Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  279

                  

                   гр. Пловдив, 28.02.2020г.

 

                                          В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско  отделение, в публично заседание на  пети февруари, през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                   

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                    НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

                                            

при секретаря  Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя  в.гр.д.№2846 по описа на ПОС  за  2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№37005/10.12.2019г.  депозирана от  Община Асеновград, чрез процесуалния представител  старши юрисконсулт Е.Ц. против Решение №461/25.10.2019г., постановено по гр.д.№2566/2018г., по описа на Районен съд – Асеноград, трети гр.състав, в частта с която  е осъдена  Община Асеновград,                 да заплати на Д.Г.В., ЕГН **********,***, следните суми: 3000 лева (три хиляди) за счупване главичката на лъчевата кост на лявата предмишница;  750 лева (седемстотин и петдесет) за кръвонасядането на лявата гръдна жлеза и 750 лева (седемстотин и петдесет) за кръвонасядане на предните повърхности на двете коленни стави, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на 06.11.2013 г. в гр. Асеновград, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.11.2013 г. /датата на деликта/ до окончателното й изплащане, както и сумата от 155 лева (сто петдесет и пет) - разноски по делото. Жалбоподателят  твърди, че решението на районния съд е  неправилно и необосновано, по съображения подробно изложени в жалбата.. Моли да се отмени  първоинстанционния акт в обжалваните части, като вместо това въззивният съд отхвърли изцяло предявените искове, а при преценка, че  са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Община Асеновград, моли да бъде намалено претендираното обезщетение за неимуществени вреди  до  справедлив размер.

Въззиваемата страна Д.Г.В., чрез процесуалния и представител адв. П. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт в обжалваната част, като правилен и законосъобразен. Не се претендират разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след  като прецени събраните по делото доказателства и  взе предвид наведените във  въззивната жалба пороци на атакувания  съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалбата е  подадена в  законния срок, от  страна имаща правен интерес да  обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран от ищцата Д.Г.В. *** с  обективно съединени искове с  правно основание чл.45 и сл.  от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата  навежда твърдения, че  на 06.11.2013г. около 10.00 часа излязла от дома си и тръгнала в посока градски стадион. Само на  няколко метра от  дома й на ул.“Б.“, пред сградата, в която се помещава склад за безалкохолни и алкохолни напитки с надпис „Р.“, поради окаяното състояние на тротоара се спънала, загубила равновесие и паднала. След падането е счупила главичката на лъчевата кост на лявата си предмишница, разклатили и се два зъба на горната челюст, получила е кръвонасядане на лявата гръдна жлеза, кръвонасядане на предните повърхности на двете коленни стави.  Заявява, че причинените й телесни повреди са в пряка причинно-следствена връзка с неоправения тротоар, собственост на ответника – Община гр.Асеновград, изразяващо  се в окъртения тротоар, който е без денивелация на плочките, което създава предпоставка за спъване и падане от преминаващите. Твърди, че в резултат на падането е търпяла трайни неблагоприятни последици, накърнявайки личните й неимуществени субективни права, изразяващи се в причиняване на физическа болка и страдание при нанасяне на уврежданията,  като последица от  нараняванията, страданието при необходимостта да понася увреденото състояние при ежедневното общуване с околните, болка, тревога, напрежение при посещение на лечебните заведения за извършването на медицински интервенции, страх, безпокойство и др.. Моли да бъде осъдена Община гр.Асеновград да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 10 000 лева от които: 6 000 лева за счупване главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, 1 500 лева за разклащане на два зъба на горната челюст, 1 500 лева за кръвонасядането на лявата гръдна жлеза и 1 000 лева за кръвонасядане на предните повърхности на двете коленни стави. 

   Ответникът Община Асеновград оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е установена причинна връзка между претърпените от ищцата вреди и противоправното поведение на ответника,  поради което моли   предявените искове да  бъдат отхвърлени, като в  случай,  че  съдът   приеме  иска  за  основателен,  възразява срещу  размера  на претендираните  неимуществените вреди, като прекомерно завишен.

Първоинстанционният съд е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл.45 и сл. ЗЗД, поради което частично е уважил исковете за претърпени  неимуществени вреди, а именно   в размер на 3000 лева за счупване главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, 750 лева  за кръвонасядането на лявата гръдна жлеза и 750 лева за кръвонасядане на предните повърхности на  двете  коленни стави.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а  по допустимостта  - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а  в  обжалваната част – допустимо.

Наведените в жалбата оплаквания и доводи, настоящият съдебен състав намира за неоснователни по следните съображения:

 Безспорно е установено, че  на  06.11.2013г.  ищцата  е вървяла по тротоара на  ул.”Б.” в гр.Асеновград по посока Градски стадион, като в участъка пред сграда, в която се помещава склад „Р.“ за безалкохолни и алкохолни напитки, корените на голямо дърво станали причина за повдигане на тротоарните плочки, които в този участък  стърчали и създавали неравност. Безспорно се установява, че   ищцата  се спънала  в повдигнатите в този участък плочки  на  06.11.2013г., загубила  равновесие и паднала, в  резултат на  което  счупила  главичката на лъчевата кост на лявата си предмишница, получила е кръвонасядане на лявата гръдна жлеза и кръвонасядане на предните повърхности на двете коленни стави.

От заключението на приетата СМЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че счупването на  главичката на лъчевата кост на лявата си предмишница, кръвонасядането на лявата гръдна жлеза и  кръвонасяданията  на предните повърхности на двете коленни стави, отговаря по време и начин да е причинено, както се съобщава от материалите по делото, като същите  са в пряка причинна връзка с инцидента на 06.11.2013г..

Счупването на главичката на лявата лъчева кост, е наложило обездвижване с гипсов ръкав за  30дни и е  довело на трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок по –дълъг от един месец. Вещото лице сочи, че тази травма – при правилно и своевременно  диагностициране, и  провеждане на  своевременно лечение – обездвижване, ранна рехабилитация и физиотерапия, оздравява без последствия за около 2-3 месеца при обичаен ход на белестните и оздравителните процеси.  

Кръвонасяданията  на лявата гръдна жлеза и на предните повърхности на  двете коленни стави, са  причинили болки и страдания на ищцата, без  разстройство на здравето. Според вещото лице същите оздравяват за около 10-12-15дни, при обичаен ход на болестните и оздравителни процеси, като след оздравяването им по принцип последствия не остават.

От разпитания по делото свидетел на  ищцовота страна В. В., син на ищцата, непосредствен  очевидец на случилото се,                    се установява, че  причината ищцата да падне и  да получи  гореописаните  травми, е факта,  че   движейки се  по тротоара на  ул.”Б.” в гр.Асеновград по посока Градски стадион, последната се         е спънала в  повдигнатите  тротоарни плочки, които  в посочения участък  стърчали и с ъздавали неравност, загубила равновесие и паднала.              Когато отишъл да и помогне да се изправи, свидетелят сочи, че майка му треперела, лицето и било в кръв, по ръцете и имало видими контузии, а колената  я  боляли. След като  я  гибсирали в болницата, свидетелят сочи, че   ищцата пет дни лежала в къщи и не станала. Гърдите и посиняли, а колената и се подули. Свидетелката В. В. / без родство/ сочи, че е видяла ищцата след инцидента – коленете и били целите охлузени, дланите и били набити с пръст, имала множество драскотини по ръцете. Според свидетелката,  счупената ръка на ищцата не  е  напълно възстановена и към момента, като ищцата продължава да се оплаква  от болки  в нея.

Характерът  и степента на уврежданията са  установени по  безспорен  начин  от  събраните по  делото  писмени, гласни  доказателства и  от назначената СМЕ, поради  което  преценявайки ги, настоящият съдебен състав  изцяло възприема фактическата обстановка установена от  районният съд. Доказателства  са подробно и задълбочено анализирани в  атакувания акт и адекватно отнесени към приложимото право, поради което може да се направи обоснован извод, че на 06.11.2013г. вследствие на стъпване на повдигнатите  и стърчащи тротоарни  плочки на  ул.”Б.” в гр.Асеновград,  ищцата е паднала на земята, резултат на  което счупила главичката на лъчевата кост на лявата си предмишница, получила е кръвонасядане на лявата гръдна жлеза, кръвонасядане на предните повърхности на двете коленни стави. Споделят  се и  изводите на районният съд за  начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както  и правните изводи, които те  обосновават, поради  което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а  на  основание чл.272 ГПК да се препрати към  мотивите на  първоинстанционния акт.  За прецизност следва да се посочи, че  съгласно парг.6 т.6 от Допълнителните разпоредби  на  Закона за движение по  пътищата – тротоарът е част от пътя. Тротоарът, на който е причинена вредата,  е  на  ул.”Б.” , която улица  е на територията на гр.Асеновград и  съобразно  парг.7 т.4 от Закона за местното самоуправление и местна администрация е собственост на Община Асеновград, като същата  съобразно  ЗДвП е длъжна  да го поддържа  в изправно състояние, да  сигнализира незабавно при препятствия по  него и съответно да ги отстранява във възможно най-кратки срокове. Наличието на  повдигнати  и стърчащи тротоарни плочки,  безспорно създава опасност на   участниците в  движението пешеходци, поради което следва да се  приеме, че на Общината и  е вменено задължението да отстрани това препятствие. Това не  е своевременно  сторено, в  резултат на което  стъпвайки на  създалата се неравност, ищцата пада и получава  гореописаните травми.

По силата на чл.45 и сл. ЗЗД подлежат на  обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.. Настоящият  съдебен състав намира, че  присъдената сума от  размер на 3000 лева  за счупване главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, 750 лева за кръвонасядането на лявата гръдна жлеза и 750 лева за кръвонасядане на предните повърхности на  двете  коленни стави,  изцяло репарира причинените на В. вреди, като размерът  е съобразен степента на  засягане на здравословното и състояние, продължителността и интензитета на търпените от нея болки и продължителността им, и е съобразен с обществения критерий за справедливост. В този смисъл възражението да прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователно и като такова следва де се остави без уважение.

Правните изводи на  въззивния съд съвпадат с  тези на първоинстанционнния съд, поради което  първоинстанционното  решение, в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба да се остави без уважение като неоснователна.

  С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени пред настоящата инстанция разноски, но поради липсата на такава претенция, както и на доказателства за направени такива, разноски не се  присъждат.

Ето защо съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №461/25.10.2019г., постановено по гр.д.№2566/2018г., по описа на Районен съд – Асеноград, трети гр.състав, в частта с която  е осъдена  Община Асеновград, да заплати на Д.Г.В., ЕГН **********,***, следните суми: 3000 лева (три хиляди) за счупване главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, 750 лева (седемстотин и петдесет) за кръвонасядането на лявата гръдна жлеза и 750 лева (седемстотин и петдесет) за кръвонасядане на предните повърхности на двете коленни стави, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на 06.11.2013 г. в гр. Асеновград, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.11.2013 г. /датата на деликта/ до окончателното й изплащане, както и за сумата от 155 лева (сто петдесет и пет) - разноски по делото и следващата  се държавна такса в размер на 180.00лв.

 

В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: