РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Нова Загора, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20222220100393 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от М.Т.С. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: *********, против Прокуратурата на Република България, с която е
предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 15000 лв. с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, вр. с чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че с Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Сливен
от 29.06.2020 г. било образувано ДП № 132 ИП 2020 г. по описа на ОД на МВР - Сливен с
вх.№ 1763/2020 г. пор.№ 223/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура - Сливен за
престъпление по чл.278, ал.1 от НК, затова че „на неустановена дата преди 04.09.2020 г. в
гр.Нова Загора е открита културна ценност - богослужебна книга, издадена на гръцки език
през 1783 г. и в продължение на 7 дни не е съобщено на властта“.
Посочва се, че поводът за образуваното срещу него досъдебно производство бил
„сигнал“ от ГДНП - София в ОД на МВР - Сливен и проведената предварителна проверка, в
хода на която били събрани „достатъчно данни“ по случая. Въпреки дадените от ищеца
принудително писмени обяснения, че въпросната книга е негова законна собственост -
давностно придобита и като такава на основание чл.97, ал.3 от ЗКН няма задължение нито
да я идентифицира, нито да я регистрира, Окръжна прокуратура - Сливен преценила, че била
налице „необходимост“ да бъде извършено претърсване и изземване на книгата от дома му
на ********* в гр.Нова Загора.
Твърди, че неизвършвайки нужния анализ и без да предостави данни за
съставомерност на „деянието“ по чл.278, ал.1 от НК кой, кога и как бил „открил“ културна
ценност Окръжна прокуратура - Сливен получила съдебно Определение №
260043/12.10.2020 г. от съдия Я.Ч. от Окръжен съд - Сливен на основание чл.161, ал.1 от
НПК по ЧНД № 505.
Излага се, че на 14.10.2020 г. при СПО на ОД на МВР - Сливен било извършено
претърсване и изземване и книгата била иззета като „веществено доказателство“ по делото.
Претърсването и изземването представлявало класически пример за „мълчаливо“, без
постановление, привличане на обвиняем, както според ЕСПЧ, така и от нашата константна
съдебна практика, но това не попречило на разследващ полицай от Сливен да го разпита в
1
качеството му на „свидетел“. Сочи, че съобразно Решение № 32/2003 г. на 3-то наказателно
отделение на ВКС, когато лицето срещу което е било образувано наказателното
производство е разпитано като „свидетел“ е ангажирана наказателната му отговорност,
независимо че това лице не е било привлечено като обвиняем, а производството е било
прекратено.
След близо 10 месечно разследване Окръжна прокуратура - Сливен в Постановление
от 06.04.2021 г. посочили, че мнението на разследващия полицай по ДП № 132 „ИП/2020 г.
било делото да бъде прекратено, поради „липса на престъпление“. Преценявайки, че са
налице основанията на чл.24, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за прекратяване на настоящото
наказателно производство на основание на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал 1, т. 1 и т. 2 от
НПК Окръжна прокуратура, видно от диспозитива на Постановлението не прекратила
воденото срещу него ДП № 132 „ИП/2020 г. на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г. пор.
№ 223/2020 г. на Окръжна прокуратура - Сливен, а прекратила съвсем друго, различно
наказателно производство - ДП № 134 „КП/2018 г. по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№
1616/2018 г. пор.№ 147/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура - Сливен.
Навежда се, че съществените противоречия между обстоятелствената част и
диспозитива на „Постановлението за прекратяване на наказателното производство“ от
06.04.2021 г. на Окръжна прокуратура - Сливен, изразяващо се в анализ на едно досъдебно
производство, а прекратяване на друго - съвсем различно от ДП, не създавали правните
предпоставки за изпращане на досъдебното производство „за реализиране на
административно наказателна отговорност“ на компетентния административно наказващ
орган - Министерството на културата. Ищецът посочва, че постановлението за прекратяване
на наказателно производство от 06.04.2021 г. на Окръжна прокуратура - Сливен му било
изпратено „за сведение“, въпреки че то подлежало, както на институционален контрол по
чл.143, ал.1 от ЗСВ, така и на съдебен контрол.
На 13.04.2021 г. Министерството на културата образувало срещу него
административно наказателна преписка № 11-00.45, която прекратило с Резолюция от
11.06.2021 г. на основание на чл.9, ал.2 вр. с чл.54, ал.1 от ЗАНН.
Паралелно водените „двойни“ производства - наказателно и административно-
наказателно освен недопустими, представлявали „разнопосочни репресивни действия“,
които противоречали на чл.4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС. Противоречали и на ТР №
3/2015 г. на ОСНК на ВКС - „дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато
някоя от тях започва или продължава след като другата е приключила с влязъл в сила акт“.
Класическото правило „nonbis in idem“ било съществен елемент от правото на справедлив
процес по чл.6, §1 от ЕКПЧОС. Незавършилото продължаващо все още наказателно
производство срещу него - ДП № 132 „ИП“ 2020 г. на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763 пор.
№ 223/2020 г. на Окръжна прокуратура - Сливен го принуди да защити своите законни права
и интереси, чрез инструментите на ЗОДОВ - чл.2, ал.1, т.2 вр. с чл.1, ал.1. Лишаването му от
право на защита, незаконосъобразните действия на Окръжна прокуратура - Сливен и
продължаващото все още вече повече от 18 месеца разследване по ДП № 132 „ИП“ /2020 г.
му причинило неимуществени вреди, квалифицирани от съдебната практика като
„обичайни“. Вредите се изразявали в нравствените, емоционални, психологически терзания
на личността: накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, стрес, страх от
наказание за тежко престъпление, душевна болка и страдание от „дублираните“
производства - наказателно и административно-наказателно.
Обективните предпоставки за настоящата му искова молба по ЗОДОВ, ангажиращи
отговорността на прокуратурата на Република България за претърпените от него вреди били
на основание на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, вр. с чл.1, ал.1:
1. Постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.04.2021 г. на
Окръжна прокуратура - Сливен, като не прекратявали ДП № 132 „ИП“/ 2020 г. по описа на
2
ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г., пор.№ 223/2020 г. на Окръжна прокуратура -
Сливен и противоречията между обстоятелствената част и диспозитива в нарушение на
чл.243, ал.3 от НПК.
2. Административно-наказателната преписка № 11-00-45/13.04.2021 на
Министерството на културата образувана в нарушение на чл.36, ал.2 от ЗАНН предвид това,
че производството, водено от Окръжна прокуратура - Сливен не било прекратено.
3. Продължаващото все още разследване по въпросното ДП преминаващо
„разумните“ срокове вече втора година.
Посочва се още, че посттравматичното разстройство от незаконосъобразното
претърсване и изземване, последвано от разпореждане с частната му собственост, сами по
себе си били достатъчно съществени, но лишаването му от процесуални и конституционни
права на защита било системен проблем.
Обезщетението на причинените му неимуществени вреди - срам и унижение от страна
на Прокуратурата на Република България оценявал на 15000 лв., които биха представлявали
частична компенсация за страданията му, пряка и непосредствена последица от
увреждането.
С оглед изложеното ищецът на основание чл.2, ал.1, т.2, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
моли съда, да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати посочената сума
за нанесените от нея, чрез изброените незаконосъобразни действия неимуществени вреди.
Прилага писмени доказателства по опис.
Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния си
представител Б.Ж. - младши прокурор при РП - Сливен в срока по чл.131 от ГПК представя
писмен отговор по предявения срещу него иск. Счита, че същият е недопустим,
неоснователен и недоказан.
По допустимостта и основателността на иска, заявява, че същият е недопустим и
неоснователен, като посочва следното:
Исковата претенция съдържала твърдения за претърпени вреди от:
1. Постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.04.2020г., с
което според ищеца не се прекратявало досъдебно производство 132 „ИП“/2020 по описа на
ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г., пор. 223/2020 г. по описа на ОП Сливен и
съществувало за него противоречие между обстоятелствената част и диспозитива, което
същият считал, че е в нарушение на чл.243, ал.3 от НПК.
2. Административнонаказателна преписка № 11-00-45/13.04.2021 г. на Министерство
на културата, която според ищеца била образувана в нарушение на чл.36, ал.2 от ЗАНН,
предвид това, че същият считал, че производството пред ОП - Сливен не било прекратено.
3. Продължаващо извън разумните срокове, според ищеца досъдебно производство.
В исковата молба се твърдяло посттравматично разстройство от незаконосъобразно
претърсване и изземване, последвано от разпореждане с негова частна собственост.
Споменавало се лишаване от процесуални и конституционни права на защита, без яснота
какви права се визирали и в каква връзка се споменават.
Претендирало се обезщетение за причинени на ищеца срам и унижение от страна на
Прокуратурата на Република България, които ищецът оценял на 15000 лв., които според
него биха представлявали компенсация за страданията му, причинени от увреждането.
На първо място ответникът посочва, че в правното основание на иска била посочена
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която уреждала отговорността за
вреди, причинени при нарушаване на права, защитени от чл.5, § 2 - 4 на Конвенцията от
правозащитните органи. Текстовете на Конвенцията, към които препращало соченото
правно основание касаели правата на арестувани или лишени от свобода лица. Уточнява се,
3
че ищецът по иска не е бил задържан, спрямо него не била взимана каквато и да е било
мярка за неотклонение или процесуална принуда. Нямало и такива твърдения в
депозираната пред Pайонен съд -Нова Загора искова молба. В този смисъл ответника считал,
че депозираната искова молба била недопустима.
Сочи се още, че ищецът М.С. не бил привлечен като обвиняем за деянието, за което е
било образувано цитираното досъдебно производство, а именно такова по чл.278, ал.1 от
НК, спрямо него не била взимана мярка за неотклонение, с оглед на което ответника счита,
че исковата претенция не попада в приложното поле на чл.2 от ЗОДОВ.
Единствените действия, с които по някакъв начин проведеното досъдебно
производство е било свързано с ищеца бил проведения му разпит като свидетел и
извършеното, след предварително разрешение претърсване на недвижими имоти, находящи
се на адреси: ********* и *********, ********* и изземване на богослужебна книга,
издадена на гръцки език през 1783 г. и други вещи и предмети, имащи значение за
разследването, водено по досъдебно производство № 132 „ИП”/2020 по описа на ОД на МВР
- Сливен, вх.№ 1763/2020 г., пор. 223/2020 г. по описа на ОП Сливен. Разрешението било
дадено с Определение № 260043/12.10.2020 г. по ч.н.д. 505/2020 г. по описа на Окръжен съд
- Сливен, като със същото било определено претърсването и изземването да се извършат в
периода 14.10.2020 г. - 21.10.2020 г.
Излага се, че в изпълнение на цитираното Определение, на 14.10.2020 г. било
пристъпено към извършване на претърсване на жилище на адрес *********, ул.
„БратяМиладинови“ ********* и изземване на богослужебна книга, подробно описана в
протокола от процесуално-следственото действие. След поканване на присъстващия М.Т.С.,
същият доброволно предал книгата, която била предмет на процесуално-следственото
действие. В този смисъл ответникът оспорва твърдението, соченото действие по разследване
да е незаконосъобразно. Напротив, същото било извършено при стриктно спазване на
процесуалния ред за това.
На следващо място се възразява срещу твърдението, че досъдебно производство ДП
№ 132 „ИП”/2020 г. на ОД - МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г. на ОП - Сливен не е
прекратено. Същото било прекратено с Постановление на ОП - Сливен от 06.04.2021 г. на
ОП - Сливен на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се и
твърдението, че същото продължавало извън разумните срокове. Подробни аргументи в тази
връзка излага по-долу.
По наведените в исковата молба аргументи, касаещи Административнонаказателна
преписка № 11-00-45/13.04.2021 г. на Министерство на културата, счита че Прокуратурата
на Република България не била пасивно легитимирана да отговаря по същите.
В отговора се твърди още, че исковата претенция за претърпени неимуществени
вреди била изцяло неоснователна и недоказана. В тежест на ищеца било да докаже
претърпени вреди от нарушаване на права, причинно-следствената връзка, както и всички
положителни факти, на които основавал иска си. В тази връзка ищецът не бил ангажирал
никакви доказателства за твърдените от него неимуществени вреди, както и такива за
наличие на пряка причинно-следствена връзка между делото и сочените от него негативни
последици.
Относно обстоятелства, на които се основава искът в отговора си ответникът посочва
следното:
Исковата молба се основавала на твърдения по образувано с Постановление на
Окръжна прокуратура - Сливен от 29.09.2020 г. /не както било посочено в исковата молба
29.06.2020 г./ досъдебно производство № 132 „ИП”/2020 г. по описа на ОД на МВР - Сливен,
вх.№ 1763/2020 г., пор.№ 223/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура - Сливен за
престъпление по чл.278, ал.1 от НК, затова че „на неустановена дата преди 04.09.2020 г. в
4
гр.Нова Загора е открита културна ценност - богослужебна книга, издадена на гръцки език
през 1783 г. и в продължение на 7 дни не е съобщено на властта”. Не кореспондирало с
материалите по досъдебното производство твърдението на ищеца, че цитираното досъдебно
производство е било образувано срещу него.
Сочело се в исковата молба, че след проведената предварителна проверка, въпреки
дадените от него „принудителни“ писмени обяснения, че въпросната книга била негова
законна собственост, било образувано досъдебно производство и проведено претърсване и
изземване. В тази връзка ответникът посочва, че още в хода на предварителната проверка
ищецът е бил поканен да представи въпросната книга, но същият отказал.
Ищецът се позовавал на извършеното претърсване и изземване, претендирайки че
същото съставлявало „мълчаливо”, без постановление, привличане на обвиняем. Ответникът
счита, че позоваването на практиката, изложена в исковата молба не е приложимо в
конкретния казус. Както било видно от материалите по цитираното досъдебно производство
и извършената предварителна проверка, предметът на преценка в случая бил на първо
място: съставлява ли въпросната книга културна ценност и следва ли същата да бъде
регистрирана по ЗКН. Именно към този предмет е било насочено конкретното действие по
разследване - претърсване и изземване, а не спрямо ищеца. Както се вижда и от диспозитива
на представеното съдебно определение, съдът е постановил да се претърсят два конкретни
адреса и да се изземе въпросната книга. Действието не било насочено срещу конкретно
лице, а по отношение на определена вещ, за да се изследва същата и да се направи на първо
място преценка дали предметът съставлява подлежаща на регистрация културна ценност по
смисъла на чл.278, ал.1 от НК.
В исковата молба се сочело близо 10 месечно разследване по досъдебното
производство, което не отговаряло на действителността. Същото било образувано на
29.09.2020 г. и прекратено на 06.04.2021 г., т.е. от образуване до прекратяване на
досъдебното производство били изтекли 6 месеца и няколко дни.
Твърдяло се също, че с Постановление от 06.04.2021 г. по същото досъдебно
производство не се прекратявало воденото, а съвсем друго, с посочени конкретни номера. В
случая била допусната очевидна фактическа грешка, като в тази връзка възражения и
доказателствени искания ответникът прави подробно по-нататък в отговора си. За пълнота
посочва, че цитираното постановление за прекратяване е било изпратено на ищеца, който
въпреки, че получил препис от същото, не го обжалвал по предвидения за това ред.
В исковата молба били изложени обстоятелства за образуваната от Министерството
на културата административно-наказателна преписка, която била прекратена с Резолюция от
11.06.2021 г. на основание на чл.9, ал.2 вр. с чл.54, ал.1 от ЗАНН. Ответника считал, че
същите били абсолютно неотносими към отговорността на Прокуратурата на Република
България по чл.2 от ЗОДОВ.
Относно посочените от ищеца, като обективни предпоставки за претенцията му:
1. Постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.04.2020 г., с
което според ищеца не се прекратявало досъдебно производство 132 „ИП”/2020 по описа на
ОД на МВР - Сливен, вх.№1763/2020 г., пор. 223/2020 г. по описа на ОП Сливен и
съществавало занего противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, което същият
считал, че е в нарушение на чл.243, ал.3 от НПК. Отново това ответникът посочва, че то не е
било обжалвано, не е и не би могло да бъде в причинна връзка с настъпването на някакви
вреди за ищеца.
2. Административнонаказателна преписка № 11-00-45/13.04.2021 г. на Министерство
на културата, която според ищеца била образувана в нарушение на чл.36, ал.2
от ЗАНН, предвид това, че същият считал, чепроизводството пред ОП - Сливен не било
прекратено. Сочената преписка ответникът счита за неотносима към настоящия иск, още
5
повече че не била и не би могла да бъде в причинна връзка с настъпването на някакви вреди
за ищеца. Ако имало такива, то Прокуратурата на Република България не била пасивно
легитимирана да отговаря за същите.
3. Продължаващо извън разумните срокове, според ищеца досъдебно производство.
Отново това ответникът посочва, че цитираното досъдебно производство не било
„продължаващо“.
Ответникът излага възраженията си срещу иска:
Искът за претърпени неимуществени вреди бил недопустим, както и изцяло
неоснователен и недоказан.
Липсвали доказателства за претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца, още
по-малко, че такива вреди били в пряка причинно-следствена връзка с воденото досъдебно
производство, тъй като в същото ищецът не е имал качеството на обвиняем.
От петитума на исковата молба не се разбирало, че ищецът е формулирал искова
претенция срещу ПРБ за неимуществени вреди в размер на 15000 лв.
В исковата молба се сочело, че вредите на ищеца се изразявали в нравствени,
емоционални, психически и психологически терзания на личността: накърнена била
неговата чест, достойнство и добро име в обществото стрес, страх от наказание за тежко
престъпление, душевна болка и страдание от „дублираните“ производства - наказателно и
административно-наказателно.
Ответникът счита, че изложеното в исковата молба не се подкрепяло от
доказателствата, представени с нея.
Не било установено ищецът да е изживял нравствени, емоционални, психически и
психологически терзания на личността именно поради извършените по 132 „ИП”/2020 по
описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г., пор. 223/2020 г. по описа на ОП Сливен
действия по разследване. В тази връзка следвало да се има предвид следното:
На първо място несвойствени се явявали изтъкнатите доводи, че разследването по
цитираното досъдебно производство продължава. Установеното от ищеца несъответствие в
номерацията на производствата, дължащо се на техническа грешка не създавало
„висящност“ на наказателното производство. Както се виждало произнасянето с
постановление за прекратяване от 06.04.2021 г. било именно по досъдебно производство №
132 „ИП”/2020 по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г., пор. 223/2020 г. по
описа на ОП Сливен. От обстоятелствената част на същото ставало напълно ясно, че се
прекратява именно досъдебното производство 1763/2020 г., пор. 223/2020 г. по описа на ОП
Сливен, тъй като освен по номера, същото било индивидуализирано и по дата на
образуване, за какво престъпление и всички други обстоятелства, напълно достатъчни, за да
внесат необходимата яснота. В мотивите на цитираното постановление изключително
подробно се описвали, както обстоятелствата, дали повод за образуването му, така и тези
наложили извършването на претърсване и изземване, съответно разпит на ищеца и неговия
син. Досъдебното производство било образувано на 29.09.2020 г., действието, което според
ищеца нарушило правата му, а именно претърсването и изземването било извършено на
14.10.2020 г., времево продължило изключително кратко, като книгата е била предадена
доброволно и реално не били извършвани фактически действия по претърсване и изземване.
На същата дата бил проведен и разпитът му като свидетел, а досъдебното производство
било прекратено на 06.04.2021 г., тоест по-малко от 6 месеца по-късно, като за този кратък
период, освен разпити на свидетели е била възложена и изготвена експертиза и били
изискани множество справки. Освен това, още на 11.11.2020 г., т.е. по-малко от месец след
като узнал за образуваното досъдебно производство, ищецът получил отговор по негова
жалба по същото, в която наблюдаващият прокурор изрично е посочил, че „Вие нямате
качеството на обвиняемо лице“, съответно същият следвало да е бил изрично уверен, че
6
срещу него не се провежда досъдебно производство и в този смисъл се явявало невъзможно
причиняването на твърдените вреди.
Ищецът бил разпитван само веднъж - на 14.10.2020 г. и за краткия период от време, в
който ищецът бил запознат с факта на образувано досъдебно производство /от провеждане
на претърсването и изземването и разпита му, до неговото прекратяване/ било
несъстоятелно да се твърди, че се е стигнало до твърдените от ищеца сериозни негативни
психологически последици. Още повече, че спрямо ищеца имало висящи 2 наказателни
производства - по досъдебно производство № 43/2016 ОДМВР-Сливен -Сектор
“Икономическа полиция”, вх.№ 571/2016 г. на ОП Сливен и отразен осъдителен акт по
НОХД № 210/2020 на AC-Бургас от 10.03.2020 г. /без данни за влизане в сила/ за
престъпления по чл.278, ал.6 предл. последно вр. предл.1 отНК и чл.277а, ал.7 от НК, както
и наказателно производство по НОХД № 601/2019 г. по описа на ОС - Сливен, по което за
извършено от М.С. престъпление по чл.278, ал.6, предл. последно от НК, му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено за пет години и глоба в
размер на 3000 лв. /влязла в сила на 25.02.2022 г./. В този смисъл неясно оставало поради
какви причини ищецът счита, че именно соченото в исковата молба досъдебно производство
било в причинна връзка с твърдените вреди. В съдебната практика изрично било обсъдено,
че наличието на наказателни производства, извън предмета на иска, касаещи един и същи
период от време е относимо към отговорността по ЗОДОВ. Ответникът счита, че е
невъзможно засягането на съответните блага, да произтича от прекратеното досъдебно
производство, по което ищецът не е имал качеството обвиняем, при наличие на две висящи
към същия момент производства, по които впоследствие са постановени осъдителни
присъди спрямо ищеца, едната от които към настоящия момент е отразена като влязла в
законна сила.
Възразява се и срещу наведеното в исковата молба твърдение за „разпореждане“ с
негова частната собственост. Въпросната книга е била приобщена като веществено
доказателство законосъобразно, същата е била върната на правоимащото лице
своевременно, с резолюцията за прекратяване на административнонаказателното
производство на Министъра на културата.
Независимо от изложеното дотук, при условията на алтернативност и с оглед пълнота
на възраженията ответника посочва, че освен неоснователен и недоказан, искът за
неимуществени вреди бил изключително завишен и недоказан по размер. В тази връзка се
позовава на Определение № 580 от 15.07.2019 г. по гр.д.№ 2081/2019 г. на ВКС, III г.о., в
което изрично било отразено, че размерът на присъденото обезщетение не можел да служи
като източник за неоснователно обогатяване. В конкретния случай въобще не било налице
обвинение. Изброени били редица белези, които Върховният съд обичайно определял като
такива, водещи до намаляне размера на дължимото обезщетение, а именно: спрямо ищецът
не е взимана мярка за неотклонение, не е повдигано обвинение пред съд, по никакъв начин
не е засегнат неговия обществения и професионален живот, не е имало никаква разгласа или
публичност, няма постановени осъдителни присъди.
Уточнява се, че в случая ищецът дори не бил привлечен като обвиняем. Ответникът
се позовава и на константната съдебната практика, в случаите, в които ищецът е осъждан за
други престъпления, какъвто бил настоящият, интензитетът на страданията да се счита
занижен. Изброяването не било изчерпателно, а обосновавало възражението за
изключително завишен размер на иска и неговата недоказаност по основание и по размер.
Според възприетото в т.II на ППВС № 4/1968 г., въпрос на фактическа преценка, с
оглед конкретните факти и обстоятелства, както и с оглед личността на увредения, било
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като
7
справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретни
обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следвало да съответства на
необходимото за преодоляването им и не била проява на справедливост,определянето на
обезщетение, по-високо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди / Реш. №
832/10.12.2010 г., гр.д.№ 593/2010 г. на IV ГО на ВКС/.
Твърди се, че претендираното обезщетение в размер на 15000 лв. било изключително
завишено и не било съобразено с липсата на качество на обвиняем на ищеца, с липсата на
реално упражнена спрямо личността на ищеца принуда, както и причината, наложила
пристъпване към принудителното приобщаване към материалите по досъдебното
производство на въпросната книга, която била предмет на претърсване и изземване.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не било адекватно и с оглед
икономическия стандарт в страната и претендираният размер от 15000 лв. бил в разрез с
принципа за обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.
Освен изложеното, ответника прави възражение, че в случая била налице хипотезата
на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл посочва, че досъдебно производство № 132 „ИП“/2020 по описа на ОД
на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г., пор. 223/2020 г. по описа на ОП Сливен било
образувано по сигнал на Главна дирекция „Национална полиция“, след проведена
предварителна проверка. Както било видно от резултатите от проведената проверка, г-н
М.С. бил поканен още в хода на същата, да предаде съответния обект, богослужебна книга,
издадена на гръцки език през 1783 г. за извършване на предварителната проверка и цялостна
преценка за установяване наличието на идентификация на книгата съгласно изискванията на
ЗКН. Видно от приложената на стр.7 от досъдебното производство докладна записка С.
отказал да предаде доброволно въпросния обект.
Предвид изложеното ответника счита, че ако са налице увреждания за ищеца, то те са
резултат от неговото противоправно поведение. С поведението си ищецът бил допринесъл
за образуването на наказателното производство, несъдействайки на органите на реда в хода
на предварителната проверка.
Не възразява срещу приемането като доказателства на представените с исковата
молба копия от документи, представя и моли да бъдат приети като доказателства по и
писмени доказателства по опис.
Отправя към съда доказателствени искания да бъде изискано по настоящото
производство ДП № 132 „ИП”/2020 по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г.,
пор. 223/2020 г. по описа на ОП Сливен, тъй като по делото се съдържали данни за липсата
на привличане на ищеца като обвиняем; липсата на взета мярка за неотклонение спрямо
същия; данни за основанията по чл.5, ал.1 от ЗОДОВ за отпадане отговорността на
държавата, а именно предварителната проверка и резултатите от същата и др.; да бъде
изискана от Pайонен съд- Нова Загора справка за съдимост на ищеца М.Т.С.; да бъде
изискана от Окръжна прокуратура - Сливен информационна справка за хода на досъдебно
производство № 132 „ИП”/2020 по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г., пор.
223/2020 г. по описа на ОП Сливен, както и фазата, на която се намира, с отразяване на
датите на образуването и прекратяването му, както и справка привлечени към наказателна
отговорност по същото дело лица; да бъде изискана справка от Окръжна прокуратура -
Сливен за образуваните досъдебни производства, по които М.Т.С. е бил привлечен като
обвиняем, в която да бъдат отразени датите на образуване на същите, датите на привличане
на М.Т.С. като обвиняем, престъплението, за което е привлечен, датите приключването им,
както и с какъв акт.
Предвид изложеното ответника моли искът на М.Т.С. срещу ПРБ за претърпени
неимуществени вреди да бъде оставен без разглеждане като недопустим, евентуално
8
отхвърлен, като изцяло неоснователен и недоказан.
На откритото съдебно заседание, проведено на 14.06.2022 г. ищецът, редовно
призован - лично се явява.
За ответника се явява прокурор С. при РП - Сливен.
Ищецът поддържа исковата си молба и заявява, че на ответника му било пределно
ясно и категорично посочил, че е допуснал очевидна фактическа грешка и всъщност ставало
въпрос за фактологическа неточност, която правела постановлението от 06.04.2021 г. на ОП -
Сливен невалидно, сиреч то не пораждалоправни последици, затова твърди, че досъдебно
производство все още е неприключило, защото след като е била допусната очевидна
фактологическа неточност би следвало отвеника да си я поправи. Досъдебното производство
продължаваоло вече близо две години, което представлявало нарушение не само на нашите
закони, но и наЕвропейската конвенция. Ответникът твърдял в отговора на исковата молба,
че ищеца не е обжалвал постановлението на ОП - Сливен за прекратяване на наказателното
производство. В жалбата на ищеца от 20.10.2020 г. с окръжна прокуратура, тя му
отговаряла, че е недопустима, понеже нямал никакви процесуални права и в нея пределно
ясно си отстоявал, че разследващите органи под ръководството на ОП - Сливен нарушили
неприкосвеността на жилището му, като по време на това действие присъствало лице, което
не било вписано в протокола. Окръжна прокуратура не счела за нужно да му отговаря,
въпреки че това било нарушение, както на българската конституция, така и на чл.8 от
конвенцията. В исковата молба ответникът твърдял, че ищеца не е бил привлечен като
обвиняем. Според ищеца това бил класически пример за привличане на обвиняем без
постановление. Такава била константната практика, както на ВКС, така и на Европейския
съд. Така, че ищеца бил привлечен като обвиняем, още с действието претърсване и
изземване. Претърсването било процесуално следствено действие, което било опорочено.
Счита искът си за напълно законносъобразен и моли съда да го уважи изцяло, което би
представлявало частична компенсация за нанесените му болки и страдания от страна на
ответника.
В заключителната си пледоария прокурор С. заявява, че счита предявеният иск за
абсолютно недоказан и неоснователен. Нито в исковата молба, нито в изложеното
становище в съдебното заседание ставало ясно, точно какви неимуществени вреди същият
бил претърпял и точно от какви действия на прокуратурата, които са незаконосъобразни.
Въпросното досъдебно производство, което било цитирано в хода на същото ищецът не е
бил привлечен в качеството на обвиняем, единствено бил разпитан в качеството му на
свидетел. След като не бил привлечен в качеството на обвиняем, за него не се пораждали
никакви права и задължения в качеството му на обвиняем, съгласно НПК, т.е. по отношение
на претърсването и изземването, което се твърдяло според него, че било опорочено,
следвало да се има предвид, че същото е извършено с предварително съдебно разрешение,
спазени били всички изисквания и императивни разпоредби на НПК за извършването му,
поради което счита, че не можело да се счита, че това процесуално следствено действие е
незаконосъобразно. Посочва, че досъдебното производство било прекратено на 06.04.2021 г.
Действително в диспозитива на постановлението било посочено друго досъдебно
производство, но съпоставяйки всички събрани в хода на делото доказателства, ставало
ясно, че всъщност е било прекратено именно досъдебно производство № 132/2020 г. по
описа на ОД на МВР - Сливен, прокурорска преписка вх.№ 1763/2020 г. Следвало да се има
превид по отношение на изложените твърдения на ищеца относно това, че едва ли не с
извършеното процесуално следствено действие същият е бил придобил качеството на
обвиняем. Подобна хипотеза съществувала по стария НПК, който действал преди 2006 г.
Към настоящият момент Наказателно процесуалния кодекс и наказателният процес като
цяло бил строго формален процес, т.е. всички действия трябвало да са облечени в
предвидената от закона форма. Привличането на обвиняем, реда, начина били строго
9
регламентиран в чл.219 от НПК. Сложността на процеса не допускала никакви изключения
в предвидените от закона разпоредби. Единственото изключение от разпоредбата на чл.219
от НПК било предвидена хипотезата на бързо производство по чл.356, ал.4 от НПК, в което
било посочено, че лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило
престъплението, може да се счете за обвиняем със съставянето на първото действие по
разследването срещу него. Тоест твърденията на ищеца, че същият имал процесуално
качеството на обвиняем, абсолютно не почивали на никакви законови разпоредби. Това
нещо било отразено и в становището на наблюдаващия делото прокурор, който отговорил
на една от молбите на ищеца С.. Тоест в случая нямало по това досъдебно производство
абсолютно никакво незаконосъбразно действие от страна на прокуратурата, което да е
довело до някакви неимуществени вреди у ищеца и тези неимуществени вреди да са в пряка
причинно-следствена връзка с незаконносъобразното действие на прокуратурата. Освен това
не били изтъкнати точно какви са тезинеимуществени вреди, точно от какви действия.
Поради изложените съображения счита, че искът следва да бъде отхвърлен от съда,
като недоказан и неоснователен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени следните писмени доказателства:Копие от Протокол за
претърсване и изземване от 14.10.2020 г., Копие от Определение № 260043 от 12.10.2020 г.
по ЧНД № 505/2020 г. на Сливенския Окръжен съд, Копие от Жалба до ОП - Сливен от
20.10.2020 г., ведно с отговора на Прокуратурата от 11.11.2020 г., Копие от Постановление
за прекратяване на наказателно производство от 06.04.2020 г. на ОП - Сливен, Копие от
Резолюция по административно наказателна преписка № 260043 от 12.10.2020 г. на
Министерство на културата, Документ за внесена държавна такса,справка от УИС на ПРБ
към 03.04.2022 г.; Справка за съдимост от 04.04.2022 г. и 20.04.2022 г. на М.С.; справка от
01.06.2022 г. на ОП - Сливен; досъдебно производство № 132 „ИП“/2020 г. по описа на ОД
на МВР - Сливен, Вх.№ 1763/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура - Сливен.
Видно от приложените доказателства на 29.09.2020 г. с Постановление на Окръжна
прокуратура - Сливен е образувано досъдебно производство № 132 „ИП“/2020 г. по описа на
ОД на МВР - Сливен, вх.№1763/2020 г., пор.№ 223/2020 г. по описа на Окръжна
прокуратура - Сливен за престъпление по чл.278, ал.1 от НК, затова че „на неустановена
дата преди 04.09.2020 г. в гр.Нова Загора е открита културна ценност - богослужебна книга,
издадена на гръцки език през 1783 г. и в продължение на 7 дни не е съобщено на властта“.
Със същото постановление е назначена съдебна експертиза за изясняване на въпроса
съставлява ли културна ценност по смисъла на ЗКН богослужебната книга и следва ли да
бъде регистрирана по реда на чл.97, ал.3 от ЗКН. Постановено е и в качеството на свидетел
да бъде разпитан М.Т.С..
С Определение № 260043 от 12.10.2020 г. по ЧНД № 505/2020 г. на ОС - Сливен е
дадено разрешение за извършване на претърсване на недвижими имоти, находящи се на
адреси: ********* и *********, ********* и изземване на богослужебна книга, издадена на
гръцки език през 1783 г. и други вещи и предмети, имащи значение за разследването, водено
по ДП № 132 „ИП“/2020 г. по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г., пор.№
223/2020 г. по описа на ОП - Сливен.
С постановление от 25.11.2020 г. е продължен срока на разследването с 2 месеца, в
със следващото постановление от 27.01.2021 г. с още 2 месеца, считано от 29.01.2021 г.
Образуваната от Министерството на културата административно-наказателна
10
преписка № 11-00-45/13.04.2021 г. е била прекратена с Резолюция от 11.06.2021 г. на
основание на чл.9, ал.2 вр. с чл.54, ал.1 от ЗАНН.
С постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.04.2020 г. е
прекратено досъдебно производство 132 „ИП“/2020 по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.
№1763/2020 г., пор.№ 223/2020 г. по описа на ОП Сливен, като в диспозитива на същото е
изписан погрешно друг номер на делото, но в уводната и обстоятелствената му част са
посочени правилните номера.
От представените справки по делото се установява също, че лицето М.Т.С. с ЕГН
********** е осъждано по Дело № 601/2019, НОХД, Присъда №: 5/22.04.2021 г. на Окръжен
съд Сливен, в сила от 25.02.2022 г. Извлечение от акта на сьда:
Потвърдена с Решение № 64/29.10.2021 г. по ВНОХД № 139/2021г. по описа
на БАС, което решение е потвърдено с Решение № 20/25.02.2022г. по КНОХД
№1083/2021 г. по описа на ВКС и е ВЛЯЗЛА В СИЛА на 25.02.2022 г.ответникът е признат
за ВИНОВЕН в това, че на 23.03.2018 г., в гр.Нова Загора, в жилище на адрес: ул.
„Бр.Миладинови“ *********, държал повече от три археологически обекта по смисъла на
чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство /Археологически обекти са всички движими
и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или
открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни
източници на информация са теренните проучвания/, представляващи движими културни
ценности, материално свидетелство за човешкото присъствие и дейност по смисъла на
разпоредбите на чл.7 от Закона за културното наследство и чл.53, т.1 от Закона за
културното наследство, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред -
този, предвиден в Глава 6, Раздел 2 от Закона за културното наследство и в Раздел 2 и
Раздел 3 от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за
водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министъра на културата, в
изпълнение на задължение произтичащо от разпоредбата на чл.1, ал.1 от същата
наредбавсички на обща стойност 660 лв,, поради което и на основание чл.278, ал.6, предл.
последно, вр. с чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ, и наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, като го ОПРАВДАВА
по обвинението в ЧАСТТА относно общата стойност на археологическите обекти над 660
лв. до 670 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Претендираните от ищеца права произтичат от твърденията му, че бил обвинен в
извършването на престъпление, наказуемо по НК на РБ, за което е било образувано ДП,
водено около 10 месеца, което впоследствие е било прекратено /но не неговото, а друго НП/.
Цялото наказателно производство продължавало вече втора година, през което време са
били извършени процесуално-следствени действия, като претъстване и изземване и др. Било
образувано и административнонаказателно производство, което било прекратено от
министъра впоследствие. Всичко това му създало голям дискомфорт, ограничение на
личните права и претърпени унижения и страдания, които продължили и след приключване
на наказателното производство.
Поради горното се претендират нанесени неимуществени вреди на ищеца по вина на
ответника, от което следва, че е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ
вр. с чл.7 от същия закон и вр.с чл.52 от ЗЗД за горепосочените суми.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуалния си представител -
11
мл.прокурор от РП Сливен Б.Желева представя писмен отговор на предявения иск. Счита
същия за недопустим, а също неоснователен и недоказан, като се излагат подробни
съображения.
В тежест на ищеца бе да докаже причинените му вреди и причинно-следствената
връзка между действията на ответната страна и вредоносния резултат. В какво се състоят
тези имуществени и неимуществени вреди - страдания, унижения, ограничения на лични
права, засягане патримониума на ищеца и др.
В тежест на ответника бе да докаже твърденията си.
На първо място твърдяното от ищеца посттравматично разстройство от
незаконосъобразно претърсване и изземване, последвано от разпореждане с негова частна
собственост, съдът счита, че липсва конкретика, относно сочените за претърпени от него
неимуществени вреди, свързани със социалното и психологическото му състояние. Липсва
яснота какви права се визират и в каква връзка се споменават.
Претендира се обезщетение за причинени на ищеца срам и унижение от страна на
ответната Прокуратурата на Република България, на стойност 15000 лв. с правно основание
на иска чл.2, ал.1, т.2, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която урежда отговорността за вреди,
причинени при нарушаване на права, защитени от чл.5, § 2 - 4 на Конвенцията от
правозащитните органи, а именно: „На всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени
на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се
предявяват. 3. Βсеки арестуван или лишен от свобода в съответствие с разпоредбите на
параграф 1 c) на този член трябва своевременно да бъде изправен пред съдия или пред
длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на
гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото
дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване
в съда. 4. Βсеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността
на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че
задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на
задържаното лице.“
Видно от разпоредбата й обаче, тя касае правата на арестувани или лишени от
свобода лица, а ищецът не е бил задържан, спрямо него не е взимана мярка за неотклонение
или процесуална принуда, така че цитираните разпоребди не попадат в тази хипотеза и в
случая са неприложими.
Видно и от приетите по делото писмени доказателства, а именно Постановление на
Окръжна прокуратура - Сливен от 29.09.2020 г. е образувано досъдебно производство № 132
„ИП“/2020 г. по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020 г., пор.№ 223/2020 г. по
описа на Окръжна прокуратура - Сливен за престъпление по чл.278, ал.1 от НК, затова че
„на неустановена дата преди 04.09.2020 г. в гр.Нова Загора е открита културна ценност -
богослужебна книга, издадена на гръцки език през 1783 г. и в продължение на 7 дни не е
съобщено на властта“. Назначена е и съдебна експертиза за изясняване на въпроса
съставлява ли културна ценност по смисъла на ЗКН богослужебната книга и следва ли да
бъде регистрирана по реда на чл.97, ал.3 от ЗКН. Постановено е и в КАЧЕСТВОТО НА
СВИДЕТЕЛ да бъде разпитан М.Т.С.. Последното безспорно опровергава твърдяното от
ищеца, че е била ангажирана наказателната му отговорност във връзка в процесното
досъдебно производство. След като не е привлечен в качеството на обвиняем, за него не са
се породили никакви права и задължения в качеството му на обвиняем съгласно НПК. Сега
действащият НПК е строго формален и всички действия са облечени в предвидената от
закона форма. Така привличането на обвиняем, реда и начина за това са строго
регламентирани в чл.219 от НПК и не се допускат никакви изключения в предвидените от
закона разпоредби. Единственото такова от разпоредбата на чл.219 от НПК е предвидено в
хипотезата на бързо производство по чл.356, ал. 4 от НПК, в което е посочено, че лицето, за
12
което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, може да се счете за
обвиняем със съставянето на първото действие по разследването срещу него, от което следва
че ищцовите твърдения, че същият е бил в процесуалнто качеството на обвиняем, са
безпочвени и недоказани.
Твърдението на ищеца, че процесното досъдебно производство е образувано срещу
него не кореспондира с материалите по същото. Конкретните действия по разследване -
претърсване и изземване са били насочени към този предмет „богослужебна книга, издадена
на гръцки език през 1783 г.“, а не спрямо ищеца. Действието не е било насочено срещу
конкретно лице, а по отношение на определена вещ, за да се изследва същата и да се
направи на първо място преценка дали предметът съставлява, подлежаща на регистрация
културна ценност по смисъла на чл.278, ал.1 от НК. За пълнота следва да се посочи и
полученият от ищеца отговор по неговата жалба, в която наблюдаващият прокурор изрично
е посочил на ищеца, че „Вие нямате качеството на обвиняемо лице“.
В действителност са извършени процесуално-следствени действия претърсването и
изземването на недвижими имоти, находящи се на адреси: ********* и *********,
*********, на който адрес ищеца посочва, че е домът му, но тези действия, както е видно от
Определение № 260043 от 12.10.2020 г. по ЧНД № 505/2020 г. на ОС - Сливен, са извършени
след предварителното разрешение на съда и са абсолютно законосъобразни и при стриктно
спазване на процесуалния ред, спазени са всички императивни разпоредби на НПК.
Освен това съдът счита, че досъдебно производство ДП № 132 „ИП“/2020 г. на ОД -
МВР - Сливен от 29.09.2020 г., вх.№ 1763/2020 г. на ОП - Сливен е прекратено с
Постановление на ОП - Сливен от 06.04.2021 г. на ОП - Сливен на основание чл.243, ал.1,
т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като преди това е било двукратно удължавано за срок от
2 месеца, но предвид изготвяните експертизи и запитвания, това е напълно обосновано.
Недоказано е претендираното от ищеца за „близо 10 месечно разследване на ОП - Сливен“ -
видно от изложеното периода от образуване до прекратяване е малко над 6 месеца. Следва
да се уточни и че за този период, освен разпити на свидетели, назначаване и изготвяне на
експертиза, са изискани и множество справки, изискващи и отнемащи време.
Съдът намира, че исковата претенция за претърпени неимуществени вреди е
неоснователна и недоказана. В тежест на ищеца бе да докаже претърпени вреди от
нарушаване на права, причинно-следствената връзка, както и всички положителни факти, на
които основава иска си. На съда не бяха представени каквито и да било доказателства в тази
посока, ищецът не ангажира такива за твърдените от него неимуществени вреди, както и за
наличието на пряка причинно-следствена връзка между досъдебното производство и
сочените от ищеца негативни последици.
Относно наведеното от ищеца, че с Постановление от 06.04.2021 г. по същото
досъдебно производство не се прекратявало воденото „от 29.06.2020 г.“ според ищеца, а
съвсем друго, с посочени конкретни номера, съдът счита, че очевидно е допусната
техническа грешка в изписването, както това е възможно да се случи, така например ищецът
явно има предвид, че „Постановлението на Окръжна прокуратура - Сливен от 29.06.2020 г.“,
всъщност е „Постановлението на Окръжна прокуратура - Сливен от 29.09.2020 г.“, а с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.04.2020 г. е прекратено
досъдебно производство 132 „ИП“/2020 по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1763/2020
г., пор.№ 223/2020 г. по описа на ОП Сливен, като в диспозитива на същото е изписан
погрешно друг номер на делото, но в уводната и обстоятелствената му част са посочени
правилните номера. В контекста на посочените, а и от приложените по делото такива на
съда става пределно ясно кои са коректните дати и номера, както и за кое досъдебно
производство се касае.
Предвид всичко изложено съдът счита, че предявеният от ищеца М. Т. С. иск за
заплащане на обезщетение в размер на 15000 лв. за неимуществени вреди е недоказан и
13
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В настоящото производство не стана ясно, какви
точно неимуществени вреди е претърпял ищеца и в каква причинно-следствена връзка се
намират и от какви точно незаконосъобразни действия на прокуратурата.
Страните не претендират разноски и поради това съдът не следва да се произнася по
същите,без значение от изхода на делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ от М. Т. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
********* срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул.„Витоша”
№ 2, ИСК ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ, ЗА СУМАТА от 15000.00 лв. /петнадесет хиляди лева/, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
14