РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Велико Търново, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500686 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.
Жалбоподателите – Н.С. Т.а, едноличен търговец с фирма на предприятието
„Нати-Нелка Т.а“, и Н. В. Т., длъжници по изпълнително дело № 617 по описа на частен
съдебен изпълнител Силвия Косева за 2021 година – претендират отмяна на
постановлението от 09.08.2021 година по посоченото дело, отказващо прекратяване на
производството. Позовават се на неправилна преценка на параметрите на решението на
Софийски градски съд по т.дело № 2680 по описа за 2017 година, отричащо правото на
принудително изпълнение за част от сумите по изпълнителния лист, и погасяването на
останалата част чрез плащане.
Взискателят – „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“-АД, гр. София – излага доводи за
неоснователност на жалбата. Отречената с решението на Софийски градски съд част от
вземанията по изпълнителния лист не била искана за събиране и не е предмет на
изпълнителното производство. Останалата част не била погасена в пълен размер. Чрез
прихващане на изпълнението по смисъла на чл. 76 от ЗЗД заплатените 95 047,11 лв. са
погасили вземания за разноски, лихви и част от главницата по сключения с
жалбоподателката договор за финансов лизинг. Претендира експертиза със задача да
установи дължимия остатък.
1
Съдебният изпълнител излага теза, аналогична на развитата от взискателя. По
делото отсъствали хипотезите на чл. 433 от ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство.
По искането на ответника по жалбата за изслушване на експертиза:
За непогасената, след образуване на изпълнителното производство, част от
вземането на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“-АД, гр. София законът е предвидил исков процес –
чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439 от ГПК. Цитираните норми уреждат право на иск за
промените в изпълняемото право, настъпили след признаването му с нарочно изпълнително
основание и като съдопроизводствен ред за разглеждането на такъв спор сочат исковия
процес. В производството по чл. 437 от ГПК каква част от изпълняемото право е погасена и
каква – все още дължима, не може да бъде разглеждан. Това би довело до едноинстанционно
решаване на спора с неатакуем по реда на обжалването акт. Експертизата е неотносима към
предмета на настоящото производство – правомерен ли е отказът на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителния процес. Искането за допускането й е неоснователно и следва да
бъде отхвърлено.
По същество:
Производството по изпълнителното дело е образувано за събиране на вземане
на взискателя по три записа на заповед. Молбата му се отнася до частта от вземането, която
не е отречена с приложеното решение на Софийски градски съд от 13.06.2019 година по гр.
дело № 2680 по описа за 2017 година.
Жалбоподателите са поискали прекратяване на производството по
изпълнителното дело с аргумент, че с цитираното решение на Софийски градски съд
правото на принудително изпълнение за част от вземанията по изпълнителния лист е
отречено, а остатъкът е заплатен.
За да постанови атакуваното постановление съдебният изпълнител е приел, че
частта от вземанията, за които се отнася съдебното решение, е съобразена при образуване на
делото и не е предмет на изпълнение, а вземанията извън периметъра на това решение са
дължими и за тях предпоставките по чл. 433 от ГПК отсъстват.
Жалбата е частично основателна.
Съдебният изпълнител не е проверил периметъра на сезирането си. В молбата
за образуване на изпълнително производство взискателят изрично е посочил, че по
изпълнителния лист само част от сумите подлежат на събиране. След като не е уточнено
2
каква част взискателят търси, съдебният изпълнител е бил длъжен по реда на чл. 129, ал. 1
от ГПК да му укаже да я конкретизира по стойност – чл. 426, ал. 3 от ГПК. Като не е
направил това, допуснал е неяснота каква част от вземанията се събира, дала повод на
дължниците да поискат прекратяване на делото за отречената с решението по исковия спор
част от вземанията по изпълнителния лист.
Искането на длъжниците за прекратяване на процеса има правното значение на
позоваване на давност, погасяваща правото на принудително изпълнение, за сумите по
съдебното решение и отново е поставило пред съдебния изпълнител задължението и правото
да фиксира периметъра на изпълнителния процес, като го прекрати за погасените взевания.
Отказвайки да стори това, съдебният изпълнител е постановил неправилно постановление.
Следва да бъде отменено в частта за покритите с давност вземания и преписката да се върне
за прекратяване на изпълнителното производство. Прекратяването следва да бъде
постановено от съдебния изпълнител, защото актът му подлежи на нарочно обжалване,
затова не може да бъде заменен с акт на настоящия съд, и от него произтичат ред последици,
в случай че добие законна сила – чл. 433, ал. 3 и 4 от ГПК.
Доводите на взискателя и на съдебния изпълнител, че отреченото със
съдебното решение било съобразено и не е предмет на изпълнение, са неоснователни.
Такова съобразяване законът не предвижда. Предвижда друго – процедурата по чл. 426, ал.
3 във връзка с чл. 129 от ГПК, за да е ясен периметъра на сезиране, а значи и този на
принудителното изпълнение.
В останалата част - за непокритите с погасителна давност вземания по
изпълнителния лист - жалбата е неоснователна. Съдебното решение няма за предмет
твърдяната да е платена по договора за финансов лизинг сума, защото се отнася за част от
дълга, който към момента на постановяване на съдебния акт е бил дължим – сумата от
852,15 евро. Този иск е отхвърлен. Ако жалбоподателите са погасили задължение на
стойност 95 047,11 лв., това погашение следва да предявят по исков ред, за да има значение
за съдбата на изпълнителното производство – цитираните по-горе чл. 124, ал. 1 във връзка с
чл. 439 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля искането на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“-АД, гр. София за изслушване на експертиза
със задача да изчисли дължимия остатък от вземането по изпълнителния лист, като
неоснователно.
Отменя, по реда на чл. 437 от ГПК, постановление от 09.08.2021 година по изпълнително
3
дело № 617 по описа на частен съдебен изпълнител Силвия Косева за 2021 година в частта, с
която е отказано прекратяване на изпълнителното производство за отречените с решението
на Софийски градски съд по т.дело № 2680 по описа за 2017 година, суми като погасени по
давност, по жалбата на Н. С. Т.а, едноличен търговец с фирма на предприятието „Нати-
Нелка Т.а“, и Н. В. Т., двамата със съдебен адрес Г.Г., адвокат от гр. В.Т., ул. „..“ №.. против
УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“-АД, гр. София.
Връща делото на съдебния изпълнител за прекратяване на производството в тази част по
реда на чл. 433, ал.1, т. 7 от ГПК.
Отхвърля жалбата в останалата част – с която се претендира отмяна на посоченото по-горе
постановление на съдебния изпълнител, отказващо прекратяване на изпълнителното
производство за сумата от 95 0471,11 лв., като неоснователна в тази й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4