПК. В конкретния случай в заповедта не се твърди, че работещото в обекта
устройство не е надлежно регистрирано. Съгласно чл.16 и сл. от Наредба №Н-18/13.12.2006
г. на МФ, за да се издаде свидетелство за регистрация пред органите по
приходите следва да се представят както договор за сервизно обслужване, така и
паспорт на фискалното устройство с отразени данни от сервизната фирма –
следователно наличието на тези документи се установява от съществуването на
свидетелство за регистрация. Предвиждането на налагане на имуществена санкция и
принудителна административна мярка с лишаване от право да извършва дейност за
несъхраняване на данни, служебно известни на контролните органи, съдът намира,
че е в нарушение на прокламирания от Европейския съюз принцип на добра
администрация. Като съобрази всички посочени обстоятелства, съдът намира, че
наложената принудителна административна мярка „запечатване на търговския обект
и забрана за достъп до него за срок от 5 дни“ е несъразмерна на твърдяното
административно нарушение – несъхраняване в обекта на паспорт на фискално
устройство.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че като издадена в нарушение на материалния закон и
неговата цел, оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №0402481/15.08.2019 г. на Началник отдел
"Оперативни дейности" – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП се
явява незаконосъобразно и като такава следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора, както и на
основание чл.143 от АПК, направеното своевременно искане за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателя, ведно с приложен списък, съдът намира за
основателно, поради което НАП град София следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски общо в размер на 555.00 лв., от
които 50.00 лв. внесена държавна такса, 5.00 лв. банков превод и 500.00 лв.
договорено и изплатено възнаграждение в брой за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед на налагане на принудителна административна
мярка №0402481/15.08.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Националната агенция по приходите град София да заплати на "В." ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя В.В., направените по делото разноски общо в размер на 555.00 /петстотин
петдесет и пет лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: